№ 4227
гр. Варна, 26.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502724 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по спор за подсъдност, повдигнат с определение №
7029/02.11.2021 г. по гр.д. № 15740/2021 г. по описа на Варненски районен съд, образувано
след препращане по подсъдност от първоначално сезирания Софийски районен съд.
Производството пред СРС е образувано по искова молба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу Д.
П. Л., с която е предявен регресен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 576,02 лв., от които
551,02 лв., представляващи изплатено от ЗД „Бул Инс“ АД обезщетение по заведена щета за
нанесени имуществени вреди по вина на Д. П. Л. и 25 лв., представляващи ликвидационни
разноски.
При извършена служебна проверка в НБД “Население“ Софийски районен съд е
констатирал, че към датата на подаване на исковата молба ответникът е с регистриран
настоящият адрес в гр. Варна. Приел е че ответникът по делото има качеството потребител
(ползвател на застрахователни услуги), поради което е приложима нормата на чл. 113 от
ГПК в редакцията й от ДВ, бр. 65 от 2018 г., като с определение № 4972/20.09.2021 г. е
прекратил производството по образуваното при него гр.д. № 45054/2021 г., като неподсъдно
и е препратил делото на Варненски районен съд.
От своя страна, Варненският районен съд, като е изложил съображения във връзка с
липсата на потребителското качество на ответника е приел, че за да е налице качеството
потребител е релевантно основанието за възникване на правоотношението, от което
произтичат съдебно предявените права. Приел е че в конкретния случай отговорността на
виновния застрахован водач произтича по силата на закона, а не от сключения между
страните по делото договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Със спора за подсъдност е сезиран компетентен съд по смисъла на чл. 122 от ГПК,
поради което и производството е допустимо.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 от КЗ (отм.) и чл. 500, ал. 1 и ал. 2
1
от КЗ, представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на
пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от
предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя
срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по
общия състав, предвиден в чл. 213 от КЗ(отм.) и чл. 410 от КЗ. То не е част от
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от
регламентираните в действащата правна уредба основания, така Решение № 20 от 02.04.2021
г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК, приема се още и че регресното право възниква
тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор
/към застрахования/ на основания, посочени в закона.
Трайно установена е практиката, с която се приема, че регресната отговорност възниква
по силата на закона (чл. 500 от КЗ), а не произтича от сключения между делинквента и
застрахователя договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Последният се явява
преюдициално правоотношение, но не и основание за ангажиране на отговорността на
виновния водач. Делинквентът, макар и застрахован по договора за застраховка, при
ангажиране на регресната му отговорност към застрахователя, няма качеството на
ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ и качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което специалната местна
подсъдност, предвидена в чл. 113 от ГПК е неприложима, в този смисъл вече е утвърдена
съдебната практика (Определение № 2277 от 30.06.2021 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. №
1393/2021 г., Определение № 2316 от 2.07.2021 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1593/2021
г., Определение № 2847 от 11.08.2021 г. на ОС – Варна по ч.гр.д. № 2019/2021 г.,
Определение № 986 от 10.04.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 378/2020 г., Определение
№ 441 от 11.02.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 144/2020 г., Определение № 5 от
3.01.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 2087/2019 г., Определение № 4466 от 18.12.2019 г.
на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 2014/2019 г.)
Неприложима се явява и разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, доколкото с
Определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870 / 2019 г. на ВКС, I т.о. е прието, че
особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не се прилага по отношение на всички
искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а
активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице.
Съдът намира, че местната подсъдност по спора се урежда по общото правило на чл. 105
от ГПК, а не по специалната норма на чл. 113 или чл. 115, ал. 2 от ГПК. Доколкото не
ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото пред Районен съд – София,
последният неправилно е прекратил делото служебно и го е изпратил на Районен съд –
Варна.
По тези съображения на основание чл. 122 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
По повдигнатия спор за подсъдност, компетентен да разгледа предявения от ЗД "Бул
Инс" АД иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ срещу Д. П. Л., с постоянен и
настоящ адрес в гр. София, е Районен съд – гр. София.
Връща делото на РС – гр. София за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от определението да се изпрати на Варненския районен съд за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от т. 9, изр. последно от ТР
2
№ 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3