РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 06.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2818 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца
„Агенция за събиране на вземания” АД твърди, че на 26.04.2018г. е бил сключен
договор за потребителски паричен кредит № 3191481 между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника Р.А.Р. в
изпълнение на който дружеството предоставило на Р. сумата 14645 лева, която
сума включва чиста стойност на кредита от 14500 лева и такса за разглеждане на
кредита от 145 лева. За кредита била сключена и застраховка със премия 1155
лева, която следвало да се плати на 84 месечни вноски. Чистата стойност на
кредита била преведена на кредитополучателя по посочена от него банкова сметка ***.04.2018г.
Заемателят се задължил да върне общата главница на 84 броя равни месечни вноски
в размер на 242,15 лева всяка, при годишен лихвен процент 7,99% и годишен
процент на разходите 10,64%. Падежът на първата погасителна вноска бил на
14.05.2018г, а падежът на последната- 14.04.2025г. Общата сума, която следвало
да се върне от ответника била 20341,12 лева.
На
20.05.2019г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания” АД подписали договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
договор вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу Р.А.Р. по
договор за потребителски паричен кредит № 3191481 било прехвърлено на „Агенция
за събиране на вземания” АД, като прехвърлителят упълномощил „Агенция за
събиране на вземания” АД да уведоми длъжника за прехвърлянето. Ищецът изпратил
уведомително писмо до ответника за извършеното прехвърляне, което обаче било
върнато с отбелязване, че адресатът не е открит. Ищецът представя уведомително
писмо за цесията, което да се връчи на ответника в настоящото производство.
Ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 598/2019г. на РРС за следните
суми по договор за паричен заем № 5390111:
-
13851,12 лева главница със законната лихва;
-
647,86 лева възнаградителна лихва за периода
14.10.2018-20.05.2019г;
-
945,40 лева обезщетение за забава за периода
14.10.2018- 03.02.2020;
-
358,89 лева разноски по заповедното
производство.
Р.А.Р. не бил открит за връчване на заповедта
за изпълнение, поради което на кредитора било указано да установи вземането си
в исково производство, във връзка с което е предявен настоящия иск. Ищецът иска
да бъде признато за установено вземането му по заповедта за изпълнение, а в
условията на евентуалност предявява осъдителен иск за вземанията си.
Р.А.Р. не
е открит и в настоящото производство, като му е назначен особен представител,
който оспорва иска. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост и сочи, че
по делото не е представен Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация. Навежда правни доводи за недопустимост на предявения осъдителен
иск. Оспорва извършената цесия и нейното съобщаване. Оспорва допустимостта
цесията и предсрочната изискуемост да се съобщават на особен представител.
Счита договора за кредит за недействителен поради нарушаване на норми на ЗПК и
поради наличие на неравноправни клаузи.
Особения представител оспорва договора за цесия и уведомлението до
длъжника за предсрочната изискуемост и за цесията. Счита,
че клаузата за продажба на застрахователен продукт е нищожна поради липса на
основание.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на
вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание
на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във
връзка с чл. 240 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК:
Съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
При извършената служебна проверка съдът намира, че процесният договор за потребителски
паричен заем № 3191481 нарушава разпоредби от Закона за потребителския кредит поради което е
недействителен.
На първо място нарушено е законовото изискване за минимален размер на
шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната информация.
В съображение 31 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити е посочено, че:
„За да се даде възможност
на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този
договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.“
От
една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е
достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на
шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да
се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази
връзка чл. 10, ал.1 от ЗПК. изисква всички елементи на
договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкциониран с недействителност
на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК.
В разглеждания случай договорът
е отпечатан с шрифт Arial Narrow, размер 8,5 ,което се установява при визуално сравнение. Използването на шрифт с такъв
размер е в нарушение на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това основание. За
извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи
се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания
по смисъла на чл. 195, ал.1 от ГПК. Разликата може да бъде онагледена чрез цитиране на част от текста на
договора (например част от чл.1.1 в използвания шрифт Arial Narrow, размер 8,5 (с който текста е отпечатан) и съответно размер 12 (който би следвало да е
най-малкия допустим размер за отпечатване на договора):
Шрифт ArielNarrow 8,5:
Чл.1.1.
Приложимост (1) Настоящите общи условия се прилагат за Договорите за
кредит между УКФ и Потребителите и Поръчителите, за отпусканите потребителски
Кредити попадащи в приложното поле на Закона за потребителския кредит, по които са приложими кумулативно следните условия:
Шрифт ArielNarrow 12:
Чл.1.1. Приложимост
(1) Настоящите Oбщи
условия се прилагат за Договорите за кредит между УКФ и Потребителите и
Поръчителите, за отпусканите потребителски Кредити попадащи в приложното поле на
Закона за потребителския кредит, по които са приложими кумулативно следните условия:
Горното показва недвусмислено, че текста на договора е отпечатан на шрифт с
размер 8,5, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 във
връзка с чл. 10 ал.1 от ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита.
Ответника несъмнено дължи връщането на сумата 14500 лева, която е получил, a получаването е удостоверено в самия договор, както и се установява от
приложеното искане за рефинансиране на задължения и съгласие за директен дебит.
Ищецът сочи, че ответникът е останал задължен за 79 броя вноски, от което
следва, че 5 вноски по 242,15 лева са погасени. T.е. Р.А.Р. е заплатил по договора сума в общ размер
1210,75 лева. Доколкото договорът за кредит е недействителен, то дължима е
единствено главницата в размер на 14500 лева и при погасени 1210,75 лева Р.А.Р. остава задължен да
заплати остатъка от 13289,25 лева главница. Други възнаграждения, лихви и
обезщетения ответникът не дължи.
Възраженията във връзка със съобщаването на цесията и със съобщаването на
предсрочна изискуемост са неоснователни. И двете изявления (за цесията и за
предсрочната изискуемост) са връчени на представляващия длъжника по настоящото
дело. Съгласно трайно установената практика на ВКС това връчване следва да се счита за редовно и
поражда правно действие.
Съобщаването на настъпването на предсрочна изискуемост на особен
представител е допустимо, тъй като укриването /или неоткриването/ на длъжника
не следва да възпрепятства кредитора да упражни правата си, включително и
правото да се позове на предсрочна изискуемост. Обратното би означавало, че
всеки длъжник, които реши да се укрие ще може да осуети настъпването на
предсрочна изискуемост, което влиза в противоречие с принципа, че никой не може
да черпи права от собствено противоправно поведение. Не така стои въпросът със
съобщаването на цесията, тъй като укриването/неоткриването/ на длъжника не
пречи на кредитора да реализира лично правата си, а само е пречка да ги продаде.
Възможността да се прехвърли едно право обаче не е гарантирана от закона, а тя
е обусловена от възможността това прехвърляне да бъде съобщено на длъжника. По разглеждания
въпрос дали поражда правно действие съобщение за цесия връчено в хода на
производството на особен представител,
в практиката на Русенски окръжен съд се затвърди виждането, че такова връчване
е валидно, поради което и в настоящото дело това връчване ще бъде зачетено.
Настоящият състав не споделя аргументите на РОС в подкрепа на това разрешение,
поради което такива няма да бъдат излагани.
Предвид изложеното предявеният установителен иск за главница следва да се
уважи до размера 13289,25 лева, а за горницата да се отхвърли. Установителните
исковете за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава до датата на
предявяване на претенцията пред съда са неоснователни- първият поради
недействителността на договора, а вторият поради това, че задължението не е
станало изискуемо преди връчването на съобщенията (за цесията и за предсрочната
изискуемост) по настоящото дело. Осъдителните претенции предявени в условията
на евентуалност са неоснователни по същите съображения както и установителните
искове- вземанията не съществуват и не могат да бъдат присъдени независимо от
процесуалния способ на тяхното предявяване пред съда.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.”
В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ
размер 15444,26 лева, а общият размер на дълга,
който се установява е 13289,25 лева. Предвид
частичната основателност на претенцията направените разноски в заповедното
производство от 358,89 лева следва да се присъдят
съразмерно на уважената част от иска в размер на 308,81 лева. В настоящото производство ищеца се представлява от юрисконсулт, за
което съдът му определя възнаграждение в размер на 200 лева, като така общият размер на разноските му в исковото производство
става 1854,04 лева, от които следва да му се присъдят 1399,99 лева съразмерно на уважената
част от исковете, като при определянето се съобразяват и отхвърлените
осъдителни искове. Мотивиран така съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин
10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2 срещу срещу
Р.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата 13289,25
лева представляваща главница, със
законната лихва от 03.02.2020г. до окончателното изплащане, което вземане
произтича от договор за потребителски паричен кредит № 3191481 от 26.04.2018г. сключен между Р.А.Р. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, като вземането на 20.05.2019г. е било прехвърлено на
“Агенция за събиране на вземания” АД по договор за цесия, за което
вземане е била издадена заповед за изпълнение по
ч.г.д. № 618/2020г. на Русенски районен съд, като отхвърля иска за установяване
на вземането за главница над размера 13289,25 лева до пълния предявен размер от
13851,12 лева, както и отхвърля исковете
за установяване на вземанията в размер на 647,86 лева възнаградителна лихва за
периода 14.10.2018г. до 20.05.2019г, както и за 945 лева обезщетение за забава
за периода от 14.10.2018г. до 03.02.2020г, които вземания се претендират на
основание посочените договори .
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2 за осъждане на Р.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по договор за потребителски паричен кредит № 3191481 от
26.04.2018г. сключен между Р.А.Р. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, като вземането на 20.05.2019г. е било прехвърлено на
“Агенция за събиране на вземания” АД, на следните суми:
-
главница над
размера 13289,25 лева, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 618/2020г.
на Русенски районен съд до пълния предявен размер от 13851,12 лева;
-
647,86 лева възнаградителна лихва за периода 14.10.2018г.
до 20.05.2019г, както и
-
945 лева обезщетение за забава за периода от 14.10.2018г.
до 03.02.2020г.
ОСЪЖДА Р.А.Р., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2 разноски в настоящото
производство в размер на 1399,99 лева и разноски по ч.гр.дело № 618/2020г. на
Русенски районен съд в размер на 308,81 лева.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: