О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 456 02.06.2020г. Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори
юни през
две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
като разгледа
докладваното от съдия МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1251 по описа
за 2020 година.
Обжалвано е разпореждане № 2043 от 18.02.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 759/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК срещу
длъжника Д.Е.Д..
Частният жалбоподател счита, че обжалваното
разпореждане е неправилно и необосновано. Счита, че погрешно
първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.5, ал.3 от общите
условия към договора за кредит била неравноправна на основание чл.143, т.15 от
ЗЗП. Счита, че клаузата в договора, предвиждаща възможност за прехвърляне на
вземането на трето лице не накърнявала правата и законните интереси на
длъжника, нито водила до значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по договора. Моли, съдът да отмени обжалваното разпореждане и да се
произнесе по същество на спора.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба
оплаквания, намери за установено следното:
Производството по делото е образувано пред
Старозагорския районен съд по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
гр.София срещу Д.Е.Д. от с. Д., общ. С.З.за вземане в размер на 900 лв. -
главница; 160.34 лв. - договорна лихва за периода от 02.03.2017 г. до 21.12.2017
г.; 277.66 лв.- обезщетение за забава за периода от 02.03.2017г. до подаване на
заявлението; законна лихва от датата на подаване на заявлението. Посочено е, че
вземането произтича от договор за паричен заем от 23.02.2017 г., сключен между
длъжника и „Сити кеш“ ООД. Посочено е, че по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.10.2017г. между „Сити кеш“ и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД вземанията срещу
длъжника Д. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. лихви на дружеството – кредитор. Длъжникът бил уведомен на
15.11.2017 г. с известие за доставяне.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че искането на
заявителя се основава на неравноправна клауза – чл.5, ал.3 от общите условия на
договора, според която заемодателят имал право по всяко време да прехвърли
правата си по договора на трето лице. Позовал се е на чл.143, т.15 от ЗЗП,
според който уговорка, която дава възможност на търговеца или доставчика, без
съгласието на потребителя, да прехвърли правата и задълженията си по договора,
когато това може да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя. Приел е,
че в случая тази хипотеза е налице, защото прехвърлянето на правата по договора
на всяко трето лице, което кредиторът избере, несъмнено може да доведе до
намаляване на гаранциите на длъжника, защото за него не е без значение кой е
негов кредитор. Приел е, че в договора не е предвидена реципрочна (равноправна)
възможност за длъжника, трето лице по негов избор да го замести в дълга му по
смисъла на чл.102 ЗЗД, което водело до неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора. Приел е, че нямало данни клаузата да е
била уговорена индивидуално. Приел е, че цесията е нищожна като противоречаща
на чл.26, ал.1 ЗПК, поради което не е произвела присъщите й правни последици.
Съгласно чл.5, ал.3 от общите условия на
договора за кредит, заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата
си по договора на трето лице. Тази клауза не е неравноправна и нищожна на това
основание. Вярно е, че процесният договор за паричен заем представлява договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК и че според разпоредбата на
чл.24 от този закон се прилагат и нормите на чл.143-148 ЗЗП. Според чл.143,
т.15 ЗПК (в редакцията му преди ДВ, бр. 100/2019 г.) неравноправна клауза е
тази, която дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на
потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, но когато това
може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. В случая не може да
се приеме, че прехвърлянето на вземането води до намаляване на гаранциите за
потребителя, защото гаранцията не е свързана с възможността длъжникът да избира
кой да му бъде кредитор. Гаранцията по смисъла на ЗЗП е легално определено
понятие и то е свързано с необходимостта към момента на продажбата
стоката да притежава всички свойства и характеристики, за които устно е съобщил
продавачът, демонстрирал е чрез мостра в магазина или те са описани в
съпътстващата техническа документация, етикет, рекламно послание или писмен
договор. За 2-годишен срок от продажбата продавачът ще носи отговорност за
всяко едно несъответствие (недостатък), което е установимо или което се прояви
по време на първоначалния преглед на стоката или при експлоатацията й. Тази
отговорност се изразява в това, че при наличие на недостатък или дефект
продавачът е длъжен изцяло за своя сметка и в определен от закона срок, да
приведе стоката в съответствие с договора за продажба. ЗЗП урежда още една
гаранция – търговска, която представлява писмено изявление на търговеца или
производителя на стоката, с което се обвързва да поеме задължения към
потребителя, които да допълнят тези от законовата гаранция. С други думи е
видно, че уредените в закона гаранции не са свързани и не се отнасят до
избраната от длъжника кредитна институция. Обстоятелството, че за длъжника не е
предвидена възможност всяко трето лице по негов избор да го замести в дълга му
по договора, не означава неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Изначално правото по чл.102 ЗЗД не е реципрочно
на правото по чл.99 ЗЗД, тъй като става дума за две различни правни фигури,
които законът урежда по различен начин.
С оглед на тези съображения въззивният съд
намира, че не е имало пречка „Сити кеш“ ООД да прехвърли вземането си към
длъжника на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Клаузата от общите условия
на договора за паричен заем е валидна, а договорът за цесия е произвел своето
действие.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1
и 3 и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК, както
и да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.
Доколкото
претендираните по реда на чл.410 ГПК суми не произтичат от неравноправни клаузи
и предвидените в общите условия на договора за кредит уговорки не са нищожни,
въззивната инстанция намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение е
основателно и следва да бъде уважено.
Разпореждането на
районния съд в обратния смисъл е неправилно и следва да бъде отменено, като
вместо това, следва да се издаде заповед за изпълнение за претендираните в
заявлението суми.
Воден от горните мотиви, въззивният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 2043 от 18.02.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 759/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за изпълнение по заявлението на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
гр.София бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу
Д.Е.Д. от с. Д., ***за вземане в размер на 900 лв. - главница; 160.34 лв. -
договорна лихва за периода от 02.03.2017 г. до 21.12.2017 г.; 277.66 лв. – обезщетение за забава, за периода от 02.03.2017
г. до 14.02.2020 г. и законната лихва, считано от датата на заявлението.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: