№ 22032
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110114253 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове от „.......“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника „............ ЕООД да заплати сумата 2400,00 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за м.октомври 2024 г. и м. ноември 2024 г. по договор №К073/24
от 30.09.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът излага твърдения, че по силата на сключен с ответника договор №К073/24 от
30.09.2024 г. е извършвал в качеството си на изпълнител консултантски услуги и
превантивни действия във връзка с безопасността и сигурността на къща, находяща се в гр.
........... при договорено месечно възнаграждение в размер на 1000 лева без ДДС, платимо до
трето число на текущия месец. Договорът е сключен за срок от един месец. Ищецът с писмо
от 26.11.2024 г. е поканил ответника да заплати дължимото за м. октомври и ноември
възнаграждение като го е предупредил, че ако е не плати до 28.11.2024 г. услугата по
договора ще бъде преустановена. Към датата на депозиране на исковата молба в съда
ответникът все още не е заплатил дължимите суми, поради което се претендира неговото
осъждане. Претендира осъждане на ответника да заплати и всички разноски по делото, вкл.
и сторените в хода на производството по обезпечаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
съдебно заседание поддържа, че е надплатил суми на ищеца, правейки възражение за
прихващане, което не е прието като преклудирано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение със ответника, с
твърдяното съдържание, че е изправна страна по договора, размера на възнаграждението,
което се претендира. При установяване на горните факти ответникът следва да докаже, че е
погасил задължението си за заплащане на цената.
По делото е представена начална страница на договор –К073/24 от 30.09.2024 г., който
макар и да не е в неговата цялост, не се оспорва от ответника, че е сключен между страните.
1
Съгласно същия ответникът в качеството си на възложител е възложил на ищеца в
качеството му на изпълнител да извърши консултантски услуги и превантивни действия във
връзка с безопасността и сигурността на описан в договора недвижим имот в гр. София.
Съгласно клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора за изпълнение на дейността предмет на
договора възложителят заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 1000
лева без ДДС, която договореност също не се оспорва от ответника.
По делото са приети като доказателства копия на фактура №**********/01.10.2024 г. и
на фактура №00000331657/06.11.2024 г. всяка издадена на основание договор за
консултантски услуги К073/24 от 30.09.2024 г. и всяка за сумата 1000 лева без ДДС.
От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза се установява
след проверка в счетоводството на ищеца, че е издал двете процесни фактури на обща
стойност 2400,00 лева с ДДС, по които не е извършвано плащане. Установява се и че
ответникът е осчетоводил единствено фактура №**********/01.10.2024 г. , за която няма
данни да е платена..
Представените по делото фактури са първични счетоводни документи по смисъла на
чл. 6 от ЗСч, които отразяват едностранно счетоводно записване като обективират изгодни
за издателя на тези документи факти. При преценка на доказателственото им значение
следва да се съобразят констатациите на вещото лице относно тяхното реално
осчетоводяване в счетоводството на ответното дружество. В решения на ВКС, постановени
по реда на чл.290 ГПК - р. № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, р. №
42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ ТО на ВКС решение №46/ 27.03.2009 г. по т.д.
№546/08 на ІІ ТО на ВКС, се посочва като изискване да се приеме, че фактурите отразяват
определено правоотношение и признаване на задължение по тях с осчетоводяването им и
теглене на данъчен кредит, само ако във фактурата фигурира се съдържа описание на
стоката като артикул и стойност, начин на плащане и т.н., което в настоящия случай се
установява по отношение на фактура №**********/01.10.2024 г. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, представлява признание на
задължението и доказва неговото съществуване. Освен че съдържа всички необходими
реквизити, обективиращи съществените елементи на сделката – описание на услугата, начин
на плащане, наименования на страните и време и място на издаване, фактура
№**********/01.10.2024 г. е и двустранно осчетоводена, което опровергава тезата на
ответника, че договорените услуги за месец октомври не са предоставени. Осчетоводяването
на фактура №**********/01.10.2024 г. от страна на ответника е представлява извънсъдебно
действие, което той не би сторил, считайки че ищцовата страна е неизправна. След като
услугата по договора е осъществена, ответникът дължи договореното възнаграждение,
равняващо се на посочената във фактура №**********/01.10.2024 г. сума от 1200,00 лева с
ДДС. Наведените от ответника възражения, че е надплатил суми по договора не се
установиха, тъй като дори и да е имало надплащане то не е направено по настоящия договор
за консултантски услуги.
Ответникът не ангажира доказателства да е погасил задължението си да заплати
възнаграждението за месец октомври по договора, поради което и предвид изложеното по-
горе се налага извод за основателност на претенцията на ищеца за заплащане на сумата
1200,00 лева с ДДС, представляващи цена на извършените услуги за м. октомври.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.03.2025 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на фактура №00000331657/06.11.2024 г. за която няма данни да е
получена от ответното дружество следва да се посочи, че тя сама по себе си като
едностранно съставен частен документ не се ползва с материална доказателствена сила,
поради което подлежи на проверка с всички други обстоятелства по делото. В контекста на
изложеното и във връзка с извода на вещото лице, че тази фактура не е надлежно отразена в
счетоводството на ответника, а и се оспорва от него да е получил услугите, чието заплащане
се претендира, съдът намира, че самото й издаване не дава основание на съда да приеме
2
съществуването на твърдяното задължение за заплащане на възнаграждение по договора от
30.09.2024 г.за месец ноември 2024 г. Действително ответникът е уведомен за издадената
фактура, но няма данни да е приета от същия. Ето защо исковата претенция за заплащане на
възнаграждение за месец ноември следва да се отхвърли като недоказана.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.
Ищецът претендира разноски за настоящото производство в размер на 696,00 лева
както и за производството по допускане обезпечението на иска размер на 491,00 лева
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на ТР №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 5, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в производството по
обезпечаване на иска, поради което на ищеца следва да се присъдят сумата 348,00 лева за
настоящото производство и 245,50 лева за обезпечителното съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответникът претендира присъждането на разноски за депозит за вещо лице – 350,00
лева и за адвокатско възнаграждение – 500,00 лева, от които съразмерно с отхвърлената част
от исковите претенции следва да му се присъди сумата 425,00 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „............ ЕООД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ...... да
заплати на „.......“ ЕООД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление гр. ...... на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 1200,00 лева с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение за м.октомври 2024 г. по договор №К073/24 от 30.09.2024 г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 12.03.2025 г. до окончателното изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 348,00 лева – разноски в настоящото производство
и сумата 245,50 лева – разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. №176/2025 г. по
описа на РС – ...... като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 78, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1200,00
лева с ДДС представляваща дължимо възнаграждение за м.ноември 2024 г. по договор
№К073/24 от 30.09.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „.......“ ЕООД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление гр. ...... да
заплати на „............ ЕООД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ...... на
оснвоание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 425,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3