Решение по дело №213/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 258
Дата: 9 декември 2021 г.
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20217110700213
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

09.12.2021 г.

 

Номер                       358               2 0 2 1 година                         гр. Кюстендил

 

В     И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на девети ноември                                                                                  2 0 2 1 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                             Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Светла Кърлова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 213 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 106 ал. 1 т. 2 от Закона за МВР.

     И.В.Д. – началник на отдел 03 „Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, предотвратяване конфликт на интереси” към Дирекция „Инспекторат“ при МВР гр. София, ЕГН **********,***, обжалва Заповед № 8121К - 7661/18.06.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение в МВР, едностранно прекратяване от органа по назначаване с предизвестие, поради съкращаване на длъжността, считано от 18.06.2021 г. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административно - процесуалните правила и на материалния закон, не съответства на целта на закона, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си в жалбата. Моли да бъде отменена обжалваната заповед, като претендира направени по делото разноски. Представя писмена защита, чрез пълномощника си адв. П..

     Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител гл. юк. Р., оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

     Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

     Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

     Жалбоподателят – И.В.Д. е заемал длъжността началник на отдел 03 „Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, СОБТ, НИИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване на конфликт на интереси, деклариране и оценка на имущественото съС.ие“ към дирекция „Инспекторат“ при МВР - държавен служител, ранг І младши. Прекратено е служебното му правоотношение едностранно от органа по назначаване с предизвестие, поради съкращаване на длъжността, считано от 18.06.2021 г.

     Министърът на вътрешните работи, въз връзка с МЗ № 8121К-7299/11.06.2021 г. за изменение на щат на дирекция „Инспекторат“ - МВР, утвърден с МЗ № 8121К-9303/25.09.2020 г. и отправено писмено предизвестие, издава Заповед рег. № 8121К-7661/18.06.2021 г., с което прекратява служебното правоотношение на Д., на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител, считано от 18.06.2021 г. Същата е връчена на 18.06.2021 г., като жалбата срещу нея е входирана на 29.06.2021 г., т.е. в законовоустановения срок.

     Извършвайки проверката по чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът установи основания за отменяемост на административния акт, като счита че заповедта е издадена в нарушение на административно – производствените правила и материалния закон и в този смисъл жалбата е основателна.

     Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по назначаването по смисъла на чл. 106 ал. 1 от ЗДСл., вр. с чл. 33 т. 7 от ЗМВР, във вр. с отменителното основание по чл. 146 т. 1 от АПК.

     По силата на чл. 108 ал. 1 от ЗДСл. служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Оспорената заповед отговаря на изискуемото законово съдържание, вкл. с отбелязване на правното и фактическо основание за издаването й. По делото са налице данни за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – такива, които съществено са ограничили правото на защита на засегнатото лице. Спорът обаче е главно материално – правен, касаещ наличието или не, на реално съкращаване на длъжността.

     Според легалното определение на чл. 2 ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията  - длъжност в администрацията е нормативно определена позиця, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.Изложеното установява основните белези на понятието: нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно, за да се приеме, че една длъжност е реално съкратена по смисъла на чл. 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл., трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на ответника като орган по назначаването, т.е. органът по назначаването носи доказателствена тежест за обстоятелството, че е извършено реално, а не фиктивно съкращаване на процесната длъжност.

        Със Заповед № 8121К-7299/11.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 33 т. 9 и чл. 145 ал. 1 от Закона за МВР  и докладна записка рег. № 4575-1329/25.05.2021 г. е изменена т. 1 от Заповед рег. № 8121К-9303/25.09.2020 г. за утвърждаване на щат на дирекция „Инспекторат“ – МВР, както следва:

1.  Съкращава от щата на дирекция „Инспекторат“ – МВР 14 щатни бройки за държавни служители с висше образование, като закрива отдел 01 „Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България“.

2.  Съкращава от щата на дирекция „Инспекторат – МВР 7 щатни бройки за държавни служители с висше образование, като закрива отдел 02 „Контрол на управленската дейност в структури на територията на Северна България“.

3.  Съкращава от щата на дирекция „Инспекторат – МВР 13 щатни бройки за държавни служители с висше образование, като закрива отдел 03 „Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК ИП, МИ, ЗВО,ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси“.

4.  Съкращава от щата на дирекция „Инспекторат“ - МВР 1 щатна бройка за държавен служител с висше образование, както следва: заместник – директор, І младши ранг, магистър ДСВО.

5.  Включва в щата на дирекция „Инспекторат“ – МВР 14 щатни бройки, за държавни служители с висше образование, като създава отдел 01 “Контрол на управленската дейност в главни дирекции и структури на територията на Южна България“, както следва:

-     началник на отдел, ІІ младши ранг, магистър, ДСВО – 1;

-     държавен инспектор, ІІ младши ранг, магистър, ДСВО – 12;

-     главен инспектор, ІІІ младши ранг, магистър, ДСВО – 1;

6.  Включва в щата на дирекция „Инспекторат“ - МВР 13 щатни бройки, за държавни служители с висше образование, като създава отдел 02 „Контрол на управленската дейност в дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, ЗВО, ЗМП и структури на територията на Северна България, както следва:

-     началник на отдел, ІІ младши ранг, магистър, ДСВО – 1;       

-     държавен инспектор, ІІ младши ранг, магистър, ДСВО – 12;    

 

     Според изричното отбелязване в нея, заповедта влиза в сила, считано от 18.06.2021 г.

     По силата на чл. 33 т. 7 от ЗМВР министърът разполага с правомощия да създава и закрива звена, извън тези, създадени със закона. Съгласно чл. 37 ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР дирекция „Инспекторат“ е структура, чието устройство и дейност се уреждат с Правилника за устройството и дейността на МВР /ПУДМВР/. Според него функциите на Дирекцията са уредени в чл. 93 от ПУДМВР. В ал. 2 е посочено, че организацията на дейността, условията и редът за осъществяване на правомощията на дирекция „Инспекторат“ се определят от министъра на вътрешните работи. Въз основа на изложеното съдът приема, че министърът разполага с правомощие да закрива и да създава звена в Дирекция „Инспекторат“, което той е упражнил със Заповед № 8121К-7299/11.06.2021 г.

     Безспорно, ответникът разполага с правомощие в рамките на общата численост на администрацията на МВР, да закрива и открива звена в нея по силата на чл. 33 т. 7 от ЗМВР и чл. 105 ал. 1 от ПУДМВР, вкл. да слива тези звена. Преценката му за намаляване на необходимите щатни бройки, с които се изпълняват функционалните задължения на звеното е изцяло в неговата оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

     В случая обаче, преструктурирането на Дирекция „Инспекторат“ запазва системата от функции, задачи и изисквания към конкретната длъжност: началник на отдел 03 „Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси към Дирекция „Инспекторат“ – МВР,  в длъжност: началник на отдел 02 „Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, предотвратяване на конфликт на интереси и структури в Северна България“ към Дирекция „Инспекторат“ – МВР.

     В този смисъл, към датата на издаването на оспорената заповед не е било налице реално съкращаване на тази длъжност по смисъла на чл. 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл. – длъжността е продължавала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика.

     От 2019 г. И.Д. е заемал временно изпълняващ длъжността началник на отдел 03 „Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, предотвратяване конфликт на интереси“ към дирекция „Инспекторат“ – МВР, а след спечелен конкурс от м. януари 2020 г. е заемал титулярната длъжност началник на отдел 03, която длъжност е съществувала до 11.06.2021 г. – датата на изменението на щатното разписание. Същата длъжност, със същите функции и задължения, под наименованието началник на отдел 03, съществува и по новото щатно разписание, разпоредено с МЗ № 8121К-7299/11.06.2021 г. При сравнение на длъжностна характеристика рег. № 4575р-2668/01.10.2020 г. за длъжността: началник отдел 03 „Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси“, която е заемал И.Д., с длъжностна характеристика рег. № 8121р-10174/18.06.2021 г. за началник на новосъздадения отдел 02 „Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси и структури в Северна България“ се установява, че и двете длъжности включват функции на ръководство, управление, координация и контрол върху дейностите на структурното звено. При това фактическо положение не е налице действително съкращаване, изразяващо се в премахване на функциите, задачите и задълженията на длъжностните лица или в създаване на качествено нова длъжност със значително по степен и съвкупност функционално изменение. В случая е налице пълно припокриване между  функциите, задълженията и изискванията, утвърдени с длъжностна характеристика за двете длъжности – началник на отдел 03 и началник на отдел 02. Напълно запазената  система от функции и задължения за длъжността сочи, че ответникът не е извършил нейното реално съкращаване, а е направил единствено нейното преименуване. Горното обаче не отгаваря на изискванията по чл. 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл., която разпоредба предоставя възможност на органа по назначаването да съкрати реално определени служители при наличие на структурни промени, единствено с цел оптимизиране на администрацията. Припокриването между функциите  и задълженията на двете длъжности е указание, че „съкратената“ длъжност продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, поради което не е налице нейното реално съкращаване. Изложеното обосновава извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

     За пълнота на изложението, съдът ще изложи мотиви и за нарушение на административно – производствените правила от страна на административния орган при издаване на оспорената заповед.

     Съгласно чл. 106а ал. 1 от ПУДМВР, министърът на вътрешните работи може да се подпомага от комисия, която разглежда въпроси, свързани с щатното и кадрово обезпечаване на структурите по чл. 37 от ЗМВР и предлага решения на министъра на вътрешните работи.

     В случая, новото щатно разписание на Дирекция „Инспекторат“ – МВР,  с което е била съкратена длъжността на Д. е било изготвено без да бъде обсъдено от комисията, създадена по реда на чл. 106а от ПУДМВР.

     Към преписката по делото е представено предложение рег. № 575р-1329/25.05.2021 г., относно промяна на организационната структура, функционалните задължения и щата на Дирекция „Инспекторат“, изготвено от ИД Директор С. Д., чрез ИД „Човешки ресурси“ Любомир Филипов – до министъра на вътрешните работи. Дори и да се приеме, че това предложение представлява мотивиран доклад за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, съгласно чл. 14 ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, то това предложение е било изготвено в нарушение на разпоредбата на т. 16 от Заповед рег. № 8121з-214/24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, относно определяне на ред за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 37 от ЗМВР  и звената, създадени по реда на чл. 33 т. 7 от ЗМВР. Точка 16 от горецитираната заповед гласи: „Директорът на дирекция „Човешки ресурси“ предлага за утвърждаване проектите на функционални задължения, организационна структура, щатовете и заповедите за промени по щатовете на структурите по чл. 37 от ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 33 т. 7 от ЗМВР“. Предложението е изготвено от временно изпълняващ длъжността директор на дирекция „Човешки ресурси“, а не от титуляра. На второ място, при внимателен преглед на доказателствата по делото е видно, че към момента на изготвяне на предложението С. Д. е заемал едновременно две длъжности – началник отдел 02 и ИД директор. С предложението Д. е предложил съкращаването на съответните щатове, като на практика се е самопредложил за началник на отдел 02. С действията си Д. е лишил евентуалният нов директор да вземе съответното управленско решение за щата на дирекцията, еветуално след проведен конкурс за съответните длъжности. Д. е предложил за съкращение 35 щатни бройки, без да сочи ясни критерии за подбор при съкращаването, като например годишната оценка за работата на всеки служител. Любопитен детайл от тази оценка е, че самият Д., който предлага съкращенията е получил по – ниска оценка от жалбопадателя Д.. От кадровата справка на Д. /лист 45 – 46 по делото/ е видно, че същият е награждаван многократно, като няма наложено нито едно дисциплинарно наказание.  

   Д. не е бил запознат с този доклад, което е видно от негово искане с рег. № 4575р-1680/17.06.2021 г. В самата оспорена заповед, никъде не фигурира позоваване на този доклад, а че се издава във връзка с МЗ 8121 К-9303/25.09.2020 г. за изменение на щат на дирекция „Инспекторат“, утвърден с МЗ № 8121-93-03/25.09.2020 г., която касае преобразуването на служебните правоотношения на служителите от дирекция „Инспекторат“ от такива по ЗМВР, в такива по ЗДСл. Не се представят доказателства от ответника, че Д. е бил запознат и с тези заповеди.  

   Неспазването на процедурата по издаване на писмен мотивиран  доклад за промени в длъжностното разписание, както и неразглеждането му от комисия, създадена по реда на чл. 106а от Правилника за устройството и дейността на МВР, която процедура е била задължителна за административния орган /виж Заповед № 8121-1291/17.10.2018 г. на министъра на вътрешните работи – лист 66 по делото/ и която би осигурила съответствие на издаваните актове с целта на закона за прозрачност и обективност при упражняване на кадровите правомощия, обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед и на това основание, доколкото представлява съществено нарушение на администравно – производствените правила.   

   Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена в противоречие с целта и духа на закона, в нарушение на чл. 6 от АПК, според който административният орган трябва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно, справедливо и в съответствие с преследваната от закона цел.

   Доказателствата приобщени по настоящето производство, на основание чл. 171 ал. 1 от АПК, се ползват с доказателствена сила пред съда. В хода на съдебното производство, твърдяните от Д. нарушения от страна на административния орган  бяха доказани, както от обективна, така и от субективна страна.        

   Водим от горното, съдът счита, че предвид всички изложени съображения по - горе, взети в тяхната съвкупност, процесната заповед е издадена от надлежен административен орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на установената форма, но в нарушение на административно - производствените правила и неправилно приложение на материално - правните разпоредби, поради което същата се явява незаконосъобразен административен акт и жалбата срещу нея се явява основателна.

   С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, съдът ще присъди на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 1010 лв. - адвокатско възнаграждение и държавна такса.

 

   Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                         Р  Е  Ш  И:

 

   ОТМЕНЯ по жалба на И.В.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, кантора 12, чрез адв. В.П. от САК, срещу Заповед рег. № 8121К - 7661/18.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 от Закона за държавния служител, едностранно прекратяване от органа по назначаване с предизвестие, поради „съкращаване на длъжността“, считано от 18.06.2021 г.     

   ОСЪЖДА   Министерство на вътрешните работи с адрес: гр. София, ул. „6 – ти септември  № 29, да заплати на И.В.Д. с посочен по – горе адрес, сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, направени разноски по делото.

     Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

     Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

                                                                       Административен съдия: