№ 491
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502689 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. Ф. С. срещу
решение № 262946/11.05.2021г.на СГС, ГО, 10 състав, постановено по гр.д.
№ 5306/20г. в частта, в която е отхвърлен искът й по чл.49 от ЗЗД за сумата
над 17 500лв. до пълния предявен размер от 35 000лв.- обезщетение за
неимуществени вреди и искът й по чл.49 от ЗЗД над сумата от 780, 70лв. до
пълния предявен размер от 1561, 40 лв.- обезщетение за имуществени вреди.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Столична
община/СО/ в уважената част на исковете.
Жалбоподателят- ищец твърди, че в атакуваната от него част съдебният
акт е неправилен и необоснован . Неправилно е уважено възражението по
чл.51, ал.2 от ЗЗД. Сочи, че са неправилни изводите на съда, че е допринесла
за вредите, защото противоречат на житейската логика. Не е логично, дори в
района, който познава, да й е известна всяка плочка как е закрепена, още по-
малко логично е, че състоянието на настилката е едно и също при всяко
движение. В производството не е установено при условията на главно
доказване от страна на ответника, че при процесния инцидент тя е проявила
невнимание. Дори и да се приеме, че е познавала района и поради това е
1
можела да избегне падането, то не са ясни съображенията за приетия процент
съпричиняване от 50%.
За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
частта, в която са отхвърлени предявените искове по чл.49 от ЗЗД и
постанови друго като ги уважи изцяло.
Жалбоподателят СО счита, че в обжалваната от нея част решението е
неправилно. Съдът не е съобразил в цялост събраните по делото
доказателства. Безкритично е приел показанията на доведените от ищеца
свидетели без да ги прецени при условията на чл.172 от ГПК и да отчете
тяхната заинтересуваност от спора. Неправилният анализ на писмените и
гласни доказателства е формирал погрешно убеждение у съда за фактическата
обстановка около злополуката. Поддържа, че не следва да се дава вяра на
показанията на свидетеля Б., тъй като са неясни, схематични, логически
непоследователни и противоречиви. Те изхождат от лице със сериозни
проблеми със зрението. Поради това, както и поради факта, че е била на 20-
25м. от ищеца, тя не би могла да възпроизведе достоверни лични наблюдения
относно начина на увредата и нейният източник. Съдът не е изложил изводи,
защо не е възприел показанията на свидетеля К. след като тя има преки
наблюдения върху пътната инфраструктура в процесния участък. Неправилно
съдът е възприел казаното от нея при направената очна ставка. Поддържа, че
неправилно е ангажирана деликтната отговорност на СО, тъй като от
събраните доказателства не се е установил фактическия състав на
непозволеното увреждане. Счита присъденото обезщетение за прекомерно,
тъй като инцидентът в голяма степен е провокиран от нестабилната походка
на ищеца. Тя страда от двустранна гонартроза, която дава негативно
отражение върху походката.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и
да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете като неоснователни
и недоказани.
В депозиран писмен отговор А. С. оспорва жалбата на СО като я счита
за неоснователна.
Столична община в депозиран писмен отговор оспорва въззивна жалба
на ищеца
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.49 от ЗЗД за присъждане на имуществени
и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът А.С. твърди, че на
14.05.2020г. около 13,30ч. в гр. София, на територията на СО, вървейки по
тротоара на ул. „Нов Градец“, в района на № 4-6, е попаднала на неравен
участък от тротоара с разбито покритие и липсващи тротоарни плочки.
Спънала се е и е паднала. Получила е силна болка в лявото рамо. Причина за
падането й е бил неравният участък от тротоара с неравност и липсващи
плочки. Въпреки, че е била с удобни обувки и се е придвижвала стабилно
като се е подпирала с бастун, поради неравностите на пътя, е загубила
равновесие и опора и е паднала. Неравният участък не е бил обозначен и
ограден. Ищецът не е очаквала, че пресичането й от там е рисковано. По
спешност е транспортирана в „Царица Йона- Исул“ ЕАД. Там е констатирано,
след ренгенографско изследване, че има сложно счупване на средната трета
на ляв хумерус. Било й е препоръчано оперативно лечение, но поради липса
на средства е отказала. Поставена й е У-шина за 45 дни. Предписано й е
лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и антикоагулантен
медикамент. Поради силните болки на другия ден е отишла отново в същото
болнично заведение, където на 16.05.2020г. й е била направена операция, с
която е била направена вътрешна фиксация на фрактурата с хумерален
пирон. Поставена е гипсова лонгета и митела. Изписана е на 18.05.2020г.
Въпреки спазването на медицинските предписания болките на ищеца не са
намалявали. Отокът не е спаднал. Било е невъзможно да използва лявата ръка
и да извършва елементарни движения с нея, била е намалена
чувствителността на крайника. Към момента състоянието не е напълно
възстановено. Тя все още е с имобилизиран крайник, чувства периодични
болки и бодежи в ръката, ограничена подвижност и болезненост, които са се
разпростирали по целия крайник. Фрактурата на горния крайник й е
причинила през значителен период от време невъзможност да извършва
елементарни движения за задоволяване на нуждите си, за което се е налагало
да ползва чужда помощ. Било е невъзможно да изпълнява домакинските си
задължения. При натоварване ръката е започвала да я боли. Станала е
затворена и потисната. Не е могла да се съвземе от шока. За лечението си е
3
направила имуществени разходи в размер на 1544 лв. за закупуване на
хумерален пирон и 17, 40лв.-потребителска такса. Счита, че СО отговаря по
реда на чл.49 от ЗЗД, тъй като не е поддържала и не е предприела мерки за
поддържане на тротоара в района на ул. „Нов градец“ № 4-6. Съгласно чл.31
от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища,
публична общинска собственост, се осъществява от общините. Отговорността
на ответника се основава на чл.3, ал.3 от ЗП във вр. с чл.5, ал.1 и ал.2, чл.31,
пар.1, т.1 и т.2 от ДР на ЗП и чл.11 от ЗОбС. Ищецът се позовава още на
пар.1, т.14 от ДР на ЗП. Затова моли съда осъди ответника СО да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. в едно със
законната лихва от 14.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както
и 1561, 40 лв. за имуществени вреди в едно със законната лихва от
18.05.2020г. Претендира разноски.
Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита, че задължение на ищеца е да докаже
основателността на предявените искове, като и размера им. Оспорва, че
претърпените от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от
задължението й да поддържа изправността на пътната инфраструктура.
Поддържа, че травматичното увреждане на А.С. не е в пряка и
непосредствена последица от задължението на СО да ремонтира и поддържа
в изправно състояние пътната настилка. В процесния участък ул. „Нов
Градец“ е в добро инженерно- техническо състояние. Тя не е силно
компрометирана и неравна. Пътят е поддържан чрез възлагане на дейности по
ремонта му на дружества изпълнители. Поради това пътната настилка не
създава предпоставки за настъпване на инциденти. Прави възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като походката й е била
нестабилна, не е положила дължимото внимание при придвижването си по
тротоара, както и несвоевременното извършване на необходимата оперативна
интервенция.
Не се спори, че на 14.05.2020г. в гр. София, ул. „Нов Градец“ в района
на № 4-6 ищецът А.С. е претъпяла инцидент.
Безспорно е, че същият ден е била прегледана в спешен кабинет, където
и е назначено рентгеново изследване. От приетата и неоспорена епикриза от
УМБАЛ „Царица Йонна- ИСУЛ“ ЕАД“ е, че тя е била приета за лечение на
4
15.05.2020г. и е изписана на 18.05.2020г.
Във връзка с твърденията за имуществени вреди са представени
писмени доказателства- 2 бр. фактури и касов бон.
От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът
е получила следната травма: счупване на лявата раменна кост в средната
трета. Такава фрактура е характерна за зрялата възраст. Може да се получи
при пряк удар, при падане върху ръката или лакътя или при резки въртеливи
движения и замахване при сгънат лакът. Ищецът е търпяла болки с голям
интензитет 14-15 дни непосредствено след инцидента, с умерен интензитет
около 2-3 месеца и с променлив интензитет за период около 5-6 месеца.
Ищецът би могла да изпитва болки при влажно и студено време, при
продължително натоварване на левия горен крайник. Тя е изпитвала
дискомфорт през първите 6 месеца. Вещото лице е посочило предприето
лечение на ищеца. След него горният ляв крайник е бил неизползваем за
период от 3-4 месеца. След това постепенно е започнал да възстановява
функционалното си предназначение. Вещото лице е посочило, че не се
очакват остатъчни страдания от фрактурата. Приложените финансови
документи са за метален пирон и потребителска такса, необходими за
лечението й. Вещото лице не е установило медицински документи за
предходни травми, преживени от ищеца. Тя има придружаващи заболявания,
които не са допринесли за влошаване на здравословното й състояние след
инцидента. Ищецът страда от гонартроза, както и поради другите хронични
заболявания възстановителния период се е забавил с около 1-2 месеца.
Първоначалният отказ на ищеца да бъде хоспитализирана не е повлияло на
протичането на лечебно- възстановителния процес. Лечението е било в
рамките на спешност. То е било адекватно и съобразено с правилата за добра
медицинска практика. Вещото лице е посочило как протича заболяването
гонартроза. В съдебно заседание лекарят е допълнил заключението. С
допълнителна експертиза вещото лице е посочило какви остатъчни
последици има при ищеца след като е провел личен преглед. Отчело е
обстоятелството, че на А.С. й предстои нова операция за изваждане на
металната остеосинтеза, поради което след нея може да се направи извод до
каква степен тя се е възстановила от травмата.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно,
5
основаващо се на научните правила и професионалния опит на експерта.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Б. е очевидец на инцидента, станал с ищеца. Тя е видяла
как е паднала. Твърди, че това е станало на тротоара на ул. „Нов Градец“.
Плочките му са на вълни, стоели като гъби. Ищецът се е спънала на първата
бабуна, както си е вървяла и е паднала. Свидетелят е била на около 20-25
метра от нея. След падането е отишла при А.С., за да й помогне, но не е
успяла. Тогава е помолила свой познат за помощ и той я е вдигнал.
Свидетелят познава ищеца като съсед. А.С. живее на ул. „Дан Колов“ и друг
път е минавала по тротоара, за да ходи да пазарува. Според свидетеля 40-50
години този тротоар не е пипан и е невъзможно да се минава от там. Ищецът
е паднала на ъгъла, може би на № 6 или № 8. Ищецът е ходела нормално. Не
си спомня дали е имала торби и бастун. Свидетелят е заявила, че има перде на
дясното око, но вижда надалеч.
Свидетелят С. е внук на А.С. и знае за инцидента, който се е случил с
нея. Разбрал е от обаждане по телефона и е отишъл на място. Там е била една
жена М. и мъж, който й е помогнал да стане. Баба му си е държала ръката.
Закарал я е до болницата. Там се е установило, че тя е счупена и са
предложили незабавна операция, която е струвала 1 500лв. Поради липса на
пари са отказали. Но след това са събрали пари, болките са били нетърпими и
на другия ден са я закарали обратно в болницата, където е стояла една
седмица след операцията. Счупила си е лявата ръка. След изписването също е
имала силни болки. Служела си е с дясната ръка. В дома си ищецът се е
възстановявала дълго време. След това е била на рехабилитация, но въпреки
това не може да свива ръката както трябва, не може да я опъне. Втора
операция за премахване на пластините не й е правена. Свидетелят не знае
дали ще й правят такава. Към момента баба му продължава да има ежедневни
болки. Преди падането баба му се е обслужвала сама- перяла е, чистела,
гледала внуци, пазарувала е. Сега нищо не може да прави. В момента се
движи с патерица. Боли я и я е страх да не падне пак. Има болки в крака, носи
наколенки. Преди да падне е ползвала само такива. Баба му се е променила-
не е толкова активна, по- отчаяна и не може да се обслужва както трябва.
Помагат й. След изписването от болницата са я гледали и са й купували
болкоуспокояващи. След това е отишла в Банкя за около 10 дни.
6
Свидетелят П.- К. работи при ответника в район „Сердика“ и се
занимава със състоянието и ремонта на улиците в този район. Улица „Нов
Градец“ е в нейния район. Намира се в кв. „Малашевци“ и една от
сравнително добре структурирани улици в района. Пътното платно е от
дребен гранитен паваж, тротоарите са широки като има затревена част.
Тротоарът е изграден от зелена площ и плочки. Състоянието е добро. В
началото на месец февруари 2020г. са правили оглед съвместно със
Столична община и с фирмата, която извършва ремонтите. Тротоарът на ул.
„Нов Градец“ е в най- добро състояние в цялото каре. Не е имало нищо
прокопано при огледа преди първата програма. След това е дошла пандемията
и програмата се е забавила. През месец юни свидетелят отново е ходила на
оглед. Никъде не е имало прокопано. Плочките на тротоара не са нови, но
съществуват и тротоарът е в целостта си. Няма пропадания. Плочките са два
вида едните са 30 на 30, а другите са 40 на 40. Според свидетеля е имало
ремонт и е попълвано, но не е била нарушена целостта. За последните години
не е получавала жалби за лошо състояние на улица „Нов Градец“. Основно
жалбите са за пътното платно. Улицата „Нов Градец“ е дълга около 120 м.
Широчината на тротоара е 3 м. Плочките са по пет на ред. И от двете страни
на улица има зелени площи. Четните номера са от южната страна. Свидетелят
работи в район „Сердика“ от 2008г. и не са подменяли плочките на улицата.
По тротоара не е имало дупки или разкопаване, липсващи плочки.
Свидетелят е вървяла по тротоара, но не е проверявала дали всяка плочка е
укрепена. Според свидетеля в момента има поне 10 коли, които са паркирали
на самия тротоар. По цялото му продължение има паркирани коли,
включително и върху него.
Между свидетелите Б. и К. е направена очна ставка като първата е
продължила да твърди, че тротоарът е невъзможен, на буци. Плочките са
изскочили нагоре. Свидетелят К. е заявила, че плочките са стари. Когато е
минавала не е гледала дали са неравни, а дали има липсващи плочки. През
миналата година, когато е правен оглед на тротоара, той е бил нормално
проходим и без липсващи плочки. Не й е направило впечатление да има
играещи плочки или с различна височина.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат. Намира ги за достоверни и
7
убедителни. Тези на свидетеля С. ги преценява при условията на чл.172 от
ГПК поради близкото родство с ищеца. Съдът приема, че показанията на
свидетелите Б. и К. не си противоречат, доколкото първата има преки
впечатления от тротоара на ул. „Нов Градец“ от много години, преди втората
от двете да започне работа през 2008г. в район „Сердика“. От друга страна
свидетелят К. заявява, че е правила оглед на тротоара през месец февруари и
юли 2020г. като извън тези месеци тя няма впечатления от състоянието му.
При очната ставка тя сочи, че е гледала дали има липсващи плочки, а не
неравни. Поради изложеното и двамата свидетели дават своите
непосредствени впечатления от състоянието на тротоара, където е станал
инцидента с ищеца.
СГС е уважил исковете частично като е приел 50% съпричиняване от
страна на ищеца.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са искове по чл.49 от ЗЗД за
присъждане на имуществени и неимуществени вреди, предявени при
условията на обективно съединяване.
Въззивния съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да
се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие
или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице,
на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този,
комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма,
чиито фактически състав изисква установяването на определени
предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на
отговорността на възложителя на работата. Отговорността е гаранционно –
8
обезпечителна. В случая се претендира ангажиране на тази на Столична
община. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че
този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод
на възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./. Ищецът, сега
жалбоподател, твърди, че в резултат на бездействие на СО, изразяващо се в
неподдържане на пътя , което задължение произтича от закона, е настъпил
процесният инцидент. Възложителят на работата следва да отговаря за
виновното неизпълнение на задълженията от страна на лицето, на което е
възложено да поддържа общинските пътища, респективно тротоара и
конкретно този, на който е станало произшествието. Общинска собственост са
общинските пътища, улиците и булевардите. Това е записано в чл.8, ал.3 от
Закона за пътищата/ЗП/. Съгласно чл.31 от него изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища е задължения на общината. Тротоарът,
като част от земното платно, според пар.1, т.2 от ДР на ЗП, е собственост на
общината. Не се спори, че инцидентът с ищеца е станал на тротоара в гр.
София, на ул. „Нов Градец“ в района на № 4-6. Той може да се дефинира
като издигнато място от двете страни на улицата покрай сградите за
движение на пешеходци/определение в Тълковен речник/. Като част от
общинската инфраструктура той служи за безпрепятствено и безопасно
преминаване на пешеходци по него. Неговото поддържане в изправност
попада в задължението на собственика Столична община, за поддържането
на тротоара целогодишно във вид, в който той може да се използва по
предназначение и от всякакъв вид пешеходци, включително и такива със
затруднение в походката. Столична община има задължението, вменено й от
ЗОбС да полага грижата на добрия стопанин при поддържането на
общинската собственост- чл.11 от ЗОбС. Поради това следва да се приеме,
че има виновно и противоправно поведение, изразено чрез бездействие на
лица, на който СО е възложила поддържането на общинската
инфраструктура, респективно в района, където живее ищецът. От показанията
на свидетеля Б. се установява механизма на настъпване на инцидента, както и
че той е станал поради неремонтиран, неравен и на бабуни тротоар,
собственост на СО, на ул. „Нов Градец“, гр. София. Т.е. установена е
връзката между противоправното поведение и вредата. Столична община чрез
своя процесуален представител, не е оспорила, че тротоарът, където е
9
настъпил инцидента, е общинска собственост. Осъществен е фактическият
състав на състава на деликтна отговорност по чл.49 от ЗЗД и СО е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. Нейната
отговорност е гаранционно- обезпечителна, тъй като е за чужди виновни
действия на лица, на които е възложила определена работа, в случая
поддържането на тротоара като част от общинската инфраструктура. е
възложил поддържането на тротоара като част от пътното платно.
Пред въззивния съд се спори относно наличието на съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, както и по отношение на размера на присъдено
обезщетение.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът в настоящия процес е длъжен да докаже, при пълно и главно
доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от
него болки и страдания. От заключението на медицинската експертиза се
установява, че А.С. е получила счупване на лявата раменна кост в средната
трета. Това е средна телесна повреда, а по своя медикобиологичен характер е
предизвикало трайно затруднение на движението на левия горен крайник за
период около 3-4 месеца. Фрактурата не е застрашила живота на
пострадалата, но е внесла значителен дискомфорт в ежедневието й, тъй като
не е могла да се обслужва нормално, нуждаела се е от чужда помощ.
Счупването е в причинна връзка с установения механизъм по делото.
Предприетото лечение е било свързано с оперативна интервенция за открито
наместване и фиксация на лявата раменна кост с метален пирон и два винта
проксимално и дистално. Операцията е предприета в рамките на спешност и
съответства на добрата медицинска практика. Лечението е адекватно,
10
необходимо и целесъобразно. Ищецът е търпяла болки с голям интензитет
14-15дни непосредствено след инцидента, с умерен инцидент около 2-3
месеца и с променлив интензитет за около 5-6 месеца. Ищецът е провеждала
и рехабилитация, за което свидетелства свидетелят С.. А.С. към настоящия
момент би могла да изпитва болки при промяна на времето и при натоварване
на крайника. След оперативната намеса пострадалата е изпитвала болки и
страдания за период около 1 месец. При извършения личен преглед вещото
лице е установило дефицит в движението на левия горен крайник, но е
посочило, че по- точно заключение за степента на възстановяването на
жалбоподателя- ищец може да се направи след като се извадят металните
импланти от крайника. Към момента на прегледа А.С. не е напълно
възстановена. При определяне на обезщетението съдът отчита, че тя е била
на 66 години към момента на инцидента, че оздравителния процес се е
удължил с 1-2 месеца поради съществуващите придружаващи заболявания.
Към момента може да полага самостоятелно грижи за себе си по отношение
на жизненоважни физиологични нужди. В битово отношение не е установено
да зависи от чужда помощ единствено само поради травмата на горния ляв
крайник. От показанията на свидетеля С., от приложените медицински
документи, както и от медицинската експертиза се установява, че
затруднението в битово отношение се дължи и на съществуващото
заболяване гонартроза. При определяне на обезщетението съдът съобрази и
необходимостта от извършване на втора оперативна интервенция за
премахване на металната остеосинтеза. С оглед на изложеното и като
прецени общото здравословно състояние на ищеца, което дава отражение
върху начина й на живот, счита, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди е 17 500лв. При определяне на този размер съдът
съобрази, периода на лечение и възстановяване, че към настоящия момент не
може да се даде вярна преценка за степенната на възстановяването й, защото
не са извадени металните импланти. Установено е от вещото лице, след
направено рентгеново изследване, че фрактурата е зараснала.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2020г., икономическата конюктура и
минималната работна заплата за страната. Обезщетението отразява степента
на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
11
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди представлява 28 минимални работни
заплати за страната за 2020г./610 лв. МРЗ за 2020г./ Определеното
обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
Ответникът СО е направил своевременно възражение за съпричиняване
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Тази разпоредба предвижда санкция
за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на
обезщетението, което му се дължи. Съпричиняването на вредоносния
резултат изисква поведението на пострадалия, изразяващо се в действие или
бездействие, да е било противоправно или не, но фактически да е в
причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. За да е налице
съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за увреждането.
На основание чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички
допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите от страна
на пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни
последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се
осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите. Ответникът е
заявил, че пострадалата е допринесла за увреждането си, защото е имала
нестабилна походка поради влошеното й здравословното състояние и
напреднала възраст, както и поради ненавременно извършване на
необходимата оперативна интервенция. Ангажираните доказателства,
писмени и гласни, не установяват, че А.С. е паднала, защото е имала
нестабилна походка. Установява се, че тя е имала затруднена походка и се е
придвижвала с бастун, но не и че тя е била нестабилна. Следва да се посочи,
че тротоарите трябва да се поддържат в такова състояние, че да бъдат
достъпни и нормално проходими и за такива пешеходци. Те също имат право
да преминават по тях безпрепятствено и безопасно. Експертът е посочил, че
придружаващите заболявания на ищеца нямат отношение към фрактурата на
тялото на раменната кост. Предприетото оперативно лечение е в рамките на
спешност, то е навременно, адекватно, целесъобразно и съответстващо на
добрата медицинска практика. Затова не може да се приеме, че
първоначалният отказ на ищеца да се подложи на оперативна интервенция на
14.05.2020г., т.е. непосредствено след инцидента, не се е отразил на
лечението, възстановителния и оздравителния период, както и че е било
12
ненавременно. Изложеното налага извод за неоснователност на направеното
възражение за съпричиняване.
По иска с правно основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди.
Възложителят на работата отговоря за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането – 51, ал.1 от ЗЗД. Затова при
установен фактически състав на непозволеното увреждане, предвиден в
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, възложителят отговоря и за причинените
имуществени вреди на увредения. По делото ищецът е представил две
фактури и фискален бон, които удостоверяват разходи в пряка връзка с
проведеното й лечение. Затова искът следва да се уважи изцяло за сумата от
1561, 40лв.
Поради изложеното първоинстнационното решение следва да се
потвърди в частта, в която исковете са уважени. Трябва да се отмени в
частта, в която е отхвърлен искът по чл.49 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди като се уважи изцяло.
По разноските.
Поради изхода на спора на жалбоподателят-ищец не се дължат
разноски, тъй като няма сторени такива пред въззивния съд. На неговия
процесуален представител се дължи адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗАдв. за СГС в размер на 41, 63лв. с ДДС. За САС на адв. Н. - Т. се
дължи възнаграждение в размер на 1017, 73 лв. с ДДС.
На СО се дължат разноски за САС в размер на 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
СО следва да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 50
лв. и на САС в размерна 25 лв. съобразно уважената част от иска за
имуществени вреди.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 262946/11.05.2021г.на СГС, ГО, 10 състав,
13
постановено по гр.д. № 5306/20г. в частта, в която е отхвърлен искът на А. Ф.
С. по чл.49 от ЗЗД за сумата над 780, 70лв. до пълния предявен размер от
1561, 40 лв.- обезщетение за имуществени вреди и вместо него
ПОСТАНОВЯВЯ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Московска“ № 33 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 88 чрез юрисконсулт П. Н да заплати на А. Ф. С., ЕГН
**********, гр. ***, ул. „***“ № * и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №
**, ет.* чрез адв. М. Н. - Т. сумата от 780, 70 лв./ седемстотин и осемдесет
лева и седемдесет стотинки/ обезщетение за имуществени вреди на основание
чл.49 от ЗЗД, в едно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2020г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Московска“ № 33 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 88 чрез юрисконсулт П. Н да заплати на М. Б. Н. - Т., ЕГН
**********, гр. ***, ул. „***“ № **, ет.* сумата от 41, 63лв./ четиридесет и
един лева и шестдесет и три лева/ възнаграждение на основание чл.38 от
ЗАдв. за производството пред СГС и 1017, 73лв./ хиляда и седемнадесет лева
и седемдесет и три стотинки/ адвокатско възнаграждение за САС на
основание чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА А. Ф. С., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № * и със
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет.* чрез адв. М. Н. - Т. да заплати на
Столична община, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ № 33 и със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 88 чрез
юрисконсулт П. Н 100лв. / сто лева/ юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Московска“ № 33 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 88 чрез юрисконсулт П. Н да заплати 50 лв. / петдесет лева/
държавна такса по сметка на СГС и 25 лв./двадесет и пет лева/ държавна
такса по сметка на САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
14
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15