МОТИВИ
към присъда от 12.09.2018г. по НОХД №721/2018г. по описа на Окръжен съд-Бургас
Съдебното производство по настоящото дело е образувано
по повод внесен обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, с
който на съд е предаден И.С.Т. , роден на ***г. в гр.Х. Р. У., с адрес в с. К., обл.Ч., ****, ****
образование, ****, *****, *****,
понастоящем в ******, с обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК , за това, че на 11.06.2018 год. при управление
на седлови влекач „Скания”, модел „124 L420” с украински рег.№ СЕ 5835 АТ, с
прикачено полуремарке с украински peг. № СЕ 1822ХХ, по второкласен път II-73
Ришки проход при км. 44+200, с посока на движение от гр. Шумен към гр. Карнобат
нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5, ал. 3, чл. 16 ал. 1, т. 1 и
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил: смъртта на Н.М.Ю., ЕГН: **********
/ настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна травма, довела до оток на
мозъка и потискане дейността на жизненоважни центрове в мозъка / и тежка
телесна повреда на С.Е. - род. на *** г. / изразяваща се в загуба на слезката /,
като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в
кръвта - 2,71 %о и от него е настъпила смърт на едно лице и телесна повреда на
едно лице.
Конституирани като частни обвинители са М.И.Х., Ф.М.Х., Н.Е., А.Е. и Ю.Е.
, наследници на починалия Н. И. -съответно баща, майка, съпруга и деца , както и
пострадалата от ПТП-то С.Е..
С оглед направеното от подсъдимия и неговия защитник искане, и след
като съдът констатира, че самопризнанието се подкрепя от събраните по реда и
посредством способите предвидени в НПК доказателства, производството се проведе
по реда на съкратеното съдебно следствие, съобразно диференцираната процедура
на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение. Изтъква, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка е установена по категоричен начин от
събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства. Предлага на
подсъдимия да се определи наказание при лек превес на смекчаващите обстоятелства между
минималния и средния размер, предвиден за това престъпление, в посока към
средния. Като смекчаващи посочи необремененото съдено минало на подсъдимия,
направените самопризнания и оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина на досъдебното производство, изразеното съжаление за стореното и доброто му процесуално поведение в процеса.
Като отегчаващи-несъставомерните телесни повреди , претърпяни от пътуващите в
автомобила лица –св.Н.Е. и трите деца –Ю.Е., А. Е. и У. Е.,
както и щетите по превозните средства – автомобила собствен на фирмата
работодател на подсъдимия , управляван при ПТП-то от подсъдимия и автомобила
управляван от починалия Н.И.. Срокът на така отмереното
наказание лишаване от свобода да се редуцира с една трета . Така изчисленото
наказание да изтърпи при първоначален общ режим, съобразно разпоредбите на
ЗИНЗС. Да се наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване от
правоуправление за срок равен на този на лишаването от свобода, преди
редукцията му. Да се приспадне от срока на лишаването от свобода времето, в
което подсъдимия е търпял мярка за неотклонение задържане под стража, както и
задържането по ЗМВР, продължено за 72 часа с постановление на прокурора.
Частните обвинители – М.Х., Ф.Х., Н.Е., А.Е., Ю.Е.
и С.Е., чрез
повереника им адвокат Тодор Досев от БАК
поддържат обвинението наред с
представителя на държавното обвинение, което намират за доказано.
Повереникът адв. Досев счита,
че за извършеното, на подсъдимия следва да се определи наказание над средния ,
което да се редуцира с една трета, предвид процедурата, по която се провежда
производството. Да се възложат в тежест на подсъдимия сторените от частните обвинители
разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Счита, че обществената
опасност на деянието е висока, предвид зачестилите случаи на причиняване на
смърт и тежки наранявания на хора по пътищата при управление на МПС в резултат
на ПТП . Висока счита и тази на
подсъдимия, съобразявайки високото процентно съдържание на алкохол в кръвта му,
по време на управление на превозното средство, при което е допуснал ПТП и
причинил смърта на едно лице и тежка телесна повреда на друго лице. Налице са
също и несъставомерни телесни увреждания и на други трима пътници в автомобила
на починалия.
Защитникът на подсъдимия излага становище, че обвинението е доказано
безспорно и такова признание е направено от подсъдимия. Набляга на
непредпазливия характер на престъплението. Настъпилото ПТП и причинените
последици се дължат според него на нарушаването на редица текстове на ЗДвП и
най-вече на употребата на алкохол. Под въздействие на последния, подсъдимият е
подценил пътната обстановка, надценил е своите възможности и неправилно е
преценил, че може да се прибере безпрепятствено до Украйна, въпреки употребения
алкохол. Тази субективна увереност у него е създала опасност от произшествие на
пътя, което е и настъпило. Пледира за
налагане на наказание при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства- чистото съдебно минало, подробните обяснения още на досъдебното
производство, с които е добринесъл за разкриване на обективната истина по
случая, добрата процесуална дисциплина в хода на разследването и пред съда,
липсата на други нарушения по ЗДвП, трудовата му и семейна ангажираност .
Счита, че целите най-вече на индивидуалната превенция биха се постигнали и с
наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, като след редукцията с
една трета, на подсъдимия се наложи такова за срок от 3 години, а изпълнението
на същото се отложи с изпитателен срок от 5 години. Предлага кумулативното
наказание лишаване от правоуправление предвидено в закона , да се отмери за
срок от 3 години. Да се зачете от срока на лишаване от свобода времето, в което
подсъдимият е бил задържан по настоящото дело.
Подсъдимият И.Т. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Признава изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти ,
като заявява, че не желае за тях да се събират доказателства , а приема съдът
да постанови присъдата си на база тези събрани
на досъдебното производство . Заявява също, че искрено се разкайва за
стореното. Посочва, че е трудово
ангажиран, **** и е баща на малко
дете-момиченце. Моли за снизхождение, като предоставя на съда преценката за
съответното на извършеното от него наказание.
След като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият И.Т. към 08 юни 2018 година е
правоспособен водач, притежава свидетелство за правоуправление със следните
категории: „А” и „В” от 2000 година; „С1” и „С” от 2002 година; „ВЕ”, „С1Е” и
„СЕ” от 2016 година.
През последните три месеца работел като
шофьор към украинската фирма ФОП „Т.”,
На 08 юни 2018 година подсъдимият потеглил от
гр. Черновци, Република Украйна за гр. Шумен в Република България. Управлявал
пътен състав, състоящ се от влекач марка „Скания” с украински peг. № СЕ 5853 АТ
и прикачено към него полуремарке с украински peг. № СЕ 1822 XX. В гр. Черновци
натоварили полуремаркето и потеглил с него директно към гр. Шумен. В Република България
влязъл в неделя /10 юни 2018г./ през гр. Силистра и пристигнал в гр. Шумен на
обяд. Разтоварил стоката и останал да нощува във влекача. В камиона си имал бутилка водка от 700 грама,
която изпил през деня. Непосредствено преди лягане изпил и още около 200-300
грама водка.
На следващия ден 11.06.2018 година подсъдимият
И.Т. потеглил от гр. Шумен към РГърция, където трябвало да натовари плодове. Управлявал
сам пътния състав, като в полуремаркето нямало товар, Движел се в посока гр.
Карнобат и навлязъл в Ришки проход по второкласен път № 11-73. Подсъдимият не
познавал много добре пътя, тъй като бил минавал два-три пъти през прохода. Движел
се със скорост около 65 км/час. Забелязал, че на места има знаци ограничаващи
скоростта до 30 км/час, но продължил да се движи с по-висока скорост.
Времето било слънчево, видимостта била добра,
движението не било много интензивно, пътната настилка била суха.
По същото време в обратна посока от гр.
Карнобат към гр. Шумен се движел лек автомобил „Мерцедес Вито” с турски peг. №
06ER985, управляван от Н.М.Ю.. В лекия автомобил пътували: до шофьора св. И. И., а до него на седалката до
предна дясна врата - св. М. Х.. На задните триместни седалки на автомобила пътувала свидетелката Н.Е. -съпруга
на Н. И. и децата им Ю.Е. и А.Е. , както и свидетелката С.Е. и
нейното дете- У. Е.. Потеглили
от с.Планинци на разходка към гр. Шумен, като минали през селата Люляково и
Съединение и навлезли в Ришкия проход. Автомобилът на пострадалия Н. И. се движел със скорост около
50-60 км/час, като при необходимост преди завоите водача намалявал скоростта.
Около 14.00 часа в района на км. 44+200 подсъдимият
Т. навлязъл в остър десен завой със скорост 65 км/час , без да намали
скоростта. Тази скорост била несъобразена с конкретния криволинеен пътен
участък. Освен това, ремаркето било празно, което увеличавало възможността
същото да загуби устойчивост и да занесе. В момента, в който влекачът излязъл
от завоя, а полуремаркето се намирало след средата на завоя, задната част на
пътния състав загубила напречна устойчивост. За овладяването на такава ситуация
е необходимо водачът да е максимално концентриран. Под въздействието на
алкохола реакцията на подсъдимия била забавена. Последният не могъл да
предприеме съответните действия , с които да овладее превозното средство. В
резултат на това, управляваният от него пътен състав навлязъл в лентата за
насрещно движение, където се движел насрещно идващият л.а. „Мерцедес Вито”,
управляван от пострадалия Н. И.. Последвал удар между лекият автомобил и влекача. Ударът попаднал в предна
лява част, в областта на предния ляв ръб на л.а. „Мерцедес” и предната лява
част на влекача „Скания”. По-голямата маса на влекача изблъскала лекия
автомобил извън платното за движение, като двете превозни средства останали
заклещени едно с друго.
Свидетелят М. Х. успял
пръв да излезе от лекият автомобил и се обадил от телефона си /с абонатен номер
********/ на телефон 112, за да уведоми за настъпилото
пътнотранспортно произшествие. След него от автомобила слязъл св. И.И., който взел от съпругата си -
св. С.Е. сина им У. и го подал на св. Х.. След това двамата помогнали на жените и на двете момчета да слязат от
автомобила. Пострадалият Н. И. бил притиснат от волана на автомобила в областта на корема, кървял от
ушите, носа и видимо бил в безсъзнание.
Св. М.М., който пътувал със семейството си от с. Ж., обл. Разград за с. Л., общ. Руен с личния си автомобил, отишъл до мястото на инцидента, за да
помогне. Малко след това пристигнал и първият автомобил на Спешна помощ от гр.
Шумен.
По сигнал за настъпилото ПТП свидетелите Д. Р. - мл. автоконтрольор и Р. Д. - мл. експерт в РУ-Сунгурларе,
пристигнали на местопроизшествието. Тъй като подсъдимият бил във видимо
нетрезво състояние, го изпробвали за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер”, който отчел 2.81 %о. На място пристигнали и свидетелите П. П. и С. Я. - служители на РСПБЗН-Карнобат. Установили, че всички
пътници са изведени от лекия автомобил с изключение на водача. Кабината на т.а.
„Скания” била забита в лявата страна на микробуса и го била притиснала. Опитите
на служителите на РСПБЗН да отворят вратите и извадят тялото на Н. И., останали без успех. Едва след
като срязали с хидравлични ножици: облегалката на двойната седалка, колонката
на предното стъкло, отрязали пантите на шофьорската врата и освободили
кормилото, успели да извадят тялото. Лекарят от спешна помощ констатирал
настъпилата смърт на Н.И..
Останалите пострадали: С.Е., Н.Е., Ю.Е., А.Е.
и У. Е. били
откарани от екипите на спешна помощ в болницата в гр. Шумен, където им е
оказана първоначални медицинска помощ. Впоследствие били транспортирани в
частна болница в гр. Анкара, където лечението им продължило.
Подсъдимият бил отведен в ОСМП -Несебър,
където в 21 часа и 58 минути му била взета кръв за химичен анализ.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие
бил уведомен и св. Д. И. С. - колега на подсъдимия и началник смяна във фирмата работодател.
При удара Н.М.Ю. е получил тежка черепно
мозъчна травма със счупване на черепа и черепната основа, субарахноиден
кръвоизлив; счупване на ребра в лявата половина, разкъсвания по черния дроб;
охлузвания и кръвонасядания по тялото. Непосредствена причина за смъртта му е именно
тежката черепно мозъчна травма, довела до оток на мозъка и потискане дейността
на жизнено важни центрове в мозъка. Уврежданията са в резултат от
съприкосновение с предмети вътре в автомобила, като в механизма взема участие и
притискане.
Пострадалата С.Е. е получила разкъсване на
далака /слезката/, счупване на 7, 8 и 9 ребрена дъги в ляво, счупване
латералната стена на ляв максиларен синус, насиняване на ляво око. Уврежданията
са в резултат от съприкосновение с предмети вътре в автомобила. Разкъсването на
далака е довело до загуба на далака /слезката/.
Пострадалата Н.Е. е получила мозъчно
сътресение, счупване на 6 дясна ребрена дъга и разкъсно контузии рани по
лицето. Уврежданията са в резултат от съприкосновение с предмети вътре в
автомобила при ПТП.
Пострадалия Ю.Е. вследствие на
съприкосновение с предмети вътре в автомобила при ПТП е получил мозъчно
сътресение с кръвонасядане в челната област.
Пострадалия А. Е. от съприкосновението с предмети вътре в автомобила при
ПТП е получил мозъчно сътресение с охлузвания по лицето.
Пострадалия У. Е. е получил контузия на
главата с повърхностна рана, кръвонасядане в дясна слепоочна област, хиперемия
на дясна мишница и дясна подбедрица.
Съдържанието на етилов алкохол в кръвта на
подсъдимия И.Т. към момента на настъпилото ПТП е било 2.71 промила.
В кръвта на пострадалия Н.М.Ю. не е
констатирано наличие на алкохол .
Нанесените на л.а. „Мерцедес Вито” от ПТП-то щети
възлизат на 42 112 лева, а тези върху
седловия влекач - на 3 924,30 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът намира за установена по категоричен начин от събраните в хода
на досъдебното производство и приобщените по реда на чл.373, ал.2 от НПК с
прочитането им протокол за разпит на обвиняем , протоколи за разпит
на свидетелите М. Х., Д. Р., Р. Д., И. И., Н.Е., П. П., С. Я., И. А., М. М. и Д.С.; протокол за оглед на
местопроизшествие; три броя протоколи за оглед на веществено доказателство; заключенията
по извършените експертизи- съдебномедицинска експертиза на труп , съдебно-медицински
експертизи по писмени данни Н.Е., С.Е., Ю.Е., А.Е.
и У. Е., две химически , автотехническа, две
автооценителни и една техническа експертизи; удостоверение за наследници на Н.И. ; медицинска документация; справка от
ОПУ-Бургас;протокол за отговорно пазене на влекач и хладилно ремарке/л.399 от
ДП/; протокол за отговорно пазене на полуремарке-л.400; протокол за доброволно
предаване на документи/ л.400 от ДП/; разписка документи и ключове за влекач ; препис
-извлечение от акт за смърт на Н. И.; справка за
съдимост на подсъдимия Т..
Разпитът на свидетелката С.Е. не носи сведения от
значение за предмета на делото, поради заявеното от същата отсъствие на спомени
за инцидента.
Видно от заключението на съдебномедицинска
експертиза № 114/ 2018 г. /т.1, л.116-118/ при аутопсията на Н.М.Ю. са
установени тежка черепно мозъчна травма със счупване на черепа и черепната
основа, субарахноиден кръвоизлив; счупване на ребра в лявата половина,
разкъсвания по черния дроб; охлузвания и кръвонасядания по тялото. Съдебният
медик е заключил, че непосредствена причина за смъртта на Н.М.Ю. е тежката
черепно мозъчна травма, довела до оток на мозъка и подтискане дейността на
жизнено важни центрове в мозъка. Уврежданията са в резултат от съприкосновение
с предмети вътре в автомобила, като в механизма взема участие и притискане.
Според заключението на съдебномедицинска
експертиза № 347/2018 г. /т.1, л.123-124/, пострадалата С.Е. е получила в
резултат на ПТП разкъсване на далака /слезката/, счупване на 7, 8 и 9 ребрена
дъги в ляво, счупване латералната стена на ляв максиларен синус, насиняване на
ляво око. Уврежданията са в резултат от съприкосновение с предмети вътре в
автомобила. Разкъсването на далака е довело до загуба на далака. Счупването на
три ребрени дъги се квалифицира като трайно затруднение движението на снагата
за срок от около 1,5-2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Така
причиненото увреждане загуба на слезката на С.Е. отговаря на признаците за
тежка телесна повреда. Останалите увреждания се квалифицират като разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
Видно от заключението на съдебно медицинска
експертиза № 347- А/2018 г. /л. 129-130/ пострадалата Н.Е. е получила в
резултат на ПТП: мозъчно сътресение, счупване на 6 дясна ребрена дъга и
разкъсно контузии рани по лицето. Уврежданията са в резултат от съприкосновение
с предмети вътре в автомобила при ПТП. Счупването на една ребрена дъга се
квалифицира като временно разстройство на здравето неопасно за живота;
мозъчното сътресение е лекостепенно и се квалифицира като временно разстройство
на здравето, неопасно за живота; останалите увреждания са причинили болки и
страдание. Налице е лека телесна повреда.
От заключението на Съдебномедицинска
експертиза № 347-Д/2018 г. /т1, л. 135/ Ю.Е. вследствие на съприкосновение с
предмети вътре в автомобила при ПТП е получил мозъчно сътресение с
кръвонасядане в челната област, представляващо временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, отговарящо на квалификацията за причинена лека
телесна повреда.
Според заключението на съдебномедицинска
експертиза № 347-С/2018 г. /т.1, л.140/, А. Е. от съприкосновението с предмети вътре в автомобила при
ПТП е получил мозъчно сътресение с охлузвания по лицето, което представлява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо лека
телесна повреда.
Видно от заключението на съдебномедицинска
експертиза № 347- В/2018 г. /т.1, л.146-147/ У. Е. е получил контузия на
главата с повърхностна рана, кръвонасядане в дясна слепоочна област, хиперемия
на дясна мишница и дясна подбедрица. Причинено е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, отговарящо на признаците за квалифицирането му
като лека телесна повреда.
Съдът намира , че като обективни и
безпристрастно дадени , следва да бъдат кредитирани заключенията по изготвените
в досъдебното производство химически експертизи за процентното съдържание на
алкохол в кръвта на подсъдимия Т., които си кореспондират и взаимно се
допълват. Според извода на вещото лице по химическа експертиза №256/2018 г. /л.
101/, в кръвта на Т. , към момента на вземане на кръвната проба в 21.58ч. е
доказано наличието на съдържание на етилов алкохол в количество 1.59 промила. Вземането
на кръвната проба е извършено почти 8 часа след произшествието, а не
непосредствено след него, което е наложило извършването на допълнително
изчисляване за стойността му към момента на настъпване на ПТП-то. Това е
надлежно сторено с извършването на съдебномедицинска експертиза № 318/2018 г.
/т.1, л.109-110/. Според заключението по същата , в кръвта на подсъдимия Т.
концентрацията на етилов алкохол към момента на пътнотранспортното
произшествие, по формулата на Видмарк е 2.71промила.
Вещото лице по химичната експертиза №264/12.06.2018
г. не е констатирало наличието на алкохол в кръвта на пострадалия Н.М.Ю. .
Сведения за точното време и място на настъпване на ПТП-то се съдържат в
показанията на свидетелите М. Х., И. И. и Н.Е. , пътуващи в л.а „Мерцедес“.
Проверен е и потвърден посредством назначената и извършена в досъдебното производство автотехническа експертиза /т.1,
л. 159- 174/, и от посочените свидетели механизъм на настъпване на произшествието, а
именно, че при попътно движение на л.а Мерцедес управляван от Н. И. , насрещно
движещото се ППС управлявано от подсъдимия рязко е завило вляво и последвал
сблъсък между предната лява част на кабината на тира и предната лява част на лекия автомобил , измествайки го от пътя, като кабината на
тира затиснала предната лява врата-тази на шофьора Н. И..
Същите кореспондират и с обясненията на подсъдимия
Т. , че излизайки от десен завой със скорост около 60км/ч. задната част на
ремаркето е занесла наляво , возилото навлязло в платното за насрещно движение
, където настъпил и удара с насрещно движещия се лек автомобил управляван от
пострадалия Н. И..
Сведения за разположението на превозните
средства след сблъсъка помежду им се съдържат също в протокола за оглед на
местопроизшествие и в огледните протоколи на веществени доказателства-двете
участвали в произшествието превозни средства – ППС и лек автомобил, в показанията на свидетелите Р. и Д., полицейски
служители при РУ-Сунгурларе , в тези на служителите на РСПБН -свидетелите П. и Я., както и в
показанията на свидетеля М. М..
Според заключението по автотехническата експертиза,
преди сблъсъка управляваният от подсъдимия пътен състав се е движил със скорост
около 65 км/час и е останала непроменена към момента на удара с лекия
автомобил. След удара скоростта е паднала до около 30 км/час. Лекият автомобил
„Мерцедес Вито” се е движил със скорост около 50 км/час. При тези скорости
опасните зони за спиране съответно са били 18 метра за лекият автомобил и 93
метра за ППС/пътния превозен състав/. Причините за настъпилото ПТП са следните:
подсъдимият е управлявал състава от ППС със скорост от около 65 км/час, която е
по-голяма от критичната скорост на странично плъзгане в завоя. За да има техническа възможност да предотврати
произшествието, водача на състава от ППС е трябвало да се движи със скорост по-
ниска от 45км./ч. В този смисъл скоростта на
композицията е била несъобразена с конкретния криволинеен пътен участък. Когато
скоростта на движение на автомобила е по-висока от критичната, тогава
инерционните сили преодоляват стабилизиращия наклон и автомобилът започва да
изменя своята траектория на движение, като е възможно да навлезе в лентата за
насрещно движение или да изгуби надлъжна устойчивост /да занесе/. В конкретния
случай, понеже ремаркето е било без товар, вероятността ремаркето да занесе е
била налице. Това се е случило, когато влекачът е излязъл от завоя, а
полуремаркето се е намирало след средата на завоя - задната част на
полуремаркето се е занесла и за да може водачът да овладее ситуацията е
необходимо да подаде газ и кривне кормилното колело на ляво по посока на
занасянето на ремаркето. За овладяване на такава ситуация е необходимо водачът
да е максимално концентриран, а доколкото подсъдимия се е намирал под
въздействието на алкохол, времето му за реакция е било много по-голямо от
нормалното, което го е поставило в невъзможност да овладее създалата се опасна
ситуация.
Техническата причина за настъпилото ПТП е навлизането на състава на ППС в пътната лента за насрещно
движение, където в този момент се е намирал л.а.“Мерцедес Вито“.
Техническото състояние на състава от ППС не е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Водача на лекия автомобил не е имал техническа възможност
да предотврати произшествието.
По тези съображения настоящия съдебен състав приема,
че вина за настъпилото ПТП има само подсъдимия Т..
Изводите на вещото лице по извършената и
приета автотехническа експертиза са надлежно обосновани и не възниква съмнение
относно тяхната правилност .
Причина за настъпилото ПТП е на първо място виновното
нарушаване от подсъдимия Т. на правилото за движение по чл.5. ал. 3 от ЗДвП,
според което „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство под въздействие на алкохол....”. В случая употребата на
алкохол е в корелативна връзка с невъзможността водача да овладее ППС-то и с
последвалото пътно произшествие , при което са е настъпил и вредоносен
резултат-смърт на едно лице и тежка телесна повреда на друго лице.
На следващо място, в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП-то и произтеклите от него съставомерни последици е и нарушаването
на забраната по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за водачите, управляващи превозни
средства, на пътно платно с двупосочно движение, да навлизат и да се движат в
насрещната лента, освен при изпреварване и заобикаляне. С нарушаването на това
правило за безопасност на движението, подсъдимият е създал необходимите и
достатъчни условия за настъпването на произшествието и последвалите увреждания
на пострадалите. Касае се за грубо нарушаване на правилата за движение,
свързано с навлизане в платното за движение на насрещно движещи се МПС.
На последно място, но от съществено значение в
конкретния случай е допуснатото виновно нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, която
вменява задължение на водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. По делото не са налични
доказателства за предприемане на намаляване на скоростта, респ. спиране от
обвиняемия , поради което непосредствено преди възникването на опасната
ситуация скоростите на автомобилите са били такива, каквито са определени за
момента непосредствено преди удара. При така определените скорости от
автотехническата експертиза, със съответстващите им опасни зони за спиране,
ударът е бил неизбежен и е в причинна връзка със смъртта на Н.И. и телесните
увреждания на Н.Е..
Според оценителните експертизи /т.1, л.
179-183; 188-192/ нанесените на л.а. „Мерцедес Вито” щети възлизат на 42 112
лева, а тези върху седловия влекач - на
3 924,30 лева.
Съдът намира за последователни , взаимосвързани, кореспондиращи с
останалите гласни доказателства, поради което и достоверни показанията на
свидетеля Д. С., упълномощен от собственика на ФОП „Т.“ Г. И. да го представлява пред всички държавни институции на
територията на България , като потвърждава, че подсъдимия е служител в тази
фирма , така също и зададения на ППС-то управлявано от И.Т. маршрут.
От показанията на свидетеля А. се
установява местонахождението понастоящем на хладилното полуремарке от ППС-то
управлявано от подсъдимия по време на ПТП-то -в гр.Ямбол, в база на „Бозав“
ЕООД , предадено на лицето И. А. с протокол за отговорно пазене от 12.06.18г., а
влекачът –на съхранение на лицето А. Д. в с.Лозарево , по силата на протокол за отговорно
пазене от 11.06.18г.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА, че с поведението си подсъдимия И.С.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. с чл.342,
ал.1 от НК . Това е така, тъй като на 11.06.2018 год. при управление
на седлови влекач „Скания”, модел „124 L420” с украински рег.№ СЕ 5835 АТ, с
прикачено полуремарке с украински peг. № СЕ 1822ХХ, по второкласен път II-73
Ришки проход , при км. 44+200, с посока на движение от гр. Шумен към гр.
Карнобат нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5, ал. 3, чл. 16 ал. 1,
т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил: смъртта на Н.М.Ю.,
ЕГН: ********** /настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна травма, довела
до оток на мозъка и подтискане дейността на жизненоважни центрове в мозъка/ и
тежка телесна повреда на С.Е. - род. на *** г. /изразяваща се в загуба на слезката/,
като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в
кръвта - 2,71 %о и от него е настъпила смърт на едно лице и телесна повреда на
едно лице.
От обективна страна
обвиняемият е извършил фактически действия по управление на автомобила, при
което съзнателно е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата.
Деянието е осъществено от обвиняемото лице
при форма на вината -несъзнавана непредпазливост по см. на чл. 11, ал. 3 НК - подсъдимия
Т. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но с оглед на
конкретната пътна обстановка- слънчево време, добра видимост, неинтензивно
движение , суха пътна настилка , дългогодишен
стаж като водач на МПС и ППС, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
ІІІ. ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
За престъплението по чл. 343, ал. 1 , б. ”в” вр. чл.
342, ал. 1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години .
При индивидуализация на наказанието наложено на
подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на деянието и личността му, както следва:
Осъщественото от подсъдимия деяние е с относително
висока степен на обществена опасност, с оглед вида на засегнатите обществени
отношения и вредоносния резултат. Съдът съобрази също и значително нарасналия в
последните години брой на причинени, вследствие допуснати нарушения на
правилата за движение транспортни произшествия, с необратими последици, което
показва ширещо се неглижиране на правилата за бдителност при управление на
автомобилите си, с оглед недопускане създаването на опасни за живота и здравето
на останалите участници в движението ситуации.
При определяне обществената опасност на дееца, като
смекчаващи вината обстоятелства отчете чистото съдебно минало , направеното още
на досъдебното производство самопризнание, доброто процесуално поведение на
същия, трудовата и семейна ангажираност , заявената критичност към извършеното,
намерила проявление в искреното съжаление и разкаяние за стореното и неговите последици . Като отегчаващи
отговорността му обстоятелства съобрази високото процентно съдържание на алкохол
в кръвта на подсъдимия, към момента на престъплението, осъществяването му при
две квалифициращи обстоятелства, допускането на три груби нарушения на правилата
за безопасност на движението /управление след употреба на алкохол, навлизане в
насрещната лента за движение и несъобразена с пътната обстановка скорост на
движение/, високата стойност на щетите както по автомобила на пострадалия ,
така и на този управляван от подсъдимия при инцидента-собствен на
превозваческата фирма ФОБ „Т.“ , а на
последно място и причинените с деянието несъставомерни увреждания –леки телесни
повреди на още две лица-свидетелите Н.Е.,
Ю.Е., А. Е.
и У. Е.,
С поведението си никой от пострадалите-Н.И. или Н.Е.
не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, и в този смисъл да е
съпричинил същия.
Вярно е, че допуснатото нарушение на правилата за
движение по пътищата има инцидентен характер, но за съжаление в случая е
довело до необратим резултат-настъпване
смъртта на един жив човек , както и телесни увреждания на още четирима .
С оглед на изложеното, съдът прие, че наказанието на
подсъдимия Т. следва да се определи при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което отмери такова в размер на
седем години/84месеца -при година състояща се от 12 месеца/ лишаване от
свобода. Същото, предвид провеждането на производството по правилата на
диференцираната съдебна процедура на чл.371, т.2 от НПК, намали с 1/3 и му наложи наказание от четири години и
осем месеца лишаване от свобода/ 84:3=28х2=56месеца. =4години и 8 месеца /, с
което биха се постигнали целите на индивидуалната и генерална превенция.
Не намери да са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при които и най – лекото,
определено в закона наказание, би могло да се окаже несъразмерно тежко, поради
което и не приложи разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК .
С оглед размера на наложеното на подсъдимия Т.
наказание, надхвърлящо тригодишния предвиден в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК размер, намери, че института на условното осъждане е неприложим и
целесъобразността на отлагане изтърпяването на наказанието не следва да бъде
обсъждана.
Съобразявайки правилото на чл.57, ал.1, т.3 от НК, съдът
определи изтърпяването на така наложеното ефективно наказание лишаване от
свобода, при общ първоначален режим.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК
съдът намери, че за постигане целите на наказанието, съответния на деянието
срок, за който следва да бъде лишен
подсъдимия Т. от правото да управлява МПС
е 7 години , който не надвишава с повече от три години наказанието лишаване от
свобода след редукцията му.
Съдът приспадна на основание чл.59, ал.1
от НК от срока на наказанието лишаване от свобода времето, в което подсъдимият
е бил задържан под стража в периода от 14.06.2018г. до влизане на присъдата в
сила, както и с полицейско задържане за 24часа на 11.06.18г. и задържането за
72часа с постановление на прокурора от 12.06.18г. до 14.06.18г.
С оглед признаването на подсъдимия И.Т.
за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение , с оглед неговата
основателност, съдът присъди в полза на всеки от частните обвинители
направените от всеки от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение на
повереник, които осъди подсъдимия да заплати, съответно : на Н.Е. –общо
1500лв.; на Ф. Х.-500лв.; на М. Х.-500лв. и на С.Е.-500лв.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, предвид
признаването на подсъдимия за виновен по възведените обвинения, съдът го осъди
да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Бургас разноските в
размер на 1201.96лв. , направени в досъдебното
производство по делото.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: