№ 1136
гр. Бургас, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100501185 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, вх.№
26208/22.07.2022г. на БРС от ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А,
представлявана от Директора – Главен Комисар Николай Николов, чрез
Главен юрисконсулт Татяна Стойкова, против Решение №1469 /11.07.2022г.
постановено по гр.д. № 2312/2022г. по описа на БРС.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, да заплати на
Т. М. С., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к.,,М. р.“, бл. **, вх. *, ап. **, сумата от
696.26 лева(шестстотин деветдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща допълнително трудово възнаграждение за 65.21 часа
извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от
ищеца нощен труд през периода 01.10.2019г.-10.07.2020г. и преизчисления
такъв с коефициент 1.143; сумата от 139.62 лева, представляваща сборна
лихва за забава върху отделните вземания, дължима за периода 01.01.2020г.-
10.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 696.26лева,
считано от 11.04.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350
1
лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Със същото решение, ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ “-МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд- Бургас, държавна такса в размер на 100
лева, както и разноски в размер на 150 лева – възнаграждение за вещо лице.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата
отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон.
На първо място се навеждат доводи във връзка с изложеното в
мотивите на съда за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на
трудовите правоотношения била неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1
ЗМВР, какъвто бил въззивникът.
Жалбоподателят намира, че с оглед нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките
за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Развива подробни съображения в тази насока. Направен е подробен анализ-
съпоставка на нормативните актове (КТ, ЗДСЛ ; ЗМВР), регламентиращи
правилата за полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и тези,
касаещи държавните служители в МВР(чл.142,ал.1 ЗМВР). Излага
становище, че ЗМВР препращал към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или
извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР. Жалбоподателят заявява, че
през процесния период действали Наредба№8121з-776/29.07.2016г. и
Наредба№8121з-36/07.01.2020г., издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР.,
съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се
предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с
коефициент 1.143. Твърди, че съгласно нормативната уредба, действща през
процесния период, държавните служители в МВР можели да полагат труд от
22,00 часа до 6,00часа, като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24 часов период., Подчертава, че положеният нощен
труд с осемчасова продължителност, не се трансформирал в дневен такъв, а се
заплащал по 0.25 лева на час. Посочва, че съотношението между дневен и
2
нощен труд в системата на МВР е с коефициент 1, за разлика от уредбата в
КТ. Според въззивника, целта на преизчисляването на нощния труд в дневен
по реда на НСОРЗ, била работникът, който работи 7 часа през нощта, да
получи трудово възнаграждение за 8 часа ,т.е. заплащането на нощния труд да
бъде увеличено. Твърди се, че извънреден труд ще е налице само, ако
работникът или служителят работи действително извън установеното
работно време.
Счита, че необосновано и при липса на правен анализ,
първоинстанционният съд приел, че следвало да се приложи
НСОРЗ(чл.9,ал.2). Позовава се на съдебна практика
(Решение№55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г. на ВКС, ІІІ-то г.о. на ВКС.
Решение№197/07.10.2019г. по гд.№786/2019г. на ВКС, ІV-то г.о). Развиват се
съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни
такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на
дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР(регламентираща специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и
работещи на смени). Намира за неправилен извода на първоинстанционния
съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, се дължало заплащане като извънреден труд.
Подчертава, че въззиваемият претендирал заплащане на извънреден труд за
време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства, положени по
график. Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да
постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Препис от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено
от ответника лице- юрисконсулт Стойкова на 12.07.2022г. Въззивната жалба е
входирана в деловодството на БРС на 22.07.2022г.- следователно е подадена
в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е допустима за
3
разглеждане по същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния
представител на ищеца на 27.07.2022г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззвиаемия-
Т. М. С., ЕГН **********, чрез адв.Златина Билянова- АК-Бургас, с който се
оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и
законосъобразен. Заявява, че за периода от 01.10.2019г. до 10.07.2020г.,
полагал труд на длъжността И. **-та с. в г. ,О. ц.“ на сектор ПГСД про
Регионална дирекция ,,ПБЗН“- гр.Бургас при ГД при „Пожарна безопасност
и защита на населението“ – МВР на РБ.
Твърди се, че поради естеството на работата си, въззвиаемият(ищец)
полагал 24 –часови дежурства, които се отчитали на тримесечие. Съобразно
нормата на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, последният имал статут на държавен
служител .
Посочва се, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се образувало от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл.187 от
ЗМВР се регламентирала продължителността на работното време на
служителите- осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна
седмица. Съгласно чл.140,ал.2 от КТ, нощен бил труда, който се полагал от
22.00 часа до 06.00 часа.
Излага се становище, че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките
на процесния период, се определяли от действащите тогава Наредба№8121з-
407 от 11.08.2014г.; Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба№8121з-
776/29.07.2016г., издадени от Министъра на вътрешните работи.
Навежда доводи, че тъй като в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., за преобразуване на
часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с коефициент 1.143, тази
празнота в закона следвало да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
4
заплата. Развива подробни съображения в тази насока, подчертавайки, че
определеното със заповед на министъра на вътрешните работи, допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лева на час, било с по- нисък
размер от определения в трудовото законодателство.
Излага аргументи, че неприлагането на НСОРЗ би поставило
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите
държавни служители.
В подкрепа на наведените доводи, цитира текстове от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските/чл.9б, чл.9г/, като подчертава, че
извънредният труд се изчислявал чрез преобразуване на часовете нощен труд
в дневни. Посочва, че трудовият стаж на работниците и служителите,
работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определял като
изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане
на нощните часове в дневни, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време /чл.9,ал.5 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж на работниците и служителите/.
Навеждат се доводи във връзка с постановеното от Съда на
Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по
отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г.
Посочва се, че съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива 2003/88/ЕО
(чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налага приемането на национална правна уредба,
предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите
от публичния сектор да е по- кратка от предвидената за тях през деня.
Разиват се подробни съображения, позовавайки се на Хартата на
основните права на ЕС. Заявява се, че за процесния период нямало законово
установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а празнотата в специалната уредба следвало да
бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ.
Иска от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане и на сторените пред въззивната
инстанция разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
5
Предявените пред Районен съд- Бургас искове са с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорни искове с
правно основание чл.86 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото пред Бургаския районен съд е образувано по
повод предявените от Т. М. С. против ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР и изменени в открито съдебно заседание, искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 696,26 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 65,21 часа извънреден труд,
положен през периода 01.10.2019 г. - 10.07.2020 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 139,62
лв., представляваща сборна лихва за забава върху отделните месечни
вземания, дължима от изпадането в забава за всяко вземане до предявяването
на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и
направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е
полагал труд на длъжността И. ** ст. в г. "О. ц."“ на сектор ПГСД при РД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, като е работил на
24-часови дежурства, отчитани на тримесечие. Твърди също така, че след
преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към
дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 65,21 часа (след
направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва
възнаграждение за извънреден труд в размер на 696,26 лв., което не му е
заплатено от ответника.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по основание,
така и по размер. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал
посочената в исковата молба длъжност, 1 както и че е изпълнявал служебните
си задължения на 24-часови смени, съгласно графици, като отработеното
време се е изчислявало сумирано. Твърди обаче, че съгласно 187, ал. 3 от
ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните
служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца
6
празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира
приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. и на
министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността
за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,
съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по
0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от
ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил
заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат
присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
В хода на производството исковете са изменени, след депозиране на
заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 27.06.2022г. е прието
увеличение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от
696.26лв.- допълнително възнаграждение за 65.21 часа извънреден
труд(вместо първоначално претендираната сума от 544лева), както и
мораторна лихва в размер на 139.62лева, вместо първоначално предявения
размер от 30 лева.
По делото страните са ангажирали доказателства в подкрепа на
доводите си. С първоинстанционното решение, съдът е уважил изцяло
исковете и е присъдил в полза на ищеца направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 от ГПК намира,
че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира
жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Изложените в исковата молба твърдения, че Т. М. С. е заемал
длъжността И. **-та ст. в г. "О. ц." на сектор ПГСД при РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас, и страните са били в
служебно правоотношение, не са оспорени от въззивника, затова по реда на
чл.153 ГПК, съдът ги приема за установени.
7
Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че
за периода 01.10.2019г. до 10.07.2020г. е полагал 24-часови дежурства по
график, като за месец е имал няколко 24-часови дежурства и така се е
получавало превишаване на нормалната продължителност на работното
време. Затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на
работното време по горния начин, била превишавана максималната
продължителност на служебното време за месеца.
Няма спор по делото, че въззивемият има качеството на държавен
служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица“.
Спорът по делото е относно начина на изчисляването на положените
часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен
нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства и въз основа на тях е направил правилни фактически и правни
изводи, които въззивната инстанция споделя и препраща към тях основание
чл. 272 от ГПК.
В допълнение, с оглед оплакванията в жалбата следва да се отбележи
следното:
Нормите на чл.176 и чл.178 от ЗМВР определят елементите на месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд.
Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на
държавните служители в МВР подневно и на 8, 12 или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
8
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и
последващите наредби липсва такова изрично правило.
Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието
извънреден труд и правото на работодателят да установява сумирано
изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ се регламентира
определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по
чл.142, ал.2 от КТ. Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) от НРВПО когато се 4 полага нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане
на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с
коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
(НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно
време - с превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа. Въз основа на горните разпоредби, при логическо и
сравнителноправно тълкуване на закона, съдът намира, че волята на
законодателя е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с
коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и
пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд,
което е намерило израз в новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г.) от НРВПО.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият
9
С. е полагал 24-часови дежурства, определени по график, одобряван за всеки
календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на
закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна
смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8
часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.
Това превръщане на нощния труд в дневен е подробно разяснено в Писмо
изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСГ и Разяснение на МТСГ от
07.09.2010г. във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и
съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством
умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от
структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат
само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г.,
отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1.
Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите
правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на
дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв.
10
На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със
статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители, чл.50а,
ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с
цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-
горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг
специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат
правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-
благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение.
Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно
по отношение на приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че
нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1.
По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8
часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане
на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието
на празнота в съответния нормативен акт, ще се приложат правилата на ЗДС,
ЗМВР, съответно – на КТ.
За пълнота също така следва да се посочи, както и правилно е
съобразил и първоинстанционния съд, че изложените по-горе съображения не
се променят от приетото в Решение по дело №С-262/20 на Съда на
Европейския съюз.
В Решението на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива
2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през
деня. Във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други
11
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. В исковия период и до 2020 г.,
в българското законодателство не съществува норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на
МВР. Предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според настоящата инстанция не са такива
компенсаторни механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може да компенсира
особената тежест на нощния труд. Освен това, посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ, следователно работниците по трудово
правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този
размер за всеки отработен част нощен труд. Това налага извод, че в това
отношение е 5 налице равно третиране между държавните служители в МВР
и работещите по трудово правоотношение. Налице е различното третиране на
двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни. Следователно допълнителното заплащане от 0,25 лв. на час не
съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин,
различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение.
Останалите придобивки - ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено
облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-
голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно
тежестта на полагания нощен труд. Налага се извод за липсата на такъв
механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по-голяма продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и чл.31 от ХОПЕС допускат
определената в законодателството на държава -членка нормалната
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид,
че до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за
служителите на МВР; такава е определена по-късно.
Специфичният характер на работа на служителите в МВР, свързана със
защита правата и свободите на гражданите, противодействие на
12
престъпността и опазване на обществения ред, не може да обоснове
различното им третиране не могат да бъдат възприети като обективен и
разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй
като посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния
характер на длъжността. Видно е, че до м.август 2016г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му
след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но
дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по -горе в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на
тежестта на положения нощен труд.
Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че положеният от
въззиваемия нощен труд за периода 01.10.2019г. – 10.07.2020г. следва да бъде
приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете, отработени от
22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се дължи
съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на
вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен
труд, за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден – и с добавка
за извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 1-
месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя редакция на чл.187,
ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.
Както бе посочено, за да докаже твърдението си за положен извънреден
труд за процесния период, въззиваемият е поискал определянето му
посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л.,
след като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално
положени дежурства, е определило по месеци за процесния период
превишаването на продължителността на служебното време. То, също така е
остойностено, съобразно действалите към актуалния момент
административни актове, регламентиращи възнаграждението на въззиваемия.
Така за периода от 01.10.2019 година до 10.07.2020г., въззиваемият е
положил 24-часови дежурства, в резултат от които е превишил служебното
време с общо 65.21 часа, поради което за процесния период на въззиваемия
се дължи възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 696.26
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
13
подаване на исковата молба на 11.04.2022 година до окончателното й
плащане, както и сумата 139.62 лева, представляваща сборна мораторна
лихва, дължима върху отделните задължения по главницата от настъпване на
тяхната изискуемост до предявяване на иска.
Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По отношение на възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдът намира същото за неоснователно, тъй като претендирания от
въззиваемия адвокатски хонорар за въззивната инстанция граничи с
минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т. 1 НМРАВ, поради което не е
прекомерен. Затова с оглед изхода на делото същият следва да бъде присъден
изцяло в полза на въззиваемия.
В полза на въззиваемия се следват направените от него съдебно-
деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК, в размер на 400 лева(заплатено
адвокатско възнаграждение).
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1469/11.07.2022г., постановено по гр.д. №
2312/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ –МВР , чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37, да заплати на Т. М. С., ЕГН
********** от гр. Б., ж.к.,,М. р.“, бл. **, вх. *, ап. **, сумата от 400лв.
(четиристотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15