О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № / 2023г. Административен
съд-гр.Варна,XXXIV състав,
в закрито съдебно заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и
трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа адм.д.№ 644/2023г.
по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.29 ал.3 ЗПЗП вр.чл.146 и сл. АПК.
Образувано е по подадена
жалба от „ДИАНА АГРО 2017“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя си Д.Д.,
чрез представител по пълномощие адв.М.С., против Уведомително писмо с изх.№ 01-2600/6985
от 05.12.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, издадено
от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата е
формирано твърдение, че писмото е обжалвано първо по административен ред и след
като министъра на земеделието не се произнесъл изрично, в законоустановения
срок, се оспорва и по съдебен ред. Към жалбата е приложена и жалбата, подадена пред
министъра на земеделието с рег.№ 70-7075/21.12.2022г.
С оглед
гореизложеното, по допустимостта на производството съдът приема следното:
Според чл.
29, ал. 3 от ЗПЗП в действащата редакция според ДВ бр. 58 от 2017 г., в
сила от 18.07.2017 г. и действала до изменението й в сила от 01.01.2023г.,
министърът на земеделието и храните е компетентният непосредствено по-горестоящ
административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните
и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон. Законодателят
не е установил задължителна фаза на административно обжалване пред по-горестоящ
административен орган, като условие за допустимостта на съдебното обжалване на
актове от типа на процесния. В тази хипотеза право на адресата на акта е да
реши по кой път да защити правата си.
Според чл.
97, ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста
орган не се произнесе в срока по ал. 1 (в случая - двуседмичен срок),
законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез
административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване
по съдебен ред. Срокът за оспорване по съдебен ред по смисъла на чл.
149, ал. 1, във връзка с ал.
3 от АПК е 14 – дневен и тече от крайната дата, на която е следвало да се
произнесе контролният административен орган. По правилото на чл.
97, ал. 1 от АПК срокът за произнасяне тече от получаване на преписката.
Видно от положения върху жалбата,
подадена по административен ред, номер, в Министерство на земеделието същата е постъпила
на 21.12.2022г. Срокът за произнасяне по чл.
97, ал. 1 от АПК е изтекъл на 04.01.2023г. / сряда/. Съответно от 05.01.2023г.
е започнал да тече и срокът за съдебно обжалване по чл.
149, ал. 1, във връзка с ал.
3 от АПК, който е изтекъл на 18.01.2023г. (сряда).
Според Тълкувателно решение №
6 от 30.06.2015 г. по т. дело № 4/2013 г. на ВАС, срокът по чл.
149, ал. 3 от АПК е преклузивен и той не се санира, при произнасянето на
горестоящия орган, след изтичане на срока по чл.
97, ал. 1 от АПК. Произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата
след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт
да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за
обжалване, нито се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл.
97, ал. 1 и 5 от АПК е пряко свързана с чл.
149, ал. 3 от АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат
съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове
за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга – защитил е
правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в случаите,
когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с мотивирано
решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия
срок. Непроизнасянето на по-горестоящият административен орган се приема от
съдебната практика, че е равнозначно на отхвърляне на жалбата.
В обобщение - както непроизнасянето
на по-горестоящия административен орган, така и късното му произнасяне, с
резултат евентуалното отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за
това в закона срок, не санират просрочието на жалбата срещу административния
акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл.
149, ал. 3 от АПК погасява субективното право на жалба. Законодателят с
разпоредбата на чл.
97, ал. 5 от АПК е поставил в тежест на засегнатото лице да следи за
произнасяне в срока по чл. 97,
ал. 1 от АПК и при липсата на такова да предприеме действия за охраняване
на своя интерес. В този аспект оспорващият винаги може да преодолее трудностите
при установяване на началния момент, от който тече срока по чл.
97, ал. 1 от АПК, като подаде жалба до съда срещу административния акт
непосредствено след изтичане на 14 дни от датата на оспорването му по
административен ред. Трайна е практиката на Върховния административен съд, че
дори и формално една такава жалба да се явява преждевременна, не следва да се
оставя без разглеждане, а се дължи изследване на въпроса дали по-горестоящият
административен орган се е произнесъл изрично, съответно – дали е формирано
мълчаливо потвърждаване на административния акт.
От писмо вх.№ 5409/07.04.2023г. от
Директор на дирекция ПДЗЕС при Министерство на земеделието се установява, че по
жалбата, подадена от „Диана агро 2017“ ЕООД е постановена заповед (не се уточнява от коя дата), която към този момент не е връчена на дружеството
- жалбоподател. Този факт не е от
значение в конкретния случай, тъй като срокът за произнасяне от по-горестоящия
орган е изтекъл на 18.01.2023г.
В случая не се установят и
предпоставките за прилагане на удължения срок за обжалване по чл.
140, ал. 1 от АПК, доколкото в оспореното тук Уведомително писмо
с изх.№ 01-2600/6985 от 05.12.2022г.,
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 година, издадено от
заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", град София изрично
е посочено, че подлежи на обжалване както по административен, така и по съдебен
ред в 14-дневен срок от съобщаването.
Не се установява и като достоверно
твърдението, формулирано в жалбата, че преписката е постъпила при министъра на
земеделието на 13.02.2023г. Напротив – в цитираното по-горе писмо вх.№
5409/07.04.2023г. от Директор на дирекция ПДЗЕС при Министерство на земеделието
изрично се прави изявление, че е сезиран с подадената жалба вх.№ 70-7075 от
21.12.2022г.
Правото на жалба като субективно
процесуално право винаги се свързва с преклузивен срок за упражняването му. При
неупражняването му или упражняването му след законоустановения срок с негативен
за жалбоподателя резултат, се погасява правото на жалба и първоначалният
административен акт влиза в сила.
От изложеното следва, че жалбата,
подадена от ДИАНА
АГРО 2017“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя си Д.Д., чрез представител
по пълномощие адв.М.С., против Уведомително писмо с изх.№ 01-2600/6985 от
05.12.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми
и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, издадено от
зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, е просрочена. Следователно, тя следва да
бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство – прекратено.
Ето защо и на основание чл.
159, т. 5 от АПК, Административен съд – Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата, подадена от „ДИАНА АГРО 2017“
ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя си Д.Д., чрез представител по
пълномощие адв.М.С., против Уведомително писмо с изх.№ 01-2600/6985 от
05.12.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми
и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, издадено от
зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 644/2023г., по описа на Административен съд -гр.Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаване на
съобщението пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: