МОТИВИ по НОХД №
30 333/11 г. по описа на РС – МОНТАНА
Подсъдимият И.А.Д. е обвинен в това, че за времето
от 08.10.2009 г. до 09.10.2009 г. в местността „Палеково" землището на гр.
Монтана при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот, като счупил метална халка, към която бил поставен
катинар, отнел движими вещи - един брой моторна резачка марка „Партнер"
модел „351", два броя медни пръскачки комплект, един брой меден котел с
вместимост 50 литра, един брой меден котел с вместимост 20 литра или вещи на
обща стойност 743.60 лева от владението на Е.Л.К. xxx без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр.
3 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„б" от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, като пледира за налагане на конкретно по вид и размер
наказание.
Подсъдимият
Д. се признава за виновен по обвинението заявявайки, че е дал обяснения в хода
на ДП признавайки вината си. При условията на чл. 371, т. 1 от НПК даде
съгласие да не се разпитват свидетелите и вещите лицА.
Защитникът на подсъдимия, назначен при
условията на чл. 372, ал. 2 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК относно свидетелските показания и експертните заключения от ДП. Защитата пледира
за налагане на минимално наказание и за извършване на групиране спрямо подс. Д..
Производството се разви при условията и реда на чл. 370,
ал. 1 и сл. НПК – чл. 371, т. 2 НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, инициирано от съдА.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на свидетелите, вещите
лица и подсъдимия.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подс. И.А.Д. е осъждан за престъпления от общ характер срещу
собствеността, като процесното деяние е извършено при условията на опасен
рецидив съгласно чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК, без срока по чл. 30 НК да е бил
изтекъл. Към 08/09.10.2009 г. с влязла сила присъда по НОХД №120/05 г. на
РС-Монтана на 11.06.2005 г. подс. Д. е осъден за извършено престъпление на 13.12.2004
г. по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години. С влязла в сила присъда на РС-Белоградчик на 28.12.2007
г. подс. Д. е осъден по НОХД №209/2007 г. за извършено престъпление на 03.08.2007
г. по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца - ефективно. С
тази присъда при условията на чл. 68 НК е приведена в изпълнение условната
присъда по НОХД №120/05 г. на МРС.
Понастоящем спрямо подс. Д. има постановени и влезли в сила
присъди както следва: по НОХД №30 007/10 г. на МРС е осъден на 1 година и
6 месеца лишаване от свобода – ефективно при строг режим за деяние по чл. 196 НК извършено на 06.10.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 01.04.2010
г. ; по НОХД №50/10 г. на РС Белоградчик е осъден на 5 месеца лишаване от
свобода – ефективно при строг режим за деяние по чл. 196 НК извършено на 22/23.05.2009 г., а присъдата е влязла
в сила на 22.04.2010 г. ; по НОХД
№30 172/10 г. на МРС е осъден на 1 година лишаване от свобода – ефективно
при строг режим за деяние по чл. 196 НК извършено на 12.10.2009 г., а присъдата е влязла в сила на 03.07.2010 г.. По НОХД
№30 212/10 г. на МРС е осъден на 1 / една / година лишаване от свобода
– ефективно при ПСР за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК извършено на 23.09.2009 г., а присъдата е влязла в
сила на 23.10.2010 г..С тази присъда
е било извършено групиране на присъдите по НОХД №№ 30 007/10 г., 50/10 г.,
30 172/10 г. и 30 212/10 г. като определеното общо наказание е било в
размер на 1 година и 6 месеца при ПСР. По НОХД №30 210/10 г. на МРС е осъден на 3 / три / години
лишаване от свобода – ефективно при ПСР за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК
извършено на 19.09.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 21.03.2011
г..С отделно определение по НОХД №30 210/10 г. на МРС съдът е извършил
групиране на присъдите по НОХД №№30 007/10 г. на
МРС, 50/10 г. на РС Белоградчик, 30 172/10 г. на МРС, 30 212/10 г. на
МРС и 30 210/10 г. на МРС като общото най – тежко и увеличено
наказание е в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода при ПСР в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По НОХД №30 228/10 г. на
МРС подс. Д. е бил осъден на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода при ПСР за
деяние извършено за времето от 22.10. – 26.10.2009 г. по чл. 196 НК, а
присъдата е влязла в сила на 14.07.2011 г..
Св. Е.Л.К. xxx, но притежава недвижим имот в
местността „Палековото" край гр. Монтана, представляващ масивна едноетажна
къща с дворно място, в която през лятото живее със съпругата си. До къщата има
изградена стопанска постройка, която св. К. ползва като мазе. Дворът на имота, който
граничи с гора е ограден с телена мрежа и порта, която не се заключвА. През
2009 г., по-точно преди 15.09.2009 г., св. К. и съпругата му отишли да живеят в
жилището им, находящо се в гр. МонтанА. Въпреки това св. К. посещавал вилното
си място всеки ден, тъй като там отглеждал гълъби и едно куче. На 09.10.2009 г.
около 18:00 часа при поредното си посещение, той установил, че кучето било
отвързано, а вратата на стопанската постройка била отворенА. Като пред вратата
и вътре в помещението имало разхвърляни В и К части. За случилото се св. К.
незабавно уведомил органите на РУП МонтанА. На място пристигнала оперативна
група, която извършила оглед. По време на същия било констатирано, че е
взломена входната врата на постройкатА. Катинарът, посредством който се
заключва същата бил намерен пред вратата, в заключено положение, а планката /
метална халка/ на която се закачвал - била счупенА. След като оперативната
група си тръгнала св. К. установил, че липсват следните вещи: два броя медни
пръскачки, голям бакърен котел с вместимост 50 литра, един бакърен котел с
вместимост 20 литра, един брой моторна резачка марка „Партнер", собственост
на св. Петър Къров / зет на св. К./ и два броя медни пръскачки комплект. В
началото на месец октомври подс. Д. се намирал в местността „Палековото". По
някое време, той влязъл в дворното място, собственост на св. К.. Отправил се
към стопанската постройка, взломил металната халка на катинара посредством
щанга и влязъл вътре. Намерил различни медни
предмети, но от тях взел един голям бакърен котел с вместимост от 50 литра, един
меден котел с вместимост 20 литра и две медни пръскачки комплект. В едно от
помещенията в стопанската постройка, подс. Д. намерил и една моторна резачка
марка „Партнер", която също взел. Събрал всички вещи в един чувал и ги
занесъл в намиращата се в близост горА. Извадил медните котли, смачкал ги и
отишъл до пункт за изкупуване на цветни и черни метали, където ги предал. След
това се върнал в гората, взел резачката и я занесъл в дома на своята майка -
Райна Кирова, където я скрил на таванА. След няколко дни подс. Д. взел
резачката и я занесъл в дома на чичо си - св. Альоша Василев М. и му я оставил,
ако може да я продаде. Св. М. се свързал със свой племенник от гр. В. - св. А. Г.
А., за когото знаел, че се занимава с дърводобив и му казал, че при него има за
продан една моторна резачка и ако проявява интерес да дойде до гр. Монтана, за
да я огледа и ако я хареса да се спазарят за ценатА. Св. А. А. xxx и да огледа
моторната резачкА. Когато пристигнал в гр. Монтана, св. А. отишъл в
дома на св. М. огледал резачката и решил да я закупи за сумата от 120 левА. Дал
парите на св. М., взел резачката и я занесъл в дома си в гр. В.. Св. А. ползвал
резачката до месец февруари 2010 г., когато последната блокирала по време на
работА. През есента на 2010 г. св. А. решил да продаде резачката на свой
роднина - св. С. А. М. за сумата от 40 левА. Последният държал резачката в дома
си около 10-15 дена, след което я разменил за друга резачка със св. В. П. Т.. Св.
Т. от своя страна държал резачката около седмица, след което я продал на св. В.
Х. Л. срещу пет кокошки -носачки. С протокол за доброволно предаване от 08.03.2011
г., св. Л. предал на органите на досъдебното производство един брой моторен
трион марка „Партнер 351", жълт на цвят, без режеща веригА.
От заключението по назначена съдебно - оценителна експертиза се
установява, че стойността на един брой моторна резачка марка „Партнер", модел
„Електролукс 351", към датата на противозаконно отнемане възлиза на 487.60
левА.
От заключението на експерта по назначена съдебно - оценъчна
експертиза се установява, че стойността на голям бакърен котел с вместимост 50
литра, един бакърен котел с вместимост 20 литра, един брой моторна резачка
марка „Партнер" и два броя медни пръскачки комплект възлиза на обща
стойност 743.60 левА.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема
за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт в частта на
одобреното съгласие по смисъла на чл. 371, т. 1, респ. чл. 372, ал. 3 НПК като
се позовава на тези гласни доказателства и експертни заключения, които подкрепят
изложеното от обвинението и за които страните се съгласиха да не се събират
непосредствено от съдА.
Съдът призна подсъдимия Д. за виновен и по обвинение за извършено
престъпление по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.
2 от НК имайки предвид посоченото в обясненията на подсъдимия в рамките на ДП, а
именно, че за да счупи металната халка / планката/ за която бил окачен катинар
ползвал щанга/ техническо средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК/. Независимо от вида на производството, съобразявайки данните по делото, съдът
приложи закон за същото наказуемо престъпление, без да е налице изменение на
обстоятелствената част на обвинението.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението за деяние по чл.
196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин независимо, че подс. Д. изяви съгласие
по смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК. Съдът съобразявайки принципите визирани в
чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 3 и чл. 16 от НПК постанови осъдителна
присъда, а не защото подс. Д. направи самопризнание. Съдът одобри съгласието
направено при условията на чл. 371, т. 1 от НПК защото действията по
разследването в хода на досъдебното производство са извършени при условията и
реда на НПК.
Имайки
предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият
И.А.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр.
с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК:
-
за времето от 08.10.2009 г. до 09.10.2009 г. в
местността “Палеково” в землището на гр. Монтана при условията на опасен
рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
/счупил метална халка, към която бил поставен катинар/ и чрез използване на
техническо средство – щанга отнел от владението на Е.Л.К. xxx чужди движими
вещи – 1 бр. моторна резачка марка “Партнер” модел 351, 2 бр. медни пръскачки
комплект, 1 бр. меден котел с вместимост 50 литра и 1 бр. меден котел с
вместимост 20 литра на обща стойност 743.60 лева, без
съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. Д. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му
последици и е искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянието са изградено съзнание у подс. Д. за неправилното
отношение към чуждата собственост, стремеж за облагодетелстване без волеви
задръжки спрямо неправомерни действия и тежкото материално положение на подс. Д..
За
извършеното от подс. Д. престъпление визирано по - горе съдът го призна за
ВИНОВЕН и му определи съответно наказание –
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 60, ал. 1
вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и размера на наказанието
съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства със значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл. 58а / в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/06.04.2010
г. в сила от 10.04.2010 г. / вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 от НК
съобразявайки нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, в частта й относно задължението на
съда да определи наказанието при условията на чл. 58а, респ. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010 г. /, която
редакция е по – благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Размерът
на наложеното наказание спрямо подс. Д. е съобразен с конкретната обществена
опасност и тази на извършеното от него деяние, последиците от него по
настоящето дело и семейното и социалното му положение - наказанието бе
определено при смекчаващите отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината,
съдействие за разкриване на обективната истина, тежко семейно и социално
положение. Съдът не приложи чл. 58а НК в редакцията
действаща след изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. защото спази изискването
на чл. 2, ал. 2 от НК. По отношение на подс. Д. приложението на чл. 66 НК е
изключено, тъй като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
При определяне видът и размера на
наложеното наказание, съдът намира, че са съобразени целите по чл. 36 НК при
отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, респ. степента
обществена опасност на конкретното деяние и степента обществена опасност на
подс. Д.. Съдът намира наложеното наказание и за съответно по смисъла на чл. 35,
ал. 3 от НК.
При условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК и на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
съдът определи
спрямо подсъдимия И.А.Д. общо най – тежко
наказание по присъди по НОХД №№30 007/10 г. на МРС, 50/10 г. на РС Белоградчик,
30 172/10 г. на МРС, 30 212/10 г. на МРС, 30 210/10 г. на МРС, 30 228/10
г. на МРС и по настоящата присъда и НОХД №30 333/11 г. на МРС в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като
на основание чл. 24 НК го увеличи на
ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което следва да се изтърпи ефективно от
подсъдимия при първоначален строг режим /ПСР/ в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. На
основание чл. 25, ал. 2 НК съдът приспада изтърпяната част от наказанията
лишаване от свобода по групираните присъди и делА.
Имайки предвид изложените по горе данни
за осъжданията на Д., съдът установява, че са налице условията за групиране по
смисъла на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на присъдите по НОХД №№
30 007/10 г. на МРС, 50/10 г. на РС Белоградчик, 30 172/10 г. на МРС,
30 212/10 г. на МРС, 30 210/10 г. на МРС, 30 228/10 г. и на
настоящата присъда и НОХД №30 333/11 г. на МРС като общото най – тежко
наказание по тези седем присъди е в размер на три години лишаване от свобода
при ПСР в затвор или затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 60, ал.
1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Това общо наказание
съгласно чл. 24 НК следва да се увеличи с по – малко от една втора – с 6 месеца
до три години и шест месеца лишаване от свобода при ПСР в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Съдът приложи чл. 24 отчитайки високата
степен обществена опасност на Д. и на деянията които е извършил, с цел спазване
изискванията на чл. 35 и чл. 36 НК. Присъдите по НОХД №№ 120/05 г. на МРС и 209/07 г.
на РС Белоградчик няма условия да се групират, защото спрямо условната присъда
по НОХД №120/05 г. на МРС е приложима нормата на чл. 68 НК. Наказанията по тези
две присъди са приведени и изтърпени от Д.. На основание чл. 25, ал. 2 НК
следва да се приспадне изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по
групираните присъди и дела, но тъй като липсват данни от затвора за изтърпяна и
не изтърпяна част, съдът не уточнява изрично частта, която се приспадА.
След влизане в
сила на присъдата вещественото доказателство – 1 бр. моторна резачка “Партнер” следва
да се върне на лицето Е.Л.К. xxx, като се изготви протокол съгласно чл. 149, ал. 1
от ПАРОАВАС и се отбележи в книгата за веществени доказателства при МРС.
В случай, че К. откаже приемане на
резачката или не се яви след съобщение в МРС за получаването й, моторната
резачка “Партнер” се отнема в полза на държавата, като същата следва да се
унищожи.
Вещественото доказателство 1 бр. ръкавица
се отнема в полза на държавата, като същата следва да се унищожи като негодна
по предназначение.
При
условията на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА
подсъдимия И.А.Д. да заплати по
сметка на ВСС сумите – 100 / сто / лева деловодни разноски – изплатени
възнаграждения на вещи лица и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
След уведомяване от НБПП гр. София относно
изплатения размер адвокатско възнаграждение на назначения служебен защитник, съдът
ще се произнесе с определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: