№ 158
гр. Свиленград, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200500 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG12092022/5800/РВ-1636
от 27.01.2023 година на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), с което на В. К. К. с ЕГН ********** с адрес
с.******************, за нарушение на чл.179,ал.3А от ЗДвП на основание
чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800 лв.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на
НП ,като се твърди,че нарушението описано в него не било извършено от
жалбоподателя,а наложеното наказание било незаконосъобразно и
несправедлИ.. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. К. К. , не се
явява. От пълномощника му адв.Д. е постъпила молба/докладвана след
съдебно заседание/ в която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ),
редовно призован, редовно призовани, не изпращат представител. От
пълномощника му е постъпило писмено становище, в което оспорва жалбата
по подробно изложени в нея съображения. Претендира присъждане на
разноски по делото,а именно-юр.възнаграждение. Отправя възражение за
прекомерност на претендираното от другата страна възнаграждение. В
1
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 12.09.2022 година в 16,25часа при излизане от територията на
Р.България на ГКПП Гюешево пристигнало ППС с рег.№СВ 9947 АВ,вид
влекач,марка Рено Премиум с обща техническа максимална маса над
12тона,управлявано от жалбоподателя. По същото време на пункта
изпълнявали служебните си задължения св. И. К. С. и св.Т. И. .
След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) (т.нар. ТОЛ система), контролният орган -
св. И. К. С. констатирал, че на дата 24.08.2022 година в 12.28 часа в извън
населено място, а именно: на А-4,км. 89+476 /находящ се в землището на село
Момково,общ.Свиленград/, включен в обхвата на платената пътна мрежа е
засечено с контролно устройство с идентификатор №20381, , посоченото
моторно превозно средство (МПС) ,което е било управлявано, без да има
предварително закупена маршрутна карта и без да е изпълнено задължението
за установяване на изминато разстояние, респ. заплащане на дължима такса за
движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система
под формата на доклад и снимков материал като са налични две снимки, на
които е виден регистрационният номер на автомобила /само от едната снимка
се установява номера на автомобила ясно/. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен № СВ 9947 АВ, датата, часа и
мястото на движение и е посочен номерът на контролното устройство.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата
12.09.2022 година, св. И. К. С., във връзка с възложените му функции,
съставил против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) №BG 12092022/ 5800/Р8-1636 от
12.09.2022 година.
Това процесуално действие извършил и с участието на колегата си –
свидетеля Т. С.а И..
В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че влекачът е управляван
(засечен) без да има предварително закупена маршрутна карта и без да е
изпълнено задължението за установяване на изминато разстояние, респ.
заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която вписва за нарушена.
2
АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 12.09.2022 година, който не е
вписал възражения по него.
АУАН е връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение / като в акта погрешно е указано правото на нарушителя срока за
подаване на писмено възражение /.
След получаване на образуваната преписка, Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура” (АПИ) е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган и наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв.
Обжалваното НП не е редовно връчено жалбоподателя ,доколкото е
изпращано процесното НП един път на адреса на нарушителя,но същият не е
получил процесното и въпреки това АНО е приел,че същото е влязло в сила
на основание чл.58,ал.2 от ЗАНН на 09.06.2023г.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) да издават съответно АУАН и
НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № ЗАМ-
1434/32-263874 от 08.08.2022 година на Директора на агенция Митници
Заповед № РД-11-135/от 27.01.2023 година на Председателя на Управителния
съвет на АПИ и Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021 година на Председателя
на Управителния съвет на АПИ , Заповед №ЧР-СП-НТУ-23/24.01.2023г. и
Заповед №РД-11-760/19.08.2022г. на Председателя на Управителния съвет на
АПИ, видно от които актосъставителя има право да съставя АУАН за
нарушения на ЗДвП, а Георги А. Темелков е оправомощен да издава НП по
ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя
на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
Служебно известно е публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.-
Разрешение за строеж № РС-32 от 15.05.2015 година, издадено от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, относно
внедряване на система за автоматизирано събиране и анализ на данни за
пътния трафик по АМ и първокласни пътища на територията на Република
България, т.е. за извършване на строително-монтажни работи – автоматичните
устройства, записващи пътния трафик се разполагат върху типови стоманени
рамки.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
3
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – И. К. С. и св. Т.
С.а И.. Част от писмените доказателствени източници по тяхното съдържание
не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени
същите при формиране на фактическите и правните си изводи.
С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на св.И. К. С. и св. Т. С.а И., които са
безпротИ.речиви, логични и взаимно-допълващи се, правдИ. звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което
да ги провокира да съставят АУАН. И това е така предвид липсата на
протИ.речия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават от
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства от АНП и в другите документи,
налични по делото. Ето защо, според Съда показанията на посочените двама
свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето и мястото на
осъществяването му. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП и представени по делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Съдът намира,че НП не е влязло в законна сила ,така както се сочи в
придружителното писмо до съда,по следните съображения:
В процесното Наказателно постановление е отразено,че е влязло в законна сила
на 09.06.2023г. на основание чл.58,ал.2 от ЗАНН.
Съгласно последната- Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се
намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. ( чл. 58, ал. 2 от ЗАНН).
За да се приеме, че срокът за оспорване на НП е изтекъл, е необходимо да се
установи датата на редовното му съобщаване. При редовно връчване правата на
адресата са гарантирани, а задълженията на административнонаказващия орган -
изпълнени, какъвто не е разглежданият случай.
Правилото на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН допуска връчване на наказателното
постановление чрез прилагане по преписката при кумулативното наличие на две
4
предпоставки - нарушителят или поискалият обезщетение да не е намерен на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен.
Правилото не подлежи на разширително тълкуване. Правилата на чл. 180 от НПК
във връзка с чл. 84 от ЗАНН при връчване на наказателното постановление в
хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поставят в тежест на административнона-
казващия орган да докаже, че са спазени изискванията на закона, тоест че нарушителят
не е намерен на посочения от него адрес, а новият адрес е неизвестен.
Само при наличие на доказателства за изпълнение на тези законоустановени
предпоставки, връчването по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН би било редовно
процесуално действие, от което възниква последицата в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН - начало
на срок за обжалване.
В конкретния случай такива доказателства липсват. Освен изпращането на
процесното НП един път на адреса на нарушителя, не са ангажирани други
доказателства в подкрепа наличието на втората кумулативна предпоставка -
нарушителят да е сменил адреса си и новият адрес да е неизвестен.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че наказващият орган не е представил
доказателства, а липсват и твърдения в тази насока, че е положил усилия да открие
новия адрес на нарушителя или да е предприел действия за връчване на наказателното
постановление по друг начин.
В представената по делото пред съда административнонаказателна преписка
липсват каквито и да е доказателства, които да удостоверяват факта на продължително
или постоянно отсъствие на жалбоподател я от посочения от него адрес или за
промяна на адреса.
Същевременно, следва да се посочи, че няма конкретни данни по преписката да е
извършвана проверка в масивите на МВР или Национална база данни "Население" за
обстоятелството дали жалбодателя има регистриран различен постоянен и настоящ
адрес в страната, от този, посочен в АУАН и в процесното НП.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че в случая не са били
налице двете кумулативно дадени предпоставки за приложението от страна на АНО на
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. /така и Определение № 907 от 28.11.2022 г. на
АдмС - Хасково по к. ч. а. н. д. № 1116/2022 г. и Определение № 692 от 19.07.2023 г. на
АдмС - Хасково по к. ч. а. н. д. № 738/2023 г./
По изложените по горе доводи ,съдът намира жалбата за допустима и от
надлежното лице.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена/доколкото срещу жалбоподателя има образувано изп.производство и
същият по повод на това е подал процесната жалба с твърдения,че едва тогава
е научил за издаденото НП/, поради което производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на
санкцията.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта
5
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.
Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които
управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения.
В конкретния случай описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано
с надлежната административнонаказателна разпоредба, а е посочена като
нарушена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Т.е. за описателното
в НП нарушение следва да бъде посочена нарушената материалноправна
норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои действия коя норма на
закона е нарушил. Задължение на органа е съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са били нарушени,
което в настоящия случай не е сторено.
Иначе казано описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с
надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на
вменените на жалбоподателя факти. Изложеното представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за
незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата
отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща се
задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизит на същия акт.
Извеждането на правната квалификация от други налични по делото
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
В случая не би могло да се приложи разяснението, дадено в цитираното в
Писмените бележки на процесуалния представител на АНО, Тълкувателно
решение, тъй като като нарушена е посочена санкционната норма и не може
да се преквалифицира деянието поради липсата на посочена
материалноправна разпоредба.
Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо
жалбоподателя следва да отпадне като НП бъде отменено като
незаконосъобразно.
Липсват доказателства относно собствеността на превозното средство, с
което е извършено твърдяното нарушение.
6
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП- тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл.
10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея
4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол
такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му.
В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва:1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а – в размер
1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват
чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП,
чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от
ЗП, и доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 изр. Първо от ЗДвП електронната
система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в,
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като се
отчете, че съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица проверяват
създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на
разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване
на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя по смисъла
на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което
електронната система е създала доклад.
7
Дали този доклад ще даде основание на длъжностните лица, при
изпълнение на задълженията им по чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП да пристъпят, в
един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата, към съставяне на
АУАН в присъствие или в отсътвие на нарушителя, или ще бъде издаден
електронен фиш, то при всяко развитие на административнонаказателното
производство презумцията, следваща се от нормата на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП ще бъде приложима.
Оттук следва и извода, че след като нарушението е установено от
електронна система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и,
както е видно от издаденото НП при водене на
административнонаказателното производство администратвино-наказващия
орган не е установил водача на МПС,тъй като не са направени от негова
страна усилия за издирването му /липсват ангажирани доказателства в тази
насока по АНПр/ , то в случая АНО е следвало да издаде НП на собственика
на МПС, а не на водача–жалбоподател, към момента на констатиране на
нарушението.
В случая по делото не е установено и подаване на декларация по реда
на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият
следва да бъде приет за нарушител. Всичко това отнесено към конкретния
случай навежда на извод, че щом контролни органи са решили да потърсят
отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата
на генериран запис от системата), то и те е следвало да процедират по реда на
чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Едва след това и само ако собственикът възрази – АНО е следвало
да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е
сторено.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно поради констатираните
от съда по горе нарушения.
Извън горепосоченото ,дори и хипотетично да се приеме,че описаното
адм.нарушение е доказано по безспорен начин и липсват коментираните по
горе нарушение, то съдът като съобрази постановеното Ршение по дело
№61/2023 на СЕС ,съгласно което съдът е приел,че Член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
8
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер.
При това положение следва да се приеме,че е налице несъразмерност на
наказанието спрямо нарушението във връзка с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета. Принципът за пропорционалност/
съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е
основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на Съда
на Европейския съюз (СЕС) от 09.02.2012 година по дело C-210/10, т. 23).
Налице е и постановено Решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело С-
61/2023 година, където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на Глоба или Имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса” с фиксиран размер.
Очевидно налагането на Глоба в размер на 1800 лв. се явява крайно
непропорционално спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на
незаплатената пътна такса, което положение е нетърпимо съгласно правото на
Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, доколкото наложената Имуществена санкция се явява
несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност
да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно извършването на
нарушението, които да обосноват налагането и на наказание в по-нисък
размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен размер.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната. От
тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една
страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и
от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на
Имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.
Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя
цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки
конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество безспорно е
налице в настоящият случай.
Воден от изложените принципни постановки Съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП протИ.речи на принципа
на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
9
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ползвателите на ПС такси.
Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но преценени
през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава санкционна
разпоредба и наличието на административно наказание в абсолютно
определен/фиксиран размер, то същата следва да остане неприложена, а ЕФ
да бъде отменен като незаконосъобразен.
Само за пълнота на съдебният акт, следва да се посочи,че неправилно в
АУАН е посочен 3дневен срок за подаване на писмени възражения срещу
съставения акт,т.к. с настъпилите изменения на ЗАНН,този срок е удължен на
7дни.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно поради констатираните
от съда по горе нарушения.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 480 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО се претендира
такива, но с оглед изхода на делото,такива не се дължат.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144
от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е
представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38 от ЗА
и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от страна на
адв.Петров.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на
друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
10
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на пълномощника на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480лева.
По делото се констатираха направени разноски в общ размер на
277,00лева– пътни разходи на свидетели, платени от бюджетните средства на
Районен съд – Свиленград,съдът намира следното.
Производството по обжалване на НП е особен вид наказателно
производство, разноските за явяване на свидетел, вещо лице и т.н. по което се
определят по правилата на НПК, с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН.
Следователно при уважаване на Жалбата, разноските по делото остават за
сметка на Държавата. В тази връзка е и Тълкувателно решение (ТР) № 3 от
08.04.1985 година на ОСНК на ВС (, което не е изгубило правната си сила),
което предвижда: „По делата от административнонаказателен характер за
призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят предварително
разноски. Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните
възлага разноските по делото.”.
При това положение следва сторените разноски за явяването на
свидетел,следва да останат в тежест на съда.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 вр с
ал. 3,т.1 и т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № BG12092022/5800/РВ-1636 от 27.01.2023 година на
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с което
на В. К. К. с ЕГН ********** с адрес с.******************, за нарушение на
чл.179,ал.3А от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 1 800 лв.
11
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството адрес: град София, бул.„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ
на адв.И. А. Д. от АК Хасково с личен № ********** , сумата в размер на
480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по
АНД № 500/2025 година по описа на Районен съд – Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА направените пътни разноски на свидетели в общ
размер на 277,00лева ДА ОСТАНАТ в тежест на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12