Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 112 09.01.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 2938 по
описа за 2018 година.
Предявеният иск намира основание чл.422 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Профи кредит България” ЕООД твърди, че заявител
в производство по чл.410 ГПК като иска да се установи съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение. Твърди, че размерът на дължимата
сума е 943,68 лв., като тя представлява незаплатена част от сума по договор за
кредит, сключен между С.К.О. - кредитополучател и ответницата Х.М.М. като
солидарен длъжник. Поддържа, че вземането е станало предсрочно изискуемо поради
неизпълнение на договорното задължение. Същевременно се твърди, че към датата
на предявяването на иска – 22.02.2018г. е изтекъл и крайния падеж на всички
погасителни вноски по договора за кредит.
Особеният представител на ответницата Х.М.М. излага
възражения, свързани с валидността на договора, състоящи се в неспазване
изискванията за представяне на погасителен план съобразно чл.11 ЗПК. Твърди
също, че ответницата, която била поръчител, не е била уведомена в срока по
чл.147, ал.3 ЗЗД. Позовава се и на това, че е не е съобщено на ищцата
настъпването на предсрочната изискуемост. Счита, че клаузите определящи
дължимата лихва и годишния процент на разходите са нищожни, тъй като са
неравноправни и противоречат на добрите нрави. Предвид тези възражения счита,
че сумата не се дължи.
Третите лица помагачи на страната на ответника - Г.И.Б., П.Д.К. и А.Д.К. не вземат становище
по иска.
Съдът намери за установено следното:
На 15.01.2013г. между дружеството ищец и солидарните
длъжници С.К.О. и Х.М.М. бил сключен договор за револвиращ заем № *******, по силата на който била представена
сумата 1200 лв. със срок на погасяване 48 месеца /лист 7/. Ответниците се
задължили да заплатят възнаграждение в размер на 61,45 % годишно / 0,17%
дневно/, при ГПР от 77,49%, така общото задължение по заема възлизало на
3329,62 лв. /лист 13/. Заетите средства, ведно с дължимото възнаграждение
за ползването им е следвало да бъдат върнати на 48 месечни вноски, от по 68 лв.
всяка и една последна изравнителна вноска от 133,62 лв., дължима на крайния
падеж – 15.02.2017г. В чл.10.3.1 от общите условия била предвидено, че при
просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни вземането става
предсрочно изискуемо без да е необходимо да бъде уведомяван длъжника / лист 10/.
Сумата е била изплатена на С.О., видно от представеното кредитно нареждане / лист 16 и 17/.
Установява се
от представеното извлечение от сметка /
лист 19/, че по кредита са извършени
плащания на 35 погасителни вноски на обща стойност 2470,48 лв. Не са заплатени
вноски в размер на 943,68 лв.
На 30.05.2017 г. дружеството ищец
подало против ответницата заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му
бъде заплатена сумата 943,68 лв. По заявлението било образувано приложеното
ч.гр.д. №7951/2017г. и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че между ответницата и
дружеството ищец е сключен договор за паричен заем. По този договор ответницата
М. е приела да бъде съдлъжик при условията на солидарност. В случая е налице
предвидено възникване на пасивна солидарност по силата на договора – чл.121 ЗЗД, а не е сключен договор за поръчителство по чл.147 ГПК. В хипотезите на
солидарност, съгласно чл.122 ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение от
когото и да е от длъжниците. Предвид това, че ответницата няма качеството на
поръчител са неоснователни доводите на особения представител относно това, че
кредиторът не е спазил срока по чл.147 ал.1 ЗЗД.
Съдът намира, че разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК е била спазена. Видно е, че към договора е приложен
погасителен план / лист 14/, като обстоятелството, че същият е с дата различна от
тази на договора не е равнозначна на липсата му. Поради това и доводите за
недействителност на договора са неоснователни.
При преценка на дължимостта на
сумата, съдът взе предвид и обстоятелството, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 30.05.2017г. е бил настъпил падежа на цялото
задължение по договора. Това е така защото последната погасителна вноска е
следвало да бъде заплатена на 15.02.2017г. Предвид това е без значение, дали
ответницата е била уведомена за предсрочната изискуемост.
Ето защо съдът намира, че
предявеният иск за вземането е основателен и следва да се уважи.
По
разноските:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответницата
следва да заплати на ищеца сумата разноски както следва: за настоящото
производство в размер на 425 лв. от които 25 лв. държавна такса, 300 лв.
разходи за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение; за
заповедното производство се дължат 75 лв. разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено, на осн. чл. 422 ГПК,
вр., чл.79, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“№ 49, бл.53Е вх.В против Х.М.М. ЕГН **********, с адрес *** за сумата:
943,68 лв. /деветстотин четиридесет и три лева и 68 ст./- главница, дължима по
Договор за заем № ********, сключен на 15.01.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2017г. до
окончателното заплащане, относно което е издадена заповед за изпълнение № 5150
от 06.06.2017г. по ч.гр.д.№7951/2017г. на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Х.М.М. да заплати на „Профи Кредит България”
ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 425лв. /четиристотин двадесет и пет лева/,
представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 75лв./седемдесет
и пет лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 7951/2017г. на Пловдивския районен съд.
Решението е постановено при участието на Г.И.Б., П.Д.К.
и А.Д.К. в качеството на трети лица помагачи на страната на ответницата Х.М..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД