Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Плевен,
10.07.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, III-ти граждански състав, в открито
съдебно заседание на 18.06.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
При секретаря Анета
Христова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. № 5925/2020г. по
описа на ПлРС, за да се произнесе, взе предвди следното:
Делото е образувано
въз основа на депозирана искова молба от “Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от *** – *** чрез С.С. - юрисконсулт
против Г.П.Л. с ЕГН ********** адрес: *** правно основание: чл.422 във вр. чл.
415 ал.1 от ГПК, в която се твърди следното : ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г.П.Л.,
с ЕГН ********** и срещу *** с ЕГН ********** и двете с адрес ***, като *** е
представила по делото вписан отказ от наследство на своя баща - ***. С
разпореждане, постановено по ч.гр. дело 3487/2020г. по описа на Районен съд -
гр. Плевен, е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжниците. Съобщението за издадената ЗИ е връчено на Г.П.Л. при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало насотящото производство предвди дадените указания
от заповедния съдс. Съгласно чл.53 от
Закона за наследството, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил
правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници,
поради което се претендира цялото вземане от Г.Л..
С оглед изложеното,
в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК се предявява иск за
установяване на съществуването на вземането от Г.П.Л., с ЕГН ********** и с
адрес *** за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за нейн
топлоснабден имот - апартамент. аб.№ ***.
Основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника
е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Затова за тях важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 1314.12.2007 г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ“ е
определен реда и срока, по който купувачите на IE /в т.ч. и ответника/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал
в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Вземането е
конкретизирано по следния начин : Сума за отопление в баня, начислена за
периода от 01.11.2017г. до 30.04.2020г. в размер на 218,34 лв., Сума за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от
време, в размер на 248,72 лв., Сума за битово горещо водоснабдяване/БГВ/,
начислена за периодите, описани в приложението в размер на 55,00 лв., Суми за
услуга дялово разпределение в общ размер от 119,68 лв., начислени за периодите,
подробно закрепени в приложението, Корекции - 0,00 лв., Главница за периода
01.11.2017г. до 30.04.2020г. - 641,74 лв. Заявява се, че в имота са монтирани
следния брой ИРУ и отоплителни тела : 2бр. водомери; 3 бр. индивидуални
разпределителни уреди.
Ответникът, видно от
приложеното в ч.гр.д 3487/2020 по описа на Районен съд - гр. Плевен извлечение
от сметка за абонатен № ***, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението
си.
Сумите за ТЕ за
периода за процесния имот са начислявани от „***” ЕАД по изготвяни отчети от на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г.П.Л.,
с ЕГН ********** и е адрес ***, че дължи на „***” ЕАД сума за консумирана
топлинна енергия на имота, в общ размер на 716,60 лв., от които: сума в размер
на 641,74лв. - главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2017-30.04.2020г. и 74,86 лв. лихва за периода
03.01.2018г.-17.07.2020г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ТПК по ч.гр.дело
3487/2020 по описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на
сумите.
Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответната
страна - адв. М.Б. *** със съдебен адрес:***, в който се излага следното :
счита предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което ги оспорва
изцяло. Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до позоваване на текстове от
ЗЕ и от Общи условия от 2007год. и твърдение за ползване на топлинна енергия,
от които се извежда задължение на ответника за заплащане на суми в размера,
посочен в извлечението. Тези твърдения са недоказани и неоснователни поради
следното:
- Недоказано е твърдението, че ответникът е
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ;
- Липсват доказателства в подкрепа на
твърдението, че общите условия от 2007г., на които има позоваване, отговарят на
изискванията на чл. 150, ал.1 и ал. 2 от ЗЕ, влезли са в сила и са породили
последици. Представеното копие от съобщение във местен вестник „Посоки“ за общи
условия няма качеството на доказателство съобразно изискванията на ГПК- то е
непълно е невярно, поради което оспорвам верността на общите условия в
посоченото писмено доказателство, на което се позовава ищецът. Липсват
доказателства за публикуване в един централен всекидневник и за одобряване от
КЕВР, респ. за пораждане действие на тези условия, на които се позовава ищецът,
включително за липса на промени от 2007 г. до сега.
Счита, че не са
налице доказателства за действащи валидни общи условия съобразно изискванията
на ЗЕ, същите противоречат на закона и добрите нрави.
- Липсват доказателства относно цената: по
какви цени е формирана главницата, променени ли са, регулирана ли е цената за
исковия период съобразно чл. 30, ал. 1 от ЗЕ, спазен ли е реда по глава IV от
Наредба № 5/23.01.2014 г. на КЕВР за регулиране цените на топлоенергия.
- Недоказано е твърдението, че ответницата е
ползвала топлинна енергия за исковия период на стойност исковата сума; Видно в
исковата молба се твърди, че в имота има 2 бр. водомери и 3 бр. отоплителни
тела. Към исковата молба ищецът е приложил списък за заявка на брой топлинни
разпределители и водомери за битова гореща вода към протокол на Общо събрание
от 11.11.2012 год. От справката е видно, че под номер 17 фигурира ***/
наследодател на ответницата/ , като срещу неговите имена фигурира във всички
графи не, тоест за него липсва заявка за водомери и топлинни разпределители.
Оспорва приложената
справка-извлечение от сметка по пера без дата и подпис на съставител за задълженията
на ответника за консумирана топлинна енергия за главница и лихва за посочените
периоди. Посочено извлечение няма признаци на частен документ по смисъла на чл.180
от ГПК - то е създадено единствено за нуждите на процеса, не е връчвано на
ответницата и няма материална доказателствена сила. Липсват данни за автор на
документа и подпис на лицето, чието изявление се съдържа в справката.
Тъй като се
претендира и стойност на енергия за сградна инсталация, прави възражение, че
съобразно чл.9 §3 б.„н“ от Директива 2012/27/ЕС самостоятелна услуга „сградна
инсталация“ няма и предвиждането й е неравноправна клауза по смисъла на чл.3 от
Директива 93/13 към Регламент 2006/2004, поради което е нищожна;
За да се претендира
исковата сума като стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, ищецът
следва да докаже, че е извършено дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата от ищеца за исковия период на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Позоваването Общите условия от 2007 г. не доказва извършване на
реален отчет на уредите за дялово разпределение, тъй като тези условия уреждат
отношенията с всички потребители. Ищецът не е доказал какво количество
топлоенергия реално е предоставено и разпределено на ответника. В тази връзка
правя възражение, че само от справка извлечение не може да се направи извод за
доставка, правилно разпределение и начисление стойност на топлоенергия.
Главницата е определена от ищеца в нарушение на изискването на ЗЗП и Директива
2011/83 ЕС относно ясни, недвусмислени и лесно разбираеми от потребителите
сметки;
Ответницата не дължи
плащане на исковата сума, тъй като начисленото количество топлоенергия не е
реално предоставено и потребено, а това противоречи на принципа на изчисляване
на потребената енергия въз основа на реално енергийно потребление. Ищецът е
нарушил чл.9 и 10 от Директива 2012/27 ЕС, които установяват изискване за
фактуриране на енергията въз основа на действителното й потребление. Същото
изискване е въведено и в националното законодателство с разпоредбата на чл.
155, ал. 2 от ЗЕ;
При
топлоснабдяването на сградата ищецът не е спазил показателите и изискванията за
качество на топлоснабдяването;
По отношение на иска
за обезщетение за забава счита, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като
не са доказани фактическите твърдения за главния иск и в частност как е
формирана главницата, въз основа на каква цена, спазени ли са изискванията за
цената, какъв е нейния размер и има ли основание за нейната дължимост. Отделно
от това претенцията не е доказана по размер.
Прави искане за отхвърляне на исковата претенция.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от
юркс.С., която поддържа иска.
В о.с.з. ответницата
се представлява от адв.М.Б., която оспорва иска и поддържа изложеното в
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Искът е допустим,
като предявен в указания едномесечен срок в закона. Вземането, предмет на
заповедното производство по ч.гр.д.№ 3487/2020год. по описа на ПлРС е идентично
с предмета на настоящото дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, а и спор по
този въпрос не е налице – вкл. след направено
изрично уточнение от представителя на ищеца в проведеното първо о.с.з.
Ответницата е
собственик по наследство на процесния
имот след настъпилата смърт на нейния баща ***, починал на
31.01.2018год.- удостоверение за наследници, приложено на л.32 от делото.
Заповедното производство е образувано на
28.07.2020год., срещу ответницата и
нейната сестра - при условията на разделност. Ищецът е заявил, че сестрата на
ответницата е направила отказ от наследство, но както беше споменато, вземането
се претендира спрямо Г.л. такова,
каквото е в заповедното производство. Не е спорно, а отва
се установява и от приетите по делото
доказателства, вкл. представени от третото, неучастващо в делото лице, че процесният имот е топлоснабден.Претенцията на
ищеца не обхваща такава за реално отопляване на жилището, а само суми за
отопление в баня, начислена за процесния период от време; сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация; сума за битово горещо топлоснабдяване;
за услуга дялово разпределение, с посочването, че в имота има 2бр.водомера и
3бр. индивидуални разпределителни уреди. Фактът, че ответницата е собственик на
процесния имот се установява с приложеното на л.29,30 от делото писмено
доказателство. Не е спорно, а това се установява и от приетия и неоспорен като
доказателство Договор № от 01.04.2000год./л.38
и сл. от делото/, че на посочената дата „***“ ООД-*** е приело да извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на ИТР/монтирани на всеки радиеатор/ и
разходите на топла вода. Предвди изявлението на особения представител на
ответната страна , съдът не еназначавал съдебно-техническа експретиза. От
приетото заключение на съдебно-счетоводната експретиза се установява, че
размерът на дължимата, като неизплатена, главница и лихва е именно претендираният
от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Установен е по
делото фактът на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им
във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да
монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ -
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти,
или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка
между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Плевен и потребителя-ответник в настоящето производство,
е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на
чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се
осъществява по публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ,
ползвателят на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Продажбата
на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа
на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на
клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща
доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или
откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване
на топлоснабдения имот. Съгласно чл.153
ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се
придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост или
ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която
вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без
значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи
на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сгр.инсталация, за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиентът на топлинна
енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от сградната
инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с оглед разпоредбите на
чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната
инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно
чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки
собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с
частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната
инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект. Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на
ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата.
По силата на чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да
заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на
законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата
сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод,
че ответникът по делото има качеството на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на посочения по-горе адрес в гр.Плевен, както и на потребител на ТЕ
за процесния период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи
потребена ТЕ.
По отношение
разнтоските : следва да се присъдят разноски за настоящото исково производство
в общ размер 635лв./ държавна такса, разноски за вещо лице, особен представител
и юрисконсултски хонорар в минимален размер - 100лв./, както и разноските от
заповедното производство – в общ размер 41,98лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1
вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ, че Г.П.Л., ЕГН ********** адрес: ***,
представлявана по делото от особен представител адв. М.Б. от ПлАК ДЪЛЖИ на “***” АД, гр. Плевен, ЕИК ***,
представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите, както следва
: 641,74лв. -
главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.11.2017год. - 30.04.2020год. и 74,86лв. лихва за периода
03.01.2018г.-17.07.2020г, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
28.07.2020год., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3487/2020год. по
описа на Районен съд - гр. Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г.П.Л., ЕГН ********** адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т. П.” ЕАД, ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 635лв., представляваща направени в исковото производство разноски
и 41,98лв. - разноски, направени
в заповедното производство по ч.гр.д. № 3487/2020год. по описа на Плевенски
районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му
чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: