Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 28.12..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 4826 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Д.С.Д. против Г. Ф. иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“
от КЗ.
Ищецът твърди, че на 30.10.2017 г., около 17.00 часа в с.Жабляно, Община
Земен, на път III – 623, км.44, настъпило
пътно-транспортно произшествие по вина на Г.Д.П. – водач на т.а „Мерцедес 609
Д“ с рег. *******, за което липсвала застраховка „Гражданска отговорност“. В
резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на майката на
ищеца – Н.Г.М.. Той претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от трагичната й загуба. Счита,
че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза
на 150 000 лв. Твърди, че предявил претенция пред Гаранционния Ф. за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, но ответникът отказал да уважи искането.
Моли съда да осъди ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 12.11.2017 г. до окончателното изплащане./изменение
на иска в съдебно заседание от 30.09.2020 г./.
Ответникът оспорва иска по размер, като необосновано завишен, с оглед
принципа за справедливост. В отговора на исковата молба заявява, че ако ищцата
бе представила пред Ф.а всички доказателства, които е представила в исковото
производство, нямаше да й бъде отказано заплащане на обезщетение, поради което
съдът приема, че ищецът признава иска по основание, но го оспорва по размер.
Третото лице – помагач на страната на Г. Ф. – Г.Д.П., не изразява становище по предявения иск.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл чл.557, ал.1,
т.2, б.“а“ от КЗ:
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния Ф. по чл. чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за изплащане на обезщетение
на пострадали от пътно – транспортното произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена
връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място
непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република
България, да е причинено от МПС, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако Гаранционният Ф.
не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение. В настоящия
случай по делото са представени доказателства, установяващи предявяване на
щетата пред ответника, с оглед, на което са спазени изискванията на чл. 558, ал.5 от
КЗ.
Видно от молба с
вх.№ 24-01-27/10.01.2018 г. Гаранционният Ф. е уведомен от ищеца за
настъпилото на 30.10.2017 г. пътно-транспортно
произшествие, извършено от водач на МПС, за което
липсва застраховка „Гражданска отговорност“, както и за претенцията за репариране на вредите.
С писмо изх. № 24-01-27/29.03.2018 г. Гаранционният Ф. е отказал да изплати
на ищеца обезщетение, поради непредставяне на справка за резултата от ДП №
257/2017г. на РУ – Радомир, влязъл в сила съдебен акт срещу виновния водач – присъда
или споразумение, както и непредставяне на автотехническа експертиза, изготвена
по досъдебното производство.
От справка от публичния сайт на Гаранионния Ф. се установява, че за
процесния товарен автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП.
Видно от влязла в сила присъда № 21 от 27.12.2018г. по НОХД № 318/2018г. на Окръжен съд – Добрич Г.Д.П. е признат за
виновен в това, че на 30.10.2017 г., около 17.00 часа, в с.Жабляно, общ.Земен,
на път III - 623, при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес 609 Б“ с рег. №*******,
собственост на В.Г.Д., е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20,
ал.1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не го е контролирал
непрекъснато и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство
не е намалил скоростта и не е спрял, когато е възникнала опасност за
движението, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката
Н.Г.М. от с.Жабляно, общ. Земен , обл.Перник – престъпление по чл.343, ал.1, б.“
в“, вр чл.342, ал.1, вр. чл.54, ал.1, вр чл.58а, ал.1 от НК, поради което му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 месеца и на основание чл.66, ал.1 от НК е откложил
изтърпяването на наказанието за срок от три години.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деликта, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на наказателен съд,
настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача Г.Д.П.,
неговата вина, съставомерните последици,
които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на Н.Г.М./, и причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
Видно от удостоверение за наследници от 21.11.2017г. ищецът Д.С.Д. е син на
починалата Н.Г.М../л.33/.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е
разпитана св. В. – негова позната, която заявява, че познава семейството му от
около 35-36 години. Били съседи в с.Жабляно. Твърди, че имала преки впечатления
от отношенията в семейството, тъй като родителите им често си гостували и общували
помежду си. Д. живеел с майка си Недялка до 2000 г. След това се преместил в гр.Земен,
а по-късно в гр.Перник. Докато бил при майка си живеели заедно в къща на два
етажа, общували помежду си, отношенията им били много близки и топли, между тях
имало „уважително отношение“. За катастрофата свидетелката разбрала 10-15
минути след нейното настъпване, тъй като била в центъра на гр.Земен. Не видяла Д.,
но се му се обадила по телефона, защото по това време той бил в София на работа
и считала, че не знае за случилото се. Оказало се, че вече бил научил за
произшествието, бил много разстроен и пътувал към мястото на инцидента, но тъй
като линейката била отишла към село Жабляно, свидетелката го посъветвала да изчака
в спешния център в гр.Перник, за да не се разминат по пътя. Майка му останала в
болницата 14-15 дни преди да почине. Свидетелката се чувала с ищеца всеки ден. Той
посещавал Н.М.в болницата, когато лекарите го допускали до нея – грижел се за всичко, което било нужно – лекарства, специална храна за захранване,
опитвал се да направи всичко, каквото може да се направи. Искал да премести
майка си в София, тъй като специалистите в столицата били по-добри, но не посмял,
защото рискът бил голям и се притеснявал да не се стигне до фатален край. Свидетелката
се чувала с него, окуражавала го, доколкото можела, но той бил крайно натъжен,
не знаел какъв ще бъде изходът и бил много притеснен за състоянието на майка си. На погребението й той
бил много стресиран, много натъжен, изглеждал променен от притесненията и трагичната
й загуба. Не се отделил през цялото време от ковчега на майка си, постоянно
плачел. Привързаността му към нея била много силна, особено след загубата на
брат му няколко години по-рано. Настъпили промени в поведението и психиката му.
Преди катастрофата той бил весел човек, обичал да е сред приятели, да се шегува
и забавлява, но след смъртта на майка си коренно се променил - бил посърнал и
тъжен. При разговор, когато познати споменавали с. Жабляно или майка му, той се
разстройвал. Свидетелката и ищеца започнали да се чуват все по-рядко, защото
той бил много разстроен, а срещите и разговорите със семейството на
свидетелката, които преди били близки с майка му, му напомняли за нея.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.557, ал.1, т.2,
б.“а“ от КЗ – установено е настъпването на деликт по вина на водач, чиято
отговорност не е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на настъпване на произшествието, установено е, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на водача на товарния автомобил, поради което искът е
доказан по основание.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта
на ищеца към датата на настъпване на деликта – 52 г.; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота
на човека – тази между детето и неговия родител. Ищецът завинаги е лишен от
възможността да общува с майка си, да споделя с нея радостните и трудни моменти
в живота си. По делото се установи, че семейството му е било задружно, до 2000 г.
са живеели заедно в един дом, огношенията между тях са били основани на
близост, обич и взаимно уважение. След като е научил за катастрофата е следил неотлъчно
състоянието й, докато е била в болницата – осигурявал е нужните лекарства, храна,
всичко, каквото е било необходимо, тревожел се е за нея. На погречението е
скърбял неутешимо. Животът на ищеца след смъртта на майка му драматично се е
променил – преди катастрофата е бил весел и общителен човек, обичал да се
шегува и да е сред приятели, а след нейната загуба бил „много тъжен“,
„посърнал“ и „стресиран“. Не е преодолял смъртта й. При разговор, когато
станело дума за майка му, силно се разстройвал, избягвал да общува със свои
познати, които са били близки с майка му, заради болезнените спомени./св.В./.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2017г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на 130 000
лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 150 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По делото с молба от 29.09.2020 г.,
след срока за отговор, е направено възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалата, което е преклудирано, поради което с определение от 30.09.2020г.
съдът не го прие за разглеждане.
По законната лихва:
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции.
Следователно, Ф.ът изпада в забава не от настъпването на деликта, а от
момента, в който е изтекъл законния
срок за отговор по предявената от увреденото лице застрахователна
претенция. По делото се установи, че ищецът е отправил претенция до ответника
за заплащане на застрахователно обезщетение на 10.01.2018 г., като срокът за
отговор изтича на 10.04.2018 г., поради което законна лихва се дължи за периода
от 11.04.2018г. до окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата. По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 901.33 лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 20 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на
СГС, държавна такса върху уважената част от иска в размер на 4160 лв./5200 лв. - заплатена ДТ от ищеца от 1040 лв./.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф. със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
офис 4 – за адв. И.Й., на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, сумата от 130 000
лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта
на неговата майка Н.Г.М.,
настъпила при ПТП на 30.10.2017 г. по
вина на водача Г.Д.П. при управление на т.а „Мерцедес 609 Д“ с рег. *******,
за който не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“/, ведно със
законната лихва, считано от 11.04.2018 г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 150 000 лв., както и в частта за претенцията за законна
лихва за периода 12.11.2017 г. -11.04.2018 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на Д.С.Д., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 901.33 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.С.Д. да заплати на Г. Ф., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 20 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на държавата,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на
4160 лв. върху уважения иск.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ответника Г. Ф. – Г.Д.П., ЕГН **********,***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: