Мотиви към Присъда № 260036,
постановена на 30.09.2020г. по н.о.х.д. № 2069 по описа на Районен съд –
Варна за 2020г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт на Ю.В.И. за това, че на 19.05.2019 г.
в гр. Варна, отнел чужди движими вещи - 1 бр. раница сива на цвят от плат с
оранжев цип на стойност 12 лева, съдържаща 1 бр. карта памет от 16 GB на
стойност 21 лева, 3 бр. секретни ключове обикновени - на стойност 9 лева и
мобилен телефон „Нокиа 6" с IMEI №
353402091176702 и 353402091256702 на стойност 227 лева, всички вещи на обща
стойност 269.00 лева /двеста шестдесет и девет лева/, от владението на Ц.Ж.Ж., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1, НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин. Предлага за извършеното по
отношение на него да бъде наложено наказание в подходящ размер, като бъде уважен по справедливост и предявения
граждански иск.
Гражданският ищец и частен
обвинител, представляван от своя законен представител се присъединява изцяло
към заявеното от прокурора.
Защитникът на подсъдимия на
свой ред сочи, че виновността на подзащитния му е
установена в хода на наказателното производство, като посочва, че определеното
от съда наказание в случая следва се отложи с подходящ изпитателен срок, а
предявения граждански иск следва да се уважи изцяло.
Подс. Ю.В.И. посочва, че съжалява
за извършеното и моли за снисхождение.
В предоставената
му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума посочва, че иска от съда да му
наложи справедливо наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неработи,
неженен, осъждан, с ЕГН:**********.
На
19.05.2019г. около 19.30 ч. десетгодишния син на свид.
Ж.Ж. - Ц. бил навън с приятели.
Около
20.15 ч. той посетил магазин „Май Маркет“, находящ с гр. Варна, ж.к. „Младост", до бл. 104,
където оставил раницата си, сива на цвят в шкаф № 9, в близост до входа и
влязъл във вътрешността на търговския обект.
В
раницата на свидетеля се намирали връзка с три ключа и мобилен телефон марка „Нокия 6“, сив на цвят, с IMEI 1 № 353402091176702 и IMEI 2
№ 353402091256702, закупен на 02.06.2018 г. за сумата от 379 лв., с поставена
СИМ-карта с номер ********** и един брой карта памет 16 GB.
Около
20.30 ч. свид. Ц.Ж. се насочил към изхода на
магазина, с намерение да вземе раницата си и да напусне търговския обект, но
установил, че раницата не била на мястото където я оставил.
Междувременно,
малко след свид. Ж., в магазина влязъл и подс. Ю. И., който проследил поведението на детето.
След като свидетеля се насочил към вътрешността
на търговския обект, подс. И. спрял до шкафчетата,
предназначени за оставяне на лични вещи на клиентите и като се уверил, че
наблизо няма никой, той се пресегнал към шкаф № 9, взел в ръката си раницата на
свид. Ж., след което незабавно напуснал търговския
обект.
В
досъдебната фаза на нуждите на разследването, с протокол за доброволно
предаване от 20.05.2019 г. свид. Ст. Ат. - управител
на магазин „Май Маркет“, находящ
с гр. Варна, ж.к. „Младост", до бл. 104 предала записи от охранителните
камери на търговския обект - 1бр. CD-R „hp" с
надпис „Му market's', съдържащ 1бр. папка с надпис
„Му market", с 4 бр. снимкови кадри записани в
JPEG формат и 2бр. видеофайла записани в AVI формат.
От
заключението на изготвената на досъдебното производство видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза на 1бр. CD-R „hp"
с надпис „Му market's' е, съдържащ 1бр. папка с надпис
„Му market", с 3 бр. снимкови кадри записани в
JPEG формат и 2бр. видеофайла записани в AVI формат е видно, че:
Видеофайловете
са цифров презапис от оригиналните файлове, записани
върху твърдия диск на видео-охранителна система. Не се установяват следи от
манипулация/намеса върху записаната информация.
Експортирани
са избрани снимкови кадри от действията на заснетото лице, обработени се с цел
повишаване на информационната им стойност и ice
подредени в хронологичен ред. /СН. от 1 до 23/
Резултатът
от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените
фотокопия е заснето едно и също лице - в случая Ю.В.И., с ЕГН **********.
От
изготвената съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на мобилен
телефон „Нокиа 6“ с IMEI 1 № 353402091176702 и IMEI 2
№ 353402091256702, раница, карта памет 16 GB и 3 бр. секретни ключове към дата
19.05.2019 г. е на обща стойност 269.00 лева.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на подс. Ю.И., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, което
се подкрепя изцяло от всички налични по делото гласни доказателства, както и от
приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, в това число справка
за съдимост, експертни заключения, подробно описани по вид и констатации
по-горе в настоящото изложение.
По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в
показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията
са пълни, компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно
производство) съдът да се довери на изготвените на досъдебното производство
експертни заключения, посредством които да приеме за установена стойността (в
това число общата) на всички инкриминирани вещи, както и авторството на
инкриминираното деяние.
Подсъдимото лице на свой ред призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се
подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи
авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. Ю. В.И. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. чл.194,
ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че на 19.05.2019 г. в гр. Варна, отнел
чужди движими вещи - 1 бр. раница сива на цвят от плат с оранжев цип на
стойност 12 лева, съдържаща 1 бр. карта памет от 16 GB на стойност 21 лева, 3
бр. секретни ключове обикновени - на стойност 9 лева и мобилен телефон „Нокиа 6" с IMEI № 353402091176702 и 353402091256702 на
стойност 227 лева, всички вещи на обща стойност 269.00 лева /двеста шестдесет и
девет лева/, от владението на Ц.Ж.Ж., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият е действал
при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на
извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния
резултат.
По отношение вида и размера на
наложените наказания:
Предвид обстоятелството, че подс. И. беше признат за виновен в извършване на
инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. чл.194,
ал.1 НК предвижда за подобно деяние в техния случай наказание „лишаване от
свобода” за срок до осем години.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът не констатира смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, като не констатира и отегчаващи отговорността такива, различни
от обстоятелството, че същият е осъждан, поради което и определи наказанието да
бъде в размер над минималния допустим от наказателния закон, а именно „лишаване
от свобода“ в размер на една година, което на основание чл. 58а НК да бъде
редуцирано с 1/3, като в крайна сметка прие И. да изтърпи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от осем месеца.
Въпреки чистото съдебно минало на дееца съдът
намери, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо
отговорността му обстоятелство поради което и прие, че наказанието на същия
следва да се определи при условията на чл. 54 НК.
Доколкото в случая се касае за лице в трудоспособна
възраст, съдът намери, че постигане целите на наказанието в случая не се налага
ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, поради което определи изтърпяването
му да се отложи на основание чл. 66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години.
Към настоящият момент това отлагане на изтърпяването се явява възможно
доколкото последващите осъждания на лицето на
наказание „лишаване от свобода“ са след датата на извършване на настоящото
деяние, като на подсъдимия следва да се даде последна възможност да приведе
поведението си в съответствие с изискванията и очакванията, наложени от
обществото по отношение на вещите –чужда собственост.
По отношение на приетата за съвместно
разглеждане в производството гражданскоправна
претенция на Ц.Ж. за претърпените от същия, в резултат на инкриминираното
деяние имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетите вещи, съдът
намери следното:
Без съмнение, извършеното от И. деяние
представлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а
именно противоправно деяние, причиняващо вреди на другиму – в случая насв. Ж..
В резултат на инкриминираното деяние
последният безспорно е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в стойността
на отнетото му имущество -1 бр. раница сива на цвят от плат с оранжев цип на
стойност 12 лева, съдържаща 1 бр. карта памет от 16 GB на стойност 21 лева, 3
бр. секретни ключове обикновени - на стойност 9 лева и мобилен телефон „Нокиа 6" с IMEI № 353402091176702 и 353402091256702 на
стойност 227 лева, всички вещи на обща стойност 269.00 лева /двеста шестдесет и
девет лева/ .
Няма съмнение, че същите представляват пряка
и непосредствена последица от реализиране на престъплението по чл.194, ал.1 НК.
По отношение
на размера на обезщетението, съдът намира, че същото се равнява на конкретно
установената, съобразно заключението на приетата съдебно – оценителна
експертиза, стойност на липсващите вещи.
Поради тази причина, съдът уважи изцяло
приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати и сторените по делото
разноски в размер на 287, 69 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, както и
сумата от 50 лева, явяваща се 4 %държавна такса върху размера на уважения
граждански иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: