РЕШЕНИЕ
№ …17
гр.
Самоков, 25 януари 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди
и двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при секретаря Дарина Николова, като
разгледа докладваното от съдията
гр. д.
№ 937-Н по описа на същия съд
за 2020 г.
въз основа на доказателствата по делото
и закона
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ по молба на Г.Х.С.,
ЕГН **********, живущ на адрес ***, срещу М.Г.Т., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** и с адрес за призоваване .., както следва:
ЗАДЪЛЖАВА,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, М.Г.Т., ЕГН **********, да се въздържа
от домашно насилие, изразяващо се в какъвто и да е акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и от опит за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, по отношение на Г.Х.С., ЕГН **********,*** и по отношение на членовете
на домакинството му, с които той живее на същия адрес.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Х.С., ЕГН ********** за
постановяване по отношение на М.Г.Т., ЕГН ********** на мерки за защита от
домашно насилие спрямо по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита за постановените мерки за защита, която подлежи на
незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението на
заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М.Г.Т., ЕГН **********, че при неизпълнение на издадената по
силата на настоящото решение заповед за защита, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, полицейските органи са длъжни да я задържат и незабавно да уведомят
органите на прокуратурата.
ПРЕПИС от издадената заповед за защита да се връчи на страните и да се
изпрати на Началника на РУ – Самоков.
НАЛАГА
на М.Г.Т., ЕГН **********, ГЛОБА в
размер 200 лв. /двеста лева/ на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, М.Г.Т., ЕГН **********, да заплати на РС –
Самоков 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължимата държавна такса
за разглеждане на молбата.
След
влизане в сила на решението да се издаде служебно изпълнителен лист за
присъдените глоба и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок, считано от
връчването на препис от него, заедно с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ
към
решение № 17 от 25.01.2021
г. по гражданско дело № 937-Н/2020 г.
по
описа на Самоковския районен съд
Г.Х.С.,
с постоянен и настоящ адрес ***, е подал до съда молба за защита от домашно
насилие срещу М.Г.Т. ***.
В
молбата се сочи, че молителят и съпругата му живеят заедно със сина им в къща
на адрес .., а ответницата е дъщеря на молителя
и живее на адрес ... До м. март
Твърди
се в молбата, че на 17.10.2020 г. около 14,00 ч. ответницата дошла пред къщата
на молителя и започнала да вика и да удря с метална пръчка по един от
прозорците. Тъй като молителят не излязъл от дома си, ответницата се насочила
към собствения му лек автомобил „Ровър” с рег. № .., който бил паркиран пред къщата и започнала да нанася удари
с пръчката по страничните огледала и по корпуса на превозното средство, както и
да хвърля пръст по него. Тогава от къщата излезли синът и съпругата на
молителя, а след тях и той самият. Ответницата твърдяла, че молителят й дължи
някакви вещи и че синът му (неин брат) й дължи пари, като продължавала да удря
по автомобила и заплашвала, че съпругът й ще дойде скоро и ще стане страшно.
Молителят помолил сина си да премести автомобила и тогава ответницата заудряла
с пръчката паркирания в двора автомобил на брат й и започнала да замерва колата
с камъни. Молителят, който страдал от кардиомиопатия, усетил внезапно повишение
на кръвното си налягане и тъй като действията на ответницата продължили повече
от два часа, той се обърнал към сина си да се обади в полицията. Около 17,00 ч.
на място пристигнали служители на РУ – Самоков, които приканили присъстващите
да напишат обяснения и тогава съпругът на ответницата, който междувременно бил
пристигнал на мястото, хвърлил неугасен фас от цигара към сина на молителя, с
който го уцелил по ръката. Полицаите видели това негово действие и го отвели в
сградата на РУ – Самоков, а ответницата тръгнала след полицейския автомобил и
по този начин инцидентът приключил.
В
молбата е отправено искане съдът да постанови решение и заповед за защита с
мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
На
11.11.2020 г. по делото е постановена заповед за незабавна защита по чл. 18,
ал. 1 от ЗЗДН, с която ответницата е задължена да се въздържа от домашно
насилие, изразяващо се в какъвто и да е акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, от опит за такова насилие,
както и от принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права по отношение на молителя и членовете на домакинството му, с които той
живее на ..
Пред съда молителят се представлява
от пълномощника си адв. Г. В.,
който заявява, че поддържа молбата. В хода на устните състезания пълномощникът
на молителя отправя искане съдът да постанови по отношение на ответницата само
мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – предмет на издадената заповед
за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.
Ответницата, редовно призована, не
се явява, не се представлява и не заявява становище по молбата.
Постъпилото непосредствено преди
съдебното заседание на 14.12.2020 г. становище от С. И.
Т. – съпруг на ответницата,
наименувано „писмено доказателство”, следва да се възприеме като негово лично
писмено изложение, а не като процесуално изявление в качеството му на
пълномощник на ответницата, тъй като доказателства за упълномощаването му за
неин процесуален представител липсват. От друга страна, за писмено изложените
от Т. обстоятелства същият би могъл да
даде показания като свидетел по делото, но такова искане липсва, поради което
този документ няма и доказателствена стойност.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с молба за
постановяване на мерки за защита от домашно насилие, която е допустима. Същата
е подадена от Г.Х.С. с твърдения, че е пострадал от акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, като насилието е извършено от М.Г.Т., която е
негова дъщеря. Тези твърдения надлежно обосновават процесуалната легитимация на
молителя съгласно чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН)
да поиска издаване на заповед за защита. Молбата е подадена пред компетентния
районен съд по постоянния и настоящ адрес на молителя в срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН с оглед твърденията, изложени в нея за времето на осъществяване на
фактите, съставляващи домашно насилие.
По съществото на молбата съдът
намира следното:
По делото не е спорно, а и се
потвърждава от събраните доказателства, че молителят Г.С. и съпругата му – св.
С. С. живеят заедно със сина им – св. Х. С. в къща
с двор на адрес ***, а ответницата е дъщеря на Г. и С. С.,
респ. сестра на Х. С., омъжена е и живее със семейството си на друг адрес в ..
Ответницата не е осъждана. Отношенията
между нея – от една страна и родителите й и брат й – от друга, са трайно
влошени.
От детайлната и съвкупната преценка
на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен
начин, че на 17.10.2020 г. около 14,00 ч. ответницата дошла до дома на молителя
на ... По това време молителят бил в
къщата, а съпругата му (св. С..
С.) и синът им (св. Х.. С.) се намирали на тераса с изглед
към тази улица. С. С. и Х.
С. помолили ответницата да си ходи,
защото не искали да разговарят с нея и тя да ги тормози, след което се прибрали
от терасата във вътрешността на къщата, но продължили да наблюдават действията
й през един от прозорците. Ответницата влязла в двора, викала и тропала по
прозореца, но след като присъстващите вътре не се отзовали на призивите й да
излязат, тя взела метална пръчка и започнала да удря по прозореца с нея, а след
това излязла от двора и с тази пръчка започнала да удря по корпуса и по
страничното огледало на автомобила на Г.С. – л. а. „Ровър” с рег. № .., който бил паркиран на улицата пред
къщата. Ударите ставали все по-силни и това накарало свидетелите С. С. и Х.
С. да излязат от къщата, като след
тях излязъл и молителят Г.С.. Всички те увещавали ответницата да преустанови
действията си и да си тръгне, но тя отказвала да стори това, продължавала да
удря колата по гореописания начин, заявявала, че брат й Х. й дължи пари, а родителите й
следвало да й заплатят стойността на някакви вещи и заплашвала, че когато дойде
съпругът й ще стане страшно. Когато чул това, молителят, който страдал от
сърдечни и други заболявания, не се почувствал добре, помолил сина си да
премести колата му на безопасно място и се прибрал в къщата, последван от св. С. С.. Свидетелят Х.
С. изпълнил заръката на баща си,
след което заключил дворната врата и също се прибрал в къщата, като продължил
да наблюдава действията на ответницата. Тя прескочила оградата и продължила да
вика и да тропа по прозорците, като с металната пръчка започнала да удря по
паркиран в двора друг автомобил, който бил без регистрационни табели, защото
бил спрян от движение. Х.
С. чул звук от счупване, отново
излязъл на двора и като видял, че задният стоп на този автомобил е счупен,
накарал ответницата да излезе на улицата, като отново заключил дворната врата.
Тогава ответницата започнала да замеря паркирания в двора автомобил с камъни по
задното му стъкло. По съвет на молителя синът му Х. се обадил в РУ – Самоков. Около 17,00 ч. на мястото
пристигнали полицаи, които приканили участниците в инцидента да дадат писмени
обяснения. По това време ответницата се обадила по телефона на съпруга си,
който също дошъл на място. В присъствието на полицаите той хвърлил неизгасен
фас от цигара към ръката на св. Х.
С. и поради това бил отведен в
сградата на РУ – Самоков. Ответницата тръгнала след полицейския автомобил и
така инцидентът приключил.
Приетата от съда фактическа
обстановка се установява от детайлния и съвкупен анализ на събраните по делото
гласни доказателства – показания на свидетелите С. С.
и Х. С. и писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, експертно решение № 391/23.02.2010 г. на ТЕЛК при „МБАЛ С.” ЕООД за молителя, справка за
съдимост за ответницата. Обсъдените свидетелски показания са логични и
безпротиворечиви, взаимно се допълват, възпроизвеждат непосредствените
възприятия на свидетелите за инцидента на 17.10.2020 г. и се подкрепят от
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Тук е мястото да се отбележи,
че при анализа на свидетелските показания възможната заинтересуваност на
свидетелите във вреда на ответницата предвид обтегнатите им отношения с нея,
следва да се игнорира, тъй като показанията им за инцидента не са опровергани
от никакви доказателства. По тези съображения съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите С.
С. и Х. С..
Въз основа на така установените
факти се налага изводът, че на 17.10.2020 г. за времето от 14,00 ч. до 17,00 ч.
в .. ответницата е извършила редица
действия, които в своята съвкупност са били насочени да доведат и са довели до
нарушаване на психическото равновесие на родителите й Г. и С. С. и брат й Х.
С., както и до създаване за тях на
отрицателни емоционални усещания и изживявания. Обстоятелството, че тези
действия не са били адресирани единствено към молителя и че останалите й
роднини не са сезирали съда с молба за защита изобщо не означава, че
психическият и емоционален интегритет на личността на молителя не е бил
засегнат от действията на ответницата. Напротив – тя е удряла по неговия
автомобил с метална пръчка; изявявала е и към него парични претенции; той е бил
сред лицата, които тя е заплашила с това, че ще стане страшно след като
пристигне съпругът й. Ето защо съдът намира, че тези действия на ответницата
представляват акт на психическо и емоционално насилие спрямо молителя – домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 3, т. 5 от ЗЗДН.
Установява се от приетото заключение
на д-р Б.П. по служебно назначената съдебно-психиатрична експертиза, че
ответницата страда от психично заболяване – биполярно афективно разстройство,
като в пристъпен период това заболяване обуславя продължително разстройство на
съзнанието. Към 17.10.2020 г. обаче ответницата е била извън пристъпен период и
в задоволително психично състояние, поради което е била в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано,
включително и с оглед подробната му аргументация в с. з. на 25.01.2021 г.
относно състоянието на ответницата към 17.10.2020 г. и способите, по които това
състояние е установено.
Ето защо съдът намира, че
ответницата следва да носи предвидената в ЗЗДН отговорност за извършеното от
нея на тази дата деяние спрямо молителя, съставляващо акт на домашно
насилие.
С
оглед вида и интензитета на осъщественото от ответницата домашно насилие, а и
предвид данните за нейната личност, като мярка за защита от домашно насилие
съдът постанови само мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, като задължи
ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие, изразяващо се в
какъвто и да е акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и от опит за такова насилие, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права по отношение на
молителя Г.Х.С. и по отношение на членовете на домакинството му, с които той
живее на адрес ..
Макар
и психичното заболяване на ответницата да не изключва способността й да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към
17.10.2020 г., то е твърде съществено обстоятелство, при чието наличие мярката
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, а именно „забрана за извършителя да доближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при
условия и срок, определени от съда” не е от естество да изпълни
предназначението и целите си съгласно закона. Тази мярка предполага да бъде
изпълнявана от достатъчно добре организирана личност поне според обичайните
стандарти, а психичното заболяване на ответницата е с неподдаващ се на точна
прогноза ход занапред и представлява страдание, което е от естество да наруши
именно за в бъдеще контрола на съзнанието й върху спазване на по-конкретно поведение,
каквото предполага тази мярка за защита. В допълнение, в хода на устните
състезания пълномощникът на молителя също не поддържа искането за постановяване
на такава мярка за защита спрямо ответницата. По всички изложени съображения
съдът остави без уважение искането на молителя за постановяване спрямо
ответницата на мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
Останалите
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 от ЗЗДН са несъответни на
конкретиката на случая на осъществено от ответницата домашно насилие, поради
което съдът не й наложи никоя от тях.
На
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН съдът наложи на ответницата М.Г.Т., като
извършител на домашното насилие, глоба в размер 200 лв. – в минималния
законоустановен неин размер. Този размер на глобата е съобразен най-вече с
липсата на данни за реализирани от ответницата доходи, включително и от трудова
дейност, които да обосноват нейна възможност да заплати по-голям размер на
глобата.
На
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН съдът осъди ответницата да заплати на РС –
Самоков сумата 25 лв., представляващи разноските по делото за държавна такса за
разглеждане на молбата.
По изложените съображения съдът
постанови решението си и на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН въз основа на него
издаде заповед за защита със съдържание съгласно чл. 16 от ЗЗДН, която с оглед
разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН подлежи на незабавно изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: