№ 43801
гр. *******, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110153459 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
С постановеното по делото Решение № 13269/04.07.2024 г. е признато за установено по
предявените от „Топлофикация *******“ ЕАД срещу Р. Ц. В. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Ц. В. дължи на „Топлофикация *******“ ЕАД следните суми:
сумата от 774,18 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: град *******, ж.к. ********, бл.
***, вх. 2, ет. 7, ап. 59, с абонатен номер *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 93,16 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия и сумата от 54,44 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 27359/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане от 05.02.2024 г., като е отхвърлен установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата от 10,64 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за
дялово разпределение.
Срещу така постановеното определение е депозирана въззивна жалба с вх. №
241515/24.07.2024 г. от ответницата Р. В., чрез адв. Б., с искане за отмяната му в частта
относно иска за лихва за забава върху главницата в размер от 93,16 лева.
С депозирана по делото молба от 02.09.2024 г., във връзка с дадени от съда указания по
реда на чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК, ответницата е направила искане да бъде
освободена от заплащане на определената държавна такса за администриране на въззивната
жалба в размер от 25 лева, поради липсата на средства.
В приложена към молбата декларация за материално и гражданско състояние от
29.08.2024 г. под страх от ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313 НК за
1
деклариране на неверни обстоятелства, ответницата Р. В. е удостоверила с подписа си, че не
получава месечен доход от работна заплата в размер от 140 лева, намира се в граждански
брак, като със съпругът й притежават жилище с площ от 62 кв.м. Отразено е, че същата
страда от заболяване – хипертония, налагащо допълнителни периодични разходи в размер от
60 лева месечно, както и, че изплаща кредит за жилището.
Въз основа на служебно изискана информация по делото са постъпили писмо от
02.10.2024 г. от Агенция по вписванията и писмо от Столична община, Дирекция
„Общински приходи“, отдел „Общински приходи – ******“ от 27.09.2024 г., от които следва,
че при проследяване на вписванията по персоналната партида на Р. В. няма данни за
притежавани от ответницата права върху недвижими имоти, както и, че е данъчнозадължено
лице по отношение на облагаемо имущество, като ползвател на недвижим имот с площ от
62,60 кв.м., дарен на трето лице, със запазено право на ползване. От служебно извършената
справка от Регистъра на НОИ следва, че молителката Р. В. е страна по действащо трудово
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса и разноски
в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че не
разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на законоворегламентирания
институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита на тези лица. Критериите,
които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са доходите на молителя и на
неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение,
здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 12 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС,
компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и
разноски е съдът, пред когото е направено искането, а когато последното е направено след
подаване на жалба срещу акт на съда и преди изпращане на делото в по-горна инстанция,
произнася се администриращият жалбата съд.
В настоящия случай, от декларираните от ответницата обстоятелства, както и от
данните, следващи от служебно изисканите справки, се налага извод за невъзможност на
същата да внесе дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата от 25
лева. Институтът на освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса и
разноски в производството е нормативно предвиден, за да не бъде препятстван достъпът на
лицата до съдебна защита, поради което искането на ответницата следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ответницата Р. Ц. В., с ЕГН:
********** от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване във връзка
с депозираната въззивна жалба срещу постановеното по настоящото дело решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ответницата – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2