№ 89
гр. Пазарджик, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245200600344 по описа за 2024 година
С присъда №2 от 15.01.2024г. постановена по НЧХД № 219/2023г.
Велинградски районен съд е признал подсъдимия С. Г. А. за виновен в това,
че на 20.07.2023г. в гр. Велинград е причинил на Б. Ц. С. разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като пострадалия Б. С. е
отвърнал веднага на дееца със също такава лека телесна повреда по чл.130
ал.1 от НК и на основание чл.130 ал.3 във връзка с ал.1 от НК са освободени
и двамата от наказателна отговорност.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
адвокат Н. Р., като защитник на С. А.. Твърди, се че присъдата е постановена
при неправилно възприета фактическа обстановка и превратно тълкуване на
доказателствата. Излага доводи и за допуснато процесуално нарушение
състоящо се в това, че съдът не е спрял наказателното производство до
решаване на досъдебното производство в РП-Велинград, за същия случай.
Изложени са подробни съображения. Няма направени доказателствени
искания. Моли да се отмени присъдата и да се постанови нова оправдателна
такава. Алтернативно моли да се отмени присъдата и да се върне делото на
РС-Велинград с указания да се спре наказателното производство.
1
Към жалбата е приложено и допълнително писмено изложение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват. Прие
се като писмено доказателства копие от постановление на РП-Пазарджик от
15.04.2024г. с което е прекратено наказателното производство по ДП №
4088/2023г.на РУ-Велинград.
Тъжителят и неговият повереник молят да се потвърди присъдата като
правилна и излагат съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът като съобрази становището на страните, изложеното в жалбата и
допълнението към нея и като провери изцяло така атакуваната присъда
направи следните изводи:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. А. и тъжителят Б. С. работили няколко години
съвместно, като шофирали таксиметров автомобил към фирма на А.. След
като тъжителят С. се отделил в собствена такисметрова фирма, отношенията
между двамата се влошили поради конкуренцията им за клиенти.
На 20.07.2023г. тъжителят С. работи с таксиметровия си автомобил,
като в гр. Велинград, на ул. „Никола Вапцаров“, на автобусна спирка пред
хотел „Акватоник“ забелязва бившият си колега - С. А., да предлага
таксиметрова услуга на трима туристи, с личния си „цивилен“ сив автомобил.
С. спира таксито си пред колата на А., слиза и отваря задната й врата,
възмущавайки се пред туристите, че бившият му колега работи като такси
незаконно. В това време подсъдимият А. потегля напред. Тъжителят се качва
в движение в автомобила на подсъдимия на задна седалка , зад водача. При
това качване десният крак на тъжителя С. е затиснат от затварящата се задна
врата. С. започва да дърпа и притиска в гръб водача А., опитвайки се да го
спре, и успява да извади картата-ключ, но преди това управляваният от
подсъдимия А. сив автомобил удря и чупи страничното огледало на
таксиметровата кола на С.. Междувременно зад тях пристига автобус на
обществения транспорт. Тримата туристи и тъжителят С. слизат от колата на
А., като туристите се качват на автобуса, а С. премества таксито си и слиза да
огледа счупеното му странично огледало, за което търси сметка на А.. Тогава
подсъдимият А. слиза от своята своя сив автомобил с дървен крак от мебел в
ръка и обиждайки С., започва да замахва към него. В опит да се предпази от
2
замахванията на А. с дървения предмет, С. посяга с ръка да го хване, при
което получава разкъсно-контузна рана в основата на втория пръст на дясната
си ръка, (представляваща разстройство на здравето извън случаите по чл. 128
и чл. 129 от НК). С. успява да хване А. за ръцете и при схватката последният
губи равновесие и пада на земята. А. обещава да му плати счупеното
огледало, след което е пуснат от С., който напуска мястото, вземайки със себе
си картата-ключ от колата на А.. Последният пък се обажда на съпругата си
да му донесе резервен ключ, и след като се прибира с колата до дома си,
същия ден е прегледан във ФСМП-Велинград, като е установено, че при
инцидента е получил контузия на главата с разкъсно-контузна рана в ляво
слепоочие, лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсноконтузни рани на
палеца на десния крак и левия лакет, кръвонасядания и охлузвания по
крайниците.
От СМЕ се установява, че на А. са причинени следните увреждания: по
задната част на шията кръвонасядания 6-4 см., по вътрешната повърхност на
дясната мишница кръэвонясадане 19-9см., по външната повърхност, от
мишницата на същата ръка , продължавайки надолу в близост до лакетната
става е налично синкаво кръвонасядане 5-3 см.,По външвана повърхност на
лявата и дясната лакетна става има охлузване на кожата, с размери 3х3 см. По
предната повърхност и на двете колена има масивни отоци особенно в ляво и
кръвонасядания с размени 6х4см. В ляво и 3х3 см. В дясно като по това
коляно има и охлузване. По предно страничната повърхност на палеца на
десния крак има оток и кръвонасядане и разкъсно контузна рана с размери
1,5 см. х 1см.
От медицинското свидетелство на тъжителя се установяват следните
увреждания: охлузна рана на десен лакет с размери 2см., разкъсно контузна
рана на втори пръст, в основата, на дясната ръка, охлузна рана на дясно
коляно с дължина 4х5 см.и ширина 2х3см.
След като е приел тази фактическа обстановка при тези доказателства
съдът е приложил института на чл.130 ал.3 във връзка с ал.1 от НК. Прието е,
че телесните увреждания и на двамата са по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Няма изложени каквито и да било мотиви кои увреждания са причинени
от самонараняване и кои виновно . В самата фактическа обстановка е
отразено, че тъжителят се е самонаранил по крака при неправомерното си
3
качване в автомобила на подсъдимия. От друга страна подсъдимият се е
самонаранил по краката при падането си когато е нападал тъжителя. Няма
анализ изобщо на тези наранявания и от там съпоставяне на причинените
травми, за да се приложи разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК. При това
положение настоящият състав не може да провери реално волята на
решаващият съд. Дори и при приложението на чл.130 ал3 от НК съдът е
длъжен да посочи кои травми са съставомерни и кои не и да оправдае за
несъставомерните травми.
От друга страна е налично още едно процесуално нарушение.
Присъдата е подписана в 12.30.50ч. на 15.01.2024г., а съдебния протокол е
приключил в 12.30ч. тоест преди прочитане на присъдата. Приложената по
делото присъда и съдебните протоколи не са съобразени с разпоредбата на
чл.310 ал.1 от НПК и чл.311 ал.2 от НПК.
Не основателни са доводите на защитата, че е налично процесуално
нарушение като съдът не е спрял делото до приключване на досъдебно
производство за същото събитие. В разпоредбата на чл.25 от НПК няма
предвидена хипотеза за спиране на наказателното производство до
приключване на друго наказателно производство.
Следва да се отбележи, че при прилагането на чл.130 ал.3 от НК е
ирелевантно дали телесните повреди са еднакви по степен, а същите следва да
са еднакви по вид. В тази насока доводите на защитата не са съобразени с
решение №49 от 20.01.1972г. по н.д. №42/71г. на ОСНК.
С оглед на изложеното и на основание чл.335 ал.2 във връзка с чл.48
ал.3 т.2 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №2 от 15.01.2024г. постановена по НЧХД №
219/2023г. на Велинградски районен съд.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5