Определение по дело №730/2017 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260230
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Красимир Костов Коларов
Дело: 20175001000730
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 декември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 260230 Дата 18.10.2021 година

 

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

в закрито съдебно заседание разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 730 по описа за 2017 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

І.        С Определение № 45 от 31.01.2018 г. производството по делото бе спряно, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 481/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

С молба на ответника по жалбата с вх. № 265248 от 15.10.2021 г. е представен препис от Решение № 60009 от 02.06.2021 г., постановено от Върховния касационен съд по т. д. № 2891/2019 г., с което производството по т. д. № 481/2014 г. на Пловдивския окръжен съд е приключено.

Налице са условията по чл. 230, ал. 1 ГПК, производството по делото следва да бъде възобновено.

 

ІІ.      С обжалваното Решение № 492 от 23.10.2017 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 418/2016 г., са били уважени установителни искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, като съдът е решил  следното:

ПРИЗНАВА за установено в производството по несъстоятелност на Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност, за съществуващо предявеното вземане на „БАКБ” АД, за следните суми:

1.       суми, дължими на основание сключен между дружествата Договор за банков кредит от 10.03.2009 г, ведно с Анекси към него, а именно: 915 648,16 лв – главница, 146 424,54 лв. – договорни лихви 9,50% за периода 20.01.2013 г. – 12.12.2013 г. вкл, 31 393,95 лв. – лихва за забава 19.50% за периода 28.01.2013 г. – 12.12.2013 г. вкл, 1 165,83 лв. – застраховки съгласно чл. 7.02 от Договора и 3 626,15 лв. – дължими такси съгласно чл.1.08 от Договора;

2.      сумата от 171 263,59 лв., представляваща законната лихва върху дължимата по т. 1 главница от 915 648,16 лв. за периода от 13.12.2013 г. до 15.10.2015 г. и сумата от 8 919,94 лв., представляваща законната лихва върху дължимата по т. 1 главница от 915 648,16 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 18.11.2015 г. вкл, както и дължимата законна лихва върху главницата по т. 1 до окончателното ѝ изплащане;

3.      сумата от 130 429,20 лв. – разноски по предприетите принудителни действия от „Б.АД за събиране на вземанията по Договора за банков кредит от 10.03.2009 г., ведно с Анекси към него.

Според ищеца „Б.АД, тези вземания са били обезпечени, както чрез подробно описаните в исковата молба три договорни ипотеки, така и чрез поръчителство. Обезпечеността и съответно липсата на обезпеченост на предявените в производството по несъстоятелността вземания е неразделна част от изискваната от закона (чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ) тяхна задължителна правна характеристика, от която пряко зависи реда им при разпределение на осребреното имущество – чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ или съответно чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Тази изчерпателна правна идентификация на оспорените от „Р.К.“ ЕООД /н/ вземания обаче, липсва в диспозитива на решението. Но ако искът е основателен, тогава бъдещото вписване на тези вземания в списъка на приетите вземания напълно ще се различава от молбата на кредитора по чл. 685 ТЗ, защото вписването по чл. 694, ал. 8 ТЗ може само да повтори онова, което е налично в диспозитива на решението по чл. 694, ал. 1 – 3 ТЗ.     

Затова посочената липса не само е материална пречка за съобразено със закона бъдещо евентуално вписване на вземанията в списъка на приетите вземания (чл. 694, ал. 8 ТЗ), но пропускът на окръжния съд да идентифицира вземанията съобразно изискванията на чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, прави инстанционната проверка на обжалваното решение (чл. 271 ГПК във вр. с чл. 694, ал. 2, т. 2 и ал.  8 ТЗ) по същество и правно невъзможна.

Налице са допуснати от окръжния съд очевидни фактически грешки, които подлежат на служебно отстраняване в процедурата по чл. 247 ГПК, чрез съобразено със закона изчерпателно правно идентифициране на процесните вземания в диспозитива на решението.

 

  Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по настоящото т. д. № 730/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото т. д. № 730/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

ИЗПРАЩА делото на Пловдивския окръжен съд, за поправяне на очевидните фактически грешки в Решение № 492 от 23.10.2017 г., постановено по т. д. № 418/2016 г., съобразно по-горе написаното.

След приключване на процедурата по чл. 247 ГПК пред окръжния съд, делото да се върне на Пловдивския апелативен съд, за произнасяне по въззивната жалба на „Р.К.“ ЕООД /н/ с вх. № 33796/08.11.2017 г., както и по евентуално постъпили жалби по чл. 247, ал. 4 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Преписи от това определение да се изпратят на страните, за сведение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.