Решение по дело №1237/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260895 / 22.06.2021 год., гр. Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                      ХXXVIІ – ми граждански състав

на четиринадесети юни                                    две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание, в състав

                                                                                   Районен съдия: Асен Радев

 

                                при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1237 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                               

                       Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД против Т.С.М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 121.92 лв. - сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и договор за лизинг, сключени между страните на 22.05.2018 год., от която 37.47 лв. - по договора за мобилни услуги и 84.45 лв. - по договора за лизинг, съгласно фактура с № **********/18.01.2019 год., за която сума по ч.гр.д. № *****/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                       Ищцовото „Теленор България” ЕАД не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният му представител поддържа исковете с нарочна молба, излага съображения по същество и моли за присъждане на деловодните разноски.

                       Ответникът, редовно призован, не се явява и представлява; същият не е депозирал и отговор по реда на чл.131 от ГПК.

                                 Искът е предявен по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното му основание е в чл.79, ал.1 вр. с чл.92 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - е допустим.     

                    Въз основа на анализа на събраните по делото писмени доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, относими към предмета на спора:

                    По повод заявление на „Теленор България” ЕАД от ****.2020 год., по ч.гр.д. № ****/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковата сума.

                    Посоченото частно дело е приложено в цялост към настоящото и в кориците му се съдържат сключен при общи условия договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** от ***.2018 год., съгласно който ищцовото дружество - оператор се е задължило да предоставя на ответника - потребител мобилни услуги по абонаментен план „Тотал 14.99“, както и договор за лизинг от тази дата, с който на ответника е предоставено мобилно устройство „Nokia 5 Blue” срещу лизингова цена от 357.87 лв., от които 77.50 лв. - платими при сключване на договора, а остатъка - на 23 месечни лизингови вноски от по 12.19 лв. всяка.

                       С договорите е определено фактурирането на предоставените услуги и на лизинговите вноски да се извършва на 18-то число на всеки месец, както и дължимост на неустойка при разваляне на договора по вина на абоната, който изрично е заявил, че е запознат и е получил приложимите общи условия, както и мобилно уствойство при стандартна цена от 509.90 лв. и лизингова цена с отстъпка - 370.06 лв.

                      Към заявлението са представени и 3 бр.фактури и кредитно известие, неподписани за получател на услугата, с начислени такси, задължения от минали периоди, лизингови цени и неустойки, за периода от 18.09.2018 год. до 17.01.2019 год., с 15-дневен срок за заплащане на сумите по тях.

                       При така установените факти, искът се явява неоснователен.

                       Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, породени от сключените между тях договор за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.

                       Но при изначално възложената му доказателствена тежест, ищецът не проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договора за мобилни услуги, който факт, като обуславящ дължимостта на сумите за месечни абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги, заедно с твърдения отрицателен факт за неплащането им от страна на ответника, би бил показателен за изправността на оператора и рефлектира пряко върху дължимостта на неустойката при евентуално разваляне на договора. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги и/или осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на действие на договора. Дори на ответния потребител да е предадена активна СИМ-карта, което той да е удостоверил с подписа си, нейното активно състояние - осигуряването на достъпа до мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на потребление), което да обоснове дължимостта на месечни абонаментни такси, остана недоказано.

                       Изходящите от ищцовата страна фактура и справки за потребление, са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно предоставянето на посочената в тях услуга.

                       Освен това,  в общите условия към договора за лизинг (чл.11, ал.1 от същите) изрично е записано, че лизингодателят-оператор може да развали договора за лизинг при неизпълнение от страна на лизингополучателя-абонат на договора за мобилни услуги, сключен между тях. Клауза за дължимостта на неустойка, но в различен размер, е възпроизведена и в индивидуалния договор за мобилни услуги, но и в двата случая дължимостта на последната (каквато се претендира в настоящото производство) е обусловена от неизпълнение на абоната по договора за мобилни услуги. Това неизпълнение би дало право на изправния оператор да развали договора/ите по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД и дори хипотетично да се приеме, че е сторено с исковата молба, недоказани са изправността на оператора по договора за мобилни услуги, както и начинът, по който е начислена претендираната неустойка за предоставяне на мобилно устройство с отстъпка, дължима в хипотезата на разваляне на договора за мобилни услуги.        

                       Ето защо, предявеният иск следва да се отхвърли.

                       Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

                        ОТХВЪРЛЯ иска на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ж/к ***, представлявано от Д* К* К* и М* С*, предявен против Т.С.М. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от сумата от 121.92 лв. - сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и договор за лизинг, сключени между страните на 22.05.2018 год., от която 37.47 лв. - по договора за мобилни услуги и 84.45 лв. - по договора за лизинг, съгласно фактура с № **********/18.01.2019 год., за която сума по ч.гр.д. № *****/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                                                                                         Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е