Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
Normal; за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс. С разпореждане № 1323 от 02.05.2012г. по гр. д. № 672/2012 година Районен съд – град Г. О. е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск и е върнал исковата молба на З. А. Н. поради недопустимост на предявения иск. Недоволен от така постановеното разпореждане е ищецът по делото З. А. Н., който го обжалва с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В жалбата си развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Моли разпореждането, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено. Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователнÓ. Гр. д. № 672/2012г. на Районен съд - град Г. О. е образувано по подадена от З. А. Н. против Р. Л. Г. искова молба. В обстоятелствената част на исковата молба З. Н. излага съображения за неправилност и непълнота на издадено от Община Г. О. Разрешение за строеж № 164 от 03.12.2012 година. Посочва, че във връзка с последното са последвали обжалвания в РДНСК и Административен съд – град Велико Търново. Твърди, че по адм. д. № 747/2010г. по описа на Административен съд – град Велико Търново вещото лице Р. Л. Г. е изготвило невярно заключение. В петитума на исковата си молба З. А. Н. отправя искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде установено действително съществуващите доказателства и факти към момента на издаване на Разрешение за строеж № 164 от 03.12.2012 година по отношение на извършената от Р. Г. експертиза. Т.е. съгласно заявените от ищеца твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, същият се стреми да установи, че експертното заключение изготвено от Р. Г. по адм. дело № 747/2010г. по описа на Административен съд – град Велико Търново е неистинско, доколкото противоречи на действителността. За да постанови обжалваното разпореждане Районен съд – град Г. О. е приел, че предявеният от З. А. Н. срещу Р. Л. Г. иск е недопустим. Въззивният съд приема, че този извод на първоинстанционния съд е правилен и обоснован. На първо място, както правилно е посочил първоинстанционният съд, предявяването на установителни искове е допустимо за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право, когато ищецът има интерес за това. Разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК предвижда възможността да бъде предявен иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закона. Понятията истински и неистински документ, които чл. 124, ал. 4 ГПК използва са същите, с които законът си служи при инцидентното оспорване на истинността на документ. За истинността на един документ са от значение неговата автентичност /авторство/ и вярност. От своя страна, за да се оспорва верността на един документ е необходимо същият да бъде официален свидетелстващ документ. Това е така тъй като само този вид документи се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. В тази връзка следва да се има предвид, че заключението по една допусната съдебна експертиза не е официален свидетелстващ документ, при което да се ползва с материална доказателствена сила, респективно – да е възможно да бъде оспорена верността й. Съдът преценява експертното заключение с оглед всички данни по делото, подобно на другите доказателства, поради което може да го кредитира или да не го кредитира. Диспозитивният документ може да бъде оспорен само относно неговата автентичност. В случая обаче страната не оспорва автентичността на експертното заключение, а истинността на обективираните в него изводи на вещото лице. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят е могъл да оспори заключението на вещото лице докато производството по делото, в което е било депозирано, е било висящо и е процесуално недопустимо оспорването му по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК. Това произтича от естеството на заключението на вещото лице като доказателствено средство с особен правен режим и процесуалното положение на вещото лице. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частната жалба на З. А. Н. по делото е неоснователна. Обжалваното от него разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1323 от 02.05.2012г. на Районен съд – град Г. О. по гр. д. № 672/2012 година. Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република БългÓрия в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |