№ 532
гр. Пловдив, 27.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Въззивно търговско дело № 20245001000560 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:47 часа се явиха:
Жалбоподателят А. ООД, редовно призован, се представлява от
адв. И. Н., упълномощен по делото.
Адв. Н. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва го.
Образувано по жалба на А. ООД, чрез представляващия го адв. И.
Н., против решение № 380/14.10.2024 г., постановено по т.д. № 291/2024 г. на
Окръжен съд Пловдив, 19 т.с., в частта, с която е обявено дружеството
жалбоподател в свръхзадълженост, и е определена начална дата на настъпване
на същото състояния 03.05.2023 г., като е отхвърлена молбата по отношение
на неплатежоспособност с начална дата 07.05.2024 г. и по отношение начална
дата на свръхзадълженост 22.04.2024 г. Изложени са съображения за
неправилност на изводите на решаващия първоинстанционен съд, досежно
това, че считано към 29.05.2023 г. е била налична сумата, разпределена като
печалба между двамата съдружници. Твърди се, че по делото не е установено
1
наличието на тази сума нито към 01.03.2023 г., нито към 01.01.2023 г. или към
друга дата, като единственият меродавен факт е, че към 29.05.2023 г. е
приключило разплащането на тази сума. Оспорен е изводът на съда, че сумата
е била налична към 01.03.2023 г., както и че към тази дата е наличен дълг в
размер на 108 000 лв. с настъпил падеж.
Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на
тези изводи. Оспорен е и изводът на съда, че вземането, за което е издаден
ревизионен акт, представляващ публично държавно вземане, е с падеж
01.03.2023 г., а не влизане в сила на ревизионния акт за установяване на това
данъчно задължение. Твърди, че съдът не е изследвал обстоятелството дали
към определената дата са налице предвидените в чл. 742 ТЗ обстоятелства.
Настоява формираният от него неправилен извод да бъде коригиран, като
решението бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което се
обяви неплатежоспособността на дружеството, като обяви началната дата на
това състояние 07.05.2024 г., евентуално да се приеме, че датата на
неплатежоспособността е 06.03.2024 г., след изтичане срока по чл. 127 ал. 1
ДОПК.
Адв. Н. – Поддържам жалбата. Нямам искания.
В молбата, по повод която е образувано производството, по-точно
в обстоятелствената част, съм посочил начална дата на неплатежоспособност
07.05.2022 г. Допуснал съм техническа грешка. Моля да се чете 07.05.2024 г.
С оглед липсата на доказателствени искания на страните и
считайки делото за изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛОЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Н. – Уважаеми апелативни съдии, както съм изложил в
жалбата, считам, че първоинстанционният съд неправилно отчита
дължимостта на въпросното публично вземане от 108 000 лв. и относимостта
му този момент, който е приет на свръхзадълженост.
Действително, дружеството, както се установи от експертизата,
2
която изследва движението, в т.ч и на паричните потоци, през 2023 г. е
разполагало с парични средства, по отношение на които е извършено
разпореждане. Но за мен най-важното в случая е, че към този момент, когато е
извършвано това, дори не е било възложено въпросното ревизионно
производство. Тъй като самото ревизионно производство в същността си
установява такова, не по повод подадени данъчни декларации, не по повод
заявени задължения към фиска, а по същество то е за установяване на такива.
И в същността си, когато е възложена ревизията и тя се е провела, са
установени такива задължения, които действително са относими към стар
период, но те възникват по силата на ревизионния акт.
Няма как да бъде прието това, което съдът е записал в мотивите на
решението си на стр. 6, че сумата от 108 000 лв. е с наличен и настъпил падеж
към посочената дата. Тогава, когато само 58 000 лв. са останали, а окръжният
съд е приел, че те са недостатъчни, за да обслужат 108 000 лв. задължение към
фиска. Към тази дата не е имало такова задължение. Няма как да съществува
такова задължение.
Именно заради това аз не считам, че можем да коментираме
свръхзадълженост към този период, действително свръхзадължеността си
върви винаги ръка за ръка с неплатежоспособността, но в този случай по-
скоро се касае за това – в момента, в който ревизионният акт влиза в сила, т.е. в
момента, в който става изискуемо вземането по него, търговецът изпада в
състояние, в което не може да обслужи и да изпълни това задължение.
От този момент той става неплатежоспособен.
Няма положение, в което неговото финансово състояние,
съотношението между задълженията и активите на дружеството, да са били в
положение, в което задълженията да са превишавали наличните активи. Няма
такова състояние и то не е установено с експертизата в този смисъл.
Единствено това движение на парични средства, свързано с разпределение на
дивиденти. Но това не е укоримо действие към онзи момент и не би следвало
да се счита, че по този начин съдът, като връща година назад близо датата на
свръхзадълженост, следва да откоригира евентуалното поведение на
съдружниците, което е и тяхно право.
Ето защо моля да приемете тези аргументи за основателни, а и
сочените в жалбата и да постановите решението си така, както ви моля.
3
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключени и че ще се произнесе с
решение в законния срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4