№ 15
гр. Дряново, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20214220100397 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3
от ГПК.
Ищецът *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че с Договор за
кредит за текушо потребление от 05.12.2018 г. предоставили на ответника Х.М. М.
сума в размер на 8600 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Ответникът се задължил да погасява кредита на равни месечни
вноски на 20-то число от месеца. С договора било уговорено, че от датата на договора
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент от 5,95 % на година. Твърдят също,
че уговорената с договора за кредит сума била усвоена на 16.05.2019г., като била
преведена по разплащателната сметка на Я.Д.. Формата за действителност на договора
за кредит била спазена, като същият бил подписан писмено и съдържал необходимите
реквизити, въведени от Закона за потребителския кредит относно този вид договори.
Посочват, че в срока за издължаване на кредита била допусната забава при
изпълнението на основното задължение на кредитополучателя да връща в
определените с погасителния план срокове и размер на вноските. Съгласно
извлечението от счетоводни книги до датата на изпращане на покана-уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита не били платени 3 броя месечни вноски от
20.06.2020 г. до 20.08.2020г. Неизпълнението продължило до датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изп. лист на 04.01.2021г.
1
Съгласно текста на чл. 18.2 от Общите условия към договора за кредит при
допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от
главницата ставал предсрочно изискуем след изпращане на уведомление до клиента на
последния посочен от него адрес за кореспонденция. Поради допуснато забавяне над
90 дни кредиторът е изпратил Уведомление изх. № 0050-20-03387/ 14.09.2020 г. до
кредитополучателя Х.М.. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем на
14.01.2021 г., при което подали на същата дата заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу двамата ответници. По Ч. гр.
дело № 7/2020г. по описа на Районен съд Дряново били издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Със заповед № 9/ 15.01.2021 г. районният съд
разпоредил длъжника Х.М. да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми: 7593,08 лв. -
главница по договор за кредит, заедно със законната лихва за непогасената главница за
времето от 15.01.2021г. до окончателното й изплащане, 289,45 лв. договорна лихва за
периода от 21.05.2020г. до 13.01.2020 г.; 12,88 лв. лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от 21.05.2020г. до 13.01.2020 г.; както и направените
разноски в заповедното производство.
На основание издадения изпълнителен лист и за събиране на присъдените ни
суми било образувано Изпълнително дело № 247/2021г. при ЧСИ Звезделина Василева,
рег.№ 734 ОС Габрово. В хода на действията по уведомяване на длъжниците същите не
са открити и издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение
по чл. 428 ГПК са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ГПК заповедният съд по ч. гр. дело № 7/2021г. им
указал, че може да предявят настоящия установителен иск срещу ответника Х.М.. На
основание чл. 415, ал. 2 ГПК и поради непогасяването на задълженията и към
настоящия момент възниквал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск в законоустановения едномесечен срок.
Поради допусната забава в заплащането на сумите: 7593,08 лв. - главница по
договор за кредит, заедно със законната лихва за непогасената главница за времето от
15.01.2021г. до окончателното й изплащане, 289,45 лв. договорна лихва за периода от
21.05.2020г. до 13.01.2020 г.; 12,88 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената
главница за периода от 21.05.2020г. до 13.01.2020 г. молят съда след като се убеди в
основателността на иска, да приеме за установено, че ответника Х.М. дължи връщане
на „Банка ДСК“ АД на горепосочените суми, които са присъдени със заповедта за
изпълнение и изп. лист по ч. гр. дело № 7/2021г. по описа на Pайонен съд Дряново.
Молят да им бъдат присъдени разноските по настоящото дело, включително
юрисконсултско възнаграждение, като съдът се произнесе и относно сторените в
заповедното производство разноски - платена държавна такса за подаване на заявление
157,91 лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
С допълнителна молба от 21.02.2022г. ищецът твърди, че поради допусната
2
техническа грешка в исковата молба моли исковете за лихва да се четат по следния
начин : сумата 289,45 лв. договорна лихва за периода от 21.05.2020г. до 13.01.2021 г. и
сумата 12,88 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от
21.05.2020г. до 13.01.2021 г.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на
ответниците адв. Р.Р. от АК – Габрово. В същия се твърди, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен и недоказан. На първо място не оспорват, че на
05.12.2018г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Х.М. М. бил сключен договор за кредит за
текущо потребление, с който ищещът отпуснал кредит на ответника в размер на 8600
лева. Договорът, погасителният план и ГПР, Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление и Такси по кредити за текущо потребление били
подписани от кредитополучателя, но в представената по делото преддоговорна
информация липсвал подпис на кредитополучателя. Съгласно чл. 12 от договора с
подписването му кредитополучателят заявил, че му била предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК с оглед вземане на информирано решение
за сключването на договора. Въпреки това по делото липсвали доказателства Банката
да е изпълнила задълженията си по чл. 5, ал. 1 - ал. 6 от ЗПК и потребителят да е
получил стандартен европейски формуляр (СЕФ), изготвен съгласно ЗПК и той да е
получил СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити на хартиен
или друг траен носител съгласно Приложение 2 от ЗПК. Не било изпълнено и
изискването на чл. 5, ал. 7 от ЗПК да е представена в отделен документ към СЕФ и
информация за свързаните с бенчмарка последици за ответника, въпреки че в Общите
условия били описани начинът на олихвяване и разходите по кредита. Декларирането в
индивидуалния договор от потребителя, че е получил преддоговорна информация, не
удовлетворявала изискването на ЗПК и ЗЗП за предоставянето на предварителна
преддоговорна информация на потребителя за вземането на информирано решение и за
правото на преценка за икономическия ефект за него от сключването на договора (чл.
143. т. 18 от ЗЗП). Само по тази причина договорът бил недействителен на основания
чл. 22 и чл. 24 от ЗПК. В случай, че настоящият състав сподели тезата за
недействителност на процесния договор, следвало да се обсъди каква сума всъщност е
усвоена от потребителя, респективно каква сума действително се дължи на
кредитодателя. В този контекст от цялата дължима сума по главницата следвало да се
приспаднат не само плащанията, насочени конкретно към нейното погасяване, но и
плащанията за лихви, застрахователни премии, заемна такса и въобще всички
плащания, направени от ответника по делото и различни от плащанията по главницата.
В тази връзка за наличието на неравноправни клаузи била допустима служебна
проверка за наличието им и тя не била ограничена в рамките на депозирания отговор
или с определен преклузивен срок.
На следващо място съгласно чл. 4 от Договора за текущо потребление кредитът
3
се усвоява чрез разплащателна сметка с титуляр ответникът, Х.М.. В исковата си молба
ищецът твърдял, че „уговорената с договора сума била усвоена на 16/05/2019 г. като
била преведена по разплащателна сметка на ответника Я.Д..". След като Банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем на 14/01/2021 г., „при което на същата дата е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл
417 ГПК срещу двамата ответници." От приложения изпълнителен лист и Заповед № 9
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ било видно, че
ответникът М. бил осъден да заплати исканите суми, без да се отчита от кого и как бил
усвоен кредита и твърдението на ищеца, че е подал заявление по чл. 417 ГПК срещу
двама ответници. По делото не са представени или приобщени никакви други
доказателства. Претендираните 289,45 лв. договорна лихва за периода от 21.05.2020 г.
до 13.01.2020 г. и 12,88 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за
периода от 21.05.2020 г. до 13.01.2020 г., били недопустими, тъй като са за невъзможни
периоди, а ако съдът приеме, че са допустими, били неоснователни на основание чл. 22
и чл. 24 от ЗПК, във връзка с чл. 143, т. 18 от ЗЗП. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан, ведно с всички законни последици от това.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 7/ 2021г. по описа на съда се установява, че по
заявление на „Банка ДСК” АД, гр. София против ответника Х.М. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 9/
15.01.2021 г., като е разпоредено да заплати сумата 7593,08 лв., представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 05.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата 289,45 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 21.05.2020 г. до 13.01.2021 г.; сумата 12,88 лв., представляваща лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 21.05.2020 г. до
13.01.2021 г., както и сумата 157,91 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ
бр. 8/2017г.) във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
С определение от 26.08.2021г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.
2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящият
иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
Не е спорно по делото, че на 05.12.2018 г. между *** и ответника М., като
длъжник, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който
4
дружеството отпуснало на ответника кредит в размер на 8600 лв. за срок от 120 месеца.
Договорено било, че кредита ще бъде усвоен еднократно в срок до 30 дни от датата на
сключване на договора по разплащателна сметка на ответника. Бил определен годишен
лихвен процент 5,95 % и ГПР 7,37 %.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е усвоил еднократно сумата от 8600 лв, която била
преведена на 05.12.2018г. по банковата сметка, посочена в договора. За периода от
20.12.2018г. до 20.05.2020г. ответникът направил 17 плащания на обща стойност
1710,52 лв., с които били погасени 699,14 лв. лихва, 1008,34 лв. – главница и 3,04 лв. –
санкционна лихва. Дължимите вноски от първа до седма и осемнадесета вноска били
преведени в срок и в пълен размер. От осма до седемнадесета вноска били внесени със
закъснение в пълен размер. След 20.07.2019г. погасителните вноски не били внасяни
на падеж, а с погасяване на осемнадесета вноска спрели. Към 15.01.2021г.
кредитополучателят не бил погасил седем вноски, като размерът на непогасената
главница на просрочените погасителни вноски към датата на подаване на заявлението
по ч. гр. дело № 7/ 2021г. е 408,86 лв. Размерът на непогасената договорна лихва за
периода от 21.05.2020г. до 13.01.2021г. е 282,22 лв. Лихвената надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от 21.05.2020г. до 13.01.2021г. е в размер на 12,88
лв. Лихвеният процент, с който се олихвявал кредита, бил променлив, като за периода
от 15.07.2018г. до 14.01.2021г. е съответно 5,95%, 5,91%, 5,90%, 5,88% и 5,86%, а
погасителната вноска съответно 95,26 лв., 94,86лв., 94,80лв., 94,75 лв. и 94,70 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ГПК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество не
се оспорва от особения представител на ответника, че на 05.12.2018 г. между страните
бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ответника
получил по банков път сумата 8600 лв. За погасяване на дадената парична сума бил
договорен променлив годишен лихвен процент в размер на 5,95 %, годишен процент на
разходите 7,37 %, срок на кредита 120 месеца и размер на вноската по кредита 95,26
лв. Доколкото по делото се установи безспорно подписването на цитирания договор за
кредит от ответника и получаването на сумата от 8600 лв., за него възниква задължение
да я върне.
Ищцовото дружество представя покана - уведомление от 14.09.2020г., с което
длъжникът е информиран, че поради забавата в погасяване на задълженията по
сключен договор за банков кредит от 05.12.2018г. и на основание предвидените в него
условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на
5
това писмо цялата непогасена главница по договора ставала дължима и върху нея се
начислявала законна лихва. Банка ДСК ще пристъпи към събиране на вземането си по
съдебен ред, съгласно действащото законодателство. Поканата била редовно връчена
по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК от ЧСИ Звезделина Василева, рег. № 734, с район на
действие ГОС, видно от приложения протокол от 02.11.2020 г. Поради което съдът
приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда
(15.01.2021г.) вземането за главницата е било изискуемо.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че
договорът е недействителен на основание чл. 22 и 24 от ЗПК, поради липсата на
подписан от ответника стандартен европейски формуляр. Действително по делото не е
представен такъв формуляр. Съгласно чл. 12 от договора обаче с подписването му
кредитополучателя заявил, че му била предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК, както и общите условия за предоставяне на кредит за
текущо потребление на физически лица с оглед вземане на информирано решение за
сключване на договора. Ето защо съдът намира, че при сключване на процесния
договор не са били нарушени исикванията на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от ЗПК.
По делото не се установиха основанията за недействителност на договора за
кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК и чл.
24 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. В договора се съдържа
информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора
(120 месеца), размер на кредита (8600 лв.), годишен лихвен процент (5,95 %), ГПР
(7,37 %), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и
10 от ЗПК. Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба
следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй като в
отделно приложение към договора се съдържа погасителен план, под който е положен
подпис на ответника. В общите условия към договора, които са подписани от
ответника, се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за
обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както и за правото на отказ
по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Общите условия са подписани, което
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК. По така изложените съображения
съдът намира, че сключеният между страните договор е действителен и е породил
желаните от страните правни последици. С оглед на което и въз основа на
неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза следва да се приеме, че
ответникът дължи предоставената му в кредит и незаплатена от него главница от
7591,66 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда (15.01.2021г.) до окончателното изплащане,
6
както и сумата 282,22 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2020 г.
до 13.01.2021 г. и сумата 12,88 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от 21.05.2020 г. до 13.01.2021 г. Предвид всичко
изложено следва да се приеме за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество посочените суми, като искът за главницата за разликата до пълния
претендиран размер от 7593,08 лв. и за договорна лихва за разликата до пълния
претендиран размер от 289,45 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските, направени в исковото
производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1181,38 лв.
съразмерно с уважената част от иска. Юрисконсултското възнаграждение е определено
от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 100
лв.
С оглед приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 259,63 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Юрисконсултското възнаграждение е определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 100 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК от
***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори Ю.Б.Г. и Д.Д.М., с пълномощник старши юрисконсулт П.
Н. Т., съдебен адрес Финансов център В. Търново, ул. *** че Х.М. М., ЕГН
**********, от гр. *** дължи по Договор за кредит за текущо потребление от
05.12.2018г. СУМАТА 7591,66 лв. (седем хиляди петстотин деветдесет и един лева и
шестдесет и шест ст.), представляваща главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;
СУМАТА 282,22 лв. (двеста осемдесет и два лева и двадесет и две ст.), представляваща
договорна лихва за периода от 21.05.2020 г. до 13.01.2021 г. и СУМАТА 12,88 лв.
(дванадесет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща лихвена надбавка за
забава върху просрочената главница за периода от 21.05.2020 г. до 13.01.2021 г. за
7
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 7/
2021г. по описа на Районен съд Дряново. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата до пълния претендиран размер от 7593,08 лв. и за договорна
лихва за разликата до пълния претендиран размер от 289,45 лв., като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х.М. М., ЕГН **********, от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори Ю.Б.Г. и Д.Д.М., с пълномощник старши юрисконсулт П. Н. Т., съдебен
адрес Финансов център В. Търново, ул. *** СУМАТА 1181,38 лв. (хиляда сто
осемдесет и един лв. и тридесет и осем ст.) – разноски в исковото производство и
СУМАТА 259,63 лв. (двеста петдесет и девет лв. и шестдесет и три ст.) – разноски за
заповедното производство по ч. гр. дело № 7/ 2021г. по описа на Районен съд Дряново.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
8