РЕШЕНИЕ
Номер 261152 4.11.2020 Година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пловдив І брачен състав
На четвърти ноември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА
Секретар: Свобода Александрова
като разгледа докладваното от съдията
дело номер 2861 по описа
за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
настоящото дело е образувано по иск по чл. 144
вр. чл. 139 вр. чл. 140 ал.1 т.2 вр.149 от СК, предявен от Р.Н. против Н.Н..
Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като след навършване на пълнолетие
ищецът продължава образованието си в гимназия. Били необходими средства за
издръжка и образованието му. Нямал доходи или имущество. Моли ответникът да
бъде осъден да заплаща издръжка от 180,00 лева месечно.
Ответникът в
отговора сочи, че от 2016г. трудно намирал работа. Живеел на квартира, изплащал
няколко бързи кредита. Ищецът работел в земеделието и реализирал доходи. Не
притежавал жилище. Трудови доходи щял да има до 20.03.20г. Счита, че може да
заплаща издръжка в размер на 152.50 лева.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка и на
своите навършили пълнолетие деца, ако същите продължават образованието си в
средни и висши учебни заведения и не могат да се издържат от доходите си, като
такава издръжка не се дължи, ако тя съставлява особено затруднение за родителя.
Следователно, релевантните факти в настоящето производство са дали ищецът
продължава образованието си след навършване на пълнолетие в средно и висше
учебно заведение, както и дали може да се издържа от доходите и имуществото си.
Какви са възможностите на ответника да заплаща издръжка. При разпределение на
доказателствената тежест ищецът е страната, която следва да проведе пълно
доказване на исковата си претенция.
Ответникът е баща
на ищеца. С предходно решение на Районен съд – Пловдив е бил осъден да заплаща
издръжка от 100 лева до навършване на пълнолетие. Ищецът е навършил пълнолетие
на ***г.
Относно
обстоятелството дали ищецът учи редовно в средно и висше учебно заведение, по
делото има представени писмени доказателства, че е ученик през учебната 2019г./2020г.
в ** клас в ***.
От показанията на св.И.,
***на ищеца, се установи, че ищецът учи. Не е прекъсвал образованието си. Баща
и син не поддържали контакт. Ответникът не осигурявал средства. Научили, че
ответникът работи в ***в гр. А.от негова колежка. Заплатата му била 800 лева.
Живеел в с. П.. Ищецът претърпял наскоро операция, което билосвързано с разходи
и необходимост от последващо лечение.
От разказа на св.Н.,
***на ответника, се установява, че Р. предстои да завърши училище. Ответникът
живее в къща, собственост на св.и не плаща наем. Баща и син не се виждали.
Съдът
кредитира показанията на двамата свидетели при съблюдаване нормата на чл. 172
от ГПК.
Установи се от
събраните по делото доказателства, че Р. е ученик. Предстои да завърши средното
си образование. Ще бъде абитуриент, евентуално ще кандидатства във висше учебно
заведение. Всичко това е свързано със средства, които един ученик е нормално да
получава от своите родители. Бащата не участва доброволно в издръжката на сина
си. Твърди пред съда, че плаща наем, което се оказа, че не е вярно. Твърди, че
е безработен, което също вероятно не отговаря на истината. Каквито и да са
факторите довели до тази ситуация, те са в миналото и следва да са без значение
и да не спъват бъдещето на ***Р.. Ищецът има един баща в живота си и би
следвало да получава от него безрезервна и безусловна подкрепа. За съжаление
това не е така. Първоначално бащата предлага минимална издръжка. В последствие
предлага нищо. Справедливо би било да бъде присъдена издръжка в полза на
ученика, която да помогне да получи диплома поне за средно образование. Да не
бъде после трудно за Р. да намира работа, както баща му твърди, че не е лесно
да намери работа. Хубаво би било баща и син да могат да общуват нормално един с
друг. За съжаление понякога желания резултат не може да бъде постигнат.
Ищецът няма данни
да притежава имущество, да получава дохди. Относно доходите на ответника се
установи, че трудовото правоотношение е прекратено през март 2020г. Като
съобрази липсата на установени доходи за ответника и необходимостта да
осигурява средства за базисните си потребности, съдът приема, че присъждането
на дори минимален размер издръжка в полза на ищеца би представлявало особено
затруднение за ответника да я покрива. Поради това и не са налице законовите
предпоставки искът да бъде уважен.
С оглед на
изложеното съдът намира, че по делото не се доказва основанието за дължимостта
на издръжка от родител на пълнолетно лице, продължаващо образованието си в
средно учебно заведение. Ищецът безспорно се нуждае от средства, за да завърши
образованието си. Ответникът не се установи да е във възможност да осигурява
издръжка без това да представлява особено затруднение за него, каквото е
изискването на чл. 144 от СК. Ето защо и съдът прие, че липсват законовите
предпоставки да бъде уважен предявеният иск, а именно възможност за ответника
да дава издръжка дори и в минимален законов размер, без особено затруднение. По
изложените съображения и съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли
изцяло.
Ответникът претендира
разноски в размер на 400 лева. С оглед изхода на производството има право на
това.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 144 вр. чл. 139 вр. чл. 140 ал.1 т.2
от СК, предявен от Р.Н.Н. ЕГН ********** против Н.С.Н. ЕГН ********** за заплащане
на месечна издръжка от 180 лева, считано от ***г.
ОСЪЖДА Р.Н.Н. ЕГН **********
с адрес *** ***да заплати на Н.С.Н. ЕГН ********** с адрес: *** 96 сумата от
400 лева /четиристотин лева/, представляващи разноски.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред
Окръжен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
/Татяна
Маслинкова/
Вярно с оригинала
РС