Решение по дело №699/2012 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№145

гр. Самоков, 25.07. 2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                    

при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 699 по описа на съда за 2012 г. и за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

Любка Фонева З., В.Р.З., Н.К.З. и И.К.З. са предявили срещу Н.Д.Н., Н.Д.М., Т.А.Н., Н.Н.Н. и Н.Н.К., иск за установяване по отношение на ответниците на свое право на собственост върху реална част с площ 43 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 65231.910.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Самоков /съгласно исковата молба и уточняващата я молба от 30.07.2012 г./.

Ищците твърдят, че са наследници на Крум Н.З., починал през 1986 г. С договор за продажба, сключен с нотариален акт № 46/1942 г. Крум З. придобил недвижим имот, който впоследствие бил отчужден по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /ЗОЕПГНС – отм./ и за отчуждаването бил съставен акт за държавна собственост № 176/1949 г. Към момента на отчуждаването му от Крум З. имотът се състоял от имот пл. № 1213 и от парцел ХІ-1213 в кв. 103 по плана на гр. Самоков от 1916 г., като впоследствие той бил идентичен с част от имот пл. № 1765 в кв. 109 по плана на гр. Самоков от 1964 г. С влизането в сила на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ собствеността върху имота била възстановена по силата на закона в полза на наследниците на Крум З.. Имотът бил отписан от актовите книги за държавните имоти с решение № 76/1992 г. на кмета на Община Самоков. През 2009 г. имотът бил нанесен в КККР на гр. Самоков като поземлен имот с идентификатор 65231.910.528, но заповедта за нанасяне на имота била отменена изцяло с решение на Административен съд – София-област по адм. д. № 12/2010 г., потвърдено с решение на Върховния административен съд.

Твърди се също така в исковата молба и в уточняващата я молба от 30.07.2012 г., че процесните 43 кв. м. от възстановения на наследниците на Крум З. имот попадат в имот, собственост на ответниците, който понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор 65231.910.12 по КККР на гр. Самоков, както и че ненанасянето на тази част от имота на ищците в кадастралната карта представлява нейна непълнота.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н.Д.Н. е представил отговор на исковата молба, в който е изразил становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Срещу допустимостта на иска е изложил доводи, че ищците не се легитимират като собственици на процесната реална част от поземлен имот с идентификатор 65231.910.12 и не могат да искат отстраняване на непълнота на кадастралната карта по реда на чл. 53, ал. 2, понастоящем чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. В тази връзка се твърди в отговора на исковата молба, че имотът, който ищците претендират да им е възстановен по ЗВСОНИ, не съществува понастоящем като самостоятелен имот, а доколкото е налице спор за собственост в смисъла на спор за материално право, такъв би бил налице между ищците – от една страна и Анка Дремсизова, Любка Узунова и Георги Мазнев – от друга.

Срещу основателността на иска ответникът Н. Д. Н. е изложил в отговора на исковата молба твърдения, че поземлен имот с идентификатор 65231.910.12 по КККР на гр. Самоков е идентичен с УПИ VІІ-1853 в кв. 109 по регулационния план на града и той е придобил правото на собственост върху него на следните основания: наследяване на 1/4 идеална част от имота от баща му Димитър Н., починал през 1982 г., договори за продажба, сключени през 1996 г. съответно с Н.Н.Н. /с нот. акт № 91/1996 г. на нотариуса при РС - Самоков/ за 1/2 идеална част от имота и с Н.М. /с нот. акт № 90/1996 г./ за 1/4 идеална част от имота, договор за продажба, сключен през 2012 г. с Община Самоков за 49/414 ид. ч. от имота, както и придобивна давност поради непрекъснато и несмущавано владение в периода от 1982 г. до предявяване на иска върху останалата площ от имота до пълната му площ от 414 кв. м., с която той е заснет и отразен в действащите КККР на гр. Самоков. Освен това, същият оспорва твърдението на ищците, че са възстановили правото си на собственост върху имот с площ 510 кв. м., като твърди, че съгласно представените от ищците писмени доказателства от наследодателя им е отчужден имот с площ 400 кв. м., представляващ празно дворно място и в този обем е настъпил реституционният ефект.

В отговора на исковата молба, подаден от адв. Еленка Йорданова, назначена на основание чл. 48, ал. 2 от ГПК за особен представител на ответницата Н.Д.М., е изразено становище за недопустимост на искова претенция за собственост върху недвижим имот, индивидуализиран по отменен и недействащ при предявяването на иска регулационен план.

Останалите ответници не представят отговори на исковата молба.

С определение, постановено в закрито заседание на 28.06.2013 г., Община Самоков е конституирана като трето лице – подпомагаща страна на страната на ответника Н.Д.Н.. В писмено становище от 02.08.2013 г., подадено от пълномощник на Община Самоков и озаглавено „писмен отговор на искова молба”, е посочено, че общината се е разпоредила с идеална част от процесния имот, без да е налице решение за реституция на част от този имот в полза на наследниците на Крум З.. Твърди се също така, че разликата между площта на УПИ VІІ-1853 в кв. 109 по плана на гр. Самоков, а именно – 314 кв. м. и площта на поземления имот с идентификатор 65231.910.12 по КККР на гр. Самоков, е 100 кв. м. и не е общинска собственост, нито Община Самоков е извършвала разпоредителни сделки с такава част.

В хода на делото са починали ищците Любка Фонева З. и Н.К.З.. След смъртта си Любка З. е оставила като единствен свой наследник по закон ищцата В.З., поради което не са конституирани нови ищци на нейно място. Поради смъртта на Н.З. на негово място като ищци са конституирани наследниците му по закон Е.Л.З. и Р.Н.З..

В хода на производството е починала ответницата Т.А.Н.. Неин единствен наследник по закон е синът й – ответникът Н.Н.Н., поради което не са конституирани нови ответници на нейно място.

Ищците се представляват от пълномощника им адв. К. Т., която в писмена молба изразява становище за основателност на иска.

Ответникът Н. Д. Н. се представлява от пълномощника си адв. М. Христева, която заявява, че поддържа становището по иска, изразено с отговора на исковата молба.

Ответницата Н.М. се представлява от особения си представител адв. Е. Йорданова, която заявява, че поддържа становището по иска, изразено с отговора на исковата молба.

Останалите ответници не се явяват, не се представляват и не заявяват становище по иска.

Третото лице – подпомагаща страна Община Самоков се представлява от пълномощника си юрк. П. Лукайчев, който изразява становище за неоснователност на иска по подкрепени от него съображения на процесуалните представители на ответниците.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Искът е допустим.

Ищците претендират не установяване на право на собственост върху недвижим имот, индивидуализиран по отменен и недействащ към предявяване на иска регулационен план, а искат да се установи по отношение на ответниците правото им на собственост върху реална част от недвижим имот, индивидуализиран съгласно актуалните КККР, която представлява част от техен имот, собствеността върху който твърдят да е възстановена по ЗВСОНИ. В този смисъл, в извършения доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от ГПК в с. з. на 02.07.2018 г., позовавайки се на актуалната тълкувателна практика на ВКС, съдът е обявил, че счита твърденията на ищците за наличие на непълнота в кадастралната карта на гр. Самоков като твърдения в подкрепа на основанието на иска им за собственост, а не като основание на иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

Процесуалната легитимация на всички ответници произтича от твърденията на ищците в исковата молба, че ответниците като наследници съответно на Димитър Н.Н. и на Н.Н.Н., се легитимират за съсобственици на поземлен имот с идентификатор 65231.910.12 по КККР на гр. Самоков, които твърдения са подкрепени от представените доказателства, че в развилото се съдебно производство по адм. д. № 12/2010 г. по описа на Административен съд – София-област, те са били конституирани като заинтересувани страни. Освен това, с отговора на исковата молба, подаден от Н. Д. Н., са представени удостоверение за наследниците на Н.Н.Н., починал на 29.09.1965 г. /л. 118/ и поредица от нотариални актове, от които се установява, че синът на последния, а именно Н.Н.Н. /починал на 22.08.2001 г./ и ответницата Н.Д.М., са прехвърлили своите идеални части от имота на ответника Н. Д. Н. през 1996 г. Това обстоятелство на самостоятелно основание обуславя правния интерес у ищците от предявяване на иска за собственост и срещу прехвърлителите на идеални части от имота, респ. срещу наследниците на такива, а не само срещу приобретателя на тези идеални части, който се легитимира понастоящем като единствен собственик на този имот.

Искът е неоснователен.

Установява се от приложените към исковата молба писмени доказателства, че с влизане в сила на ЗВСОНИ /обн. ДВ, бр. 15/1992 г./ на ищците, като наследници на Крум Н.З., е възстановено право на собственост върху дворно място от 400 кв. м., състоящо се към момента на отчуждаването му от Крум З. по ЗОЕПГНС през 1949 г. от имот пл. № 1213 и от парцел ХІ-1213 в кв. 103 по плана на гр. Самоков от 1916 г. /вж. в тази връзка диспозитива на решение № 1390/05 от 03.11.2005 г. по гр. д. № 805/2004 г. на ВКС, ІV г. о. – л. 196 от делото/, което по плана на гр. Самоков от 1978 г. /действащ към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ/ представлява имот пл. № 1850 в кв. 109. Възстановяването на правото на собственост на ищците върху имота е настъпило по силата на закона, без за това да е необходим съответен административен или съдебен акт, поради което представеното решение № 76/15.06.1992 г. на кмета на Община Самоков има само административно-разпоредително значение за отписване на имота от актовата книга за държавните имоти.

Според приетото заключение на вещото лице И.Т. по назначената в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, част от така възстановения на ищците имот попада в част с площ 7 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 65231.910.12 по КККР на гр. Самоков, в контура, очертан между точки 1-2-3-4-1, изобразени на скицата към заключението – неразделна част от него.

Правото на собственост на ответника Н. Д. Н. върху поземлен имот с идентификатор 65231.910.12 се основава на наследяване от баща му Димитър Н.Н. /починал през 1982 г../; договор за продажба, сключен с Н.Д.М. на 16.08.1996 г. с н. а. № 90, т. ІІІ, д. № 809/1996 г. на нотариуса при РС – Самоков, с предмет – 1/4 ид. ч. от дворно място с площ по скица 314 кв. м., а по нотариален акт – с площ 265 кв. м., образуващо парцел VІІ, пл. № 1853 в кв. 109 по плана на гр. Самоков, 1/4 ид. ч. от първия етаж и 1/2 ид. ч. от втория етаж на построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда; договор за продажба, сключен с Н.Н.Н. на 16.08.1996 г. с н. а. № 91, т. ІІІ, д. № 810/1996 г. на нотариуса при РС – Самоков, с предмет – 1/2 ид. ч. от същото дворно място, както и 1/2 ид. ч. от първия етаж на построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, както и договор за продажба на общински недвижим имот, сключен на 20.01.2012 г. и вписан на 24.01.2012 г. – с предмет 49/414 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 65231.910.12, целият с площ 414 кв. м.

С влизане в сила на ЗВСОНИ пространствените предели на възстановеното на ищците по реституция право на собственост върху имота на наследодателя им са обхванали и горепосочената реална част от поземлен имот с идентификатор 65231.910.12. Затова посоченото от в. л. Т. в заключението му, че самата тази реална част с площ 7 кв. м. не може да бъде обособена в самостоятелен УПИ, тъй като не са налице изискванията по чл. 19 от ЗУТ, е без правно значение.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба – т. е. от 22.11.1997 г.

В период от 10 години съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС – от 22.11.1997 г. до 22.11.2007 г. ответникът Н.Д.Н. е осъществявал непрекъснато и несмущавано фактическа власт за себе си върху частта от имот с идентификатор 65231.910.12, представляваща част от реституирания на ищците имот съгласно заключението по СТЕ. Така на 22.11.2007 г. фактическият състав на придобиването от Н. Д. Н. на тази част по давност е завършен, а настоящият иск е предявен след тази дата.

В тази връзка следва да се отбележи и следното:

На първо място, с оглед неопроверганите от други доказателства и кредитирани от съда показания на свидетелите Бойко Перниклиев и Румен Захариев, границите на имота на ответника Н. Д. Н. не са променяни поне от началото на 60-те години на ХХ в., докогато достигат спомените на тези свидетели. Това означава, че в периода 22.11.1997 г. – 22.11.2007 г. фактическата власт на ответника Н. Д. Н. се е разпростирала както върху частта от този имот, представляваща УПИ VІІ-1853 в кв. 109 по регулационния план на гр. Самоков от 1978 г., чиято площ по скица е 314 кв. м. видно от нотариалните актове от 1996 г., с които той е придобил право на собственост върху идеални части от имота, така и върху реални части извън синия контур на скицата към заключението по СТЕ до фактически заснетите при одобряването на КККР на гр. Самоков граници в черен контур на поземлен имот с идентификатор 65231.910.12, определящи актуалната му площ от 414 кв. м. Ето защо, а и с оглед обстоятелството, че спорната – очертана от заключението по СТЕ – част от поземлен имот 65231.910.12, не попада в УПИ VІІ-1853 в кв. 109, не може да се приеме, че ответникът Н. Д. Н. я е владял като собственик на този УПИ, от което да се направи извод, че той не е могъл повторно да придобие право на собственост върху нея – този път на основание придобивна давност. Освен това, предвид обстоятелството, че ответникът Н. Д. Н. е владял целия имот, представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор 65231.910.12, а не само спорната част от него, установена от заключението по СТЕ с площ 7 кв. м., не може да се приеме и че са били налице установените в чл. 59 от ЗТСУ /отм./, респ. в чл. 200, ал. 1 от ЗУТ пречки за този ответник да я придобие по давност.

На следващо място, разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ има ретроактивно действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност, но има и правни последици на своеобразно прекъсване на давността, защото влизането й в сила поставя начало на течение на нов давностен срок. Затова влизането в сила на тази разпоредба е юридически факт, който не изключва фактическата власт върху имота, нито намерението на владелеца да я свои по-нататък /в т. см. решение № 179/21.06.2013 г. по гр. д. № 857/2012 г. на ВКС, І г. о./. По тези съображения, за завършване на фактическия състав на придобивната давност на 22.11.2007 г., пораждащ право на собственост на ответника Н. Д. Н. върху спорната реална част от поземлен имот с идентификатор 65231.910.12 по КККР на гр. Самоков, не е необходимо след 22.11.1997 г. той да е манифестирал изрично пред ищците намерението да я свои.

Наред с това, обстоятелството, че установената от заключението по СТЕ част от реституирания на ищците имот навлиза в част от поземлен имот с идентификатор 65231.910.12, която съгласно актуалните регулационни предвиждания е отредена за улица, също не съставлява пречка ответникът да я придобие по давност. Това е така, защото улично-регулационните предвиждания на регулационния план нямат непосредствено вещно-прехвърлително действие, а собствеността върху предвидените за улици части от имоти преминава към общината въз основа на проведена отчуждителна процедура, какъвто извод се обосновава с действието на разпоредбите на чл. 63, ал. 1, т. 2, вр. чл. 22, т. 1, вр. чл. 95 и сл. от ЗТСУ, действащи към момента на влизане в сила на плана на гр. Самоков от 1978 г. По делото няма данни за проведено отчуждаване на спорната част за улица, поради което тя не е станала държавна или общинска собственост, т. е. не може да се приеме, че в периода 22.11.1997 г. – 22.11.2007 г. същата не е могла да бъде придобита по давност с оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗС, респ. че давността е спряла да тече на основание § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС /обн. ДВ, бр. 46/2006 г., с множество последващи допълнения/ и че все още не е изтекла.

И на последно място, до края на 10-годишния период, считано от 22.11.1997 г. до 22.11.2007 г., необходим съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване на спорната част от поземлен имот с идентификатор 65231.910.12 по КККР на гр. Самоков по давност от ответника Н. Д. Н., не се установява упражняваната от него фактическа власт за себе си върху тази част да е смущавана или прекъсвана. Не са налице и обстоятелства, обосноваващи извод за прекъсване на придобивната давност. В тази връзка следва да се отбележи, че в този период ищците са предявили иск за собственост срещу трети лица – Община Самоков, Любка Захариева Узунова, Анка Захариева Дремсизова и Георги Захариев Мазнев относно друга реална част от реституирания им имот, като по този иск е образувано гр. д. № 122/1999 г. по описа на РС – Самоков, приключило с окончателно решение № 1390/05 от 03.11.2005 г. по гр. д. № 805/2004 г. на ВКС, ІV г. о. Този иск не е бил предявен нито срещу ответника Н. Д. Н., нито срещу негови праводатели, поради което придобивната давност, основана на осъществявано от него владение върху процесната част от поземлен имот с идентификатор 65231.910.12 не е била прекъсвана с предявяването му на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗС. В този смисъл са и наличните доказателства по делото - скиците, скрепени като л. 26, както и скиците на л. 197-198 сочат единствено, че са издавани за пред съда по гр. д. № 122/1999 г., а не по някое друго дело, следователно не съществуват индиции за друг предявен пред съд правен спор относно собствеността върху процесната част, страна по който евентуално би могъл да бъде страна ответникът Н. Д. Н. или негови праводатели.

Нещо повече, подаването на жалба от Любка Захариева Узунова и Георги Захариев Мазнев срещу заповед № КД-14-23-222/21.12.2009 г. на началника на СГКК – Софийска област, по която е образувано адм. д. № 12/2010 г. по описа на Административен съд – София-област, не е било от естество да доведе до прекъсване на давността, изтекла в полза на Н. Д. Н., независимо че видно от мотивите на решението същият е участвал в производството като заинтересувана страна. На първо място, обжалването на тази заповед за одобряване на изменението на КККР въз основа на влязлото в сила решение на ВКС /посочено по-горе и постановено по иск, по който ответникът Н. Д. Н. или негови праводатели не са били страна/, не представлява предявяване на иск от легитимираните по реституция собственици на спорната реална част за установяване на правото им на собственост срещу Н. Д. Н., поради което няма правните последици по чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗС. И на второ място, дори да се приеме, че с конституирането си като заинтересувана страна ответникът Н. Д. Н. е узнал за претенции на ищците и към част от неговия имот, това със сигурност е станало след изтичане на придобивната давност в негова полза на 22.11.2007 г., тъй като от мотивите на решението на АССО е видно, че обжалваната заповед е издадена по заявление на Н.З., подадено на 30.11.2009 г. Следователно узнаването по адм. д. № 12/2010 г. по описа на АССО от страна на Н. Д. Н. за собственически претенции на ищците по отношение на част от неговия имот, няма правно отражение и върху характеристиките на владението в периода на давността.

По всички изложени съображения съдът намира, че възражението на ответника Н. Д. Н., че е собственик на процесната реална част от поземлен имот с идентификатор 65231.910.12 по КККР на гр. Самоков на основание придобивна давност, е основателно и доказано. Поради това предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на ответника Н. Д. Н. искане, ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените от него разноски за производството, които се свеждат до платено адвокатско възнаграждение в размер 800 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л.146 от делото/. Отговорността за разноски не е солидарна, поради което ищците В.Р.З. и И.К.З. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Н.Д.Н. по 266,67 лв. за сторените от него разноски, а ищците Е.Л.З. и Р.Н.З. – да му заплатят по 133,36 лв.

Воден от гореизложеното, съдът  

 

РЕШИ:

 

 ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от В.Р.З., ЕГН **********, с адрес ***, И.К.З., ЕГН **********, с адрес ***, Е.Л.З., ЕГН **********, с адрес *** и Р.Н.З., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Люлин“, бл. 112, вх. Г, ет. 8, ап. 97 /последните двама конституирани като ищци на основание чл. 227 от ГПК на мястото на ищеца Н.К.З., ЕГН **********, починал в хода на делото на 22.08.2017 г./ СРЕЩУ Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, Н.Д.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Н.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** и Н.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част с площ 43 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 65231.910.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Самоков, целият с площ 414 кв. м.

ОСЪЖДА В.Р.З. и И.К.З. да заплатят на Н.Д.Н. по 266,67 лв. всеки от тях за разноски по делото, а Е.Л.З. и Р.Н.З. да заплатят на Н.Д.Н. по 133,33 лв. всеки от тях за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Община Самоков – трето лице-подпомагаща страна на страната на Н.Д.Н..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

                                                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: