Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №12995 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 04.11.2020
год. на длъжника З. „О.“ АД, чрез адв. С.С./надлежно упълномощен/, срещу постановление
от 15.10.2020 год. по изпълнително дело №20208410403652 по описа на частен
съдебен изпълнител Н.М., с рег.№841 на КЧСИ, в частта му, в която е отказано
намаляване на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение до 200 лв. и намаляване на размера на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/.
Жалбоподателят поддържа, че в поканата
за доброволно изпълнение неправилно било отразено, че се касае за претендирано
от взискателя юрисконсултско възнаграждение, поради което и подаденото
възражение било срещу определен от частния съдебен изпълнител размер на
юрисконсултско възнаграждение. Всъщност в случая се претендирало адвокатско
възнаграждение от страна на взискателя. Размерът обаче бил над установения
минимум в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с което била изчислена и пропорционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендираният от взискателя адвокатски хонорар бил прекомерен и
не съответствал на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Извършените
по изпълнителното дело действия не били необичайни и не налагали определянето
на претендираното възнаграждение, като единствените предприети действия от
пълномощника на взискателя били по подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване на способа за изпълнението. В този смисъл
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата била неприложима и разноските за
адвокатски хонорар следвало да бъдат намалени до сумата в размер на 200 лв.
Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ също било прекомерна. Според посочената норма, за
изпълнение на парично вземане се събирала такса върху събраната сума. Включването
на адвокатското възнаграждение, което било отделно вземане за разноски по
изпълнителното производство, в събраната сума било незаконосъобразно –
материалният интерес, върху който се начислявала пропорционалната такса, била
само присъденото вземане по изпълнителния лист.
Взискателят „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД не е подал писмени възражения.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е
просрочена – длъжникът бил уведомен за процесното постановление на 20.10.2020
год., а жалбата била подадена на 04.11.2020 год., т.е. след изтичането на
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. На следващо място заявява, че жалбата
е неоснователна. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителни дела се определяло съгласно чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в актуалната им редакция/. На
следващо място сочи, че към 21.09.2020 год. – датата на образуване на
изпълнителното дело, материалният интерес е бил в размер на 1 721.41 лв.,
представляващ сбор от присъдените главница, законна лихва, която за периода от
29.11.2019 год. до момента на образуване на изпълнителното дело възлизала на
59.82 лв., присъдени разноски и приети разноски за процесуално представителство
в размер на 429.60 лв. При това положение дължимата пропорционална такса по т.
26, б. „в“ ТТРЗЧСИ възлизала на 189.26 лв. с ДДС, като нейният размер не
надхвърлял максималния размер на пропорционалната такса, определен с т. 27а
ТТРЗЧСИ, предвид обстоятелството, че частният съдебен изпълнител бил данъчно
задължено лице по смисъла на ЗДДС и бил задължен да начислява и внася ДДС.
Софийският градски съд, след като взе
предвид доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и
прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело №20208410403652 по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., с рег.№841 на
КЧСИ, е било образувано по молба от 21.09.2020 год. на
взискателя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. С.П./надлежно упълномощена/, въз
основа на изпълнителен лист от 31.07.2020 год. по гр.дело №69361/2019 год. по
описа на СРС, ГО, 27 с-в, издаден срещу З. „О.“ АД за следните суми: 721.99 лв.
– главница, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019 год. до
окончателното изплащане и 510 лв. – съдебни разноски. С молбата е поискано да
бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника, както и да бъдат събрани от него и направените
от взискателя разноски
по изпълнителното дело за възнаградение за
един адвокат в размер на 429.60 лв.
Към молбата са приложени и договор за осъществяване
на процесуално представителство, ведно с приложение №1, съобразно който адв. Паскалева
се е задължила да образува изпълнително дело и да осъществява процесуално
представителство, като е уговерено възнаграждение в размер на 429.60 лв., както
и фактура и платежно нареждане, от които е видно, че посоченият хонорар е бил
заплатен по банков път.
На 30.09.2020 год. на длъжника е била надлежно
връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните
суми: 721.99 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019
год. до окончателното изплащане, 510 лв. – съдебни разноски, 429.60 лв. –
юрисконсултско възнаграждение /адвокатско възнаграждение/, 189.26 лв. – такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ и 66 лв. – такси по изпълнението /виж и разпореждане на
частния съдебен изпълнител от 21.09.2020 год. и сметка по чл. 79 ЗЧСИ/.
Своевременно – на 05.10.2020 год.
длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на
взискателя за юрисконсултско /адвокатско/ възнаграждение до размер на 50 лв.,
както и съответно да бъде намален размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Искането
е било оставено без уважение с обжалваното постановление от 15.10.2020 год.,
което не е било надлежно връчено на длъжника. Във възражението си от 05.10.2020
год. длъжникът е посочил съдебен адресат – адв. Свилен Стоянов, а отделно от
това е упълномощил последния да го представлява в изпълнителното производство,
но връчването не е било извършено на това лице.
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява
процесуално допустима.
По отношение на жалбата
срещу постановлението за разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І
„Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената
разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №
6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013
год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, взискателят прави разноски по
образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други
изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от
които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се
признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на
изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на
изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя
изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на
частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния
способ.
В разглеждания случай молбата за образуване на процесното
изпълнително дело, в която е бил посочен изпълнителен способ, е била подадена
от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива за заплащането на
уговорения адвокатски хонорар в размер на 429.60 лв.
Изпълнението е образувано от взискателя за събиране на
вземания по изпълнителния лист в общ размер на 1 291.81 лв. /721.99 лв. –
главница, 59.82 лв. – законна лихва за периода от 29.11.2019 год. до 21.09.2020
год. – датата на образуване на изпълнителното дело и 510 лв. – съдебни разноски/.
Съобразно чл. 10, т. 1 от наредбата /в редакцията й към момента на образуване
на процесното изпълнително дело/, минималният размер на възнаграждението за
образуване на изпълнителното дело е 200 лв. Доколкото е несъмнено, че процесните
изпълняеми права не са били погасени преди образуване на изпълнителното
производство, то взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 200 лв. – каквито и
длъжникът не оспорва, че дължи.
Съгласно чл. 10, т. 2 от наредбата /в приложима редакция
– изм., ДВ, бр. 68 от 2020 год./, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания над 1 000 лв. е 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1, т.е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване
на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по
изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на
изпълнително производство.
В разглеждания случай е видно от данните по
изпълнителното дело, че такива действия – извън подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК
– посочването на начин на изпълнение, иначе би била нередовна /виж чл. 426, ал.
3 вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК/, не са предприемани, а
същевременно длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени по
изпълнителни способи, които не са приложени. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на
направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
наредбата.
Ето защо обжалваното постановление следва да бъде
отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени направените от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв.
По отношение на жалбата
срещу постановлението за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Както вече бе посочено, задължението на длъжника в
изпълнителното производство за разноски е изрично уредено в нормата на чл. 79 ГПК.
Такси по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в
ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният
съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото
лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и
допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при
неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за
действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси
се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че
пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи. Противното би означавало, че и
върху самата пропорционална такса ще се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, върху
която също се дължи такса и т.н.
Следователно в разглеждания случай дължимият размер на
пропорционалната такса възлиза на 148.01 лв. с ДДС съгласно т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ,
определен на база материален интерес от 1 291.81 лв.
Ето защо СГС приема, че процесното постановление в частта
му, в която е отказано изменение на възложената в тежест на длъжника такса по
т. 26 от тарифата за горницата над 148.01 лв. се явява незаконосъобразно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника З. „О.“ АД постановлението
от 15.10.2020 год. по изпълнително дело №20208410403652 по описа на частен
съдебен изпълнител Н.М., с рег.№841 на КЧСИ, с които е отказано намаляване на разноските на взискателя
по изпълнението, съответно в частта над 200 лв. – възнаграждение за един
адвокат и в частта над 148.01 лв. – пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/