Решение по дело №1739/2021 на Районен съд - Перник

Мотиви към решение № 254 от 08.12.2021г. по анд № 01739/2021г. по
описа на Районен съд П.:
Районна прокуратура П. е внесла за разглеждане досъдебно
производство № 129/2021г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР П., с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК на обвиняемия М. Г.
М. за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че
на 16.03.2021г. в гр. П., на кръстовището на път ІІ-63 с ул. „Ал.
Стамболийски”, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Фолксваген Бора” с рег. № ****, като не пропуснал
преминаващия по път с предимство, обозначено с пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство” лек автомобил марка „Алфа
Ромео” с рег. № *******, управляван от Д.С.Д. от гр. П., нарушил правилата
за движение, а именно правилото на чл. 50, ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътните превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство” и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.С.Д., изразяваща се в
счупване на стилоидния израстък на дясната лъчева кост, навяхване на
дясната гривнена става, довело до трайно затруднение на движенията на
десен горен крайник за период от време около 1,5-2 месеца.
Съдът е насрочил и разгледал делото по реда на диференцираната
процедура на глава ХХVІІІ-ма от НПК (чл.376 и следващите от НПК).
Районна прокуратура П. - редовно призована, не изпраща представител
за насроченото съдебно заседание.
Обвиняемият М. Г. М. в хода на съдебното следствие дава обяснения и
изразява искрено съжаление за извършеното.
Защитникът на обвиняемия- адв. Г. Б. от ПАК, пледира за
постановяване на решение, с което М. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, като
излага доводи за определяне на минимално предвидения размер.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 14 и 18 от НПК прие за
установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият М. Г. М. е роден на 2***г. в гр. П.. Има средно-
техническо образование. Работи като ****** в „********” ЕООД.
М.М. не е осъждан към момента на долуописаното деяние, тъй като на
основание чл. 86, ал.1, т.2 от НК е реабилитиран по отношение на осъждането
със споразумение по нохд № 00491/2015г. на Районен съд П., поради това, че
в течение на три години, считано от 04.03.2016г., когато е изтърпял
наложеното наказание пробация, не е извършил друго престъпление,
1

наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание.
Обвнияемият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.
М.М. е правоспособен водач на моторно превозно средство от 2003г.
Притежава свидетелство за управление № *********, издадено на
05.11.2013г. за категории В, М, АМ и В1, което е валидно до 05.11.2023г.
Около 13:30 часа на 16.03.2021г. обвиняемият М. управлявал лек
автомобли „Фолксваген Бора” с рег. № **** по ул. „Ал. Стамболийски”
(обозначена още като път ІІІ-802) в посока от с. Дивотино към центъра на гр.
П., където платното за движение е двупосочно с две ленти (всяка за посока).
На предната седалка пътувал неговия син – св.М.М. М..
В условията на снеговалеж, мокра пътна настилка и добра видимост
обвиняемият наближил кръстовището с път ІІ-63. Непосредствено преди
самото кръстовище платното за движение на път ІІІ-802 (ул. „Ал.
Стамболийски”) се разделяло на три – платно за движение от центъра на гр.
П. към с. Дивотино, платно за движение към гр. Брезник и платно за
движение от с. Дивотино към центъра на гр. П.. На разстояние от 3 метра
преди края на последно описаното платно за движение, в дясто от неговия
десен край, върху затревен остров бил монтиран пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство”, който задължавал водачите
да спрат и да дадат предимство на движещите се по път ІІ-63 пътни превозни
средства.
При приближаване към кръстовището, обаче, обвиняемият М., който
се движел със скорост около 23 км/ч, не намалил скоростта и не спрял на
знака „Стоп”, като преминал напречно през платното за движение на път ІІ-
63, отнемайки по този начин предимството на управлявания от св. Д.С.Д. лек
автомобил „Алфа Ромео” с рег. № *******, който се придвиждал в посока от
гр. П. към гр. Брезник. Вследствие на това настъпил удар между двете
моторни превозни средства, като с предна (по скоро дясна) част лекия
автомобил „Фолксваген”, управляван от обвиняемия ударил дясната
странична предна част на автомобила на св. Д. (в зоната около предно дясно
колело). Последвала деформация на автомобилите в зоните на удара, след
което под въздействие на ударния импулс лекия автомобил „Фолксваген” се
придвижил напред, едновременно завъртайки се по часовниковата стрелка, а
лекия автомобил „Алфа Ромео” се транслирал предимно напред,
отклонявайки се наляво спрямо посоката на движението си. Двата автомобила
били намерени при извършения по-късно оглед на местопроизшествието на
местата, на които се били установили.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие пострадалият Д. бил
откаран от медицински екип в МБАЛ „Р.Ангелова”, гр. П., където били
констатирани травматични увреждания.
Били уведомени полицейските органи, които пристигнали на
пътнотранспортното произшествие, като извършили оглед на
2

местопроизшествието, за което бил съставен протокол и фотоалбум.
От заключението на съдебномедицинската експретиза, което
настоящият състав цени като обективно и обосновано се установява, че в
резултат на удара между двата автомобила, на пострадалия Д. Д. са били
причинени счупване на стилоидния израстък на дясната лъчева кост,
навяхване на дясната гривнена става, като същите са получени в резултат на
твърд тъп предмет, със значителна по интензитет травмираща сила, по
механизма на удар от и върху такъв предмет и по своя вид, характеристики и
локация отговарят да са получени в резултат на претърпяно
пътнотранспортно произшествие- като водач на лек автомобил. Тези
увреждания, локализирани в областта на дясната гривнена става са причинили
на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за
период от време около 1,5-2 месеца.
От заключението на съдебната автотехническа експретиза се
установява, че непосредствено преди удара управлявания от обвиняемия
автомобил се е движел със скорост от 23,26 км/ч, а автомобила на
пострадалия– със скорост от 58,29 км/ч. Категорично се доказа, че ударът
между двете моторни превозни средства е настъпил изцяло в лентата за
движение на лекия автомобил „Алфа Ромео”, като неговото предотвратяване
е било изцяло във възможностите на обвиняемият М., който е следвало да
съобрази поведението си с наличния знак Б2 в зоната на кръстовището на
пътя, по който се е движел, и главния път, по който пострадалия е управлявал
автомобила си.
Същевременно вещото лице подробно е анализирало възможността св.
Д. Д., като водач на лекия автомобил „Алфа Ромео”, да спре преди мястото на
удара, в случай че преди конфликта се е движел с разрешената за населено
място скорост от 50 км/ч, а не с установената превишена такава от 58,29 км/ч.
Еспертът е извел своя извод, че при движение от 50 км/ч преди инцидента,
пълният спирачен път на управлявания от пострадалия автомобил би бил от
35,64м. Съпоставен с действителното разстояние от 16,32м, изчислено между
предната част на лекия автомобил „Алфа Ромео” и мястото на удара, в
момента в който лекия автомобил „Фолкваген” е навлязъл с предната си част
на път ІІ-63 води до категоричен извод, че дори и при скорост на движение с
разрешената такава от 50 км/ч пострадалият не е разполагал с техническа
възможност да спре автомобила преди мястото на удара и по този начин да
избегне произшествието. Следва, обаче, да бъде отбелязано, че макар и
пострадалият да се е движел по път с предимство, както и че той не може да е
очаквал, че движещият се по пътя без предимство лек авгомобил
„Фолксваген” няма да спре на кръстовището и да го изчака да премине преди
да навлезе в същото, то превишената от Д. максимално разрешена за населено
място скорост по чл. 21, ал.1 от ЗДвП също има отношение към причинените
му вредни послецици, което не представлява, обаче, основание за отпадане на
отговорността на обвиняемия М..
3

По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите Д.С.Д. и М.М. М., дадени в хода на досъдебното
производство, от писмените доказателства и заключенията на
съдебномедицинската, автотехническата и видео-техническата експертизи,
приобщени в хода на съдебното следствие, които прецени по реда на чл. 372,
ал.2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло горепосочените гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като те са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондират помежду си.
Не са налице доказателства, сочещи че непосредствено след
произшествието обвиняемият е предприел действия за оказване помощ, тъй
като не се спори по делото, че той практически не се е ангажирал със
здравословното състояние на пострадалия. Ето защо и не следва да се приеме,
че в случая са налице доказателства за приложение на привилегирования
състав на чл.343а, ал.1 б. „а” от НК за предявеното на обвиняемия
престъпление.
Причини за извършване на деянието са ниското правно съзнание на
обвиняемия и пренебрежителното му отношение към установените правила за
движение по пътищата.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира, че обвиняемият М. Г. М. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на чл. 343, ал.1, б. „б”, вр. чл. 342, ал.1
от НК, тъй като на 16.03.2021г. в гр. П., на кръстовището на път ІІ-63 с ул.
„Ал. Стамболийски”, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Фолксваген Бора” с рег. № ****, като не пропуснал
преминаващия по път с предимство, обозначено с пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство” лек автомобил марка „Алфа
Ромео” с рег. № *******, управляван от Д.С.Д. от гр. П., нарушил правилата
за движение, а именно правилото на чл. 50, ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътните превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство” и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.С.Д., изразяваща се в
счупване на стилоидния израстък на дясната лъчева кост, навяхване на
дясната гривнена става, довело до трайно затруднение на движенията на
десен горен крайник за период от време около 1,5-2 месеца.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие -
управление на лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег. № **** от страна на
обвиняемия, при което виновно е нарушил императивна разпоредба,
установена в специалния Закон за движението по пътищата, а именно чл. 50,
ал.1 от този закон. Съгласно съдържанието на посочената норма на
4

кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. Обвиняемият е нарушил това специално правило, тъй като не е
съобразил поведението си с наличния пътен знак Б2, указващ му да спре на
„стоп-линията”, очертана с пътна маркировка или ако няма такава, на
линията, на която е поставен знака и да пропусне пътните превозни средства,
които имат предимство.
Извън всяко съмнение е, че причиненото на св. Д. Д. счупване на
стилоидния израстък на дясната лъчева кост, навяхване на дясната гривнена
става е с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от
НК, тъй като е довело до затруднение на движенията на десен горен крайник
за период от време около 1,5-2 месеца, т.е. същият надхвърля установения в
теорията и съдебната практика критерий за трайност – тридесет дни. Тази
причинена по непредпазливост травма се явява пряка и непосредствена
последица от извършеното от обвиняемият нарушение на посоченото по-горе
правило за движение, при спазването на което пътнотранспортното
произшествие не би настъпило.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия М.М. при
форма на вина несъзнавана непредпазливост, по смисъла на чл. 11 ал.3 от НК,
тъй като от поведението му, предхождащо и съпътстващо инкриминираното
деяние при очертаната по-горе в настоящите мотиви пътна обстановка, се
установява, че той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но като водач на моторно превозно средство е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди и избегне, ако е спазил установеното в чл. 50, ал.1 от
ЗДвП задължение.
Причини за извършване на деянието са заниженото правно съзнание на
обвиняемия и пренебрежителното му отношение към установените правила за
движение по пътищата.
По вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни изводи, съдът призна М. Г. М. за
виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, вр. чл.
342, ал.1 от НК, като намери, че са налице едновременно условията на чл.78а,
ал.1 от НК, тъй като за това престъпление, което е непредпазливо се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или наказание
пробация, обвиняемият е пълнолетен, като не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК, както и не са причинени съставомерни
имуществени вреди, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НПК
постанови освобождаване на дееца от наказателна отговорност за посоченото
престъпление с налагане на административно наказание глоба.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от Закона за административните нарушения и
5

наказания, с оглед задължителното за съдилищата указание, съдържащо се в
т.6 от Постановление № 7 от 4.11. 1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС,
съгласно което след освобождаването от наказателна отговорност, когато
съдът налага административно наказание по чл.78а от НК, се прилагат
разпоредбите на ЗАНН, включително и чл.27 от ЗАНН, като се отчита
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя.
Тежестта на процесното инкриминирано деяние, съдът не намира за
завишена, предвид конкретните обстоятелства при които обвиняемият е
допуснал визираното по-горе нарушение на правилата за движението по
пътищата. Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящият състав
отчете добрите характеристични данни за М., който е трудово ангажиран,
оказаното съдействие в хода на съдебното следствие, изразеното от него
искрено съжаление за извършеното. Същевременно не се констатираха
отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на изложените факти, релевантни при индивидуализацията на
наказанието и извършената оценка на същите, съдът достигна до извода, че на
обвиняемият следва да бъде наложено административно наказание глоба в
минималния, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК размер от 1000
(хиляда) лева, като същият би оказал необходимото възпитателно и
предупредително въздействие върху дееца и способствал за най-пълното
постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Не е спорно, че в разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК законодателят е
визирал, че в правомощията на решаващият съд, който налага глобата по ал. 1
е и да наложи административно наказание лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
Настоящият състав намира, че по отношение на обвиняемия следва да бъде
наложено кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание, а именно
лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, като при индивидуализацията на
това наказание, съдът счита, че същото следва да е за срок от седем месеца.
Именно един такъв срок се явява справедлив и съответен на обществената
опасност на обвиняемия като водач на МПС и най-пълно би постигнал целите
на наказанието, както по отношение на личната, така и по отношение на
генералната превантивна функция.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК
настоящият състав осъди М. Г. М. да заплати по сметка на ОД на МВР П.
сумата от 985,15 лв (деветстотин осемдесет и пет лева и петнадесет
стотинки), представляваща направени разноски за изготвените в хода на
досъдебното производство съдебна автотехническа, съдебномедицинска и
видео-техническа експертизи. Същата се доказва от приложените на л.61 и
6

л.67 в досъдебното производство постановления на разследващия орган, с
които са определени съответните възнаграждения на вещите лица, изготвили
първите две експертизи, както и от приложената на л.83 в досъдебното
производство сметка за направени разходи във връзка с видео-техническата
експертиза.
Мотивиран от изложеното и в същия смисъл съдът постанови
диспозитива на решението си.
7

Номер на акта:	254
Дата:	8 декември 2021 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20211720201739
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 октомври 2021 г.

Решение по дело №1739/2021 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите