№ 17146
гр. ..., 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.ЕВА
като разгледа докладваното от Д. П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110102767 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Образувано е след Решение по т. д. № 654/22 г. на ВКС, с което на
основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е отменено влязлото в сила Решение №
20215345 от 24.11.2021 г. на СРС, 33 състав, постановено по гр. д. № 476/2021 г. и
делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, с указания, новото
разглеждане на делото да започне от връчване на препис на исковата молба а
ответника Ф. М..
Предмет на делото е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 1062,16 лева, представляваща регресно
вземане за изплатена застраховка „...“ обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на ... г. в гр. ... и разноски за определянето му.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „...” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че
вредите са на стойност 104...16 лева, в който размер е изплатил застрахователно
обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в
размер на 15 лева. Твърди, че ПТП настъпило по вина на ответника, който към
момента на събитието управлявал собствен автомобил „...“, рег. № ..., за който не
е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Счита, че в полза
1
на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника за платеното
обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът
не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че процесното ПТП не е
реализирано поради негово виновно поведение. Оспорва механизма на настъпване
на ПТП, настъпването на вредите по застрахования при ищеца автомобил, както и
техния размер. Твърди освен това, че не е канен да възстанови платеното
обезщетение. Иска отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
В нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е предвидено, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.
Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: наличието на описания в исковата молба застрахователен
договор за имуществена застраховка, в срока на застрахователното покритие на
договора, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, причинно
следствена връзка между настъпилото събитие и виновно противоправно
поведение на ответника, плащане на застрахователно обезщетение в изпълнение
на застрахователния договор, както и размера на нанесените вреди.
С определение от 09.03.2023 г. на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните по делото са обявени следните
факти: че на ... г. в гр. ..., на бул. ... с посока на движението от ул. ... към бул. ...
пред ..., между МПС ... с рег. № ..., застраховано при ищеца по застраховка „...”, и
МПС „...“ с рег. № ..., управлявано от ответника Ф. М., е реализирано ПТП, което
представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 104...16 лева и е
сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лева за определянето му.
Спорния по делото въпрос е относно механизма на настъпване на
процесното ПТП, както и наличието на причинна връзка между него и
настъпилите увреди по застрахования при ищеца автомобил.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило събитието, са
приети протокол за ПТП №... и Потокол за ПТП №... и двата от дата ... г., събрани
2
са гласни доказателства – показанията на свидетелите В. К., управлявал
застрахования при ищеца автомобил, и Д. Ц. – съпруга на ответника, пристигнала
на мястото на процесното ПТП непосредствено след събитието, както и
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза,
допълнена в съдебно заседание.
В Протокол за ПТП № ... от ... г., изготвен от мл. автоконтрольор П. А. в
11:10 чеса е описано следното: МПС с рег. № ... се движи по бул. ... от ул. ... към
бул. ... и пред ..., поради несъобразена скорост с мократа пътна настилка
реализира ПТП в движещия се пред него отдясно лек автомобил с рег. № ..., като
видно от начертаната в протокола схема двата автомобила са почти успоредни
един на друг.
Между страните по делото не се спори, а и от показанията на свидетелите се
установява, че пътят, на който е настъпил събитието, е бил двупосочен – с по две
ленти за движение във всяка посока, маркировката не е позволявала изпреварване,
като в дясната лента по посока движение на процесните автомобили е имало
паркирани автомобили, което препятства движението на повече от един
автомобил по посока на движението, както и че между двата автомобила са били
налице две съприкосновения, а именно първото настъпило в задна лява част на лек
автомобил ... с рег. № ... и предна дясна част на лек автомобил ... с рег. № ... , а
второто настъпило в дясната част на лек автомобил ... и лявата част на .... Според
показанията обаче на свидетелите по делото, вкл. водачите на двата процесни
автомобила, механизмът на събитието е напълно противоречив.
Според свидетеля В. К., водач на застрахования при ищеца автомобил,
ответникът, в качеството си на водач на лек автомобил ... с рег. № ... е причинил
процесното ПТП, като е предприел маневра по изпреварване, при наличието на
двойна непрекъсната линия, като в един момент се е ударил странично от лявата
част на управлявания от свидетеля автомобил. Този механизъм се подкрепя и от
изслушаните по делото свидетелски показания на свидетелката Л. Р., която е била
пасажер ва автомобила на застрахования при ищеца вода. Точно в обратния
смисъл са показанията на свидетелката Д. Ц., съпруга на ответника, както и на
самия ответник, дадени в производството по НОХД №3424/2017 г. по описа на
СРС, 115 състав, което производство е завършило с отмяна на НП № 17-4332-001
026/15.02.2017 г. на зам. Началника на ПП СДВР, с което на основание чл. 179, ал.
2 ЗДвП на ответника е било наложено административно наказани глоба във връзка
с процесното ПТП. Според обясненията на ответника Ф. М., дадени в
наказателното производство, водачът, застрахован при ищеца, е минал от дясната
3
му страна и го е блъснал странично два пъти последователно.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза
при новото разглеждане на делото, допълнена в открито съдебно заседание,
неоспорена от страните, се установява, че поради разнопосочните показания на
двамата участници в процесното ПТП, които се разминават и с констатацията в
Протокол за ПТП №.../... г. не може да се даде категорично становище относно
механизма на процесното ПТП. Относно причините за настъпването на
процесното ПТП вещото лице дава заключение, че описаните повреди в дясната
странична част на Пежото не са характерни за приплъзващо съприкосновение
между двата автомобила, както е отразено в Протокол за ПТП №.../... г., като
повредите в дясната част на лек автомобил ..., според вещото лице съответстват на
показанията на Ф. М.. След съпоставяне на всички щети по двата автомобила,
механизма на ПТП, теглото им и показанията на двете страни, вещото лице счита
че следва да се кредитират обясненията на ответника Ф. М., макар и да не може да
даде категорично заключение кой е предизвикал процесното ПТП.
При така установените правнорелевантни факти и с оглед изрично
наведеното от ответника възражение за недоказаност на механизма на увреждане
на автомобила, т.е., на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило
вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника, съдът приема,
че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установява настъпването на
застрахователното събитие по описания в исковата молба механизъм, а именно
поради наличието на виновно и противоправно поведение на ответника. Вярно е,
че факти относно механизма на настъпване на ПТП се съдържат по делото, но
ищецът, чийто доказателствена тежест бе не успя да проведен пълно и главно
доказване на вината на ответника. В случая, обаче, не са ангажирани по делото
писмени и гласни доказателства, обосноваващи извод, че описаните от
застрахователя вреди са в пряка причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на ответника, поради което и при приложение правилата за
разпределение на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност. По
гореизложените съображения съдът приема, че искът е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника. Същият
претендира разноски в размер на 1250 лева в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение, депозит вещо лице и депозит свидетел. Съобразно
указанията на т. 4 от ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС в
4
настоящото производство следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от
ответника по образуваното от него производство по реда на чл. 3030 и сл. ГПК,
което се е развило пред ВКС, а именно разноски в размер на 526,13 лева –
държавна такси и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., бул. „...“ № ... против Ф. А. М., ЕГН ********** с адрес: гр. ...,
бул. „...“ №... ет. ... ап. ..., иск по чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1062,16 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „......“
и ликвидационни разноски, за вреди, причинени на лек автомобил „...“ с рег. №
..., при застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на бул. ..., вследствие
на виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
несъобразяване на скоростта с пътната обстановка, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 27.01.2021 г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...,
бул. „...“ № ... да заплати на Ф. А. М., ЕГН ********** с адрес: гр. ..., бул. „...“
№... ет. ... ап. ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1250 лева,
представляваща разноски в настоящото и сумата в размер на 526,13 лева,
представляваща разноски в производството по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5