Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.***, 01 . 11. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия
Николова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 4148 по
описа за 2019 година и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 50, чл. 52 от
ЗЗД
В районен съд гр. *** е
постъпила искова молба от А.З.П., ЕГН **********,
с адрес: *** чрез пълномощник адв. Т. К. ***, със съдебен адрес:*** ***, тел
***, против П.В.М. и Б.П.М., с
която е предявен иск с правно
основание чл. 50, вр. чл. 52 от ЗЗД, с искане да бъдат осъдени П. В.М. и Б. П. М. ***,
да заплатят на А. З. П. на основание: чл. 50, вр. с чл. 52 от
ЗЗД с цена на иска: 10 000 лева, от които 262 лв. имуществени вреди и 9738 лв. - неимуществени вреди, като е
предявен частичен иск: в размер на 1000
лева, от които: 26. 20 лв. - имуществени вреди и 973.80 лв. -
неимуществени вреди. По делото е приета молба по чл. 214 от ГПК и е допуснато изменение размера
на частичния иск от 1000 лв. до 5000 лв.
Съдът е сезиран с искане да се произнесе
с решение, с което да уважи като
основателни и доказани предявените против ответниците П.В.М. и Б.П.М. обективно
и субективно съединени искове, и да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцата А.З.П. сума в
размер на 244 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди и сумата от 4756 лева - за претърпените от нея неимуществени вреди,
причинени от животно куче порода „***" - собственост на Б.П.М., ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на увреждането 1***. до
окончателното и изплащане, както и да осъди ответниците да заплатят на ищцата
направените съдебноделоводни разноски.
В исковата молба се
посочва следното:
Ищцата на ***г. в град ***, около ***часа, прибирайки
се от работа по ул. ***, където се
намира домът й на ***, забелязала свободно движещо се куче от породата ***, придружавано на разстояние от непозната жена.
При
вида на едрото и неконтролирано куче, П. отправила молба към непознатата придружаваща го жена, да го хване и задържи, за да премине по улицата, при което последната отговорила, че го е изпуснала, не може да го
хване и да го котролира. В този момент, без каквото и да е действие от страна на П.
кучето я нападнало, захапало я за китката и над лакътната става на лявата ръка,
впоследствие я повалило на земята и я нахапало по гърба и главата. От силния стрес П. изгубила съзнание и била
неадекватна за около 5 мин. по обясненията на единствения случаен свидетел на
случващото се Й. В. К.,
който оказал помощ за спасяването й от
кучето. След идване в съзнание, пострадалата установила, че придружаващата кучето и самото куче вече
ги нямало. Наложило се сама да потърси необходимата медицинска помощ. Посетила
хирургичния кабинет при ***. Била прегледана
от д - р ***, където обработили причинените от кучето наранявания, зашили
наличните от инцидента разкъсноконтузни рани, превързали ухапаните места,
поставили й ваксинация против тетанус, след което била насочена към
противобесен кабинет за ваксинация.
От заключението на
издаденото медицинско удостоверение с № *** г, при така описания инцидент, на
ищцата А.П. е била причинена лека телесна повреда, с разстройство на здравето
временно и неопасно за живота, изразяваща се в следните физически увреждания -
шест разкъсноконтузни рани - по главата, ръцете и гърба, пет от тях зашити с
хирургически шев, в резултат на което тя е преживяла силен емоционален стрес и
уплаха от неочакваното нападение на кучето. Получените от кучето
наранявания довели до множество физически травми, причинили й продължителни
болки и страдания, наличие на безсъние от нараняванията по главата и гърба за
период от 20 дни и други неприятни усещания в студеното време, като била
подложена и на силен психически стрес.
По повод на описаните
наранявания на ищцата е назначено домашно лечение за срок от 24 календарни
дни, болнични листове.
C оглед на оздравителния
процес на П. е било предписано лечение, във връзка с което е реализирала
разходи в размер на 112. 93 лева - под формата на медикаменти, превързочни
консумативи и медицински прегледи, освидетелстване /приложените към ИМ фискални
бонове и платежно нареждане /. Във връзка с назначения отпуск по болест, ищцата е претърпяла и
имуществени вреди в размер на 150 лева, явяващи се като разлика между размера на
месечното й трудовото възнаграждение, което би било изплатено от работодателя за
пълни работни месеци /м. декември 2018г. и м. януари 2019г. / и средствата
които са и изплатени като трудово възнаграждение и обезщетение за временна
неработоспособност за посочения период /приложените към ИМ Трудов договор № ***г.
; Допълнително споразумение от ***г.; Допълнително
споразумение от ***г.; Разширена
ведомост на *** - за м.
12.2018 г. и м. януари 2019 г.;
Удостоверение № *** на ТП – НОИ - *** за получено обезщетение за временна
неработоспособност за м. 12. 2018 г. и м.
01. 2019 г. на лицето А.З.П./. По сигнал от пострадалата в РП *** и Община ***
са извършени проверки по случая.
Поради изнесеното по - горе, е
налице пряка и непосредствена причинноследствена връзка между действието
извършено от животното, собственост на ответника Б.М., което в момента на
случилия се инцидент е било под надзора на съпругата му и ответник в настоящото
производство П.М., от една страна и настъпилите имуществени и неимуществени
вреди за А.З.П., изразяваща се в болки и страдания - физически, емоционални и
психически, които е понесла вследствие на получените наранявания, преживения
психически стрес, осъществените от ищцата разходи във връзка с лечението и
редуцирания от временната й неработоспособност доход за м. декември 2018 г. и м.
януари 2019г, което е основание за ангажирането на деликтната отговорност на
ответника по чл. 50, във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
Препис от исковата молба и приложенията е връчен
на ответната страна лично, като в срока по чл.131 от ГПК са депозирани писмени отговори, в които се
оспорва предявеният иск.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, прави следните правни изводи:
Описаната
в исковата молба фактическа обстановка се потвърждава от допуснатите до
разпит свидетели, от които Й.В.К. ***
е очевидец на деянието, както и
от приложените писмени доказателства:
Медицинско удостоверение с № *** г. издадено от ***- ***; Болничен лист №
Е ***г. от д - р *** – ***-
***; Болничен лист № Е *** изд. на ***г. от д - р *** – **** -***;
Платежно нареждане за
заплатена такса на
мед. удостоверение, с наредител
А. П.; Копия на 4 броя фискални
бонове; Копия на 9 броя фискални бонове; Удостоверение № ***г. на ТП - НОИ - ***
за получено обезщетение за временна неработоспособност за м. 12. 2018 г. и 3 броя Разширена
ведомост от ***– за м. декември 2018 г , м. януари 2019 г. и м. февруари 2019
г.; Трудов договор № ***г. със
страни: ***и А.З.П.; Допълнително
споразумение към трудов договор № ***г. от ***г.; Допълнително споразумение към трудов договор
№ ***г. от ***г ; Постановление за
отказ да се
образува досьдебно производство
от 29. 01. 2019 г . Уведомително писмо от 04.01.2019г. на
Община - *** до А.П.; Фотоснимки -
5 бр. Приложени са Преписка № ***г. по описа на Районна
прокуратура – ***. Преписка по
вх. документ № ***. на Община
- ***.
По
делото е приложено съдебно удостоверение от д
- р ***в катедрата по съдебна медицина и деонтология на медицинския
университет град *** и вещо лице от
списъка на Окръжен съд- ***, на 14. 12.
2018 г. в 10 часа, от което се
установява следното: Направен е преглед
по негово желание на лицето А. З. П.
на ***от *** с установена самоличност.
Съобщила е, че на предния ден около ***часа, е била нападната и хапана
по главата, ръцете и гърба от „изпуснато домашно куче". При прегледа в
съдебна медицина се е установила зашита
с хирургически конци рана 3 см. в лявата теменна област. Подобна рана 2 см. има
в дясно на лицето в назолабиалната гънка. Трета рана 1 см. зашита с един конец
има по кожата на горната устна в близост до ръба. Четвърта рана 2,5 см., зашита с конци и марлена превръзка върху нея
има в средна трета на мишницата на лява ръка. Със същия вид и размери има рана
на гърба в ляво в горна трета. Малка рана 0,8 см. и оток на гърба на лява дран,
без хирургичен шев. Други външни увреждания не са се установили.
Представен
е амбулаторен лист на нейно име от
хирургичен кабинет на ***- 3, д - р ***, „основна диагноза ***.. НАСОЧЕНА КЪМ ПРОТИВОБЕСЕН КАБИНЕТ ЗА
ВАКСИНАЦИЯ ЗАКЛЮЧЕНИЕ. При прегледа
на А.
З. П. на ***от *** са се
установили шест разкъсноконтузни рани по главата, ръцете и гърба, пет от тях
зашити с хирургичен шев. Уврежданията са
в резултат от тъпи
и остри травми
и могат да бъдат получени от
зъбите на куче, по начина и срока, за
който се съобщава. Описаните травми са довели до РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
ВРЕМЕННО И НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Установи
се от доказателствата по делото, че в резултат на нападението, ищцата е
получила множество увреждания, тъй като е била причинена телесна повреда. Установи се, че от деянието на ответната страна е претърпяла, през
продължителен период от време,
сериозни болки, страдания и ограничения, изживяла е силна уплаха за живота си, унижение и неудобство, непредизвикани с
нищо от нея и злепоставящи я в
обществото. Установи се, че вследствие причинените на ищцата дълбоки рани, се наложила последваща терапия. Установи се, че оздравителният
процес е продължил дълго време, през който период
ищцата е изпитвала силни болки
и ограничения, била е
затруднена възможността й да се храни.
След инцидента дълго време ищцата е имала силно
главоболие, което продължава и до момента, изпитвала е силен страх да
излезе от дома си, ужас и срам от случилото
се с нея незаслужено унижение. Вследствие изживяния силен стрес от
тежкото посегателство над личността и, от предизвикания страх
за живота и, се е наложил прием на лекарства, като и до
настоящия момент терапията продължава.
Така
описаните негативни изживявания, болки, страдания и ограничения,
представляват по естеството си неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с виновното и неправомерно поведение на ответника и следва да бъдат
репарирани от него.
В
резултат на деянието ищцата е претърпяла
и имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на разходи за лечение. Тъй
като и те са в пряка причинна връзка с виновното и престъпно поведение
на ответника, последният дължи възстановяването им на ищцата.
Горната
фактическа обстановка се установява безспорно със свидетелските показания, заключението
на вещото лице и приложените към делото
писмени доказателства: епикриза и др , които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви, както помежду си, така и с останалия
доказателствен материал.
Безспорно е установено, че вината за настъпването на вредоносния
резултат е на ответника.
Същият е в пряка причинна връзка с неговото противоправно поведение,
а съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за вреди от непозволено увреждане
се дължи за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Предпоставките за възникване отговорността за непозволено увреждане са
следните: противоправно деяние, вреди, причинноследствена връзка между противоправното деяние и вредите, вина.
Съобразно разпоредбата
на чл.45 от ЗЗД, никой няма право да вреди другиму. Това правило изисква
изследване на доказателствата, от които следва да се установят гражданскоправните последици от деянието, относно това,
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Деликтната
отговорност възниква без предварително
правоотношение между страните. Тя представлява задължение за обезщетение на вреди,
причинени от нарушаване общата забрана. Вредите най – често се причиняват от
действията на деликвента, както е в конкретния случай. Формата на вината не
влияе върху обема на отговорността. При
деликтната отговорност не е възможно
уговаряне между страните на освобождаване от отговорност. Тя възниква, само ако
са настъпили вреди в чужда правна сфера. Съдържанието й е да се поправят
вредите. Целта й е икономическа, възпитателната цел се постига чрез въздействие
върху имуществената сфера на виновното лице, а не чрез непосредствено
въздействие върху неговата личност. Вината на деликвента се предполага и той
трябва да докаже нейната липса. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във
времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни,
решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие, което предизвиква
настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице, т.е.
условие, без което вредата не би настъпила.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост и тази преценка е свързана с
определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, като обезщетението трябва да бъде съразмерно с действителния размер на претърпените вреди. В конкретния
случай се установи и доказа, че
действително ищците са претърпели неимуществени вреди, установи се видът им, тежестта
им, както и характерът,
продължителността и интензитетът на твърдяната вреда. Освен, че се доказаха
такива действително претърпени вреди, се установи и причинноследствена връзка.
Съдът счита, че са доказани по несъмнен начин твърденията на
ищцата, че е претърпяла неимуществени и неимуществени вреди в претендирания размер, също така е налице причинноследствена връзка между деянието и претендираните от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в
здравословни проблеми, болки, мъки и
страдания.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният
иск по
чл. 50, вр. чл.52 от ЗЗД е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Съображенията,
които са взети под внимание от съда при постановяне решението по делото са следните:
Ответниците не оспорват изложеното в исковата
молба твърдение, че на посочените място, дата и час, ищцата А.П. е била
нахапана, от куче порода „***" - собственост на ответника Б.М., което в момента
на инцидента е било под надзора на съпругата му и П.М., в тази насока са и събраните по делото
доказателства - Медицинско удостоверение с № *** г. издадено
от ***- *** ; Болничен лист № Е ***изд. на ***. – **** -***; Болничен лист № Е ***
изд. на ***г. –**** - ***; Преписка № ***г. по описа на РП -*** и Преписка по
вх. документ № ***г. на Община - ***; Фото - снимки - 5 броя. Това се
потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Всички
изброени доказателства в своята съвкупност сочат, че на посочената в исковата
молба дата - ***г. около ***ч. ищцата,
прибирайки се от работа по ул. ***,
където е домът й, е била
нападната от свободно движещо се куче - собственост на ответниците, повалена на
земята и нахапана на различни места по тялото, крайниците и главата.
Разпитаните по делото свидетели са единодушни по отношение на това, че
нараняванията са причинени от собственото на ответниците куче, което е било
свободно в момента на ухапванията.
Видно е от медицинската документация по делото -
медицинско удостоверение с № *** г, че ищцата е получила - шест
разкъсно-контузни рани - по главата, ръцете и гърба, пет от тях зашити с
хирургически шев. В заключението от освидетелстването на ищцата, съдебния лекар
е квалифицирал получените наранявания като лека телесна повреда, с разстройство
на здравето временно и неопасно за живота, така описаните наранявания се
подкрепят и от приложеите към ИМ пет броя снимки, направени непосредствено след
инцидента от хирурга, обработил и зашил раните на ищцата.
В следствие на причинените от кучето нахапвания
ищцата е преживяла силен емоционален стрес. Получените наранявания довели и до
множество физически травми, причинили й продължителни болки и страдания.
Наличие на безсъние от раните по главата и гърба - налагало се е ищцата да спи
полулегнала. Имала е затруднения при прием на храна и течности поради шевовете
на горната й устна, и инфекцията която е получила в последствие - хранила се е
с каша, чрез сламка. От нараняването на горната й устна е останал видим белег,
който винаги ще и напомня за случилото се. Тези физически болки, страдания и
неприятни усещания са продължили повече от двадесет дни. Отделно е била
подложена и на силен психически стрес - искала е да напусне работа, тъй като се
е страхувала да излиза сама на улицата, като първоначално е излизала
придружавана от своя син. И до този момент в дамската си чанта носи
„кучегон", подарен от работодателя й, заради страхът който е изпитвала и
нежеланието и да ходи на работа след инцидента. Горното се подкрепя от
показанията на свидетелите ***и Й.К., както и от дадените в съдебно заседание
обяснения на ищцата.
По повод на причинените наранявания на ищцата е било
назначено домашно лечение за срок от 24 календарни дни, /болнични листове с предписано лечение, във връзка с което е
направила разходи в размер на 94 лева - под формата на медикаменти, превързочни
консумативи и медицински прегледи, освидетелстване /приложените към ИМ фискални
бонове и платежно нареждане/.
Във връзка с назначения отпуск по болест, ищцата е
претърпяла и имуществени вреди в размер на 150 лева явяващи се като разлика
между размера на месечното й трудовото възнаграждение, което би било изплатено
от работодателя за пълни работни месеци / м. декември 2018г. и м. януари
2019г./ и средствата, които са и платени
като трудово възнаграждение и обезщетение за временна неработоспособност за
посочения период /приложените към ИМ Трудов договор № ***г.; Допълнително
споразумение от ***г.; Допълнително
споразумение от ***г.; Разширена
ведомост на ***- зам. 12.2018г. и м.
януари 2019г.; Удостоверение № *** на ТП - НОИ - *** за получено обезщетение за
временна неработоспособност.
Относно дадените показания на св. ***- същата не е
видяла какво се е случило и по каква причина ищцата се е намирала на земята,
единствено, става ясно, че едва след като ищцата е станала от земята,
ответницата е тичала и викала по кучето, за да го прибере. От друга страна, твърдението й, че не е видяла никой друг в
този момент не кореспондира както с показанията на свидетеля К., така и с
обясненията на М..
Съдът намира за недостоверно
твърдението за „отказа на ищцата"
да й бъде оказано съдействие от страна ответниците след случилото се, както и
изявлението на ответниците, „че не и е дала шанс". Това, че веднага след
инцидента не е искала да разговаря с тях и е била под афект от случилото се, е
разбираемо, но не ги освобождава от моралното задължение за съпричастност. Ако
действително са били толкова притеснени за пострадалата, както твърди
свидетелката ***, поне веднъж да бяха я потърсили и попитали, как е, възстановява
ли се?
За твърденията на
М., че е спряла нападението на кучето, като го е дърпала за козината и
го е удряла с тухли, не бяха потвърдени от свидетелските показания, напротив,
оказа се, че само синът й, макар и дете,
е реагирал, като е хвърлил с
тухла по кучето, след което кучето е оставило пострадалата.
В настоящото производство по несъмнен начин се
доказа причинно-следствената връзка между поведението на ответниците,
изразяващо се в бездействие, и настъпилия вредоносен резултат. Установи се, че
по отношение на кучето, нападнало ищцата, не е упражнен необходимия надзор на
процесната дата, което е довело до настъпването на вредоносния резултат. Доказа
се, че поведението на ответницата е било решаващо, за реализирането на вредите.
В случай, че тя или съпругът й /които носят солидарна отговорност/ бяха
положили дължимата грижа, свързана с надзор и контрол върху кучето, то нямаше
да се стигне до причиняването на вреди на ищцата.
По смисъла на правната норма и с оглед на
събраните по делото доказателства, е
налице фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД. Ищцата А.П. е ухапана от куче -
собственост от Б.М., което е било под
надзора на П.М., в резултат на което е получила увреждане под формата на телесна
повреда, изразяващо се в отрицателно въздействие върху благо, охранявано от
правото - здравето й и така е претърпяла имуществени и неимущестнени вреди,
като вредите са в пряка и непосредствена връзка от вредоносното събитие -
ухапване от куче.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна
/безвиновна/ и задължението за обезщетяване на вредите тежи върху собственика
на вещта и лицето, под чиито надзор се
намира вещта. Имайки предвид, че контактът между кучето и пострадалата се е
осъществил безпрепятствено, то следва, че животното не е било обезопасено, т. е.
върху него не е осъществен надзор.
Поради изложеното следва да бъде уважена исковата
претенция на ищцата А.П., като доказана по основание и размер и да бъдат
осъдени ответниците П.В.М. и Б.П.М. да заплатят
солидарно на ищцата А.З.П. сума в размер на 244 лева - представляваща
обезщетение за причинените й имуществени
вреди и сумата от 4756 лева - за претърпените от нея неимуществени
вреди, причинени от животно куче порода „***" - собственост на Б.П.М.,
ведно със законната лихва върху нея считано от датата на увреждането 1***. до
окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 50 от ЗЗД, П.В.М. и Б. П. М., ЕГН **********, адрес ***,
и двамата от гр. ***, да заплатят
солидарно на А.З.П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощник адв. Т. К. ***,
със съдебен адрес:*** ***, в размер на 244 лева - представляваща
обезщетение за причинените й имуществени
вреди и сумата от 4756 лева - за претърпените от нея неимуществени
вреди, причинени от животно куче порода „***" - собственост на Б.П.М.,
ведно със законната лихва върху нея считано от датата на увреждането 1***. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П.В.М. и Б. П. М.,
ЕГН ********** адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА А.
З. П., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 580 лв. за адвокатско възнаграждение, за държавна такса в размер на 210 лв. и 10 лв. за държавна такса за
призоваване на свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: