№ 22
гр. Севлиево, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20234230200016 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателката В. Л. Г. от гр.Плевен е обжалвала Електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К, № 5772109, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / и
на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в
размер на 100.00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 10.04.2022 г., в 08:57 часа, в гр.Севлиево, на ул.„Стефан Пешев” 104, бил
установен и заснет с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“, насочено към
центъра на града лек автомобил „Ауди А 4 Авант” с рег. № ***.Автоматизираното
техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс от 3 км/ч
е 67 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/час за населено място.В последствие била
направена справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България, от
която било установено, че автомобилът е собственост на жалб.В. Л. Г..За установеното с
автоматизираното техническо средство нарушение от ОД МВР Габрово, бил издаден
електронен фиш, серия К, № 5772109, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр.
с чл.21, ал.1 на жалб.Г., на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП било
наложено наказание глоба в размер на 100.00лева.Така издаденият електронен фиш бил
изпратен за връчване на жалб.Г. и й бил връчен на 06.06.2022 г.От получената от РУ МВР –
1
Севлиево справка се установява, че посоченият по-горе лек автомобил от 15.01.2020 г. е
собственост на жалб.В. Л. Г..
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
серия К, № 5772109, издаден от ОДМВР – Габрово; снимков материал от използване на
автоматизирано техническо средство; справка в Централна база КАТ за собственик на лек
автомобил „Ауди А 4 Авант” с рег. № ***; разпечатка от преглед на фиш; протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система с рег. № 341р-
4902/12.04.2022 г.; снимков материал; Протокол от проверка № 54-СГ-ИСИС/03.11.2021 г.;
Писмо за извършена предварителна проверка на автоматизирано техническо средство;
извадка от ръководство на потребителя ARH CAM S1; справка от РУ МВР Севлиево;
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К, № 4810797, издаден от ОД МВР – Ловеч и известие за
доставяне на електронен фиш.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателката на на 06.06.2022
г.Жалбата е заведена в деловодството на ОД МВР – Габрово на 13.06.2022 г., тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП: “Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак”.Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП гласи следното: “При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: Населено място Категория A, B, С, D, B+E, C+E, D+E, Т -
50”.
С ЕФ на осн. чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалб.Г. е наложено
наказание глоба в размер от 100.00лева.Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП: „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
2
доброволното й заплащане.Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи”.Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП гласи следното: “Когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок три месеца”.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява в съдебно заседание.В жалбата
към съда се отпрява молба да отмени обжалваният ел.фиш като незаконосъобразен и
съставен в противоречие на ЗДвП.
Към съда на първо място се отправя молба да извърши проверка дали
автоматизираното техническо средство, с което е установено процесното нарушение е от
одобрен тип, преминало ли е първоначална и последваща проверка, както и да извърши
проверка на протокола, който следва да бъде изготвен съгласно изискванията на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г.
Към административно-наказателната преписка е приложено писмо от БИМ от
11.12.2017 г., от което се установява, че АТСС с № 11743D5, с което е установено
нарушението, след извършена първоначална проверка съответства на одобрения
тип.Приложен е Протокол от проверка № 54-СГ-ИСИС/03.11.2021 г., от който се установява,
че АТСС с посоченият по-горе номер е преминало последваща проверка, при която е
установено, че то съответства с одобрения тип.Към преписката е приложен също така
Протокол за използване на АТСС от 10.04.2022 г., който съдържа всички изискуеми от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. реквизити.
Твърди се на следващо място, че жалбоподателката е подведена под административна
отговорност за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която регулира максимално
разрешената скорост на управление на отделните категории ППС спрямо различните места
на движение.Видно от ел.фиш, управляваният от нея автомобил бил от категория „В“ и
разпоредбата на закона регламентирала максимално допустима скорост на движение
съответно 50 км/час в и 90 км/час извън населено място.Местоположението на МПС,
отразено във фиша изключвало неговото придвижване по автомагистрала или скоростен
път, а в него било отразено, че автомобила се движи в населено място.Очевидно се касаело
за въведено ограничение на скоростта чрез поставен пътен знак, което обуславяло наличието
на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като явно отразената скорост, която е била
превишена, е различна от тази, отразена в чл.21, ал.1 от ЗДвП.В регулирания от
техническото средство пътен участък обаче липсвал пътен знак от категория В-26.От друга
страна не била отразена в ел.фиш административно-наказателната разпоредба, съгласно
която е наложено наказанието глоба.От това следвало, че обосновката по чл.182, ал.4 не
била обвързана по никакъв начин с административно-наказателна норма по ЗДвП, примерно
чл.182, ал.1 или чл.182, ал.2.От конструкцията на административния акт не можело да се
направи категорично заключение дали въпросният автомобил се е движил в участък
регулиран от пътен знак категория В-26 в населено място или извън населено място, но в
3
участък, регулиран от пътен знак категория В-26.
Съдът споделя така изложените от страна на жалбоподателката доводи.На базата на
всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че се установява от
обективна страна извършването на нарушение от страна на жалбоподателката на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-
долу стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория В се
предвижда скорост от 50 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.В конкретния
случай нарушението е установено в рамките на населеното място, за което важи общото
ограничение от 50 км/ч.По необясними причини обаче, в обжалваният ел.фиш е отразено, че
нарушението, за което е санкционирана жалб.Г. е на разпоредбите на чл.21, ал.2 във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП.Както вече бе посочено по-горе съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от
ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.В случая обаче както вече бе посочено в
пътният участък не е бил наличен пътен знак, установяващ скорост, различна от общата
максимално допустима такава за населено място.В този смисъл при съставянето на ел.фиш е
било допуснато съществено нарушение, водещо до невъзможност жалбоподателката да
разбере какво именно нарушение й се вменява във вина, което е ограничило правото й на
защита.Налице е също така противоречие между фактическата обстановка, описана в ел.фиш
и материално-правната разпоредба, посочена като нарушена от страна на
жалбоподателката.При съставянето на ел.фиш е допуснато нарушение и на процесуалните
правила, доколкото е сгрешена санкционната норма.В случая определеното наказание касае
нарушения извършени при повторност, като същата не се твърди никъде като факт в
електронния фиш.Това не опорочава напълно административно-наказателното производство
като съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на
Върховен административен съд, Районният съд би следвало да преквалифицира
нарушението и то, по-конкретно санкционната норма като намали и наложената
санкция.Преквалификация в случая би могла да се осъществи принципно, като отпадне по-
тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по основната квалификация
на извършеното нарушение, но само, ако административно-наказващият орган бе извършил
преди това привръзката на нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП със съответната норма на
чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл.182, ал.4 от
ЗДвП.Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна и в тази насока в разглеждания
електронен фиш липсва изобщо привръзка на тази разпоредба със съответната норма, която
запълва бланкетната.Преквалификация означава промяна на вече дадена правна
квалификация.В случая дадената правна квалификация на нарушението от страна на
административнонаказващия орган е непълна и неконкретна до степен да се приеме, че
липсва такава.
Санкционната норма на чл.182 от ЗДвП в разпоредбите на ал.1, 2 и 3 съдържа и
4
диспозиция, и санкция, и определя конкретно поведение на водачите при съответни
условия, но така, както е посочена в електронния фиш правната квалификация на
нарушението е непълна и неясна, като изобщо в електронния фиш не е посочено коя от
различните хипотези на чл.182, ал.1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се
наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение.
Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП препраща към предходните алинеи и не може да се
разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание за
повторност е обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното
нарушение.Посочването на пълната правна квалификация, макар и точно определена, но за
първи път от съда с неговото решение, се явява в противоречие с правото на защита на
санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно изначално въз основа на коя
именно разпоредба бива санкционирано с електронния фиш.На практика по този начин на
процедиране съдът би изправил пропускът на наказващия орган, който е бил съществен, тъй
като не може едва на въззивната фаза на администратино-наказателния процес да се
квалифицира за пръв път поведението на водача и за първи път да се въвеждат
обстоятелства, по които жалбоподателят не е имал възможност да се защитава.В случая се
установява не хипотеза на неправилно посочена квалификация, а липса на посочен в
електронния фиш приложим закон, който да подлежи на проверка и изменение чрез
прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение.Ето защо и макар и в случая да е безспорно установено извършване на
нарушението, то съдът не може да замести определената правна квалификация, доколкото
изобщо липсва такава и това не би могло да бъде сторено за първи път едва със съдебното
решение, поради това не може да се говори за изменение по смисъла на чл.63, ал.7, т.1 от
ЗАНН.
Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото нарушава правото на защита на
санкционирания субект, което се изразява и във възможността му да оспори правилността на
правната квалификация пред съда.Поради това и е основание за отмяна на фиша,
независимо от факта на установеното нарушение.Така действително деецът остава
ненаказан за допуснатото административно нарушение, но следва да се има предвид, че
административното наказване не може да е на всяка цена, а следва да е осъществено всякога
законосъобразно.В този смисъл са Решение № 245/8.2.2023 г. на Административен съд –
Пловдив по КАНД № 3207 по описа на съда за 2022 г., Решение № 237/08.02.2023 г. на
Административен съд – Пловдив по КАНД № 3028 по описа на съда за 2022 г. и Решение №
90 от 16.01.2023 г. по КАНД № 2861/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ел.фиш е
незаконосъобразен, поради което следва да се отмени изцяло.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № 5772109, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД МВР -
Габрово, с който на В. Л. Г., ЕГН **********, от гр.Плевен, ***, за нарушение на чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 100.00 / сто / лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6