№ 7428
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110164304 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Н.ова срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 16.01.2023г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № ***********, като не му били предоставени изискуемите
документи по чл. 10 ЗПК. В чл. 1 от приложение № 5 към договора било предвидено,
че най-късно до следващия ден кредитополучателят е длъжен да представи
обезпечение по кредита, което да отговаря на редица изисквания. В чл. 4 от
приложение № 5 било предвидено, че ако не го стори, същият дължи неустойка в
размер, посочен в погасителния план – 2,96лв. средно на ден, но не повече от 1% на
ден от главницата по кредита. Основните параметри на кредита били уговорени в
приложение № 1 към договора, съгласно което отпусната сума била в размер от 450лв.
със срок на погасяване 15.02.2023г., като погасителната вноска е 509,99лв. с одобрено
обезпечение и 598,64лв. без одобрено обезпечение. Към договора бил наличен
погасителен план, съгласно който длъжникът трябвало да заплати една вноска от
598,64лв., включваща 450лв. главница, 14,99лв. възнаградителна лихва, 45лв. такса
преференциално обслужване и 88,65лв. неустойка.
Ищецът счита, че още със сключване на договора му е начислена посочената
неустойка, като по този начин бил надхвърлен допустимия ГПР и договорът се явявал
недействителен на основание чл. 23 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че клаузата за
дължимост на такава неустойка цели да се заобиколи максималния предвиден размер
на ГПР и представлява допълнително възнаграждение за кредитодателя, тоест има
характер на скрита възнаградителна лихва. Поддържа, че същата противоречи и на
добрите нрави, като излиза извън присъщите й функции. Посочва, че е нищожна и на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Изтъква, че посоченият в договора ГПР не отговаря
на действителния такъв, а е по-нисък такъв, което представлява заблуждаваща
търговска практика.
С оглед изложеното и направеното и допуснато уточнение /л. 88/, моли за
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният
1
договор за потребителски кредит е нищожен и ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 79,30лв., представляваща платена без основание сума над чистата стойност
по договора.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен сочения договор за
кредит с описаните приложения и на ищеца е отпусната сумата, но отрича описаните
договорът или отделни клаузи от него да са недействителни. Счита, че са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че ГПР е изчислен
правилно и не е налице заблуждаваща търговска практика. Излага допълни
съображения за неоснователност на претенциите.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 16.01.2023г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №
***********, по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът
кредитополучател. В договора не са описани конкретните му параметри, а за тези
съществени обстоятелства се препраща към приложения. В приложение № 1 е
посочено, че сумата по кредита е 450лв. и подлежи на връщане до 15.02.2023г. с една
погасителна вноска. Отбелязано е, че размерът на погасителната вноска с одобрено
обезпечение възлиза на 509,99лв., а без одобрено обезпечение на 598,64лв. Посочено е,
че годишният лихвен процент възлиза на 40,53%, а годишния процент на разходите на
49,00%, като при определянето му за взети предвид следните допускания:
кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на
същия, като погасява всяка вноска на съответния падеж и изпълнява точно и в срок
задълженията си. В приложение № 3 от същата дата е посочено, че кредиторът
предоставя на кредитополучателя пакет от допълнителни услуги „ВИП обслужване“
срещу такса от 45лв., платима заедно с погасителната вноска. Съгласно сключено към
договора за кредит приложение № 5, в срок до края на следващия ден от сключване на
договора, кредитополучателят е длъжен да предостави едно от следните обезпечения:
поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер от 509,99лв. В чл.
2, ал. 1 са изброени условията, на които следва да отговарят поръчителите, и включват
нетен осигурителен доход от поне 1500лв., да работят на безсрочен трудов договор, да
не са кредитополучателя или поръчители по други договори и ред други. В чл. 4 е
предвидено, че ако кредитополучателят не осигури в срок обезпечение по кредита или
действието на обезпечението бъде прекратено, същият дължи неустойка за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение в размер на 2,96лв. средно на
ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. Неустойката се начислява в
началото на периода на всяка вноска и се плаща заедно с нея, като същата се дължи във
всички случаи, дори при предсрочно погасяване. Представен е погасителен план към
договора /л. 11/, в който е описана отпуснатата сума, падежът за плащането й,
дължимите възнаградителна лихва, такса и неустойка.
По делото е представена разписка за извършено плащане, съгласно която
ищецът е платил в полза на ответника сумата от 529,30лв. по кредита. Този факт
изрично се признава и от ответника.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
2
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните
норми на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Чл. 10, ал. 1 предвижда, че договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с
достатъчна големина и е четим. От двете страни са представени еднообразни
екземпляри на същия, което показва, че всяка от тях разполага с такъв. Съдът намира
обаче, че в договора липсват задължителни реквизити, което го прави недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването
му; т. 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; т. 11. условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12. информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена
на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,00%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които
3
се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесните такса и неустойка несъмнено представляват разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъдат включени в ГПР по кредита, като
същите са били изначално известни на кредитора. Приложенията към договора, в които
са уговорени тези клаузи, са подписани в същия ден и представляват неразделна част
от него. Тези суми попадат в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която
изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички
такси и разходи, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността им, която е
изначално начислена още при подписване на договора и е част от погасителния план,
трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора
за кредит. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на
възнаградителната лихва. Размерът на неустойката възлиза на 88,65лв., а на таксата
45,00лв. При включването на тези суми в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да
бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими специални
знания, че ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното
изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин
на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят
добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал.
1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В задължителното
Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е
прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на
4
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да
даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както
и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички
разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването
на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със
съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на системата от
санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива,
да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите
трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се
гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на
пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit
Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна практика).
Следва да се има предвид още, че според настоящия съдебен състав,
сключването на тези допълнителни приложения към договора за кредит, в които се
уговарят такси и неустойки при неизпълнение на несъществени задължения,
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от
договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело №
C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за
всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.
По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за
нищожност на договора за потребителски кредит за основателен.
Както се посочи, съдът приема сключеният между страните договор за кредит за
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК поради нарушение на предвидените в нормата
изисквания. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други разходи
по кредита като такси, неустойки и др. под.
По делото не е спорно, че ищецът е платил в изпълнение на процесния договор
сумата от 529,30лв. Главницата по договора, която е чистата му стойност, възлиза на
450лв. От това следва, че всички суми над този размер са платени при начална липса на
основание, като техният размер е 79,30лв.
С оглед изложеното, осъдителният иск също се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 150лв. за държавна такса. Претендира се и
адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна защита, на
5
което процесуалният представител на ищеца има право, като същото възлиза на 480лв.
с ДДС, предвид доказателствата за регистрация по ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Н. Н.ова, ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит № ***********/16.01.2023г. е нищожен.
ОСЪЖДА “/фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Н. Н. Н.ова, ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК сумата от 79,30лв., платена
без основание по сключения между страните договор за потребителски кредит №
***********/16.01.2023г., представляваща разликата над чистата стойност, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 23.11.2023г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150,00лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА “/фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ:
**********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480,00лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално
представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6