Решение по адм. дело №187/2025 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на Д. Ж. И. с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Силистра, [улица], подадена чрез адв. К. У. от АК - Силистра, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1099-000210/ 22.05.2025 г. на Началник група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ (РОПСАНДВ) в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Жалбоподателят изтъква, че така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна. Счита, че резултатът от теста, извършен с техническо средство, не е годен да установи употребата на наркотични вещества, при условие, че е дадена кръвна проба от водача за извършване на химико-токсилогично изследване, както е било в случая, като изложеният довод е обоснован с аргументи, черпени от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочва, че е бил задържан в РУ-Силистра, но веднага след като е освободен си е направил независимо изследване в медицинска лаборатория за употребата на наркотични вещества (включително бензодиазепини), който е бил отрицателен. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началникът на група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, действащ чрез представителя си по пълномощие гл. юриск. В. А., счита, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че след извършена проверка от служители на ОДМВР - Силистра на 21.05.2025г. е установено, че на посочената дата около 11.35 ч. в гр. Силистра, по бул. „Тутракан“ до магазин Жоан жалбоподателят управлява лек автомобил [Марка] Ц220 с рег. № [рег. номер] под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, което е установено с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARRC 0044, дисплеят на което е отчел употреба на бензодиазепини. Прието е, че е извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с номер 281142 (л. 13). В рамките на определеното в талона за изследване време Д. И. се е явил в ЦСМП-Силистра, където е дал биологични проби за провеждане на химико-токсикологично лабораторно изследване. Констатациите са били отразени в АУАН № GA3338724/21.05.2025г., приложен по делото и цитиран в заповедта, а във връзка с преустановяване на нарушението и за предотвратяване на последиците от него е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ срещу жалбоподателя.

С Мотивирана резолюция № 25-1099-М000107/23.05.2025 г. за прекратяване на административнонаказателното производство, съгласно чл. 54, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 33, ал. 2 ЗАНН, органът е изпратил материалите от преписката на РП гр.Силистра с оглед наличието на данни за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В рамките на образуваното досъдебно производство е назначена съдебно-химическа експертиза на дадените проби от жалбоподателя, чието извършване е възложено на експерти при ВМА гр.Варна, но заключение не е представено.

Настоящият състав е изискал отговор за резултата от химико-токсикологичното изследване от ВМА „МБАЛ-Варна“ гр.Варна и с вх. № 1265/29.07.2025 г. по делото е депозиран отговор, че поради драстично системно претоварване на лабораторията с голям брой заявки по аналогични задачи, които предхождат процесната, лабораторният анализ все още не е приключен. В писмото е посочено, че първоначалният резултат от проведени скринингови тестове при приемането на биологичните проби е отрицателен за наркотични вещества.

По делото е представен и резултатът от лабораторен тест, който водачът си е направил два дни след проверката, за употреба на шест вида наркотични вещества, в това число и бензодиазепини, който резултат е отрицателен (л. 6).

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-1315/ 30.12.2021 г. е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на група в сектор „ПП“ при ОДМВР-Силистра, какъвто е ответникът по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Основният конфликтен момент по делото е съсредоточен върху въпроса установена ли е по надлежния ред употребата на наркотици от оспорващия, който с оглед на ангажираните доказателства, следва да получи отрицателен отговор. Съгласно разпоредбата на чл.171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В настоящия случай не се спори, че при проверката на 21.05.2025 г. жалбоподателят е бил проверен с техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на бензодиазепини, но не е приел отчетените показания и е дал биологични проби. Налице е оспорване на резултата от полевия тест с аргументи, черпени от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочената наредба е издадена по делегацията на чл. 174, ал. 4 ЗДвП, който член се намира в глава седма – Административнонаказателна отговорност. Налагането на административно наказание е санкция за извършено нарушение, което несъмнено трябва да е категорично установено по правилата на наредбата. Прилагането на принудителни административни мерки обаче е превенция, която цели да предотврати неблагоприятните последици от евентуално извършено нарушение, които могат да са както за лицето, евентуален нарушител, така и за мнозина други участници в движението. За разлика от административните нарушения, които се налагат при безспорно установено извършване на нарушението, принудителните мерки следва да се прилагат при достатъчно обосновано съмнение за извършено нарушение. Съмнение неоспоримо възниква от положителния резултат на извършения от полицейските служители полеви тест с Drugtest 5000, но в случая то е разколебано от резултата от скрининговия тест в Химико-токсикологичната лаборатория на ВМА-Варна, респ. не е достатъчно обосновано. При наличие на два противоречиви резултата от проведени изследвания тип „бърз тест“, презумптивната доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на съставения на жалбоподателя АУАН № GA3338724/21.05.2025г. се явява опровергана до голяма степен, още повече, при наличие и на отрицателен резултат за употреба на наркотични вещества от проведеното независимо изследване в лаборатория в гр. Силистра, което макар да е негодно доказателство в административнонаказателното (или наказателното) производство, в рамките на настоящия процес, в съвкупност с резултата от скрининговия тест, засилва съмнението във верността на резултата от полевия тест. При това положение и при наличие на категорично заявено оспорване на показанията на техническото средство, в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ (в този смисъл Решение № 7457 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2017 г.). В случая, до приключване на съдебното производство не са представени такива доказателства въпреки дадените изрични указания, като липсата на резултат от изследването четири месеца след вземане на пробите не може да се тълкува в ущърб на жалбоподателя, още повече, че са налице други изследвания, отричащи употребата на наркотични вещества (тестът, направен по инициатива на жалбоподателя в лаборатория в гр. Силистра, както и скрининговият тест при приемането на биологичните проби в лабораторията на МБАЛ при ВМА-Варна), което създава индиция, че отчетеният резултат от техническото средство при проверката е неверен. При липсата на доказателства, че резултатите от т. нар. полеви тест за упойващи вещества са потвърдени от медицинско изследване на биологичните проби, което следва да е определящо съгласно изричната регламентация в чл. 171, т. 1, б. „б“ in fine ЗДвП, и при събрани на доказателства по делото в обратна насока, не може да се счете, че е налице факт, въз основа на който би могло да се изгради обосновано предположение за извършване на нарушение.

По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и са налице основания за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които съгласно представения списък и доказателствата по делото възлизат на 1010 лева и са формирани от платеното адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 25-1099-000210/ 22.05.2025 г. на Началник група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. “б“ от Закона за движението по пътищата по отношение на Д. Ж. И. с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Силистра, [улица], изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра да заплати на Д. Ж. И. с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Силистра, [улица], направените по делото разноски в размер на 1010. 00 (хиляда и десет) лева.

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.