РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Пловдив, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255000600040 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава 21 от НПК.
С присъда № 77/29. 10. 2024 г., постановена по НОХД 276/2024 г.
Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Б. Д. Д., със снета по
делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че през периода от 25. 11. 2022 г. до
08. 12. 2022 г. включително, в района на завод * и в *, землище на гр. *, обл. *,
в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е
разпространил високорискови наркотични вещества и държал високорискови
наркотични вещества с цел разпространение:
1. на 25.11.2022 г. в района на *, землище гр. *, обл.* е разпространил -
продал за сумата от 100 лв. на Л. Д. И. високорисково наркотично вещество
марихуана с нето тегло 6,046 г и съдържание на активно вещество
тетрахидроканабинол 12,5 тегловни процента на стойност 36.28 лв. и
високорисково наркотично вещество марихуана с нето тегло 1,125 г и
1
съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 9,2 тегловни процента
на стойност 6.75 лв.
2. на 08.12.2022 г. в завод *, землище гр. *, обл. * е държал
високорисково наркотично вещество с цел разпространение - марихуана с
нето тегло 8,952 г и съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол
6,4 тегловни процента на стойност 53.71 лв. и марихуана с нето тегло 216,196 г
и съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 12,2 тегловни
процента на стойност 1 297.18 лв. или общо държано количество марихуана
225, 148 г на стойност 1 350. 89 лв. съгласно Постановление № 23 на
Министерски съвет от 29. 01. 1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, като общото количество
държани и разпространени високорискови наркотични вещества е на стойност
1 393. 92 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК вр.
чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и ГЛОБА в размер на 5000 лв.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на
така наложеното на подсъдимия Б. Д. Д. наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата.
На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето,
през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 08. 12.
2022 г. до 12. 12. 2022 г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Със същата присъда съдът се е произнесъл и за приложените
веществени доказателства по делото и направените разноски.
Недоволен от така постановената присъда на Окръжен съд Пловдив е
останал подсъдимият Б. Д., който чрез своите защитници я обжалва като
необоснована, незаконосъобразна и несправедлива. Иска се оправдаването му
изцяло.
Като алтернативна позиция се застъпва становище да се измени
постановената присъда, като се приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
2
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА E НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е
приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. Б. Д. работел в
завод *, находящ се в землище на гр. *, обл. *. Бил служител в технологичен
участък „*“. Ръководител на тази група бил св. М. Ц., а отговорник на
технологичния участък бил св. И. К.. Достъп до територията на завода,
включително работните помещения и съблекалните към тях, се осъществявал
през контролен пункт. Всяко влизане и излизане на служител се регистрирало
с точен час. В завода имало електронен пропускателен режим, който се
извършвал с чекиране на служебна карта.
Подсъдимият Б. Д. ползвал шкаф за дрехи в съблекалня към цех „*“, с
надпис на него „*“. Шкафът бил със заключващо устройство, което се
затваряло, но не винаги било заключено, което знаел единствено подсъдимият.
Свидетелят И. К. бил разпоредил всички шкафчета да бъдат с надписи на
имената на служителите, които ги ползват. Затова е извършена и проверка от
св. М. Ц., като само ползвателят на шкафа имал ключ за него. В горния шкаф,
с надпис на него „*“, подс.Б. Д. съхранявал високорискови наркотични
вещества - марихуана с цел разпространение.
В мотивите към първоинстанционната присъда е прието, че св. Л. И.
също работел в * и макар да бил в друг участък, се познавал с подсъдимия Б.
Д.. Свидетелят знаел, че подсъдимият продава марихуана, която съхранявал на
територията на предприятието. На два пъти закупувал от него марихуана.
Освен това двама играели заедно футбол, където се уговаряли, както и св. Л.
И. комуникирал, чрез мобилно приложение „*“ от своя номер * на номер *,
ползван от подсъдимия, като продажбите ставали в района на завода, извън
сградата.
По този начин свидетелят Л. И. се свързал с подс. Л. Д., чрез „*“ и
поискал да купи марихуана, като се уговорили това да стане след края на
работната смяна на свидетеля, като междувременно предварително предал на
подсъдимия сумата от 100 лева.
Пловдивският окръжен съд е посочил, че на 25.11.2022 г., от 12:36 часа
до 13:15 часа подс. Б. Д., въпреки че бил в болнични, посетил завод * край гр.
*. Съгласно уговорката оставил наркотичното вещество в пакетче на място,
извън границите на достъпа с контрол на вход - изход, на паркинга. По-късно,
след 16:00 часа, на същия ден, св. Л. И., знаейки мястото, на което е оставено
същото, отишъл и взел оставеното по този начин високорисково наркотично
вещество с нето тегло 6.046 г и съдържание на активно вещество
тетрахидроканабинол /ТХК/ - 12,5 тегловни процента на стойност 36.28 лв.,
както и високорисково наркотично вещество марихуана с нето тегло 1,125 г и
3
съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол /ТХК/ - 9,2 тегловни
процента на стойност 6.75 лв., взел го със себе си и го занесъл в дома си, като
го съхранявал там до 08.12.2022 г.
Първостепенният съд е приел, че на дата преди 08.12.2022 г. подс. Б. Д.
се снабдил с високорисково наркотично вещество марихуана с общо тегло
225,148 г, както следва: марихуана с нето тегло 8,952 г и съдържание на
активно вещество тетрахидроканабинол /ТХК/ - 6,4 тегловни процента, която
поставил в полиетиленов плик и така я сложил в книжна чанта с надпис „*“;
марихуана с нето тегло 216,196 г и съдържание на активно вещество
тетрахидроканабинол /ТХК/ - 12,2 тегловни процента, която поставил в
найлонов плик, а след това я сложил и в найлонова чанта, лилава на цвят. Така
опакованите високорискови наркотични вещества подсъдимият поставил в
шкафа си за дрехи, с надпис на него „*“, в съблекалнята към цех „*“ в завод *,
находящ се в землището на гр. *, обл. *. По този начин на 08.12.2022 г. той
осъществявал държане на описаното количество високорисково наркотично
вещество, за да има достъп до него и да го продава на трети лица.
На 08.12.2022 г. свидетелите А. А. и Д. М. - служители при РУ на МВР
гр. *, установили св. Л. И., който държал марихуана, продадена му на
25.11.2022 г. от подсъдимия. За случая е образувано бързо производство №
847/2022 г. по описа на РУ - *. При проведените разговори с полицейските
служители Л. И. заявил, че е закупил наркотичното вещество на 25.11.2022 г.
от подс. Б. Д..
Във връзка с установеното от св. Л. И. служителите на * да посетили
завод *. Свидетелят Е. Т., специалист фирмена сигурност в завода,
организирал посрещане служителите на * на територията на завода и ги завел
до съблекалните. Подсъдимият Б. Д. потвърдил, че действително ползва шкаф
в съблекалнята, но посочил такъв, на който имало надпис „*“. Установено
било, че в него се намират вещи на други лица. Този шкаф бил ползван от
свидетелите И. А. и И. И., а св. П. Л. го ползвал преди това. В период преди
инкриминирания, този шкаф бил ползван и от подс. Б. Д..
Свидетелят Е. Т. се свързал със св. М. Ц., който от своя страна го
уведомил, че е разпоредил всяко шкафче да е надписано с името на ползвателя
му. След това на свидетелите А. А. и Д. М. бил посочен шкафа с име „*“.
Той бил ползван единствено от подс. Б. Д..
Като неотложно действие по разследването е извършено претърсване и
изземване в шкаф за дрехи в съблекалня към цех „*“ - ползван от подсъдимия,
при което били намерени и иззети следните вещи:
- ВД 1 - в съблекалня на цех „*“ на източна стена в двукрилен гардероб,
в шкаф с надпис „*“, в дясна преграда се намерила найлонова чанта, лилава на
цвят, в която имало втори найлонов плик, съдържащ суха зелена листна маса;
- ВД 2 - в лява преграда на същия гардероб се е намерила скъсана
книжна чанта с надпис „*“, съдържаща суха зелена листна маса, както и плик,
със суха зелена листна маса;
- ВД 3 - извън гардероба над последната плоскост е намерена и иззета
полиетиленова кутия с намираща се в нея електронна везна с 4 бутона и
електронен дисплей. На гърба на везната се вижда надпис UNIWEIGN.
4
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът е приел за безспорно
установено въз основа внимателен и задълбочен анализ на сърбаните по
делото доказателства.
По отношение деянието на 25.11.2022 г. в района на завод *, землище на
гр. *, обл. *, съдът с основание е преценил, че тогава подс. Б. Д. продал на св.
Л. И. посочените наркотични вещества. В тази насока на изключително
подробен анализ са подложени показанията на самия свидетел Л. И. /л.50, л.88
НОХД/, в които той описва категорично, че е закупил наркотичните вещества
именно от подсъдимия, както и начина, по който се е осъществила
продажбата.
И настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на
защитата, според което се твърди, че показанията на този свидетел са
непоследователни и противоречиви, поради която причина не следва да се
кредитират.
В показанията си св. Л. И. изрично е заявил как и преди този случай
повече от един път си е закупувал наркотични вещества от подс. Б. Д.. Освен
това, след прочитане на показанията му по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и
т.2 НПК, както и чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК /л.50 НОХД/, свидетелят
също категорично е потвърдил как взел веществото от паркинга на *.. Цената
била 100 лева, а комуникацията се осъществявала посредством приложението
„*“.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че не може да се
констатират съществени противоречия в показанията на свидетеля Л. И., освен
тези, заради които се е наложило да му се прочетат показанията му от
досъдебното производство. С основание са възприети именно те, поради по-
близкото им депозиране до времето на деянието. Отдадено е и необходимото
значение на проведената очна ставка между същия и подс. Б. Д. /л.88 НОХД/,
относно констатираното преди това несъответствие в показанията на
свидетеля и обясненията на подс. Б. Д. досежно това, дали първият знаел кое е
шкафчето, ползвано от подсъдимия. При това с очната ставка действително е
изяснено, че противоречие няма. Свидетелят Л. И. не отрича, че е бил при
шкафчето на подсъдимия и е оставял неща в него, но не може да го
индивидуализира.
Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка за
деянието на 25.11.2022 г. се установява и от предадената от св. М. Ц. справка
от вход - изход на системата за контрол влизащите в завода на * /л. 131 ДП/. От
нея се установява влизането в обекта на подс. Б. Д. на 25.11.2022 г..
Според заключението на назначената от първоинстанционния съд
съдебно-химическата експертиза, изготвена от вещото лице Г. Г. /л.95 НОХД/,
веществата, продадени на 25.11.2022 г. от подс. Б. Д. на св. Л. И. съставляват
високорисково наркотично вещество марихуана с нето тегло 6,046 г и
съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол /ТХК/ - 12,5 тегловни
процента и високорисково наркотично вещество марихуана с нето тегло 1,125
г и съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,2 тегловни
процента.
По отношение деянието на 08.12.2022 г. в завод *, в землище на гр. *,
обл. *, също обосновано е преценено, че подс. Б. Д. е държал високорисково
5
наркотично вещество с цел разпространение - марихуана с нето тегло 8,952 г и
съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол /ТХК/ - 6,4 тегловни
процента и марихуана с нето тегло 216,196 г и съдържание на активно
вещество тетрахидроканабинол /ТХК/ - 12,2 тегловни процента.
В тази насока е протоколът за претърсване и изземване от 08.12.2022 г.,
от който се установява това, че в шкафче в същия завод с надпис „*“ са
намерени найлонова чанта, лилава на цвят, в която имало втори найлонов
плик, съдържащ суха зелена листна маса, книжна чанта с надпис „*“,
съдържаща суха зелена листна маса, както и плик, със суха зелена листна
маса, а също и извън гардероба над последната плоскост - полиетиленова
кутия с намираща се в нея електронна везна с 4 бутона и електронен дисплей,
с надпис на гърба на везната *.
От заключението на изготвената физико-химическа експертиза,
изготвена от вещото лице Г. Г. /л.54 ДП/ се установява, че сухата зелена листна
маса, открита в гореописания шкаф, в найлонова чанта, лилава на цвят, в която
имало втори найлонов плик, книжна чанта с надпис „*“, и плик, съставлява
високорисково наркотично вещество -марихуана с нето тегло 8,952 г и
съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол /ТХК/ - 6,4 тегловни
процента и марихуана с нето тегло 216,196 г и съдържание на активно
вещество тетрахидроканабинол /ТХК/ - 12,2 тегловни процента, или общо
държано количество марихуана 225,148 г.
Обстоятелството, че гореописаното като установено наркотично
вещество е държано на 08.12.2022 г. в завод * и то именно от подс. Б. Д. се
установява от показанията на разпитаните от Пловдивския окръжен съд
свидетели.
Именно, за да може да бъде извършен прецизен анализ на показанията
им, те са били разделени в мотивите към атакуваната присъда условно в три
групи.
В първата група са свидетелите А. А. /л.52 гърба НОХД/, Д. М. /л.53
НОХД/ и Е. Т. /л.55 НОХД/. От думите им се установява извършената на
08.12.2022 г. в завод * проверка, включително как първоначално подс. Б. Д.
посочил шкаф в съблекалнята, на който пишело името „*“. В същия обаче
били намерени вещи на други лица, което наложило издирването и
установяването на шкафа с надпис „*“, в който били открити описаните
наркотични вещества.
Втората група свидетели включва св. И. К/л.54 НОХД/ и св. М. Ц. /л.79
НОХД/. От показанията им се установява как са се ползвали шкафчетата в
съблекалните на участък „*“ на завода, включително че св. И. К. разпоредил
всички шкафчета да бъдат с надписи на имената на служителите, които ги
ползват като само ползвателят на шкафа имал ключ за него.
Третата и най-голяма група свидетели - П. Л. /л.56 НОХД/, И. А. /л.56
гърба НОХД/, И. И. /л.57 НОХД/, П. К. /л.57 нохд/ и А. К. /л.71 НОХД/ е тази,
чиито показания са във връзка с фактическото ползване на шкафчетата на
участък „*“ на завода и конкретно - ползвателите на шкафчетата с надпис на
тях „*“ и „*“.
От показанията на тази група свидетели, кореспондиращи и с думите на
6
св. П. К. и св. А. К., действително се установява, че обичайна практика било
работниците да ползват повече от едно шкафче, което ставало по тяхна
инициатива, без затова да уведомяват съответно св. И. К. и св. М. Ц..
Пловдивският окръжен съд е подходил изключително внимателно към
показанията св. И. А., който се е опитал да убеди съдебния състав, че по време
на проверката подсъдимият не е ползвал друг шкаф, освен този с надпис „*“
/л.56 НОХД/.
Това твърдение обаче категорично противоречи на думите на същия
този свидетел /л.56 гърба, абз.3/, според които на шкафчето на подс. Б. Д. е
имало надпис с неговото име.
С професионален усет Пловдивският окръжен съд е подходил при
анализа показанията на св. И. А. след предявяването на фотоалбума, приложен
по делото /л.57 НОХД/. Свидетелят, след като разгледал снимката със
съдържанието на шкафчето с надпис „*“ (без да е насяно, че наблюдава
съдържанието на шкафчето с надпис „*“, а не това с надпис „*“) уверено
заявил, че разпознава вещите именно на подсъдимия – ботушите и горнището.
В същото време сочи още, че въпросните вещи, които разпознал да са на
подсъдимия били от шкафчето с надпис „*“. С основание е прието, че това не
е вярно, понеже снимки на шкафче с надпис „*“ не са показвани на свидетеля,
а и такива в приложения по делото фотоалбум изобщо няма.
Поради това и настоящата инстанция счита, че думите на св. И. А., че
към момента на проверката подс. Б. Д. ползвал единствено шкафчето с надпис
„*“ не могат да се възприемат с доверие.
С основание и напълно коректно първоинстанционният съд е приел, че
от показанията на свидетелите И. А. и А. К., се установява, че подсъдимият е
ползвал в предходен момент шкафчето с надпис „*“. Това обаче, по никакъв
начин не опровергава изводът, че подс. Б. Д. е ползвал и своето шкафче,
надписано с неговото име. Това се потвърждава от показанията на св. И. К. и
св. М. Ц., според които в завода е въведен ред всеки работник да използва
шкафчето, надписано с неговото име. Вярно е, че са съществували
изключения, както с шкафчето с надпис „*“. За него е установено, че то
действително е било ползвано от св. П. Л., който в определен момент се
преместил /л.56 НОХД/. Пловдивският апелативен съд намира за правилен
извода в мотивите към атакуваната присъда, че подобни обстоятелства
категорично не са установени за шкафчето с надпис „*“, вкл. да е използвано
и освободено от подсъдимия в предходен момент. Показателни в това
отношение са думите на св. П. К. /л.57 НОХД/, според които подс. Б. Д. си
взел лепенката от старото шкафче.
В тази насока въззивният съд счита за необходимо да обърне внимание
на показанията на св. А. К.. Този свидетел е допуснат по искане на защитата в
режим на довеждане /л.71 НОХД/. Първоначално заявил, че изобщо не
присъствал на случая, а „след известно време“ разбрал, че е намерено нещо в
шкафа на подсъдимия. Той се е опитал да убеди съда, че всъщност шкафчето,
което първоначално било ползвано от няколко колеги, вкл. от него и от подс. Б.
Д., било това, което „има катинар, който като го дръпнем се отваря веднага,
само изглежда, че е затворен“.
От тези показания могат да бъдат направени следните изводи:
7
Свидетелят А. К. очевидно говори за шкафчето с надпис „*“, в което е
намерено високорисковото вещество, защото именно катинарът, поставен на
него се е отварял с дръпване надолу и само изглеждал, че е заключен. Това е
така, понеже категорично е установено, че шкафчето с надпис „*“, ползвано от
подсъдимия, в един предходен момент, се е заключвало с катинар с код, който
подсъдимият знаел, понеже той сам отворил катинара при полицейската
проверка. В същото време св. А. К., обаче се е опитал да представи версия, че
това шкафче, което изглеждало само заключено и с дръпване катинарът се
отварял, било ползвало от подсъдимия преди да излезе в отпуск, след което
той се е преместил в друго шкафче. Това твърдение безответно се опровергава
от показанията на св. И. А., който е разпознал и посочил намерените ботуши и
горнище във въпросното шкафче, като собственост именно на подс. Б. Д..
Защитната теза, която подс. Б. Д. е лансирал пред първостепенния съд и
поддържа в обясненията си, дадени и пред настоящата инстанция, е
абсолютно противоречива и не кореспондира с останалите по делото
доказателства. Категорично е опровергано твърдението му, че шкафчето,
което ползвал се заключвало с код и там той си държал дрехите. От
показанията на свидетелите, участвали в извършване на проверката на шкафа,
който е бил заключван с катинар с код се установява, че на него е имало
табелка с надпис „*“. Освен това в него не са открити никакви дрехи и вещи,
които да принадлежат на подсъдимия, а такива които изобщо не съответстват
на работата, която му е възложена да извършва в дружеството. Негови ботуши
и куртка са открити обаче в шкафчето с надпис „*“ и това обстоятелство е
безспорно установено от показанията на св. И. А. в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд.
И пред настоящата инстанция от страна на защитата се поддържа
доводът, че въпросното шкафче с надпис „*“ на практика не било заключено, а
се „отваряло с поглед“ и всеки би могъл да го ползва. Във въззивната жалба
се твърди, че шкафчето на св. П. Л. е било отключено, а така също и шкафчето
с надпис „*“ също било отключено и всяко едно недобросъвестно лице е
имало възможност да злоупотреби с достъпа до него.
С оглед обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по
делото и гарантиране правото на защита на подсъдимия пред въззивната
инстанция бяха преразпитани св. Н. Ч., св. Д. М., св. М. Ц., св. А. А..
От особено значение за изясняване въпроса дали въпросните шкафчета
са имали заключващи устройства и по какъв начин са отворени имат
показанията на св. А. А. и св. Н. Ч.. Това е така, понеже преди да бъде
изготвен протоколът за претърсване и изземване /л.46 ДП/ от разследващия
полицай е бил съставен протокол за извършена полицейска проверка /л.3 ДП/.
Този протокол е оформен при хипотезата на чл.83 от ЗМВР, макар в бланката
да е посочена разпоредбата на чл. 71, но това е нормата на ЗМВР /отм./.
Извършването на такава проверка е регламентирано в чл.8 и сл. от
Инструкция № 8121з-464/26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на
проверки по чл. 81 ал.1 и 2 и чл. 83 ал.1 ЗМВР от полицейските органи.
Следва да се прави разграничение между действията по разследването, по
смисъла на НПК, и полицейските действия, основани на ЗМВР, имащи
предпроцесуален характер. Протоколът за проверка на помещение има
характер на административен акт, съставен на основание ЗМВР, в каквото
8
качество може да се цени като писмено доказателство /Р 93-2012 I н.о./. С
оглед на посочено следва да се отбележи, че полицейските органи са
действали напълно законосъобразно, като след установеното при извършената
полицейска проверка са уведомили разследващ полицай, който е извършил
самото претърсване и изземване, като процесуално действие.
Пловдивският апелативен съд затова и разпита отново съставителя на
протокола за извършването на полицейската проверка – св. А. А. и свидетеля
при съставяне на протокола – св. Н. Ч.. От техния разпит по категоричен
начин се установява, че това, което е отразено в протокола за извършената
проверка е вписано коректно и отговаря на установените обстоятелства.
При проверката на шкафчето с надпис „*“ на него е имало поставен
катинар, на който не са съвпаднали нито един от представените ключове от
подсъдимия. При издърпване надолу, същият се е отворил. В протокола за
претърсване и изземване напълно точно е описано, че шкафчето се е намерило
отворено, защото това вече е било сторено по описания начин при извършване
на полицейската проверка по чл. 83 от ЗМВР. Наличието на катинар, който би
трябвало да се отваря с ключ, се потвърждава обаче и от приложения към
протокола за претърсване и изземване фотоалбум /л.48 и сл. ДП/, където на
фотос № 9 /л.50 ДП/ част от този катинар се вижда между опаковката с надпис
“Fa“ и черното тиксо. Обстоятелството, че шкафчето е било с поставен
катинар се потвърждава и от показанията на св. Д. М. от досъдебното
производство, които бяха приобщени по време на съдебното следствие пред
Пловдивския апелативен съд /л.24 гърба ДП/, че въпросният шкаф е имал
катинар. Този свидетел във времето, когато случаят е бил много по-близко, в
разпита си още на 08.12.2022 г., също е споделил, че на гардероба е имало
метален катинар, който при лек натиск се отворил.
По време на съдебното следствие пред въззивната инстанция се изясни
и въпросът по какъв начин е бил заключен шкафът с надпис „*“, който
първоначално подсъдимият представил като свой. От приобщените показания
от досъдебното производство на св. Д. М. се установява, че той е имал
поставен катинар с код. Това обстоятелство беше потвърдено от св. Е. Т. и
пред въззивния съд /л.33 абз.2 ВНОХД/. Катинарът с код е бил отворен именно
от подс. Б. Д..
По делото също безспорно е установено, че всеки е заключвал шкафчето
си с катинар, който сам си носил, което обстоятелство се установява от
показанията на св. Е. Т. /л.34 гърба ВНОХД/. В същото време свидетелят И.
А., след като разгледал снимката със съдържанието на шкафчето с надпис „*.“
(без да е насяно, че наблюдава съдържанието на шкафчето с надпис „*“, а не
това с надпис „*“) е разпознал вещи, принадлежащи единствено на подс. Б. Д.,
а именно ботушите и горнище. От друга страна от показанията на св. Д. М. се
установява, че в шкафчето, което първоначално подсъдимият твърдял, че е
негово с надпис „*“ имало вещи, които не принадлежали на подсъдимия,
понеже изобщо не отговаряли на работата, която върши в * АД.
Въз основа на анализа на показанията на посочените по-горе свидетели
и отразеното в протокола за претърсване и изземване могат да се направят
следните категорични изводи:
1. Шкафчето с надпис „*“ в един предходен момент е било използвано от
9
св. П. Л.. След това то е ползвано от св. И. А., св. И. И., а в един момент и
временно и от подс. Б. Д.. Последният обаче се е преместил в друго шкафче, на
което бил подставен надпис с неговото име. Това било сторено, предвид
изкисванията на ръководството на дружеството и то точно преди да бъде
открито високорисковото вещество от органите на полицията.
2. Поради това, че в един предходен момент подс. Б. Д. е използвал
шкафчето с надпис „*“ е знаел и кода на катинара, с който шкафът бил
заключен. Това му е дало възможност, показвайки шкафчето като свое, да
отвори изключващото устройство.
3. Безспорно е установено от показанията на св. И. А., че вещите,
намиращи се във шкафчето с надпис „*“ са именно на подсъдимия.
4. Всеки работник в дружеството е имал шкафче, надписано с неговото
име, което е било разпредено от ръководството на дружеството. Надписите са
били саморъчно направени, противно на твърдението на защитата, че са
изготвяни по образец.
5. Безспорно е установено, че подс. Б. Д. е посетил дружеството именно
на 25.11.2022 г., когато е разпространил на св. Л. И. инкриминираното в п. 1 от
обвинението високорисково наркотично вещество.
Не може да се приеме възражението на защитата, че ако подсъдимият е
държал високорисковото вещество в личното си шкафче в *, след като е
извикан от полицията е имал възможност да отиде и да го изнесе оттам.
Това би било възможно след ново регистриране в системата на
дружеството за влизане и излизане, вкл. с установяване на точни часове. А
освен това, от показанията на полицейския служител А. А. се установява, че
той се е обадил по телефона на подсъдимия, който го узнал именно от св. Л.
И.. От дадените пред въззивния съд обяснения от подс. Б. Д. се установява, че
версията, която е представил пред него служителят на реда за извикването му
в РУ на МВР е било станало ПТП, т. е. първоначално пред подсъдимия не е
посочвано защо е необходимо да се яви в РУ на МВР, следователно е нямало
никакво основание той да се притеснява към този момент, че ще му бъде
извършвана проверка в шкафчето на работното му място.
Напълно логично е нито един от предоставените ключове от
подсъдимия да не може да отвори катинара на ползваното от него шкафче с
надпис „*“, просто защото този катинар не е заключван с ключ, а само му е
придаван вид, че е в заключено положение, но при леко дръпване се е отварял.
Това е било необходимо именно в случай, че се установи какво държи в него
подсъдимият, да се представи тезата, че всеки е имал достъп до шкафчето,
понеже то на практика не се заключвало.
Не може да се приеме за основателен доводът на защитата, който се
поддържа пред настоящата инстанция, че имало разлика между процентът на
ТХК между високорисковото вещество открито у св. Л. И. на 25.11.2022 г. и
ТХК на високорисковото вещество, намерено в шкафчето на подсъдимия на
08.12.2022 г. и от това следвал изводът, че обвинението по п. 1 останало
недоказано. В обвинителния акт, който определя рамките, в които ще се движи
наказателното производство в съдебната фаза на процеса, не е описано като
факти, подлежащи на доказване, че има идентичност на двете вещества. Нещо
10
повече, изрично е посочено, че преди 08.12.2022 г. подсъдимият се снабдил с
марихуаната, открита при извършеното претърсване в шкафчето му в *. Това
фактическо положение напълно правилно е прието и в мотивите към
атакуваната присъда.
Неоснователен е доводът на защитата, че авторството не е установено и
поради липсата на дактилоскопни следи, които да са идентични с тези на подс.
Б. Д. по опаковките на наркотичните вещества.
От заключението на дактилоскопната експертиза /л.67 ДП/ се
установява, че по иззетите ВД - полиетиленова кутия; електронна везна с 4
бутона и електронен дисплей, с надпис *; 2 бр. полиетиленови плика; 1 бр.
хартиена чанта с надпис „*“ и 1 бр. полиетиленова, лилава на цвят чанта няма
годни дактилоскопни следи.
Последното обаче не води до предлагания от защитата извод, доколкото
от същото заключение се установява, че по горепосочените ВД няма
дактилоскопни следи както на подс. Б. Д., така и на което и да е друго лице.
Това е така, понеже въз основа на подробно анализираните по-горе гласни
доказателства по категоричен начин се установява, че въпросният шкаф е
използван единствено и само от подсъдимия Б. Д.. Освен това не бива да се
пренебрегва обстоятелството, че по първия пункт от обвинението за деянието,
извършено на 25.11.2022 г., предаването на високорисковото наркотично
вещество е станало по конспиративен начин и то в ден, в който безспорно е
установено, че подсъдимият се е намирал, макар и за кратко време в района на
работното си място. Това се потвърждава от обясненията му, според които на
този ден той получавал заплата, превеждана му по банков път, но трябвало да
внася суми на ръка по задължения към ВСК. В тази насока въззивната
инстанция направи справка до * и в отговора /л.29 ВНОХД/ се потвърждава
обстоятелството, че предишния ден – 24.11.2022 г., подсъдимият е ползвал
един ден отпуск. На 25.11.2022 г. е получил заплата, преведена му по банков
път, което кореспондира с думите му, че след получаване на трудовото му
възнаграждение е трябвало да изтегли съответната сума и на ръка да внесе
задълженията си към ВСК.
Неоснователно е и възражението относно несъответствие часовете на
пребиваване на подс. Б. Д. в завода на 25.11.2022 г. - от 12:36 часа до 13:15
часа и предаването на наркотичното вещество - към 16:00 часа. Както с
основание е прието от първоинстанционния съд, на 25.11.2022 г., от 12:36 часа
до 13:15 часа подс. Б. Д., въпреки, че бил в болнични, посетил завод *, край гр.
*. Съгласно уговорката оставил наркотичното вещество в пакетче на
уговорено място, а именно - в района на завод *, но извън границите на достъп
с контрол на вход - изход, на паркинга. По-късно, след 16:00 часа на същия
ден, св. Л. И., знаейки мястото, на което е оставено същото, отишъл и взел
оставеното.
Тук е необходимо да се посочи, че в мотивите на присъдата е прието как
по-късно на същия ден, след 16 ч., в района на *, но извън границите на
достъп с контрол на вход - изход, подсъдимият продал за сумата от 100 лв. на
св. Л. И. инкриминираното по пункт 1 от обвинителния акт количество
високорисково наркотично вещество. В тази насока са били и показанията на
свидетеля, депозирани по време на предварителното производство /л.22 ДП/.
11
Те са прочетени по време на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК /л.54 НОХД/. Пред
първостепенния съд св. Л. И. заявил, че първоначално давал пари на ръка на
подсъдимия, а после намирал наркотичното вещество на предварително
уточнено място на паркинг /л.50 гърба и л. 51 НОХД/ и я търсил на
предварително уречено място „в края на паркинга“ и след това уточнил „на
паркинга на * в *“. Напълно правилно Пловдивският окръжен съд е приел, че
показанията му депозирани по време на досъдебното производство следва да
бъдат кредитирани, досежно обстоятелството, че високорисковото вещество е
вземано от място на паркинга на *. Това свидетелят е заявил по време на
разпита му пред досъдебното производство, а след прочитането им по време
на съдебното следствие пред първостепенния съд е потвърдил
обстоятелството, че именно по описания в досъдебното производство от него
начин, е получил високорисковото наркотично вещество, приет като
достоверен в мотивите на атакуваната присъда. Освен това е абсолютно
нелогично високорисковото вещество да се предава на паркинг на оживена
търговска верига в *, вместо на паркинг /предвид заявеното от св. Л. И./,
използван единствено за служебни цели от ограничен брой лица.
Не може да се приеме за основателно възражението във въззивната
жалба, според което присъдата била необоснована, понеже като част от
фактическата обстановка е посочено, че съдът многократно е употребил
изрази като „на неустановено място“ респ. „неустановена дата“. Следва да се
отбележи, че съдът не може да приема факти и обстоятелства, които са
неустановими по делото. Това обаче не означава, че е налице дефицит на
обосноваността на атакувания съдебен акт. Освен това, обвинението спрямо
подс. Б. Д. е свързано с две от формите на изпълнителното деяние, а именно
разпространение на високорисково наркотично вещество и държане с цел
разпространение на високорисково наркотично вещество. По отношение на
тези деяния по категоричен начин е установено времето и мястото на тяхното
извършване и в тази насока няма абсолютно никакви съмнения.
Поради всичко изложено по-горе, Пловдивският апелативен съд намира,
че лансираната от подс. Б. Д. защитна версия е безответно опровергана и не
може да бъде възприета. Единственият възможен и категоричен извод, който
може да бъде направен е, че той е автор и на двете деяния, извършени в
условията на продължавано престъпление, в които е обвинен.
При така установената безспорна фактическа обстановка,
законосъобразно Пловдивският окръжен съд е приел, че подс. Б. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
деянието по чл. 354а ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, понеже през периода от 25.11.2022
г. до 08.12.2022 г., включително, в района на завод * и в *, землище на гр. *,
обл. *, в условията на продължавано престъпление, без надлежно
разрешително е разпространил високорискови наркотични вещества и държал
високорискови наркотични вещества с цел разпространение:
1. на 25.11.2022 г. в района на *, землище гр. *, обл.* е разпространил -
продал за сумата от 100 лв. на Л. Д. И. високорисково наркотично вещество
марихуана с нето тегло 6,046 г и съдържание на активно вещество
12
тетрахидроканабинол 12,5 тегловни процента на стойност 36.28 лв. и
високорисково наркотично вещество марихуана с нето тегло 1,125 г и
съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 9,2 тегловни процента
на стойност 6.75 лв.;
2. на 08.12.2022 г. в завод *, землище гр. *, обл.* е държал
високорисково наркотично вещество с цел разпространение - марихуана с
нето тегло 8,952 г и съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол
6,4 тегловни процента на стойност 53.71 лв. и марихуана с нето тегло 216,196 г
и съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 12,2 тегловни
процента на стойност 1 297.18 лв. или общо държано количество марихуана
225, 148 г на стойност 1 350. 89 лв., съгласно Постановление № 23 на
Министерски съвет от 29. 01. 1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, като общото количество
държани и разпространени високорискови наркотични вещества е на стойност
1 393. 92 лв.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици.
При така посочената правна квалификация Пловдивският окръжен съд с
основание е приел, че като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да
се отчете обстоятелството, че в случая се касае за две отделни деяния, което
завишава обществената опасност на престъплението. В същата насока е
необходимо да се преценят количеството и стойността на наркотичното
вещество, установено като държано от подсъдимия на 08.12.2022 г., което не е
малко.
С основание, като смекчаващи отговорността обстоятелства са
преценени добрите характеристични данни на подсъдимия, включително
трудова ангажираност и семейно положение, а така също и чистото му
съдебно минало. Поради това и настоящата инстанция намира, че случаят е
инцидентна проява в неговия живот.
Поради това и определеното наказание лишаване от свобода в размер,
ориентиран към минимума, а именно на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА е
напълно справедливо. Справедливо е определено и кумулативно
предвиденото наказание ГЛОБА в нейния минимален размер от 5000 лв. По
този начин изцяло ще се удовлетвори изискването на целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 НК както на генералната, така и на
специалната превенция.
Не може да бъде споделен доводът на защитата, поддържан като
алтернативно искане в жалбата, че са налице основанията за приложение
разпоредбата на чл.55 НК. Пловдивският окръжен съд обстойно е обсъдил и
това възражение и правилно го е отхвърлил. В случая не са налице
многобройни или изключително смекчаващо обстоятелство, в който смисъл
отчетените като смекчаващи отговорността обстоятелства не водят до извода,
че и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко, предвид наличието и на посочените отегчаващи обстоятелства.
13
По отношение приложение разпоредбата на чл. 66 НК липсва протест,
поради което и прилагането института на условното осъждане е безпредметно
да бъде обсъждан. Въззивната инстанция констатира, че в диспозитива на
присъдата е допусната досадна техническа грешка при изписване размера на
наложеното наказание лишаване от свобода, за което се прилага разпоредбата
на чл. 66 НК. Това по никакъв начин не поставя под съмнение волята на съда,
а освен това и самият размер на наложеното наказване лишаване от свобода не
е било нужно да се преповтаря в тази част на диспозитива.
Изпитателният срок е напълно справедливо определен към минимума от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и няма основание
да бъде намаляван.
Законосъобразно е приложена хипотезата на чл. 59, ал.1, т.1 НК, като от
така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е приспаднато
времето, през което подс. Б. Д. е бил задържан по ЗМВР и НПК от 08.12.2022
г. до 12.12.2022 г.
Направените по делото разноски са правилно изчислени и на основание
чл. 189 ал.3 НПК са възложени в тежест на подсъдимия.
Пред настоящата инстанция такива не са направени, поради което не се
и присъждат.
Предвид на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна
или изменение на присъдата, на основание чл. 338 НПК, Пловдивският
апелативен съд и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 77/29. 10. 2024 г., постановена по НОХД
276/2024 г. от Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14