Решение по дело №57/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Ф. Л. К. от гр. З., ул. *** № ** срещу заповед № УД -02-09-65 от 08.02.2024 год. за премахване на незаконен строеж – гараж, находящ се в гр. Завет, поземлен имот № 585 в кв. 17 по плана на гр. Завет, издадена от кмета на Община Завет. В жалбата, в молбата уточнение и в съдебно заседание се твърди, че заповедта е незаконосъобразна до степен на нищожност, тъй административният орган с издаването ѝ се е произнесъл по жалба на лице без правен интерес. На следващо място се твърди, че лицата, по чийто сигнал е извършена проверката, завършила с издаване на оспорената заповед са оттеглили възраженията си и не възразяват срещу съществуването на описания в оспорената заповед строеж. В молба от 06.03.2024 год. оспорващата иска съдът да нареди на кмета на Община Завет да узакони процесния строеж, а в съдебно заседание се прави искане за обявяване на оспорената заповед за нищожна. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – Кметът на Община Завет, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Н. Н., в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 52, том VI, рег. № 05662, дело № 567/2011 год. оспорващата /л.104-106/ оспорващата К. е закупила ½ идеално място от поземлен имот с предназначение дворно място в строителните граници на гр. Завет с планоснимачен № 585 от кв. 17, целия с площ от 1540 кв.м., заедно с изключителната собственост върху построените в западната част на имота жилищна сграда, състояща се от две стаи и салон и застроена площ от 80 кв.м., прилежаща маза със застроена площ от 30 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 30 кв.м. , гараж с декларирана площ от 20 кв.м. и стопанска постройка.

По повод на постъпили жалби до ДНСК /л.75, л. 78 / и писма от главна дирекция „Строителен контрол” при ДНСК, кметът на Община завет е издал заповед № УД-02-09-295 от 21.08.2023 год./л.72/, с която е назначил комисия с председател заместник кмета на общината арх. Д. Т. и членове – четирима служители на Община Завет – юрисконсулт, началника и старши експерт в отдел „Строителство, устройство на територията и околна среда” и главен експерт в дирекция „Общинска собственост, обществени поръчки, икономически и хуманитарни дейности”, които да извършат проверка на място на ул. *** № ** в гр. З. относно законосъобразността на извършено строителство в имота. Комисията извършила проверка, за което е съставен Констативен протокол от 04.09.2023 год. /л.61/в който е отразено, че на адрес гр. З., ул. *** № ** е извършено строителство на гараж с посочените в протокола размери без да бъдат спазени изискванията за отстояние към съседните УПИ, както и норми на застрояване. При извършена проверка в отдел „Строителство, устройство на територията и околна среда и в деловодството на Община Завет не са установени строителни книжа за описания имот, нито заявления за издаване на такива. С писмо изх. № ТУ-02-11-39 от 20.09.2023 год., връчено на оспорващата К. на 26.09.2023 год., съгласно известие за доставка /л.60/ същата е уведомена за констатациите, указано ѝ в 7 –дневен срок да представи в Община Завет строителни книжа за констатираното строителство, както и документ за собственост на имота. С констативен протокол от 06.10.2023 год. /л.58/ комисията е констатирала, че в дадения срок оспорващата К. не е представила посочените в писмото документи и е предложила да се състави констативен акт за незаконно строителство.

Във връзка с така извършената проверка длъжностни лица от Община Завет – зам. кмета арх. Д. Т., началника на отдел СУТОС – Д. К. и старши експерта от същия отдел – инж. М. Ю., съставили Констативен акт № 1 от 29.11.2023 год. / л. 54-57/. Проверяващите констатирали, че върху имот, собственост на оспорващата К., е изграден строеж – гараж и помещение, за който няма издадена скица виза за проектиране, няма строителни книжа, няма издадено разрешение за строеж, не е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Строежът е описан като гараж с вътрешни размери 7,90 м. на 4.00 м. с едноскатен метален покрив с височина 4,50 м. на било и 3,20 м. в ниската част и помещение с вътрешни размери 2,90 м. на 7.90 м. с височина 2,85 м. с плоча. Строежът е напълно завършен. Посочено е, че строежът е построен без да бъдат спазени изискванията за отстояния към съседни УПИ, както и нормите на застрояване. Контролните органи приели, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на оспорващата срещу подпис на 05.12.2023 год., съгласно отбелязването в акт. В срока по чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ не са постъпили възражения от оспорващата срещу съставения констативен акт.

На 09.02.2024 год. кметът на Община Завет е издал заповед № УД-02-09-65 с която е разпоредил на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ оспорващата К. да премахне незаконен строеж – гараж с вътрешни размери 7,90 м. на 4.00 м. с едноскатен метален покрив с височина 4,50 м. на било и 3,20 м. в ниската част и помещение с вътрешни размери 2,90 м. на 7.90 м. с височина 2,85 м. с плоча, находящ се в поземлен имот № 585 от кв. 17 по плана на гр. Завет, одобрен със заповед № 280 от 31.05.1979 год. В оспорената заповед административният орган се е позовал на констативния акт. Описал е процесния строеж по идентичен с констативния акт начин.

Приел за безспорно установено, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Заповедта е връчена на 09.02.2024 год., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 20.02.2024 год.

В хода на съдебното производство като свидетел по делото беше разпитан М. Ш. Р. В показанията си същият заявява, че познава оспорващата от около 10 години. Процесният строеж е бил извършен след като тя закупила имота. Той помагал при изграждане на покрива на процесния строеж. Бил приятел с оспорващата, но се разделили. Той я обичал и я ревнувал, поради което е подал жалбите до ДНСК и РДНСК, но в последствие ги оттеглил. Като доказателство в хода на делото е приета и скица № 208 от 22.08.2011 год. /л.107/ издадена от Община Завет, в която изрично е вписано, че регулационният план за имот пл.№ 585 от кв. 17 по ПУП на гр. Завет не е приложен.

По делото е изслушано и вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Същото дава заключение, че описания в оспорената заповед обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е едноетажна масивна постройка, състояща се от две помещения - западно и източно. Представлява постройка на допълващото застрояване с предназначение гараж. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи изграденият обект е от шеста категория. Извършеният строеж не е съобразен с действащите Подробен устройствен план и Застроителен план на гр. Завет, одобрени със Заповед № 280/ 31.05.1979 г. Имот пл. № 585 от кв. 17 е включен в УПИ IV-Озеленяване. Процесната сграда, не е отразена в Подробния устройствен план и Застроителния план на гр. Завет. Обективното предназначение на строежа към настоящия момент е гараж. В Община Завет не са налични строителни книжа относно процесния строеж. Премахването на незаконния строеж няма да наруши целостта и устойчивостта на съществуващите други постройки. В съдебно заседание вещото лице посочва, че с оглед предназначението на терена по действащия ПУП, който не е приложен, той е отреден за озеленяване и не може да се издава разрешения за строеж на жилищни или второстепенни сгради. Трябва да се направи промяна на плана, за да може да се разреши такова строителство.

При така установените факти и след като извърши проверка по чл. 168 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата като, подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока, предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.

Заповедта е издадена от компетентен по материя и място орган - кмета на Община Завет, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с оглед на факта, че строежът е шеста категория. Същата е постановена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

Неоснователно е твърдението на оспорващата, че обжалваната заповед е нищожна, тъй като административният орган се е произнесъл по жалба на незаинтересовано лице. В настоящият случай оспорената заповед е издадена в производство по издаване на заповед по реда на глава XX от ЗУТ – недопускане и отстраняване на незаконно строителство. В това производство е без значение по чия инициатива е образувано същото – дали по сигнал на гражданин дали по инициатива на административният орган. Целта на това производство е проверка на законосъобразността на извършеното строителство и ако бъде установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ да бъде разпоредено неговото премахване. Ето защо оспорената заповед е валиден административен акт, противно на твърдяното от оспорващата.

При издаването ѝ административният орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Административният акт съдържа мотиви, в които са изложени фактическите и правни основания за издаването ѝ. Доколко тези фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на приложената правна норма, е въпрос на материална законосъобразност на акта. Строежите са точно и подробно описани и индивидуализирани. Оспорващата е уведомен за започване на административното производство чрез връчване на констативен протокол и на констативен акт т.е. спазена е разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК. Следва да се има предвид, че нарушенията на административно производствените правила са съществени само, когато създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и когато са от значене за съществуването на разпореденото от административния орган. В случая административният орган не е допуснал такива нарушения, поради което твърдението на оспорващата в тази насока е неоснователно и недоказано.

Настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед не противоречи на материалния закон. С нея е наредено премахване на строеж, който се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, а съгласно т. 2, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ е посочено, че допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, а според ал. 2 когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.

Съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.

Според чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а според втората алинея разрешението се издава от главния архитект на общината.

Според легалното определение, дадено в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Описаният в оспорената заповед обект няма характеристиките на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. С оглед описанието на обекта, дадено в оспорената заповед, както и на заключението на вещото лице, съдът приема, че същият се явява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от шеста категория (чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ) и представлява постройки на допълващото застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗУТ. Строежът е изграден след 2011 год., съгласно показанията на св. Расим, който в жалбите си до ДНСК сочи като период на изграждане четири години преди това , т.е. през 2019 год. В самата жалба/л.3/ оспорващата по същество признава, че строежът е извършен след придобиване на имота.

Процесният строеж не е предвиден за изграждане по действащите ПУП и Застроителен план на гр. Завет. Независимо, че същите са приети при действието на Закона за териториално и селищно устройство, те запазват действието си, съгласно разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ. За строежа няма издадена виза за проучване и проектиране, съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, а и такава не може да бъде издадена с оглед разпоредбата на §8, ал. 5 от ПР на ЗУТ, тъй като оспорващата не е реализирала нито една от възможностите по §8, ал. 2, т. 2 или 3 от ПР на ЗУТ. Следователно процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП.

На следващо място за изграждане на процесния строеж се изисква разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, без да е необходимо одобряване на инвестиционен проект, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. След като строежът е извършен без издадено такова разрешение, то същият се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Строежът не попадат в нито една от хипотезите на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ.

Като изграден след 2011 год. строежът не попада в обхвата на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определят като търпими. С оглед на времето на изграждане не са приложими и хипотезите на § 16, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗУТ и на § 127, ал. 2, от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което не е необходимо изследване на въпроса дали е узаконен или не, а и оспорващата не твърди такъв факт. С оглед искането на оспорващата съдът да задължи кмета на Община Завет да издаде акт за узаконяване на процесния строеж следва да се посочи, че ЗУТ не предвижда възможност за узаконяване на незаконни строежи, извършени след неговото влизане в сила. Ето защо същия подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е материално законосъобразна.

Не е налице и несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. За да е налице такова несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. В конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. След като административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.

Предвид изложеното съдът намира, че заповед № УД -02-09-65 от 08.02.2024 год. на кмета на Община Завет е валиден и законосъобразен административен акт и не са налице предпоставките по чл. 146 от АПК за нейната отмяна, поради което оспорването ѝ следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за възнаграждение за вещо лице като своевременно направено, е основателно. В тежест на оспорващата, следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, което съдът определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, и чл. 37 от Закона за правната помощ и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 600 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ф. Л. К. от гр. З., ул. *** № ** срещу заповед № УД -02-09-65 от 08.02.2024 год., издадена от кмета на Община Завет.

ОСЪЖДА Ф. Л. К. от гр. З., ул. *** № ** да заплати на Община Завет разноски по делото в размер на 700 лв. / седемстотин лева /

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд чрез Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.