Р Е Ш Е Н И
Е № 44
Гр. Сливен, 20.02.2023
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен
съдия: Детелина Бозукова
при
участието на прокурора …и при секретаря Радостина Желева, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова административно дело № 400 по описа на
Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за митниците.
Образувано е по жалба от К.Л.Ш. *** срещу Решение № 32-155417/13.05.2022 г. на Директор на ТД Митница
Бургас, с което: 1. На основание чл. 70 § 1 и
§2 във вр. с чл. 71 § 1, буква д), подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е
определена митническата стойност на стоката, поставена под режим
допускане за свободно обращение с МД MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г. в размер на 14 509,64
лева; 2.На основание чл. 77 § 1 буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за
стоката от МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г.,
поставена под режим допускане за свободно обращение
възниква вносно митническо задължение; Датата на възникване на митническото
задължение, съгласно разпоредбата на чл. 77 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
е 18.09.2020 г., която е датата на приемане на МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г.
; 3. На основание чл. 85 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено
вносно митническо задължение за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение с МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г.
в размер на 1 450,96 лева; 4. На основание чл. 54 ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77 §1 буква а) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. датата на възникване на данъчното задължение е 18.09.2020 г.
, като е определен размер на данъчната основа на основание чл. 55 ал. 1 от ЗДДС
в размер на 15 960,60 лв.; 5. На основание чл. 66 ал.1 т.2 и чл.67 ал. 1
от ЗДДС е определено задължение за ДДС за стоката, поставена под режим
допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г.
в размер на 3 192,12 лв.; 6. На основание чл. 105 § 3 и § 4 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. за стоката, поставена под режим допускане до свободно обращение с МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г. е определено за вземане под отчет и досъбиране
вносно мито и ДДС в общ размер на 3 803,91 лв., от които вносно мито както
следва: заплатен размер на мито – 262,24 лв.; Установен размер на митото – 1450,96
лв.; Мито за досъбиране – 1188,72 лв.; На основание чл. 56 от ЗДДС, във вр. с чл. 105 § 3 и § 4 за стоката е определено за вземане
под отчет и досъбиране ДДС в размер на 2 615,19 лв., както следва: платен ДДС –
576,93 лв.; Установен размер на ДДС – 3 192,12 лв.; ДДС за досъбиране – 2 615,19
лв.; 7. На основание чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83 ал. 1
от ЗДДС, във вр. с чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. К.Л.Ш. е определен като длъжник за заплащане на вносно мито в размер
на 1 188,72лв. и ДДС в размер на 2 615,19 лв.; 8.На основание чл.19б
ал.3 от ЗМ и чл. 108 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определен
десетдневен срок от уведомяването на длъжника К.Ш. за заплащане на вносно мито
в размер на 1 188,72 лева и на ДДС в размер на 2 615,19 лева. 9. На основание чл. 114 §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114 § 2 от Регламента е определена дължима лихва
за забава върху дължимите вземания, считано от датата на възникване на
митническото задължение – 18.09.2020 г.; 10. На основание чл. 114 § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114 § 1 от Регламента е определена дължима лихва
за забава за размера на дължимите вземания, който не е платен в срока по т. 8
от решението и установените за досъбиране вземания в общ размер на 3 803,91
лв. за вносно мито и ДДС е постановено да бъдат внесени по конкретно посочена
сметка на Агенция „Митници“.
В жалбата си оспорващият излага доводи за
материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт.
Твърди, че административният орган не съобразил и не коментирал
обстоятелството, че автомобилът е закупен директно от продавача GLOBAL
AUTO EXCHENGE, без да е известно на жалбоподателя откъде продавачът е закупил
автомобила и на каква цена. Неправилно в решението било прието, че действително
уговорената и платена цена за автомобила е
размер на 8 400 щ. д., без да е изяснено как неоспоримо е установено
това, тъй като в акта било посочено в тази насока само, че тази информация е от
сайт www.autoauctions.io.
Не ставало ясно какъв е този сайт, доколко същият е легитимен, кой го е
оторизирал да предоставя подобна информация и доколко последната е достоверна.
Сделката била сключена на 15.07.2020г. като действително платената цена била
договорената с продавача цена от 1 200 щ. д., невключващата сумата от 400 щ. д.
транспортни разходи. По преписката липсвали доказателства за причините за
определяне на нова митническата стойност
по метода в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Моли съда да отмени
атакувания административен акт.
В с.з. жалбоподателят се представлява от
пълномощник - адв. Ст.К. ***, който поддържа жалбата.
Моли съда за отмяна на оспореното решение, с претенция за разноските в
производството.
В с.з. административният орган се
представлява от надлежно упълномощен ст. юрисконсулт Л.Д., който оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Излага подробни съображения за
законосъобразността на акта. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото писмени
доказателства, в т.ч. представената в цялост административна преписка, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 18.09.2020 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета
МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г. /л.46/
с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел.д. 3/18 К.Ш.. Като пряк представител
в ел.д. 3/19 и ел.д. 3/21 е посочен "Мирамар“
ООД, за режим допускане за свободно обращение на
стока с описание в ел.д. № 6/8: „УПОТРЕБЯВЯН ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ –
КАТАСТРОФИРАЛ; МАРКА: МЕРЦЕДЕС БЕНЦ; МОДЕЛ: ML350;
ТИП: ML350; ПЪРВА РЕГ.: 20120101;
ЦВЯТ: GRAY; РАБ. ОБЕМ: 3500
КУБ СМ; ДВИГАТЕЛ: НЯМА ДАННИ; ШАСИ № ……………….“. За стоката било посочено: в
ел.д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – ...; в ел.д. № 4/1
„Условие на доставка“ –CFR
-стойност и навло; в
ел.д. № 4/16 „Метод на определяне на стойността“ – „1 – Договорна стойност на
внасяните стоки -чл. 70 от Кодекса“; в ел.д. № 4/14 „Цена на стоката“ – 1600,00;
в ел.д. № 4/10 „Валута“ – USD; в ел.д. № 4/9 „Добавяния и приспадания“ –
код ВА разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане – 0 лв. ;
FF – Транспортни и застрахователни разходи и разходи за товаро-разтоварни
и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията на страната до
местоназначението на стоките в страната – 0 лв. Към МД били приложени търговска
фактура № 2621/15.07.2020г., издадена от
GLOBAL AUTO EXCHENGE, …../л.50 и л.110/
Съобразно декларираните данни, към датата на
приемане на МД (18.09.2020 г.) размерът на митническата стойност за стоката е
определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
на база договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното
условие на доставка „CFR - стойност и навло“ и към митническата декларация е приложена фактура
(INVOICE) от 15.07.2020 г., издадена от “GLOBAL AUTO EXCHANGE” LLC.
Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея
елементи, е 1600,00 щ. д. – цена на автомобила по приложената фактура, включваща
цена на автомобила и транспортни разходи, а общата митническа стойност 1600 лв.
Определеното и взето под отчет мито е в размер на 262,24 лв., а ДДС – 576,93
лв., изчислени съобразно митническата стойност и съответната данъчна
основа. Между страните няма спор, че посочените суми са заплатени.
С Писмо рег. № 32-322609/12.10.2021 г. /л.44/ на
Митница Бургас К.Ш. бил уведомен, че във връзка с извършване на последващ контрол на основание чл. 48
от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.
84 ал. 1 т. 1 от ЗМ на стоката от МД с MRN: 20BG001008024808R8/18.09.2020г.
е необходимо да предостави допълнителни доказателства в потвърждение на
декларираната цена, документи относно извършените плащания към доставчика,
както и други данни, сведения и информация, удостоверяващи цената по сделката,
комисионни за посредничество, разходи за контейнери, за транспорт,
застраховка, товаро – разтоварни и
обработващи операции и пр. В отговор с Писмо вх. № 32-335166/22.10.2021 г. Ш. приложил
документи, съотносими към запитването –
фактура № 2621/15.07.2020г., като уточнил, че всички разходи са включени в
платената цена и не разполага с други документи от продавача /л.43./.
Със Съобщение рег. № 32-404326/13.12.2021 г. /л.33/
Директорът на ТД Митница Бургас уведомил К.Ш., че в изпълнение на чл. 22, § 6
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предстои издаване
на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което се определя нов размер на
митническата стойност за стоката по МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г. В
съобщението били посочени мотивите, на които ще се основава решението, а
именно: описание на данните от митническата декларация и приложените към същата
документи, данни от извършена последваща проверка,
при която е анализирана налична информация за автомобил със същите
характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като
е посочено, че на ел. адрес https: // autoauctions.io / е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 30.06.2020 г. със статус "Продадена"
(Sold) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) в страната на износа; публикуваната продажна цена е в
размер на 8 400 щ. д. и превишава декларираната пред митническите органи цена в
размер на ****щ. д. при допускане за свободно обращение
повече от пет пъти.
Във връзка с посочената информация в МО възникнали
основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и
елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.
В мотивите, на които ще се основава решението,
посочени в съобщението до Ш. се съдържат и установявания, както следва: 1. от
приложения към митническата декларация сертификат за регистрация на моторно
превозно средство с дата 06.04.2020г. в полето, където се удостоверява
собствеността на МПС с № …………. е вписан U. A. C. C..
В полето, което удостоверява
собствеността е вписан като нов собственик/купувач GLOBAL AUTO EXCHANGE” LLC. Съгласно
данните от фактурата получател на стоката и купувач е К.Ш., като липсват
сведения как същия е обвързан със стоката; 3. Приложената към митническата
декларация фактура не е подкрепена с други документи или извършени
плащания; 4. Липсват доказателства и може да се направи извода, че автомобилът
е в непроменено състояние към 30.06.2020г. датата на аукциона
и към датата на допускане на свободно обращение;
5.Наличните данни не удостоверявали достоверността на датата, към която е
сключена сделката между продавача GLOBAL AUTO EXCHANGE и купувача Ш.,
а сочели, че последната сделка е продажбата на аукциона,
след която няма данни и доказателства за осъществена продажба. Публикуваната
подробна информация от проведения аукцион удостоверявала
по безспорен начин, че окончателната цена е
8 400 щ. д.. Предвид това
деклараторът следвало да декларира действително платената или подлежаща на
плащане цена. Според съобщението, обстоятелството, че вносителят представя
фактура предполагало, че е възможна последваща
препродажба с купувач Ш., която не била подкрепена с доказателства и не можело
да послужи за митнически цели; в случай, че е налице такава препродажба, в
цената на автомобила би следвало да са включени както сумите за печалба, така и
разходите за посредничество и/или такси от проведен аукцион,
др. подобни, както и транспортни разходи, тъй като при определяне на
митническата стойност към действително платената или подлежаща на плащане цена
за внасяните стоки се прибавят в степента, в която са направени от купувача, но
не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена разходите
за комисионни и възнаграждения за посредничество. Въпреки че тези разходи
следва да се добавят към митническата стойност на стоките, към преписката не са
налице доказателства, че са извършени нито какъв е техният размер. На основание
чл. 71, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
всеки елемент, който се добавя, се основава само на обективни и подлежащи на
количествена оценка данни, които в настоящата преписка не са налични. При така
изложената фактическа обстановка е прието, че продажната цена в размер на 8 400
щ. д. е най – ниската установена действително платена цена на автомобила при
продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност
съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Съгласно мотивите в
съобщението, в приложената към митническата декларация фактура липсвали и
разходи за международен транспорт , които на основание чл. 71, § 1, буква д) i)
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. да се прибавят към митническата стойност на
стоките, доколкото през м.септември 2020г. били пуснати за свободно обращение автомобили с отправно пристанище SAVANNAH ... и място на разтоварване Пристанище Бургас.
Определена е нова митническа стойност на стоката, допусната до свободно обращение с МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г. в
размер на 14 509,64 лева, / 8400 щ.д. при курс от 1,63901 лв. за долар/, увеличена
с транспортни разходи в размер на 741,96 лева, като с оглед този размер на
митническата стойност на основание чл. 77 § 1 б. а) от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. възниква вносно митническо задължение, а на основание чл. 77 § 2 от
Регламента същото възниква на датата на приемане на митническата декларация –18.09.2020
г. с размер на мито – 1 450,96 лв.,
определена данъчна основа в размер на 15 960,60 лв. и ДДС в размер на 3192,12
лв.
Сравнявайки размера на вземанията, изчислен и
заплатен въз основа на данните в МД с гореустановения,
е определено за доплащане вносно мито в размер на 1188,72 лв. и ДДС за
доплащане в размер на 2 615,19 лв. При тези мотиви е установен за
досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане 3 803,91
лв. с отговорен длъжник деклараторът К.Ш.. В съобщението се съдържа информация
още за това, че на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. върху
размера на неизплатените вносни мита се начислява лихва за забава, върху и над
размера на вносните мита, считано от датата на възникване на митническото
задължение – 18.09.2020 г. до датата на уведомяването. На основание чл. 59, ал.
2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. възниква задължение за заплащане на лихва върху ДДС. Ш. е уведомен,
че в срок от 30 дни от получаване на писмото може да изрази становище, като в
случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с
издаването на решение.
Съобщение рег. № 32-404326/13.12.2021 г. е връчено
на Ш. с известие за доставяне на 12.01.2022 г. /л.41/.
В отговор на същото К.Ш.
депозирал Становище вх. № 32-47692/11.02.2022г./л.26/ в което посочил, че е
закупил автомобила директно от продавача GLOBAL AUTO EXCHANGE, като
автомобилът е бил обявен директно на сайта на продавача: https://www.globalautoexchange.org
с директен линк към автомобила. Посочил, че е извършил справка в сайта, но не е
открил информация за автомобил с такъв номер на рама, поради което изразил
съмнение относно легитимността на сайта и оспорил достоверността на информацията в него.
С Докладна записка, изготвена от Началник на МБ
“Свободна зона Бургас“ при ТД Митница Бургас, при излагане на идентична
фактическа обстановка като посочената в Съобщение рег. № 32-404326/13.12.2021
г. било предложено на Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден
индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на
стоката с МД с MRN20BG001008024808R8/18.09.2020г./л.23/
При пълно възприемане и възпроизвеждане на
фактическите и правни констатации, съдържащи се в Съобщение рег. №32-404326/13.12.2021 г. Директорът на ТД
Митница Бургас издал процесното Решение № 32-155417/13.05.2022
г., с което на основание чл. 70, § 1, вр. чл.
71, § 1, б. "д", подбуква "i"
от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за стоката, поставена под режим "допускане
за свободно обращение" с МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г.,
подадена от К.Ш. е определена митническа стойност в размер на 14 509,64
лева; 2.На основание чл. 77 § 1 буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за
стоката от МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г., поставена
под режим допускане за свободно обращение възниква
вносно митническо задължение; Датата на възникване на митническото задължение,
съгласно разпоредбата на чл. 77 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е 18.09.2020
г., която е датата на приемане на МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г.
; 3. На основание чл. 85 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено
вносно митническо задължение за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение с МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г.
в размер на 1 450,96 лева; 4. На основание чл. 54 ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77 §1 буква а) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. датата на възникване на данъчното задължение е 18.09.2020 г.
, като е определен размер на данъчната основа на основание чл. 55 ал. 1 от ЗДДС
в размер на 15 960,60 лв.; 5. На основание чл. 66 ал.1 т.2 и чл.67 ал. 1
от ЗДДС е определено задължение за ДДС за стоката, поставена под режим
допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г.
в размер на 3 192,12 лв.; 6. На основание чл. 105 § 3 и § 4 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. за стоката, поставена под режим допускане до свободно обращение с МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г. е определено за вземане под отчет и
досъбиране вносно мито и ДДС в общ размер на 3 803,91 лв., от които вносно
мито както следва: заплатен размер на мито – 262,24 лв.; Установен размер на
митото – 1450,96 лв.; Мито за досъбиране – 1188,72 лв.; На основание чл. 56 от ЗДДС, във вр. с чл. 105 § 3 и § 4 за стоката е
определено за вземане под отчет и досъбиране ДДС в размер на 2 615,19 лв.,
както следва: платен ДДС – 576,93 лв.; Установен размер на ДДС – 3 192,12 лв.;
ДДС за досъбиране – 2 615,19 лв.; 7. На основание чл. 77 § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83 ал. 1 от ЗДДС, във вр.
с чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. К.Л.Ш. е определен като длъжник за
заплащане на вносно мито в размер на 1 188,72лв. и ДДС в размер на 2 615,19
лв.; 8.На основание чл.19б ал.3 от ЗМ и чл. 108 § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. е определен десетдневен срок от уведомяването на длъжника К.Ш. за
заплащане на вносно мито в размер на 1 188,72 лева и на ДДС в размер
на 2 615,19 лева. 9. На основание
чл. 114 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114 § 2 от Регламента е определена дължима лихва
за забава върху дължимите вземания, считано от датата на възникване на
митническото задължение – 18.09.2020 г.; 10. На основание чл. 114 § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114 § 1 от Регламента е определена дължима лихва
за забава за размера на дължимите вземания, който не е платен в срока по т. 8
от решението и установените за досъбиране вземания в общ размер на 3 803,91
лв. за вносно мито и ДДС е постановено да бъдат внесени по конкретно посочена
сметка на Агенция „Митници“./л.8/
Решението е връчено на К.Ш. на 23.09.2022 г., видно
от приложеното по преписката известие за доставяне. /л.22/.
Жалбата срещу акта е подадена пред настоящия съд,
чрез административния орган по пощата на 04.10.2022 г./л.11 и л.3/
В хода на съдебното производство административният
орган представя и официален превод на приобщените по преписката писмени
доказателства /л.98 и сл/.
Представени са доказателства за основанието,
послужило за извършване на последващ контрол на митнически декларации за деклариране на
автомобили, изпратени от ... /л.24 и сл/.
По делото е разпитан като свидетел И. Д. П. –
б. на Д. И. П., с. на фирма GLOBAL
AUTO EXCHANGE” LLC, регистрирана в ... за покупко-продажба на
автомобили. От показанията на свидетеля се установява, че оспорващият Ш. го
посетил в с., в който р., за да му предаде плик п., представляващи сумата за
закупен от фирмата на с. му автомобил. Ш. му показал фактура за автомобила на
стойност ****щ. д. и когато преброил п. в плика, свидетелят установил, че п.
били точно, колкото сумата по фактурата.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото годни писмени доказателства. Въз
основа на същите съдът формира следните изводи от правно естество:
Обжалваното решение представлява акт по смисъла на
чл. 19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220, ал.
1 от ЗМ. С него се засяга неблагоприятно жалбоподателя - определени са за
досъбиране митнически задължения и лихви върху тях за стока, поставена под
режим на допускане за свободно обращение с МД с 20BG001008024808R8/18.09.2020г.
Предвид това съдът приема жалбата за допустима за разглеждане като подадена от
надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в срока
по чл. 149 ал. 1 от АПК и пред компетентния съд по адреса на жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата се преценява и като
основателна при следните съображения:
Оспореното административно решение е постановено от
компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, т.е. при
наличието на персонална, материална и териториална компетентност. Съгласно чл.
101 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни
мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква
или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом
тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в
чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на
митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се
извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за
съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя
страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23 § 3
и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите
органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и
настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19 ал. 7 от ЗМ, за целите на
прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без
предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да
се приеме, че в случая издаденото от Директора на ТД Митница Бургас решение е
произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата
териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените
му правомощия, поради което актът е валиден.
Съгласно чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, изрично посочен в
спорния акт, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след
вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на
информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на
проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.
Според разписаното в ал. 2 на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се
извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ. В случая съдът счита, че е налице
хипотезата на последващ контрол на декларирането по
смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено нарочно
производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл. 84в от с.
з., с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус митническият
орган е извършил последващ контрол на подадената
митническа декларация по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, тъй като е взел
предвид както представените от получателя на стоката Ш. доказателства при
подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел установяване
истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при
поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обращение".
При така извършения последващ контрол на
декларирането, съдът намира, че не е проверявана материалната отчетност на
декларатора, свързана с операции с процесната стока,
каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на
чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приобщените
към административната преписка доказателства, от страна на Директора на ТД
Митница Бургас за нуждите на проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ от
оспорващия е изискано да представи доказателства, потвърждаващи декларираната
цена, документи за извършените плащания към доставчика (продавач на стоката) от
купувача по фактурата, всякакви други данни, сведения, документи и информация,
удостоверяващи цената по сделката, както и документи, удостоверяващи разходи в
степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително
платената или подлежаща на плащане цена. В отговор на изисканата информация
оспорващият е представил становище и разпечатка от сайта на продавача, в която
е вписана и цената на автомобила, ведно с негови идентификационни данни, като
останалите документи са приложени към самата митническа декларация.
Следователно, в случая е извършен последващ контрол
на декларирането, при което не е проверявана счетоводната отчетност на
декларатора, свързана с операции с процесната стока и
с предварителни или последващи търговски операции,
включващи съответната стока, а е извършена проверка по смисъла на чл. 84 ал. 1
т. 1 от ЗМ, т. е. на точността и пълнотата на информацията в декларацията
и придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл. 84 ал.
2 от ЗМ не може да се приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по
реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на
заповед по чл. 84в от с. з. Оспореното решение е произнесено в писмена форма
като в него, в съответствие с чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се
съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с
изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган
обосновават разпоредения от него краен
резултат.
Въпреки че не констатира допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването, решението на Директора на Митница Бургас
е постановено в нарушение на материалния закон.
В Дял втори, Глава трета ("Стойност на стоките
за митнически цели") от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която
се следват митни сборове. В чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е.
въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката
при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В
чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне
на митническата стойност, като те имат субсидиарен
характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от
друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. В този смисъл е и
практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от
16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния
метод за определяне на митническата стойност на стоката обаче е необходимо да
са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата
декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока.
Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката,
което в случая е сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице
възможност за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от
предвидените субсидиарни методи. Терминът
"основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай
съобразно конкретно установените факти и обстоятелства.
Анализът на нормите налага извод, че за да се
пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност,
административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят
приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и
ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност
не може да бъде определена по реда на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.,
както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се
определя митническата стойност.
В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС)
2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане
на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи
имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена
или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна
информация от декларатора. Относимо към
тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15
година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност,
митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените
стоки и могат да прибегнат до вторични
методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално
продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната
стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата
информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на
съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно
съображенията, на които се основават посочените съмнения.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния
казус митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват
наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от
Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на
митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че
декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени
приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспореното решение,
митническата стойност на процесния автомобил е
определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на
стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената
или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката
продажна цена на аукцион с дата 30.06.2020
г. на автомобил със същия номер на шаси в страната на
износа в размер на 8 400 щ.д., след отхвърляне от страна на митническите органи
на декларираната от Ш. цена на автомобила на база представен INVOICE № 2621 от 15.07.2020
г., издаден от GLOBAL AUTO EXCHANGE” LLC , придружаващ МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г.
В тази връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се
прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за
митнически цели, посочени съответно в чл. 74 § 2 и § 3 от Регламент (ЕС)
952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В
този смисъл е налице нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина,
по който следва да бъде определена митническата стойност.
Отделно от това, позоваването в процесното
решение на налична на интернет адрес https: //autoauctions.io/ информация за автомобил със същите характеристики и
идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с
обявена продажна цена от 8 400 щ. д. не е достатъчно за обосноваване на т. нар.
"основателни съмнения". Това е така, тъй като посочената информация
не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по
надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. При това положение следва да се
приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода
на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното
определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да
направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия
орган.
Отделно от изложеното съгласно приобщената по
делото административна преписка, оспорващият е предоставил всички документи, с
които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод
относно твърдяната митническа стойност, т. е. оказал е необходимото съдействие
за извършване на митническите формалности и контрол. Според разписаното в чл.
145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/215 фактурата, свързана с
декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ документ. Още при
първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представен
INVOICE от 15.07.2020 г., издадена от GLOBAL AUTO EXCHANGE” LLC, в която оспорващият Ш. е вписан като купувач с
посочена продажна цена именно на процесния
автомобил. Представеният документ за регистрация към МД сочи, че
автомобилът е придобит от GLOBAL AUTO EXCHANGE” LLC съответно от U. A. C. C., но този
документ не може да докаже собствеността върху превозното средство към датата
на процесната фактура (Invoice)
от 15.07.2020 г., нито данните, съдържащи се в нея. Т.е. цитираният документ за
регистрация не игнорира доказателствената стойност на
посочения документ, чието съдържание удостоверява извършената продажба с
посочения в същата собственик и продавач - Global Auto Exchange. Още повече, че според доказателствата
мястото на експедиция на автомобила е именно L.,
.... Независимо от това, в решението на Директора на ТД Митници Бургас не са
изложени никакви мотиви, свързани с предоставените във връзка с вноса
документи, от който анализ да се установи по категоричен начин, че въпреки
положеното от двете страни по спора усилие, е възникнало в действителност
съмнение на посочената от жалбоподателя декларирана митническа стойност на
вносната стока. Непредставянето на договор между страните по сделката, а само
на фактура не може да доведе до формирания от митническия орган извод, че
декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително
платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на договор и сама
по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея
митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от
административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната
стойност. Действително, освен показанията на свид. П.
за предаване на с. от ****щ. д. от страна на Ш. не са представени доказателства
относно извършени плащания към продавача, но това автоматично не води до
извода, възприет от административния орган, че е налице липса на данни,
сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, нито
освобождава митническия орган, върху когото пада доказателствената
тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната
стойност е по-ниска от други идентични стоки, внесени в приблизително същото
време.
Позоваването
в митническото решение на данните от проведен на 30.06.2020 г. аукцион, обявени на посочения в акта интернет адрес, не са
достатъчни за обосноваване на т. нар "основателни съмнения", още
повече, че тази информация не е събрана по надлежния ред. При това положение
следва единствено верният извод, че декларираната митническа стойност към
датата на приемане на МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г. е
договорната стойност, т. е. тази която е действително платена и подлежаща на
плащане по представената INVOICE от 15.07.2020г., а това е така, тъй като
декларираната митническа стойност на внесената стока съответства на всички
предоставени търговски, транспортни и други документи, които касаят съответната
сделка. Изложеното мотивира съда в настоящия му състав да приеме, че оспореният
административен акт е постановен в противоречие с материалния закон.
Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния случай е постановен отказ за приемане на
митническата стойност по декларацията на оспорващия и е определена нова такава
и нови стойности на обвързаните с нея вносно мито и ДДС, без това да е
обосновано по категоричен начин. В този смисъл обжалваното решение № 32-155417/13.05.2022
г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ е незаконосъобразно,
като е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби
на закона, което налага неговата отмяна.
Предвид незаконосъобразното определяне на нова
митническа стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и определянето на
допълнителни задължения на оспорващия за мито и ДДС на стоката, за която е
подадена митническата декларация, както и лихва върху определените суми, поради
което обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
При този изход на спора и с оглед своевременно
направеното искане, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК в полза на оспорващия
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер на 610,00
лв. от които 600 лева договорен и платен
адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса за образуване на дело, които следва
да се възложат в тежест на ответния административен орган.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 32-155417/13.05.2022 г. на Директор на ТД Митница Бургас към Агенция
„Митници“, с което е определена нова митническа стойност за внесената от К.Л.Ш.
стока по МД с MRN 20BG001008024808R8/18.09.2020г., като е определена митническа
стойност в размер на 14 509,64 лв. и е определен дължим размер на вносно
мито от 1 450,96 лв. и ДДС от 3 192,12 лв., като е определена сума за
довнасяне, както следва: мито в размер на 1 188,72 лв. и ДДС в размер на 2 615,19
лева или общо 3 803,91 лв., ведно с лихви за забава.
ОСЪЖДА ТД
Митница Бургас при Агенция “Митници“ да заплати на К.Л.Ш., ЕГН ********** с
адрес *** разноски в размер на 610,00 (шестстотин и десет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: