№ 169
гр. С., 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Г.
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Гражданско дело №
20221800100582 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. В. К. –
чрез законния му представител и негова майка В. С. К., действаща със
съгласието на своята майка С. М. К. – за установяване на произхода му от
бащата.
Ищецът твърди, че от началото на 2020 г. В. С. К. с ЕГН ********** и
М. К.в П. ЕГН ********** живеели на семейни начала във фактическо
съпружеско съжителство, като обитавали жилище, находящо се в с. В.. На
06.07.2022 г. от съвместното им съжителство се родил синът им В. В. К. с
ЕГН **********, за което било съставено удостоверение за раждане въз
основа на Акт за раждане № 0146/06.07.2022 г. В тези документи ищецът бил
записан с имената на своята майка, като липсва отбелязване на имена за
бащата. Твърди, че е заченат и произхожда от М. К.в П., както и че от
момента на своето раждане бил отглеждан съвместно от своята майка В. К. и
от баща си М. П. до 06.08.2022 г., когато последният загинал при
пътнотранспортно произшествие. Позовава се на разпоредбата на чл. 72, ал. 2
от СК, съгласно която, когато бащата или майката са починали, искът за
установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните
наследници. Поддържа, че законни наследници на М. К.в П. са единствено
неговите родители С. И. К. с ЕГН ********** и К. П. Б. с ЕГН **********.
Намира, че има правен интерес от завеждане на иск за установяване на
произхода си от своя биологичен баща М. К.в П., който иск, с оглед липсата
на сключен граждански брак между В. К. и М. П., както и липсата на
извършено приживе припознаване, а също и цитираната по- горе нормативна
разпоредба, предявява срещу С. К. и К. Б.. Моли съда да признае за
установено, че М. К.в П. с ЕГН ********** е биологичен баща на В. В. К., с
ЕГН **********, роден на 06.07.2022г. в гр. Б. от майка В. С. К. с ЕГН
**********, както и да му бъде съставен нов акт за раждане, в който това
1
лице бъде вписано като негов баща, както и имената му да се определят от
съда по реда на чл. 16, ал. 2 от ЗГР. Представя писмени доказателства и прави
доказателствени искания.
Препис от исковата молба и от доказателствата са връчени на
ответниците по делото, които не са подали отговори в едномесечния срок по
чл. 131 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред Софийския окръжен съд ищецът се
представлява от адв. Недева, която поддържа исковата молба. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че детето В. В. К. е
заченато и произхожда от М. К.в П., който е негов биологичен баща. Моли
също така да се определят имената на детето на основание чл. 16, ал. 2 от
Закона за гражданската регистрация. Претендира разноски. Представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание на 10.02.2023г. майката на ищеца – В. К.
(непълнолетна) – се явява лично и извършва процесуални действия със
съгласието на своята майка С. М. К.. Подкрепя казаното от адв. Недева и
изразява становище, че М. е баща на детето.
В открито съдебно заседание на 10.02.2023г. ответниците С. И. К. и К.
П. Б. се явяват лично. Не оспорват, че синът им М. е баща на детето В. К..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка.
Съгласно удостоверение за раждане № 146/06.07.2022г. на В. В. К. с
ЕГН ********** (л. 10 от делото), негова майка е В. С. К., а за баща му няма
отбелязване.
Изискани са от община Б. данни за гражданския статус на М. К.в П., в
отговор на което са постъпили препис- извлечение от акт за смърт на това
лице и удостоверение за неговите наследници. От тези документи се
установява, че М. К.в П. е починал на 06.08.2022г. в с. Л., а неговите
наследници по закон са С. И. К. (майка) и К. П. Б. (баща).
Постъпил е социален доклад относно детето В. В. К., изготвен въз
основа на среща и разговори с непълнолетната му майка В. К., нейната майка
С. К., както и с родителите на М. К.в П., а именно - С. И. К. и К. П. Б. (л. 27 –
28 от делото).
Като писмено доказателство по делото е приета медицинската
документация, изготвена при раждането на В. В. К. (л. 30 – 85 от делото).
Разпитан е свидетелят К. Г. К.в, който твърди, че познава В. К. и В. К. в
качеството на семеен приятел. Според свидетеля, М. и В. започнали връзка от
началото на 2020 г. и живели на семейни начала без сключен граждански
брак, но след годеж, на който свидетелят присъствал. Живели в с. В. при
роднините на М.. Не са се разделяли и се разбирали добре. Съседите ги
възприемали като съпруг и съпруга. По време на съвместното им съжителство
В. не поддържала връзки с други мъже. Около коледните празници през 2021
г. заедно споделили, че очакват дете. При раждането на В. на 06.07.2022 г., М.
се радвал и събрал приятели да ги почерпи. Грижил се за детето, водил го на
разходки и сменял пелените му, като изтъквал, че е негово дете. До датата на
смъртта си се грижил за детето, но от традиционни и практически
съображения не го припознал. Според свидетеля, С. и К. познават внука си В.
и се грижат за него. Понастоящем В. живее при родителите на В. в с. Л., но
2
родителите на М. също се грижат за него и го приемат за свой внук.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата по делото ДНК- експертиза, хипотезата С. И. К. и К. П. Б. да са
биологични баба и дядо на В. В. К. е 7 762 493 пъти по- вероятна, отколкото
да не са, което доказва, че те са негови биологични баба и дядо.
Разпитан в открито съдебно заседание, в.л. Ш. поддържа изцяло
писменото заключение, и заявява, че детето произхожда от биологичен син на
С. и К.. Пояснява, че извършеното от него изследване е по- изчерпателно от
изследването по Y- хромозомата, и дава информация, че син на конкретни две
лица може да е биологичен баща на детето, докато изследването по Y-
хромозомата би дало само информация, че всеки един представител на този
бащин род би могъл да е биологичен баща на детето. Подчертава, че това,
което е дал като отговор, е по- пълно и по- изчерпателно от това, което би
било само по Y- хромозомата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 69 от Семейния кодекс, вр.
чл. 72, ал. 2 от Семейния кодекс.
По този иск в тежест на ищеца е да установи претендирания от него
произход, а именно – че М. К.в П. е негов биологичен баща. Освен това, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на всяка от страните е да докаже
твърденията и възраженията си, доколкото те се основават на положителни
факти. Изрични указания в този смисъл са дадени с доклада на делото и
разпределението на доказателствената тежест.
В случая заключението по ДНК- експертизата е категорично, че бащата
на ищеца е биологичен син на С. И. К. и К. П. Б.. В открито съдебно заседание
по делото вещото лице е потвърдило и обосновало становището си в този
смисъл, като е подчертало, че изводът му се базира на изследване, което е по-
изчерпателно и достоверно от изследването по Y- хромозомата, което би дало
единствено информация принадлежност на ищеца към определен бащин род.
Същевременно, от удостоверението за наследници се установява, че М.
К.в П. е син на С. И. К. и К. П. Б..
Също така, от показанията на св. К.в се установява, че връзката на М. П.
и В. К. започнала от началото на 2020 г., като те живели заедно на семейни
начала при роднините на М.. Съжителствали като пълноценно семейство, като
през този период В. К. нямала връзки с други мъже. Заедно съобщили
новината, че очакват дете, а при раждането му М. се радвал и почерпил
приятелите си. Впоследствие се грижил за детето до смъртта си, независимо
че не го припознал.
Въз основа на тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност, и с
оглед неоспореното от ответниците съвместно съжителство на майката на
ищеца с починалия им син М. П., както и заявеното от тях, че последният е
баща на ищеца, съдът намира за установено, че М. К.в П. е баща на В. В. К..
С оглед гореизложеното, предявеният иск по чл. 69 от СК, вр. чл. 72, ал.
2 от СК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за
установено, че М. К.в П. е биологичен баща на детето В. В. К..
На основание чл. 73 - 75 от ЗГР, след влизане на настоящото решение в
сила, препис от същото следва да се изпрати на Община Б. - за вписване на
3
така постановената промяна в акта за раждане на детето В. В. К..
При това имената на детето следва да се съобразят с тази промяна, като,
с оглед разпоредбите на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР и изразената в исковата
молба воля, същото занапред носи имената В. М.ов П..
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от
последния разноски в производството, каквито се установяват в размер на 30
лв. – държавна такса и 2112 лв. – възнаграждение за изготвяне на експертно
заключение (л. 11 и л. 118 от делото).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. К.в П. с ЕГН ********** е
биологичен баща на детето В. В. К., с ЕГН **********, роден на 06.07.2022г.
в гр. Б. от майка В. С. К. с ЕГН **********, за което е съставено
удостоверение за раждане № 146/06.07.2022г.
ПОСТАНОВЯВА промяна на бащиното и фамилното имена на детето
В. В. К. с ЕГН ********** от „В. К.“ на „М.ов П.“, като занапред детето се
именува В. М.ов П..
ОСЪЖДА С. И. К. с ЕГН ********** и К. П. Б. с ЕГН ********** да
заплатят на В. В. К., с ЕГН ********** сумата 2142 лв. – разноски по делото.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати
на Община Б. за вписване на промените в акта за раждане на В. В. К. с ЕГН
********** по реда на чл. 73 и сл. от Закона за гражданската регистрация.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4