РЕШЕНИЕ
№ 528
гр. Плевен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430201167 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 635186-F 643216/12.05.2022г. на
и.д.ДИРЕКТОР на ТД на НАП - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, на основание чл.182
ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, на „***“ ЕООД-
ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 22 427,49
лв./двадесет и две хиляди четиристотин двадесет и седем лева и четиридесет
и девет стотинки/, за извършено нарушение по чл.124 ал.5 ЗДДС.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Не
оспорва фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство, а приложението на
материалния закон. Счита, че в случая се касае за поведение, което не може
да се определи като нарушение по чл.125 ал.4 ЗДДС, тъй като
санкционираното Дружество не е получило своевременно издаденото от свой
контрагент кредитно известие. Отбелязва, че на официалния електронен адрес
на „***“ ЕООД /***@abv.bg/, не е получавано същото кредитно известие, но
дори е било получено, същото не е имало качеството на електронен документ,
за да бъде взето предвид при изготвяне на справката-декларация за месец
Октомври 2021г. В този смисъл счита, че не е нарушен нито чл.182 ал.2, нито
– чл.182 ал.1 ЗДДС. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно и
за присъждане на направените по делото разноски.
1
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен
защитник. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Оттеглят
искането си за присъждане на направените по делото разноски, в случай на
уважаване на подадената жалба.
За ответната страна – ДИРЕКТОР на ТД на НАП - ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, се явява съответен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита
издаденото НП за законосъобразно и правилно, поради което пледира то да
бъде потвърдено, както и да бъдат присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F 643216/16.02.2022г. от страна на Е. П. Х. – ст.инспектор по приходите в ТД
на НАП-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ОФИС ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля
П. В. Т., както и Управителя на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** – Х. Д. Н..
Съставен е за това, че при възложена проверка с РИП № П-04001521170542-
ОРП-001/0410.2021г. е установено, че като регистрирано по ЗДДС лице, не е
отразило получено от него кредитно известие в дневника за покупки за
данъчния период, през който е издадено, което е довело до определяне на
данък в по-малък размер. След извършена проверка на отчетните регистри и
СД по ЗДДС, подадени от проверяваното лице в ТД на НАП В. Търново,
Офис Плевен е установено, че като получател на кредитно известие №
***/31.10.2021 г. с ДО - 448549.85 лв. и ДДС - 89709.97 лв. с предмет - битум,
издадено от „***“ ЕООД ЕИК: ***, ***“ ЕООД-ПЛЕВЕН не е отразило
получения данъчен документ в дневник покупки за съответния данъчен
период - периода на издаване на КИ - м. Октомври 2021 г., което е довело до
определяне на данъка в по-малък размер с 89709.97 лв. Изяснено е, че
гореспоменатото кредитно известие е отразено в дневник покупки за данъчен
период м. Ноември 2021 г. Така описаното е квалифицирано като нарушение
по чл.124, ал.5 ЗДДС. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил
възражения. Такива били представени по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН,
като ***“ ЕООД-ПЛЕВЕН /“ДРУЖЕСТВОТО“/, изложило съображения,
аналогични с изнесените в подадената жалба до Съда.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
основание чл.182 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност,
на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в
2
размер на 22 427,49 лв./двадесет и две хиляди четиристотин двадесет и седем
лева и четиридесет и девет стотинки/, за извършено нарушение по чл.124 ал.5
ЗДДС.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.17 – 22 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила.
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Е. П. Х.,
П. В. Т., писмени доказателства /л.11 – 14, л.35 – 38, л.44 – 46, л.48 – 49 от
делото/. Показанията на посочените свидетели са относително подробни и
убедителни, не оставят съмнения за проявена тенденциозност или
недобросъвестност при тяхното депозиране. Тези свидетелски показания
взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП
фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и приетите по делото
писмени доказателства и по-конкретно - заверен препис на Договор №Д-21-
Д/14.06.2021г. между „***“ ЕООД-РУСЕ и „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, вкл.Анекс
към същия договор, заверен препис на Протокол №***/14.03.2022г., заверен
препис на Кредитно известие №***/31.10.2021 г., заверен препис на
Товарителница от 17.11.2021г. Не се събраха доказателства в опровержение
на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, докато приетите по
делото такива, са единствено в нейно потвърждение. Впрочем, в подадената
жалба, ДРУЖЕСТВОТО подчертава, че не оспорва същата фактическа
обстановка, която и Съдът приема за безспорно доказана, въз основа на
отбелязаните по-горе доказателствени източници - и няма да я преповтаря.
Спорен е обаче друг елемент от фактическата страна на случая:
относно причините, поради които все пак се е стигнало до неотразяване на
Кредитно известие №***/31.10.2021 г. в дневник покупки за съответния
данъчен период - периода на издаване на КИ - м. Октомври 2021 г., а в
последващ такъв – м.Ноември 2021г. В тази връзка, от страна на
ДРУЖЕСТВОТО се твърди, че посоченото КИ е постъпило в счетоводството
му след 14.11.2021г., в подкрепа на което се представя и заверен препис на
Товарителница от 17.11.2021г., от който е видно, че на 17.11.2021г., „***“
ЕООД е изпратило посредством куриер, пратка на „***“ ЕООД със
съдържание „документи“. От друга страна, според показанията на св.Е. Х.,
същата е извършила насрещна проверка при „***“ ЕООД, в хода на която е
събрала данни, че издадените фактури на „***“ ЕООД са своевременно
изпратени на ДРУЖЕСТВОТО по имейл. В подкрепа на тази позиция на
свидетелката, по делото са представени писмо на л.54 от страна на „***“
ЕООД, в което наред с другото, се отбелязва, че издадените фактури са
„електронни“; представена е и разпечатка на имейл-комуникация /л.61 – 63 от
3
делото/.
При изследването на така отбелязания спорен въпрос, Съдът
намира, че на първо място, споменатото писмо на л.54 от делото, не съдържа
нищо повече от една позиция на „***“ ЕООД, която не само не ангажира
другиго освен същото дружество, но и не се ползва с доказателствена
стойност. По-същественото обаче е това, че тази позиция нито е убедителна,
нито – доказана. Така, на л.55 от делото е представено в заверен препис,
друго писмо от Управителя на „***“ ЕООД, в което се отбелязва „… Данъчни
документи – фактури, дебитни и кредитни известия се издават от
счетоводителя на Ел Ен джи ситеми ЕООД. За по-добра оперативност се
изпращат на търговеца, който пряко отговаря за сделките с „*** ЕООД и
също по и-мейл се препращат от него на и-мейл на клиента. По-късно след
като се окомплектоват документите се изпращат по куриер или друг вид
поща. КИ13/31.10.2021г. изпратено на и-мейл – 11.11.2021г.“. Видно е, че е
налице една, меко казано, усложнена система, при която комуникацията
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, се явява опосредена от трето лице, както и
от комуникация посредством имейли. Подобна система нито се ползва с
достатъчна сигурност, нито – е „оперативна“ както явно счита Управителя на
„***“ ЕООД. Въпреки това, тази позиция е възпроизведена в Протокол за
извършена насрещна проверка от 11.01.2022г. По-нататък, представената от
„***“ ЕООД т.нар. разпечатка на имейл-комуникация /л.61 – 63 от делото/,
която би следвало да доказва, че процесното кредитно известие е изпратено
по електронен път на „***“ ЕООД, още на 11.11.2021г., също не способства за
изясняване по убедителен начин на така твърдяното обстоятелство.
Внимателното запознаване с тази разпечатка, на първо място разкрива, че
същата е изключително объркана, неясна, съставена от поредица препратени
писма от един към друг имейл. Още по-любопитен обаче е момента, че
никъде в тази разпечатка не се отбелязва като адресат имейла, посочен от
страна на „***“ ЕООД в Договор №Д-21-Д/14.06.2021г. между „***“ ЕООД-
РУСЕ и „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН - ***@abv.bg. Неясно е какви са причините за
това, но е несъмнено, че в този смисъл, независимо от съдържанието на
въпросната комуникация, обсъжданото Кредитно известие, не е постъпило по
надлежния ред пред „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН. Още по-съществено обаче е това,
че посочената разпечатка, сама по себе си, не притежава характера на
писмено доказателство, щото изобщо да бъде взета предвид като част от
доказателствената съвкупност.
Ето защо, Съдът кредитира показанията на Е. П. Х., П. В. Т.,
заверен препис на Договор №Д-21-Д/14.06.2021г. между „***“ ЕООД-РУСЕ и
„***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, вкл.Анекс към същия договор, заверен препис на
Протокол №***/14.03.2022г., заверен препис на Кредитно известие
№***/31.10.2021 г., заверен препис на Товарителница от 17.11.2021г. и
приема за доказана отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка. От друга
страна, не кредитира горепосочените писма на л.54 – 55 от делото от
Управителя на „***“ ЕООД и т.нар. разпечатка на имейл-комуникация /л.61 –
4
63 от делото. На тази основа Съдът приема, че действително, Кредитно
известие №***/31.10.2021 г. е постъпило на разположение на „***“ ЕООД-
ПЛЕВЕН след 14.11.2021г., т.е. същото обективно не е могло да бъде
включено в дневник покупки за съответния данъчен период - периода на
издаване на КИ - м. Октомври 2021 г.; приема за недоказано, че
ДРУЖЕСТВОТО е било известено по надлежния ред за същото КИ от страна
на „***“ ЕООД; приема, че ДРУЖЕСТВОТО обективно е нямало
възможността да включи това КИ в дневник покупки за м.Октомври 2021г.
От друга страна обаче, следва да бъде напомнено, че
отговорността на юридическите лица и едноличните търговци, предвидена в
чл.83 ЗАНН, е обективна по своя характер, т.е. същата е безвиновна. С други
думи, независимо от изтъкнатото в предходния абзац, при установената по-
горе фактическа обстановка, нарушението по чл.124 ал.5 ЗДДС /“Независимо
от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена
регистрацията по този закон.“/, е налице и се явява доказано по несъмнен
начин. „***“ ЕООД не е отразило Кредитно известие №***/31.10.2021 г. в
дневника за покупки за данъчния период, през който то е издадено –
м.Октомври 2021г. Независимо от критиката, която /обосновано/ може да
бъде отправена към редакцията на цитираната правна разпоредба, нейният
точен смисъл е, че се поставя акцент не върху момента на получаване на КИ
от регистрираното лице, а върху момента на неговото издаване. Макар и
имплицитно, това тълкуване на чл.124 ал.5 ЗДДС възлага едно по-активно
поведение върху регистрираните по ЗДДС лица, които следва да полагат
повече грижа за документалното оформяне на кредитните известия,
включително – при комуникацията със своите контрагенти. В тази насока е и
практиката на касационната инстанция, намерила отражение например в
Решение № 215 от 17.04.2019 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 286/2019 г.,
Решение № 83 от 24.02.2016 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 23/2016 г.
Ето защо Съдът приема, че при така извършеното от страна на
„***“ ЕООД нарушение по чл.124 ал.5 ЗДДС, принципно са били налице
предпоставките за налагане на имуществена санкция на основание чл.182 ал.2
вр.ал.1 ЗДДС, тъй като ДРУЖЕСТВОТО все пак е отразило данъчния
документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е
следвало да бъде отразен. Същевременно обаче, следва да бъде отбелязано, че
цялото административнонаказателно производство е протекло след влизане в
сила на измененията в ЗАНН с ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.
До влизането в сила на същите изменения, в съдебната практика
нееднозначно беше застъпен въпроса доколко е допустимо нарушенията на
юридическите лица и едноличните търговци /предвид безвиновния характер
на тяхната отговорност/, да бъдат разглеждани на плоскостта на маловажност
на случая. След влизане в сила на посочените законови изменения обаче, е
налице легалната дефиниция на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, съобразно която
5
„"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.“. Ето защо, в случая е следвало
административнонаказващият орган задълбочено да обсъди доколко
нарушението по чл.124 ал.5 ЗДДС, извършено от ДРУЖЕСТВОТО, оправдава
налагането на имуществена санкция, още повече - предвид нейния размер в
настоящия случай. В тази връзка Съдът счита, че
административнонаказващият орган не е взел предвид редица обстоятелства:
закъснялото изпращане на Кредитно известие №***/31.10.2021 г. от страна на
„***“ ЕООД посредством куриер; неизпращането от страна на „***“ ЕООД на
същото КИ, по посочения имейл в Договора от 14.06.2021г.; включването от
страна на „***“ ЕООД на Кредитно известие №***/31.10.2021 г. в дневник
продажби за следващия данъчен период – по собствен почин, а не по указание
на данъчната администрация; липсата на плащане по същата фактура и
практическата липса на ощетяване на фиска; нарушението е извършено за
първи път. Всички тези обстоятелства разкриват, че се касае за незначителни
вредни последици в отношенията на регулиране по ЗДДС, а случаят е с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение по чл.124 ал.5 ЗДДС. Поради това, случаят е „маловажен“ и
налагането на имуществена санкция на основание чл.182 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС,
се явява неправилно.
Въз основа на така изложените съображения Съдът намира, че
обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, а
нарушителят – предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. При този изход на
административнонаказателното производство, разноски на
административнонаказващия орган не се дължат, а на жалбоподателя – не
следва да бъдат присъдени, предвид изричното му волеизявление в този
смисъл.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.4 вр. ал.2 т.2 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОРАДИ МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ
Наказателно постановление № 635186-F 643216/12.05.2022г. на и.д.
ДИРЕКТОР на ТД на НАП - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с което на основание
6
чл.182 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, на „***“
ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 22
427,49 лв./двадесет и две хиляди четиристотин двадесет и седем лева и
четиридесет и девет стотинки/, за извършено нарушение по чл.124 ал.5 ЗДДС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: ***, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящото Решение, за това друго нарушение, ЩЕ БЪДЕ НАЛОЖЕНО
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7