О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен,
31.03.2022г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Административен съдия:
Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от административния съдия ЧАД № 98 по описа за 2022г. и
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.60, ал.5 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Производството е образувано
по жалба вх.№
ВхК-1498/30.03.2022г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, депозирана от «Ф.» ООД,
гр.Шумен, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от
К.А.К.и Ж.А.К.,
против Разпореждане
за предварително изпълнение
на принудителна административна
мярка (ПАМ), наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 50-ФК/11.03.2022г. на Началника
на отдел "Оперативни дейности"
- гр.Варна в ГД"Фискален
контрол" при ЦУ на НАП-гр.София,
с която на търговското
дружество е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – два броя стационарни наземни резервоара, свързани помежду си, за съхранение на газьол с вместимост общо 2000 л., находящ се в гр.Шумен, бул.Мадара № 48 – производствена
база, стопанисван от «Ф.»ООД с ЕИК ********, и е забранен достъпът до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. «г»
от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като е посочено, че запечатването следва да се осъществи в тридневен срок от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се излагат аргументи за
незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед № 50-ФК/11.03.2022г. на Началника на отдел "Оперативни
дейности" - гр.Варна в
ГД"Фискален контрол"
при ЦУ на НАП-гр.София, допуснато със същата заповед на основание чл.60,
ал.1 от АПК. По-конкретно, оспорващият изтъква съображения за
отсъствие на особено важни държавни и обществени интереси, чиято защита да налага предварителното й изпълнение. Твърди се също, че «Ф.»ООД не извършва продажба на гориво, поради което липсва опасност
от неотчитане на приходи, респективно
от неплащане на данъци. Счита се и, че в заповедта липсват конкретни мотиви, обосноваващи необходимост от допускане на предварителното изпълнение. Излагат се и аргументи, че заповедта е издадена на
11.03.2022г., а връчването й е осъществено
на 29.03.2022г., от което е изведен извод, че самата администрация не счита предприемането на предварително изпълнение като особено спешна задача. Навеждат се
и доводи, че предварителното изпълнение
на заповедта ще лиши оспорващия от възможността да се ползва от предоставената от
чл.187, ал.4 от ЗДДС възможност за прекратяване на мярката при заплащане на имуществената
санкция, в случай, че такава бъде
наложена. Предвид изложеното
се обосновава извод за незаконосъобразност
на разпореждането за предварително
изпълнение на Заповедта за налагане на ПАМ.
Въз основа на материалите по делото се установява
следната фактическа
обстановка:
Видно
от мотивационната част на Заповед
№ 50-ФК/11.03.2022г., на 18.02.2022г. в 13.30 часа е извършена
проверка на два броя стационарни
наземни цистерни за съхранение на течни горива, свързани помежду си, всяка от тях с вместимост от 1000 литра, общо
2000 литра, разположени на територията
на производствена база, находяща
се на адрес гр.Шумен, бул.Мадара
№ 48, стопанисвана от «Ф.»ООД, при която е установено, че единият резервоар е регистриран в НАП под № 500305 на 24.02.2015г. като стационарна цистерна, с обем
1000 литра, с предназначение за зареждане на машини с газьол. Резервоарът е деклариран в НАП по
реда на чл.118, ал.8 от ЗДДС и по чл.59а, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. На място
е констатирано, че има поставен електронен брояч за отчитане разхода на горивото и пистолет за
зареждане, без да е монтирано
ЕСФП и нивомерна измервателна
система.
Дружеството
е декларирало, че на територията
на производствената база има
разположени два съда за съхранение на дизелово гориво тип IBC-31АС с общ обем 2000
литра, които са предназначени за зареждане на шест броя самоходни
машини-мотокари и два броя дизелови агрегати. Представени са документи, сочещи,
че получените количества гориво през предходната 2021 г. са общо в размер на
11610 литра, като има една доставка от 01.02.2022г. за 1546 литра.
Предвид
изложеното и с оглед установеното при извършената проверка, че самоходните
машини и агрегати на „Ф.“ООД са зареждани с течно гориво - дизел от стационарни наземни резервоари с
общ обем от 2000 литра, без монтиран ЕСФП, като само единият съд е регистриран
в НАП с № 500305 на 24.02.2015г. с обем 1000 литра, и предвид факта, че за
2021г. общото заредено количество е 11610 литра, административният орган е
приел, че е нарушен регламентът, разписан в чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18 от
13.12.2016г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба
№ Н-18/13.12.2006г.), който въвежда задължение за лицата, извършващи
зареждане на течни горива по чл. 118, ал.
8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за
съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на
собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, да регистрират и
отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3 от същата наредба.
Въз
основа на тези факти административният орган е приел, че «Ф.» ООД е нарушило чл.118, ал.8 от ЗДДС, във връзка с чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Извършеното
нарушение е счетено като основание
за налагане на ПАМ по смисъла
на чл.186, ал.1, т.1, б. «г» от ЗДДС, което е сторено с процесната заповед.
Заповедта постановява запечатването да се извърши в срок 3 дни от връчването
й, като конкретният ден и час ще се определи от връчителя.
Административният
орган е изложил фактическите и правни
основания за издаване на заповедта.
Относими към настоящото производство са само мотивите,
касаещи разпореждането по
чл.60, ал.1 от АПК.
Обстоятелствата,
мотивирали органа да разпореди
предварително изпълнение на
заповедта за налагане на ПАМ,
се свеждат до следното:
Административният орган е посочил, че предварителното изпълнение е
наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения
от същия вид, както и с оглед необходимостта да се защитят особено важни
държавни интереси. В тази насока е посочил, че ако не бъде допуснато
предварително изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново
нарушение, а опасността за фискалния
ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане,
би била непосредствена. Посочено е също, че дружеството е получател по доставка
на течни горива за собствени нужди, като същевременно липсва монтирана и
въведена ЕФСП, чрез която да се отчита количеството получено и изразходвано
гориво, които данни подлежат на регистриране и предаване към НАП. От това е
изведен извод, че създадената организация няма за цел и не води до изпълнение
на установените правни регламенти във връзка с отчитането на доставките и
продажбите на течни горива, респективно е възможно отклонение от данъчното
облагане, което винаги води до негативни последици за фиска.
Заключено е, че ако не бъде разпоредено предварително
изпълнение на заповедта, за фиска биха настъпили
значителни или труднопоправими вреди. Според
административния орган, с нарушението на това свое задължение търговецът
нарушавал и еднаквите правни условия, създадени от законодателството на всички
правни субекти. Счита се и, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да
последва значителна или трудно поправима вреда, а именно съществено отклонение
от данъчно облагане по отношение на конкретния субект, което препятства
нормалната дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи
проследяване на търговския оборот в цялост. В обобщение административният орган
е посочил, че именно с цел да се промени установената организация в дейността
на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска, се налага предварително изпълнение на наложената
ПАМ.
Заповедта
за налагане на ПАМ е връчена
на дружеството на 29.03.2022г., видно от приложената по делото разписка, като в нея връчителят е указал, че запечатването ще се осъществи на 01.04.2022г. от 16.30 часа.
Несъгласен
с допуснатото предварително
изпълнение на акта, на 30.03.2022г. адресатът на заповедта подава чрез административния
орган настоящата жалба, с искане за неговата отмяна.
При така установените факти и обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна
страна - адресат на заповедта, в която
се съдържа оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, породило неблагоприятни правни
последици за оспорващото търговско дружество. Обжалването на разпореждането е извършено в тридневния срок по
чл.60, ал.5 от АПК, доколкото заповедта
е връчена на нейния адресат
на 29.03.2022г. и жалбата срещу
разпореждането за предварителното
ѝ изпълнение е депозирана
на 30.03.2022г. в деловодството на административния орган, респективно
на 31.03.2022г. в ШАдмС. С оглед
изложеното съдът приема, че
жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, е процесуално допустима.
Съдът
приема жалбата за основателна, предвид следните съображения:
С разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне предварително изпълнение
на административния акт, но само в предвидените в тази норма хипотези. В
разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на акта,
административният орган е длъжен да изложи мотивирани съображения за наличието
на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В настоящата хипотеза административният орган се е позовал на
необходимостта от защита на особено важен държавен интерес и значителни или
трудно поправими вреди за бюджета, които биха могли да настъпят от закъснялото
изпълнение на принудителната мярка и коригиране поведението на задълженото лице.
Като правно основание за налагане на ПАМ е посочен чл. 186, ал. 1, т.
1, б.“г“ от ЗДДС, съгласно който принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в
Националната агенция за приходите.
Съдът намира обаче, че в конкретната хипотеза не са налице предпоставките
на чл. 60, ал. 1 от АПК, визирани от административния орган, като неговата преценка в
тази насока противоречи на закона и не е обоснована.
Посоченото в заповедта основание за предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид и коригиране поведението на нарушителя
не е предвидено от законодателя, като основание за допускане на предварително
изпълнение на ПАМ. Предотвратяването и преустановяването на нарушението като
цел на ПАМ е предвидено в нормата на чл. 22 от ЗАНН,
но за налагане на самите принудителни административни мерки, а не за
разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което същото не
обосновава извода за необходимостта от такова изпълнение. Коригирането на
поведението на нарушителя към спазване на правовия ред е цел на наказанието и е
регламентирано в чл. 12 от ЗАНН,
но не е посочено като основание за допускане на предварителното изпълнение в чл. 60, ал. 1 от АПК.
Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение
от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон
или с разпореждане на административен орган. Това изключение следва да се
прилага само при строго установените предпоставки и когато това е необходимо.
Интересите на фиска безспорно са важни държавни
интереси. Но целта на чл. 60, ал. 1 от АПК е защитата на особено съществени интереси. Тази възможност
следва да преследва законоустановената цел и да се
прилага при спазване на принципите на чл. 6 от АПК.
Допуснатото предварително изпълнение не следва да засяга права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на акта. Соченият от
административния орган държавен интерес всъщност се защитава от чл. 12 от ЗАНН.
Генералната и специалната превенция относно спазването на финансовата
дисциплина са цели на законоустановените
административни наказания и не могат да служат като аргумент за допускане на
предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна мярка.
В случая не е налице и другото обстоятелство – опасност от настъпване на значителни
или трудно поправими вреди от закъснението при изпълнение на акта.
Запечатването на резервоарите няма да обезпечи неощетяването на фиска, защото налагането на тази принудителна мярка не цели
събирането на данъчни задължения. Напротив, запечатването на резервоарите
неминуемо ще доведе до намаление на приходите на търговеца, които да обезпечат
плащането на публичните му задължения, доколкото ще затрудни дейността му. С намаляване
приходите на търговеца несъмнено ще настъпи ощетяване на фиска
и бюджета, за разлика от което само предположение, а не реален факт, е тезата,
че 14-те дни, считано от връчване на заповедта, ще бъде осъществено отклонение
от данъчното облагане. Липсват конкретни констатации, на които се основава
изводът на административния орган, че съществува опасност да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ след влизането
й в сила, когато принципно се изпълняват административните актове. Няма данни и
доказателства, от които да се формира извод, че се налага предприемане на
предварително изпълнение на запечатването на обекта и забрана на достъпа до
него, за да бъде предотвратено настъпването на вреда, която да е значителна или
трудно поправима за бюджета. Изводът на административният орган за съществуваща
възможност от извършване на ново нарушение, а от там и отклонение от данъчно
облагане, е необоснован. Ако законодателят е считал, че опасността за фискалния
ред при този вид нарушения е винаги реална и поради тази потенциална опасност
извършването на подобно нарушение при всички положения следва да се обвърже с
предварителното изпълнение на наложената за него ПАМ, то тогава с изрична
правна норма в специалния закон щеше да предвиди задължителното предварително
изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
а не да препраща към реда на АПК – този по чл. 60, при който за
законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение е наложително
наличието на конкретни обуславящи го причини.
Наред с гореизложеното следва да се посочи, че заповедта е издадена на 11.03.2022г.,
за нарушение, установено на 18.02.2022г. и е връчена на адресата след 29.03.2022г.,
т.е. повече от 20 дни след установяване на нарушението обектът е функционирал
безпрепятствено, без приходната администрация да предприеме мерки за налагане
на ПАМ, което само по себе си внася сериозни съмнения за наличието на сочените
от административния орган предпоставки за допускане на предварително изпълнение
на наложената ПАМ.
Също така, обстоятелството, че двата резервоара не са свързани с НАП само
по себе си не обуславя укриване на приходи, още повече, че съхраняваното в
резервоарите гориво е предназначено за използваните в търговския обект мотокари
и агрегати, а не за продажба.
Съдът констатира и още едно основание за отмяна на разпореденото предварително изпълнение, което, ако не бъде санкционирано,
би довело до нарушаване правата
на жалбоподателя. В чл.187, ал.4 от ЗДДС е предвидено, че
изпълнението на ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от
него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Видно от
доказателствата по делото, към момента на издаване на процесната
заповед дори няма издадено наказателно постановление. Тоест заповедта за ПАМ е издадена преди
да е приключило административно наказателно
производство срещу търговеца
с издаване на НП, в което
да бъде определена санкция. Допускайки
предварително изпълнение на
процесната заповед за налагане на ПАМ, административният
орган на практика отнема възможността
на жалбоподателя да се възползва
от разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като към
датата на връчване на заповедта няма издадено НП, в което да е
определена санкцията за нарушението.
Ето защо съдът намира,
че разпореждането, с което
е допуснато предварително изпълнение на Заповед № 50-ФК/11.03.2022г. е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и с оглед своевременно направено искане за присъждане
на сторените по делото разноски, съдът намира, че следва да осъди НАП, в чиято
структура е административният орган, издал разпореждането за предварително изпълнение, да заплати на жалбоподателя разноски по делото
в размер на 50 (петдесет) лева, представляващи платена държавна такса за
настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.60, ал.7 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на «Ф.» ООД, гр.Шумен, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, заедно и поотделно, Разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна мярка, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 50-ФК/11.03.2022г. на Началника
на отдел "Оперативни дейности"
- гр.Варна в ГД"Фискален
контрол" при ЦУ на НАП-гр.София.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите да заплати на «Ф.» ООД, гр.Шумен, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 50 (петдесет)
лева.
На основание чл.188, ал.2 от ЗДДС
определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните
по реда на чл.138, ал.3, във
вр.с чл.137 от АПК.
Административен съдия: