№ 6913
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110163311
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена
/фирма/, искова молба, насочена против М. ХР. М., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:
2593,20лв. – дължими суми по Договор ********* за електронни съобщителни
услуги със системен партиден номер М1115711 и приложенията към него, която
сума е формирана от: 1013,47лв., представляваща цената на месечни абонаментни
такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетен период от 28.11.2019 г. до
27.06.2020 г.; 1155,70лв., представляваща цена на вноските за изплащане на закупено
устройство на изплащане за отчетен период от 28.11.2019 г. до 27.06.2020 г.; 424,03лв.
– неустойки, начислени за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната и
сумата от 1886,27лв. – дължими суми по Договор ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М3798598 и приложения към
него, която сума е формирана от: 217,49лв., представляваща цената на месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетен период от
16.12.2019 г. до 15.07.2020 г.; 1092,50лв., представляваща цената на вноските за
изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетен период от 16.12.2019 г. до
15.07.2020 г. и 576,28лв. – неустойки, начислени за едностранно прекратяване на
договора по вина на абоната, ведно със законната лихва от дата на депозирана на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 15.07.2021 г. по ч.гр.д. 2753/2021 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
между него и ответника е сключен Договор № ********* за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М1115711 и
приложения към него, като за периода от 02.01.2020 г. до 31.07.2020 г. дружеството
изпълнило договорните си задължения. Сочи, че ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане на възникналите задължения в сроковете, предвидени в
договора и общите условия на /фирма/, поради което натрупал задължения за ползвани
услуги в размер на 1013,47 лева за отчетен период 28.11.2019 г. – 27.06.2020 г. и за
1
закупено устройство на изплащане в размер на 1155,70 лева за отчетен период
28.11.2019 г. – 27.06.2020 г. Поради неплащане в срок на посочените задължения,
договорът бил прекратен на 13.06.2020 г. по вина на ответника, като в тази връзка били
начислени неустойки в общ размер на 424,03 лева при условията на чл.54.12 от ОУ и
разпоредбите за отговорност на Приложение № 1 към Договора. Сочи още, че между
страните е бил сключен и Договор № ********* за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане със системен партиден номер М3798598 и приложения към
него, като за периода от 20.01.2020 г. до 04.08.2020 г. дружеството изпълнило
договорните си задължения. Излага, че ответникът не е заплатил в срок задълженията
си, поради което е натрупал задължения в размер на 217, 49 лева за ползвани услуги за
отчетен период 16.12.2019 г. – 15.07.2020 г. и 1092,50 лева за закупено устройство на
изплащане за отчетен период 16.12.2019 г. – 15.07.2020 г. Поддържа, че поради
неплащане в срок на задълженията, договорът бил прекратен на 03.07.2020 г. по вина
на ответника, с оглед на което и били начислени неустойки в общ размер на 576,28 лв.
при условията на чл.54.12 от ОУ и разпоредбите за отговорност на Приложение № 1
към Договора. В обстоятелствената част на исковата молба са индивидуализирани
фактурите, издадени за процесните вземания. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК по делото не е депозиран отговор на исковата
молба. В подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК длъжникът е изложил, че не
дължи сумите по договор № *********, като в тази връзка е посочил, че претенциите
за дължими месечни такси и предоставени мобилни услуги са завишени, като в тази
насока са изложение доводи и за претендираните неустойки.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена
/фирма/, искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД срещу ответника М. М..
По отношение на претенциите с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на сключени с
ответника договори за мобилни услуги №*********-М1115711 и № *********-
М3798598 със съдържанието, посочено в исковата молба, че е доставил на ответника
през процесния период мобилни услуги, вида на предоставените мобилни услуги по
всеки един от договорите, стойността на предоставените услуги, както и че вземанията
за дължими месечни такси и ползвани мобилни услуги са станали изискуеми.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
плащане на претендираната сума в рамките на договорените срокове.
На следващо място ищецът следва да докаже по делото, че между него и
ответника са сключени договори за закупуване на устройства на изплащане, че е
предоставил устройствата на ответника, както и размера на договорените вноски.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
плащане на претендираната сума в рамките на договорените срокове.
По отношение на претендираните суми, дължими се във връзка с Договор
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М1115711.
От представеното на л. 5 копие на Договор № *********/01.02.2018г., се
установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения
във връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко
2
съобщителни мрежи.
От представените към исковата молба приложение № 1/01.02.2018г. /л.7/,
Приложение № 1/12.03.2019г. /л.13/, Допълнително Приложение към Приложение №
1/12.03.2019г. /л.15/, Допълнително приложение към Приложение № 1 от 12.03.2019г.
/л.16/, Допълнително приложение към Приложение № 1/12.03.2019г. /л.17/,
Приложение № 1/06.03.2019г. /л. 20/, Допълнително приложение към Приложение №
1/06.03.2019г. /л.21/ и Приложение № 1/17.07.2019г. /л.28/ се установява, че във връзка
с процесния Договор № *********/01.02.2018г. ищцовото дружество е предоставило
на ответника електронни съобщителни услуги във връзка с използването на следните
мобилни номера, а именно: мобилен № **********, мобилен № ********* и Мобилен
№ *********.
По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение
за решаване на делото и връзките между тях, поради което следва да се приеме за
установено по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко
обстоятелството, че от страна на ответника са предоставени такива не се оспорва от
ответника. С депозираното възражение по чл. 414 ГПК, същият е възразил единствено
досежно размера на сумите, като е посочил, че претендираната от ищеца сума за
дължими се такси и мобилни услуги в размер на 1013.47лв. за периода 28.11.2019г. –
27.06.2020г. е завишена.
Настоящият съдебен състав намира така формулираното възражение за
неоснователно, доколкото видно от заключението на вещото лице по допуснатата и
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация задълженията за абонаментни такси по Договор ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М1115711 за исковия
периода 28.11.2019г. – 27.06.2020г. са в размер на 1013.47лв., като размерът на
претенцията се установява от подписаните договори и приложения към тях, с оглед
предоставените услуги и цената на същите.
По процесния Договор ********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М1115711 се претендира и сумата от 1155.70лв. – непогасени
вноски по договори за устройства на изплащане. Между страните във връзка с
партиден номер М1115711 са сключени три договора за продажба на устройства на
изплащане, а именно:
1/ Договор за продажба на изплащане от 01.08.2018г., с предмет мобилно
устройство „Apple IPhone 8 plus“, като от приложеното на л.12 копие на приемо-
предавателен протокол се установява, че същото е получено от ответника.
2/ Договор за продажба на изплащане от 06.03.2019г. /л.26/, с предмет мобилно
устройство „Apple Ipad Pro 11“, като от приложеното на л. 27 копие на приемо-
предавателен протокол се установява, че същото е получено от ответника.
3/ Договор за продажба на изплащане от 17.07.2019г. /17.07.2019г. /л32/, с
предмет мобилно устройство „CC Partner Alcatel 1E Black“, като от приложеното на л.
34 копие на приемо-предавателен протокол се установява, че същото е получено от
ответника.
Наличието на облигационни правоотношения по индивидуализираните договори
за продажба на устройство на изплащане не се оспорва от ответника, като от
заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се установява, че неизплатените
задължения по същите за периода 28.11.2019г. – 27.06.2020г. са в размер на 1155.70лв.
Видно от заключението процесните суми не са платени от ответника, поради
което претенциите се явяват основателни за сумата в общ размер от 2169.17лв., от
които 1013.47лв. - абонаментни такси и предоставени мобилни услуги по Договор
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М1115711
за исковия периода 28.11.2019г. – 27.06.2020г. и 1155.70лв. – задължения за вноски на
3
изплащане по Договор за продажба на изплащане от 01.08.2018г., Договор за продажба
на изплащане от 06.03.2019г. и Договор за продажба на изплащане от 17.07.2019г.
/17.07.2019г.
По отношение на претендираните суми, дължими се във връзка с Договор
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М3798598.
От представените към исковата молба приложение № 1/23.12.2019г.,
Допълнително Приложение № 1/23.12.2019г. към Договор № *********,
Допълнително Приложение № 1/23.12.2019г. към Договор № ********* и Приложение
№ 3 към Договор № ********* се установява, че във връзка с процесния Договор №
*********/01.02.2018г., ищцовото дружество е предоставило на ответника електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М3798598 във връзка с мобилен №
*********.
По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение
за решаване на делото и връзките между тях, поради което следва да се приеме за
установено по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко
обстоятелството, че от страна на ответника са предоставени такива не се оспорва от
ответника. С депозираното възражението по чл. 414 ГПК, същият е възразил
единствено досежно размера на сумите, като е посочил, че претендираната от ищеца
сума за дължими се такси и мобилни услуги в размер на 217.49лв. за периода
16.12.2019г. – 15.07.2020г. е завишена.
Настоящият съдебен състав намира така формулираното възражение за
неоснователно, доколкото видно от заключението на вещото лице по допуснатата и
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужният опит и професионална
квалификация задълженията за абонаментни такси и предоставени услуги по Договор
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М3798598 за исковия период 16.12.2019г. – 15.07.2020г. е 217.49лв., като размерът на
претенцията се установява от подписаните договори и приложения към тях, с оглед
предоставените услуги и цената на същите.
По процесния Договор ********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М3798598 се претендира и сумата от 1092.50лв. – непогасени
вноски по договори за устройства на изплащане за периода 16.12.2019г. – 15.07.2020г.
Между страните във връзка с партиден М3798598 е сключен договор за продажба на
изплащане от 23.12.2019г. /л. 63/ с предмет мобилно устройство „Samsung S10 128 GB
Bla+WirCharger“, като от приложеното на л. 64 копие на приемо-предавателен
протокол се установява, че същото е предоставено на ответника.
Наличието на облигационни правоотношения възникнали на основание
процесния договор за продажба на устройство на изплащане не се оспорват от
ответника, като от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се установява,
че неизплатените задължения по същия за периода 16.12.2019г. – 15.07.2020г. са в
размер на 1092.50лв.
Видно от заключението процесните суми по договорите за предоставяне на
мобилни услуги и договора за продажба на устройство на изплащане не са платени от
ответника, поради което претенциите се явяват основателни за сумата в общ размер от
1309.99лв., от които 217.49лв. - абонаментни такси по Договор ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М3798598 за исковия
период 16.12.2019г. – 15.07.2020г. и 1092.50лв. – задължения за вноски на изплащане
по договор за продажба на изплащане от 23.12.2019г. /л. 63/ с предмет мобилно
устройство „Samsung S10 128 GB Bla+WirCharger“.
4
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
По отношение на неустойката, формирана от оставащите месечни вноски, след
прекратяване на отделните договори.
Основателността на иска за компенсаторна неустойка е предпоставена от
установяване валидна клауза за неустойка, част от допълнителното съдържание на
договора, упражняване на правото за разваляне на договора и размера на неустойката.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че част от
съдържанието на процесния договор е клауза за неустойка със съдържанието, посочено
в исковата молба, че договорът е развален и размера на неустойката.
С клаузите на подписаните между страните рамков договор и приложения към
същия страните са уговорили, че в случай, че абонатът наруши задълженията си по
договора операторът има право да прекрати договора по отношение на част или всички
услуги и да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси ( без отстъпки ), дължими от датата на прекратяването до изтичане на
определения в договора срок.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно извършва проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто несъмнено е налице в
процесния случай.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите от процесния рамков договор и
подписаните приложения за всеки един от мобилните номера, регламентиращи
вземането за неустойка са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2009г. е застъпено становището, че
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един
от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските
и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1/ естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; 2/ дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3/ вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; 4/ съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната
преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се
вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в
гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената неустойка
формиран от всички месечни такси по договора от момента на неизпълнение до края на
срока на договора е в разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито
с възможните вреди от неизпълнение на задължението на абоната да заплаща месечни
вноски. Така уговорена, неустойката би довела до несправедлив правен резултат, а
именно доставчикът да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
5
ползването на услугата. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, тъй като
създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, нарушава
принципа за справедливост и обосновава извода, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика за сметка на потребителя.
За пълнота съдът намира за необходимо да акцентира и върху това, че
аналогична хипотеза е тази, при която наемодателят, респ. лизингодателят претендира
от наемателя, респ. лизингополучателя всички оставащи до края на срока на договора
наемни/лизингови вноски след прекратяването му и след връщане на наетата вещ под
формата на неустойка. ВКС приема, че уговорката за неустойка в полза на наемодателя
при предсрочно прекратяване на договор за наем, определена в размер на наемните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок,
е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД (вж. Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., І Т. О., ВКС,
Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., І Т. О., ВКС, Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., І Т. О., ВКС, и цитираната в същите съдебна
практика, приложима към договора за финансов лизинг).
Настоящият съдебен състав намира, че мотивите на Върховния съд да приеме, че
подобна уговорка за неустойка е нищожна, могат да бъдат приложени и към настоящия
случай по аналогия. И при договора за далекосъобщителна услуга мобилният оператор
се задължава да предоставя на абоната договорената услуга през срока на действие на
договора, а потребителят се задължава да заплаща уговорената месечна такса.
Предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги води до отпадане на
задължението на потребителя да заплаща оставащите месечни абонаментни такси до
края на срока на договора поради отпадане на облигационната връзка, а за мобилния
оператор отпада задължението да предоставя договорената услуга. При уговорена
неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора
мобилният оператор би получил имуществена облага от насрещната страна в размера,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя
договорените мобилни услуги. С подобна уговорка на практика се обезсмисля иначе
формално даденото право на потребителя да прекрати предсрочно договора ("по негово
искане").
По гореизложената аргументация съдът намира, че искът с правно основание чл.
92 ЗЗД за сумите както следва: 424.03лв. – неустойка претендирана във връзка с
Договор ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М1115711 и 576.28лв. – неустойка претендирана във връзка с Договор ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М3798598 следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, поради нищожност на клаузите, регламентиращи
тези вземания.
По разноските.
Предявени са искови претенции в общ размер 4479.47лв., уважената част е в
размер на 3479.16лв., респективно отхвърлената част е в размер на 1000.31лв., като при
това съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Ищецът е сторил разноски както следва: 89.59лв. – държавна такса в
заповедното производство, 210.41лв. – държавна такса в исковото производство и
450.00лв. – депозит за вещо лице, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да му се
признаят разноски за юрисконсултско възнаграждение – 50.00лв. – за заповедното
производство и 100.00лв. – за исковото производство.
В обобщение следва извода, че сторените от ищеца разноски са в размер на
900.00лв. На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски с оглед уважената част на претенциите в размер на 699.02лв.
6
Ответникът не е представил доказателства нито претендира разноски,
респективно в негова полза такива с оглед отхвърлената част на иска не следва да се
присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че М. ХР. М., ЕГН
**********, дължи на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/ на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумите както следва: 2169.17лв., от
които 1013.47лв. - абонаментни такси и предоставени мобилни услуги по Договор
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М1115711 за периода 28.11.2019г. – 27.06.2020г. и 1155.70лв. – задължения за вноски
по Договор за продажба на изплащане от 01.08.2018г., Договор за продажба на
изплащане от 06.03.2019г. и Договор за продажба на изплащане от 17.07.2019г. за
периода 28.11.2019г. – 27.06.2020г. и 1309.99лв., от които 217.49лв. - абонаментни
такси по Договор ********* за електронни съобщителни услуги със системен
партиден номер М3798598 за период 16.12.2019г. – 15.07.2020г. и 1092.50лв. –
задължения за вноски на изплащане по договор за продажба на изплащане от
23.12.2019г. /л. 63/ с предмет мобилно устройство „Samsung S10 128 GB
Bla+WirCharger“ за периода 16.12.2019г. – 15.07.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -19.01.2021г. до окончателно
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2753/2021г. по описа на СРС, IIIГО, 180- ти
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК от /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу М. ХР. М., ЕГН
**********, установителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:
424.03лв. – неустойка претендирана във връзка предсрочно прекратяване на Договор
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М1115711
и 576.28лв. – неустойка претендирана във връзка с предсрочно прекратяване на
Договор ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М3798598, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2753/2021г. по описа на СРС, IIIГО, 180- ти състав, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. ХР. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 699.02лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7