Решение по дело №354/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М. М. Х. от гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощник – адв. Р. К. от Адвокатска колегия Хасково, против решение № 236 от 05.10.2023 г., постановено по АНД № 20235510200701/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 284а-184 от 09.01.2023 г., издадено от ВПД Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото въззивният съд не е обсъдил всички направени от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на НП – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се извода на районния съд за доказаност на административно-наказателното обвинение, като се твърди от една страна, че същият е формирала изводите си в тази насока и върху обстоятелства, които не са описани в НП, а от друга страна – че правната квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 264, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е неправилна, тъй като за описаното в НП деяние е предвиден специален състав на административно нарушение в Закона за движението по пътищата (ЗДвП). По тези съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба – Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представя писмено възражение, с което чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт М. А., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност касационната жалба, като поддържа изложените в нея доводи за наличие на други материалноправни основания за вмененото на касатора нарушение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на жалбоподателя и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на М. М. Х. от гр. Стара Загора против НП № 284а-184 от 09.01.2023 г., издадено от ВПД Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 284а-184 от 16.11.2022 г., с което на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР на М. М. Х. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за това, че на 08.11.2022 г. около 16:25 часа в гр. Казанлък на пл. „С.“ срещу № .. при извършване на полицейска проверка в качеството му на водач на неправилно паркирано (в зоната на действие на забранителен знак) моторно превозно средство (МПС), след надлежно предупреждение, пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си, свързани с охрана на обществения ред и контрол на пътното движение, като отказва да удостовери самоличността си с документ за самоличност и отказва да си каже имената, като се държал грубо и арогантно с полицейските служители.

Казанлъшкият районен съд е потвърдил НП, като е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че в тях са описани две нарушения, които се установяват от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, а именно – че при извършване на проверка за неправилно паркирано от него МПС: не е изпълнил отправено му устно полицейско разпореждане да се легитимира, като отказал да си даде документите, съставляващо нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, наказуемо по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР; пречил на полицейските органи да си изпълняват задълженията, съставляващо административно нарушение, за което именно е бил санкциониран по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР и което според съда се изразява в отказа му да бъде задържан и отведен в РУ, за да му бъде установена самоличността (тези конкретни обстоятелства не са описани в АУАН и НП, но въззивният съд ги е приел за установени от събраните гласни доказателства). Въз основа на това е формиран извод за доказаност на административнонаказателното обвинение, както по отношение на съставомерните факти, така и по отношение на правната му квалификация. Изложени са мотиви и за това, че наложеното с НП административно наказание е определено в предвидения в закона минимум, поради което не подлежи на индивидуализация чрез намаляване на размера му.

Решението на Казанлъшкия районен съд е неправилно.

Касационната инстанция не споделя извода на въззивния съд, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

От фактическа страна административно-наказателното обвинение се основава на това, че на 08.11.2022 г. в гр. Казанлък при извършване на полицейска проверка в качеството му на водач на неправилно паркирано МПС, след отправено му предупреждение, жалбоподателят е пречил на полицейски орган да изпълнява задълженията си, свързани с охрана на обществения ред и контрол на пътното движение – отказал да удостовери самоличността си с документ за самоличност и да си каже имената, като се държал грубо и арогантно с полицейските служители. Това му поведение е квалифицирано като административно нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР: „Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление“. Описанието на нарушението обаче в АУАН и НП, ако и в тях да не е изрично посочено какво предупреждение е било отправено на жалбоподателя и по какъв начин, както и в какво се изразява грубото му и арогантно държане с полицейските служители, недвусмислено сочи, че извършената на жалбоподателя проверка е в качеството му на водач на неправилно паркирано МПС и че преченето от негова страна на полицейския орган да изпълнява задълженията си се изразява в отказа му да се легитимира (да удостовери самоличността си с документ за самоличност и да си каже имената) в това му качество, които обстоятелства обуславят извод, че се касае за административни нарушения по чл. 175, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗДвП: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 3. откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; 4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“. Следователно, доколкото разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП в цитираните й хипотези се явява специална по отношение на нормата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР и поради това именно тя е следвало да бъде приложена, в случая е налице несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение – между описанието на нарушението и правната му квалификация, рефлектиращо негативно върху адекватното упражняване на правото на защита от страна на санкционираното лице, т. е. при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъответствие между реквизитите им съответно по чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, респективно – опорочаващо НП до степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му. Ето защо, като е приел противното и е потвърдил НП, районният съд е постановил решението си в нарушение и при неправилно приложени на закона.

Предвид основателността на жалбата по наведения в нея довод за материална незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, и тъй като наличието на последното е достатъчно, за да обоснове с оглед на изложеното по-горе отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него НП, касационната инстанция намира, че е безпредметно обсъждането на направеното от касатора оплакване за допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като наличието или липсата на такива не би довело до различен изход от делото.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая не са налице предпоставките на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН за изменение на НП, чрез преквалификация на нарушението, тъй като разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, ако и да предвижда по-нисък размер глоба от предвидената в чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, предвижда и кумулативно налагане на по-тежко по вид наказание – лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 236 от 05.10.2023 г., постановено по АНД № 20235510200701/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 284а-184 от 09.01.2023 г., издадено от ВПД Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора.

 

Решението е окончателно.