Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година 2020 Град
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На шестнадесети юни Година две хиляди и двадесета
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1938 по описа за 2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Х.Х.-ЕГН
**********,***-0000318/ 10.04.2020г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация”-гр.Варна, с което
на въззивника е наложено административно наказание Глоба в размер на
2000/ две хиляди/ лева, за нарушение на
чл.18 т.5 от Наредба №34 от 06.12.99г.
на МТ, на основание чл. 93 ал.1т.1 от ЗАвП .
Жалбата е
процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна страна, поради което е
приета от съда за разглеждане.
С жалбата се сочи, че не се оспорва
фактическата обстановка, описана в НП и че фактологията е правилно посочена, но
не се споделят констатациите на контролните органи относно субективната страна
на нарушението.Твърди се, че „ клиентът”, посочен в НП е близък човек на жалбоподателя
и на процесната дата е имал полет до чужда държава, като не е извършил
заплащане на превоза, поради което се приема, че не е бил извършен обществен
превоз на пътници- таксиметров превоз, поради което се иска отмяна на НП, а в
условията на евентуалност се иска приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивникът,
редовно призован, се явява лично и с
адв.А., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, заявява, че оспорва фактическата
обстановка, въпреки изложеното в жалбата срещу НП, като се оспорва фактът, че в
процесният автомобил е имало клиент, и се представят медицински документи относно
здравословното състояние на жалбоподателя. В хода на делото по същество се
изразява становище, че НП е незаконосъобразно, като се твърди, че въззивникът не е притежавал статут на водач на таксиметров
автомобил и не е следвало да притежава удостоверение за такъв, твърди се, че е
установена друга фактическа обстановка и се коментират показанията на св.К.,
дадени в с.з. Алтернативно се излагат аргументи относно приложимостта на чл.28
от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли жалбата да бъде отхвърлена, като аргументира неприложимост на
нормата на чл.28 от ЗАНН, доказаност и съставомерност
на извършеното нарушение, правилност и законосъобразност на издаденото НП,
справедливост на наложеното административно наказание и моли за потвърждаване
на НП и присъждане на разноски за процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На
31.01.2020 г., св.Й., съвместно със служители на Гранична полиция-Варна, били
позиционирани в района на летище Варна.Около 12:04ч. , след бариера
пропускателен пункт Летище Варна и на 10 м преди граничен пункт Летище Варна,
посока летище, същите установили, че лек
таксиметров автомобил "Дачия Логан",
кат.М1, с рег.№ В4288РР, собственост на Б.И.Д., ЕГН: **********, обозначен,
оборудван и маркиран като работещо такси, съгласно Наредба № 34/06.12.1999г. на
МТ, с включен ЕТАФП "Елитакс ТА 100 F1", №
ЕС011713, с ФП 46084809 пътува с един брой клиент, пътуващ от гр.Варна за
Летище Варна, установено от гласните обяснения на водача. Предвид обясненията
на водача, че клиентът бърза за летището, проверяващите позволили клиентът да
бъде отведен до съответната дестинация и в последствие при изхода на КПП била
извършена проверка.При проверката било установено следното, че водачът извършва
таксиметров превоз на пътник на територията на Община Варна, без да притежава
удостоверение за "Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за
община Варна, установено от извършената проверка в ОО"АА" гр.Варна в
регистър на издадените удостоверения - УВЛТА. Направен бил снимков материал,
изведен бил фискален касов бон и бил задържан предходно съставен АУАН, тъй като
било констатирано и друго нарушение, след което на место св.Й. съставил АУАН
срещу жалбоподателя за нарушение на чл.18 т.5
от Наредба №34 от 06.12.99г. на
МТ.
АУАН бил връчен за
запознаване на въззивника, който след
запознаване със съдържанието му го подписал и в съответната графа за възражения вписал, че няма възражения..
В законоустановения
срок не били депозирани писмени
възражения срещу съставения АУАН, поради което, въз основа на материалите по
преписката на 10.04.2020г. АНО издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.Й., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондират с писмените доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира и
показанията на св.К., тъй като той пресъздава разказаното му от жалбоподателя и
доказателства, че не е чул това, за което дава показания, по делото липсват, но
дали в действителност посочената от жалбоподателя фактология относно плащането
е такава- доказателства също липсват.
Съдът кредитира всички
писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната
фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните доказателства
– от показанията на св.Й. и К., НП, АУАН, заповед, справка и др..
Съдът, предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
АУАН
и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган съгласно представената по
делото заповед.Лицето, съставило АУАН също е компетентно.Двата акта отговорят
на изискуемата от ЗАНН форма.
Срещу АУАН не са били депозирани изрични писмени
възражения, не са били налице конкретни спорни обстоятелства, поради което съдът не констатира нарушение на чл.52 ал.4
от ЗАНН.
Нарушението е описано пълно, точно
и ясно, описани са фактите, касаещи нарушението, описани са обстоятелствата,
при които същото е извършено, ясни са дата и място на извършване, правилно е
била посочена нарушената норма, поради което не е било нарушено правото на
защита на нарушителя.
Безспорно нарушението е извършено
в гр.Варна и то на процесната дата.
Предвид горното правилно
АНО е приел, че въззивникът,
на 31.01.2020г. е нарушил разпоредбата на чл.18 т.5 от Наредба №34 от
06.12.99г. на МТ, тъй като е извършвал
таксиметров превоз с превозното средство и е следвало да притежава удостоверение за „Водач на лек таксиметров
автомобил” валидно за Община Варна.Съдът не споделя възражението, че не е била
извършвана таксиметрова дейност.Безспорно по делото се установи, че автомобилът
е бил обозначен, оборудван и маркиран като работещо такси, с включен
таксиметров апарат на червена светлина, с един брой клиент в автомобила, поради
което твърденията, че таксиметрова дейност не е била извършвана, не може да се
сподели.Автомобилът не е бил със закрита табела, не е била поставена табела, че
не работи,/ каквито възможности законодателната уредба предвижда/, напротив, бил
е с включени светлини, с включен таксиметров апарат, поради което възраженията
в тази насока са неоснователни.При проверката е изведен отчет от фискалното
устройство в автомобила, от който е видно, че на процесната дата и в процесния
час е бил издаден фискален касов бон за превоза и че процесният
превоз не е единствен за деня.Дали въззивникът е получил
сумата, регистрирана във ФУ, е въпрос, ирелевантен за
съда, тъй като безспорно е регистриран превоз на пътника срещу заплащане, а
видно и от приобщените по делото доказателства, това не е бил единственият
превоз за деня с това превозно средство.
Дори и от показанията на
допуснатият до разпит свидетел в с.з. по искане на процесуалният представител
на въззивника се установява, че от години жалбоподателят се занимава с
таксиметрова дейност и очевидно това не
е инцидентна проява на противоправно поведение. Този свидетел –К., дава
показания за това, какво му е заявил жалбоподателя след проверката, още повече,
че очевидно е знаел, че е допуснал нарушение,
не е очевидец на случилото се между водача на процесния таксиметров
автомобил и клиентът в автомобила, поради което съдът не споделя възраженията,
че не имало заплащане за превоза.
При така описаното от
фактическа страна нарушение правилно на
жалбоподателят е наложено наказание на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП, тъй като същият
не е разполагал и не е притежавал
удостоверение за „Водач на лек таксиметров автомобил” валидно за Община
Варна- факт, който те е оспорен в нито един момент, каквото задължение има
съгласно разпоредбата на чл.18 т.5 от от Наредба №34
от 06.12.99г. на МТ
В целия ход на АНП няма
спор относно обстоятелството,че въззивникът не
разполага с удостоверение за „Водач на лек таксиметров автомобил” валидно за
Община Варна.Спорът е дали е бил извършен таксиметров превоз, а съдът по-горе е
изложил аргументи защо приема, че такъв превоз е бил извършен.Твърденията, че
няма плащане не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, има изведен касов бон, от
който е видно, че превозът не е първи за процесната дата, има гласни доказателства,
че автомобилът е бил оборудван като работещо такси, има доказателства, че е бил
и обозначен като такова, а е нямало пречка, ако иска да направи услуга да спази
правилата в тази насока и да се оборудва като неработещо такси, което не е било
сторено, поради което съдът намира тези твърдения изцяло като защитна
теза. Факт е, че има оборудвано и
работещо такси, факт е, че има клиент, факт е, че е издаден касов бон за
услугата, поради което всички останали твърдения са ирелевантни.Кой
какви уговорки е имал, предвид събраните по делото доказателства, е ирелевантен въпрос.
Наложеното наказание -
глоба е в абсолютния размер, предвиден от приложената санкционна норма, поради
което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
С оглед крайния изход на
спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва
да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.
4 от АПК да заплати на Регионална дирекция
„АА“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба
за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение процесуално представителство по ЗАНН за една инстанция в размер от 80 до 120 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй
като липсва фактическа и правна сложност на случая,
изискваща специални процесуални усилия
на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з..Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че проверяваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :
Р Е
Ш И:
.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000318/ 10.04.2020г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-гр.Варна, с
което на В.Х.Х.-ЕГН
**********,*** е наложено административно наказание Глоба в размер на 2000/ две
хиляди/ лева, за нарушение на чл.18 т.5
от Наредба №34 от 06.12.99г. на МТ, на
основание чл. 93 ал.1т.1 от ЗАвП .
ОСЪЖДА В.Х.Х.-ЕГН ********** да заплати на Регионална
дирекция „АА“-Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: