Определение по дело №341/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 376
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20201800500341
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 03.07.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

  РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 341 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 130 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от К.В.Д. срещу определение от 15.05.2020 г., постановено по гр.д. № 69/2020 г. по описа на РС-Ихтиман, с което е прекратено производството по гр.д. № 69/2020 г. по описа на РС-Ихтиман и върната исковата молба, ведно с приложенията.

Жалбоподателят недоволен от постановеното определение, навежда твърдения за незаконосъобразност и неправилност. Твърди, че е пълномощник на титуляр на правото на собственост, но не е собственик на лекият автомобил. Уточнил е, че увредено лице е собственика на автомобила, а не той като пълномощник. Предявява претенцията като владелец на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото върнато за продължаване на процесуалните действия.

Съдът, след като обсъди доводите на страната и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

РС - гр. Ихтиман е сезиран с искова молба от К.В.Д. *** срещу „З.А.“ АД, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 4000, 00 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 420190310100410, ведно със законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на обезщетението.В исковата молба са изложени твърдения, че лицето Любослав Василев Мишев е сключил застрахователен договор със З.А. АД за срок от 20.03.2019 г. до 19.03.2020 г. за сумата от 2553, 64 лева за застраховка „Каско“ и „Злополука“ за лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № СО 6777 ВТ. С пълномощно от 09.03.2018 г., собственикът на автомобила е упълномощил К.В.Д. да го представлява пред застрахователни дружества, с право да сключва договори и да получава застрахователни обезщетения за щети по него.

С определение от 13.04.2020 г. исковата молба е оставена без движение, с указания до ищеца да уточни в какво качество предявява иска – в качеството на увредено лице от настъпило застрахователно събитие или като пълномощник на увреденото лице.

С молба от 14.05.2020 г. ищецът е уточнил, че в качеството на увредено лице следва да се счита собственикът на МПС – Л.В.М.от гр. И..

С определение от 15.05.2020 г., предмет на настоящата инстанционна проверка, производството е прекратено, като е прието, че ищецът не е активно легитимиран в производството.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за допустимостта по всяко положение на делото.

Положителна процесуална предпоставка (от рода на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът е длъжен да следи служебно) относно процесуалната допустимост на предявена искова молба е процесуалната легитимация на страните в процеса. Това понятие означава, че страните в един граждански спор при подаване на исковата молба в съда трябва да имат качеството нанадлежни страни в процеса. Процесуалната легитимация на страните, определяща ги, катонадлежни страни“ в процеса, предполага в полза на ищеца  да съществува право на иск, което определя неговата активна процесуална легитимация, т.еискът да е предявен от лице, което не е чуждо на правния спор, носител е на субективното право, титуляр е на гражданското правоотношение.

Представители на страните по пълномощие могат да бъдат само изброените изчерпателно в чл. 32 ГПК субекти. Към исковата молба е приложено пълномощно, с което Л.В.М. е упълномощил К.В.Д. да управлява и стопанисва процесното МПС, с право да получава застрахователни обезщетения. Пълномощното дава представителна власт и за пред съдебни органи, с право да бъдат преупълномощавани трети лица по него.

Пълномощник, който не е в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, но има пълномощно за извършване на правни действия, може да упълномощи адвокат за извършване на процесуално представителство с оглед разпоредбата на чл. 32 ГПК при наличие на някоя от предпоставките на чл. 43 ЗЗД-ако пълномощникът е изрично овластен да преупълномощава трети лица и когато преупълномощаването е необходимо за запазване интересите на упълномощителя. При липса на изрично писмено изявление на упълномощителя за сключване на договор за адвокатска помощ, защита и съдействие, пълномощникът може да преупълномощи друго лице-адвокат, ако преупълномощаването е необходимо за запазване интересите на упълномощителя, и в този случай е налице валидно процесуално представителство – така в Решение № 44 от 18.06.2020 г. на ВКС по т.д. № 962/2019 г., II т.о., ТК.

В случая исковата молба е депозирана от адв. Х.Б., което е допустимо,  с оглед представеното пълномощно, което дава възможност на упълномощеното лице да преупълномощава трети лица /л. 18 от делото/. Към исковата молба обаче не е приложено пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. Б. – приложен е само договор за правна защита и съдействие от 15.01.2020 г. Ето защо първо следва да се дадат указания на ищеца да представи пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. Х. Б.и евентуално ако не бъде представено такова, производството следва да се прекрати, поради съображенията, изложени от РС-Ихтиман. След като не е сторил това, РС-Ихтиман преждевременно е прекратил производството, като е направил извод, че ищецът предявява от свое име  чужди права.

Въз основа на изложените съображения, постановеното от РС-Ихтиман определение е неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящото определение.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение от 15.05.2020 г., постановено по гр.д. № 69/2020 г. по описа на РС-Ихтиман и ВРЪЩА делото на РС-Ихтиман за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                

            2.