Решение по дело №94/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 101
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20215200900094
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. П., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20215200900094 по описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано по подадена искова молба от Е. С. Ш.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „М.“ № **, против ЗАД
„ДАЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК ***, с която е предявен иск
по реда на чл.432 КЗ, а именно за сумата от 70 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания; както
и за сумата от 2067 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претендирани
ведно със законната лихва върху главницата от 03.02.2021 г. до
окончателното изплащане.
В обстоятелствената част на ИМ са наведени следните твърдения:
На **** г. около *** ч. Е. Ш., прибирайки се от работа по обичайния си
маршрут, пресичала бул. „Г.Б.“ при кръстовището с ул. „К.Ч.“ в гр.П..
Изчакала зЕ.та светлина на работещата светофарна уредба и предприела
пресичане по пешеходната пътека. Преминала едното платно, достигнала
разделителния остров, след което продължила да пресича и направила
няколко крачки по пешеходната пътека, когато усетила силен удар в дясната
част на тялото си, в областта на седалището, от който жената загубила
равновесие, направила една две крачки встрани и се стоварила на земята.
Ударът бил причинен от Г. Л. М., ЕГН **********, който управлявайки л.а.
1
Ф. П., рег.№ ***, предприел ляв завой на кръстовището между ул. „К.Ч.“ и
бул. „Г.Б.“, като не пропуснал движещата се по пешеходната пътека ищца.
Водачът слязъл от автомобила си, за да види как е жената, но в този момент
автомобилът продължил да се движи и с гумите си започнал да прегазва
пострадалата, след което преустановил движението си. Пострадалата все още
била в съзнание и изпитала силна болка в областта на таза.
По случая било образувано ДП№*****г. по описа на Военно-окръжна
прокуратура-П.. Съставен бил констативен протокол с пострадали лица.
Пострадалата била откарана с линейка в МБАЛ гр.П., където след
обстоен преглед, изследвания и рентгенографии, лекарите поставили
окончателна диагноза: *******. Била настанена за лечение в отделението по
***** към същата болница, където било извършено **** на фрактурата и
остава под наблюдение *** дни. Твърди се, че тези дни били най-тежките за
нея, тъй като болките били неописуеми и системно й вливали обезболяващи.
На *** г. ищцата била изписана за домашно лечение с предписания да
спазва строг постелен режим. Забранени й били всякакви движения, поради
което **** за всичките й физически нужди разчитала на болногледач. Твърди
се, че към настоящия момент пострадалата била все още ****,
възстановяването било бавно и съпътствано със силни болки в областта на
травмите, постоянно неразположение и прием на обезболяващи.
В хода на лечението били сторени множество разноски - за лекарства и
хранителни добавки, за болногледач, ***, транспортни разходи (сочи се че за
контролните прегледи пациентката била транспортирана с частна линейка) и
др., които сериозно затруднили пострадалата, тъй като се безпокояла, че е в
тежест на близките си.
След като започнала да се изправя и раздвижва, на ищцата била
назначена комплексна рехабилитационна програма, а придвижването й се
осъществявало с помощта на две патерици. На **** г. била приета за
физикална терапия и рехабилитация в Специализирана болница за
рехабилитация „О.“ ЕООД - гр.Д.. При една от процедурите в СПА зоната на
болницата, поради нестабилната си походка ищцата паднала и ударила ****
***. Направена рентгенография установила фрактура на ******. ***та й била
*****, след което по спешност насочена към консултация с ***, а на *** г. в
МБАЛ-П. била извършена оперативна интервенция за *****.
2
Твърди се, че нелепият пътен инцидент поставил началото на една цяла
поредица негативни събития, които буквално преобърнали живота на
пострадалата - от млада, енергична, работлива и дейна жена, тя се превърнала
в постоянен пациент. Тъй като първоначалният курс бил предсрочно
прекратен, поради падането, от *** г. до *** г. ищцата провела нов курс за
рехабилитация в „Специализирани болници за рехабилитация национален
комплекс ЕАД филиал гр.П.“, като й предстоял и следващ курс.
Твърди се, че и към настоящия момент походката на ищцата била
нестабилна, а болките в областта на травмите й се появявали периодично при
повече натоварване и при смяна на времето, поради което бил наложителен
периодичен прием на обезболяващи.
Всичко това, както и силният шок от опасността да загуби живота си, й
причинили *****. Нелепият инцидент я поставял в трудна физическа и
финансова зависимост от най-близките й. Преди инцидента ищцата била
изключително усмихната и контактна жена, а непосредствено след
катастрофата при нея настъпила промяна -
**********************************. Всичко това наложило необходимост
от посещения при психолог, който да помага на ищцата да преодолее
психическото напрежение, вследствие на инцидента. В подкрепа на
съображенията си представя становище от психолог Т. Ф. в УМБАЛСМ
„Н.И.П.“ .
Обобщено е, че вследствие на ПТП за пострадалата възникнали
множество неимуществени вреди, свързани от една страна със силните болки
и негативни преживявания, а от друга страна с дългия период на
нетрудоспособност и финансови затруднения, които следва да бъдат
справедливо компенсирани.
Твърди се, че отговорността на водача Г. М. за процесния инцидент се
покривала от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД
„Далл Богг: Живот и здраве”, по застрахователна полица № *****, валидна от
24.11.2020 г. до 23.11.2021 г.
На 25.02.2021 г. ищцата предявила претенция за заплащане на
обезщетение по реда на чл.380 КЗ, а в законоустановения срок не последвало
произнасяне от страна на ответния застраховател, което обуславяло правния
интерес от предявяване на настоящия иск.
3
Въведеният петитум е, съдът да постанови решение, по силата на което
да осъди ответника да заплати сумата от 70 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания в
резултат на причинена комплексна средна телесна повреда, която е в пряка и
непосредствена зависимост от ПТП-то, както и сумата от 2067 лева (до
момента на подаване на исковата молба в съда) - обезщетение за имуществени
вреди, а именно общ сбор от сторените до момента разходи за лекарства,
хранителни добавки, заплата на болногледач и др., ведно с мораторна лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - 03.02.2021 г., до датата
на окончателното изплащане на обезщетението; които да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: ****, с титуляр Е. С. Ш.
Претендират се разноските по делото, в т.ч. адв. хонорар, определен по
реда на Наредба № 4 за минималните адвокатски възнаграждения.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответния
застраховател, в който се оспорва основателността на претенциите, като при
условията на евентуалност се иска намаляване размера на обезщетението.
Не се спори, че към датата на процесното ПТП - 03.02.2021 г. за
въпросния л.а. „Ф.” модел „П.“ с peг. № *** е съществувало валидно
застрахователно правоотношение, възникнало съгласно Застрахователна
полица № *****, сключена на 20.05.2020 г. със „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве” АД.
Изразява се становище, че в разглеждания случай обаче нямало данни
водачът на лекия автомобил да има вина за настъпване на процесното ПТП,
като се възразява процесния инцидент да е настъпвал при описаните в
Констативния протокол обстоятелства. Интерпретирани са свидетелски
показания, дадени по ДП №*** г. по описа на ВОП-П., на база на които е
направено възражение, че ищцата не е пресичала на точно обозначеното за
това място, движейки със забързана скорост и така не е спазила разпоредбите
на чл.113, ал.1, т.1, както и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП.
Оспорва се също така пострадалата да е претърпяла каквито и да са
психически травми вследствие на ПТП, различни от обичайните при
настъпване на ПТП. От посещението при психолога Т.Ф. в УМБАЛСМ „П.“,
след снетата анамнеза, се посочвали само общи постулати за възможните
евентуални негативни отражения върху пострадалата, като се препоръчвало в
4
случай че такива са констатирани, ищцата да посещава специалист за период
до *** м. Липсвали обаче доказателства, че такива сеанси са бил провеждани
след това.
Оспорва се в случая да е била налице необходимост от предоставяне на
допълнителни грижи от страна на болногледача М. Б., тъй като подобни
грижи можело да се предоставят на пострадалата и от близките й, а
представеният граждански договор обобщено не съдържал конкретни
уговорки относно интензитета на предоставяните грижи. Оспорва се, че
платените по посочения договор суми са завишени, а отделно от това и не са
били реално заплатени.
Пак във връзка с твърденията на ищцата за сторените допълнителни
разходи, се сочи, че не ставала ясна причината пострадалата да е била
транспортирана от МБАЛ П. до гр.П., при положение, че постоянният й адрес
се намира в гр.П..
Твърди се, че посещенията на пострадалата в рехабилитационните
центрове през м. ** г. и м. **** г. не са били необходими и същите
евентуално са свързани с други травми или дегенеративни заболявания, които
ищцата е имала. Освен това се възразява и че посещенията са направени след
като е изтекъл обичайния период за възстановяване на травмите вследствие
от процесното ПТП, като застрахователят не следва да покрива допълнителни
разходи за предоставяне на подобрени условия. В тази връзка се възразява
фрактурата на левия радиус на ***та и последвалата оперативна интервенция
да е в причинна връзка с травмите, получени при процесното ПТП.
Сочи се, че ищцата не е посещавала предписаните й контролни
прегледи, което е довело до удължаване на възстановителния период поради
ненавременни медицински грижи и предписване на допълнителни
медикаменти.
Твърди се, че представените болнични листове не са били издадени във
връзка с уврежданията, предизвикани вследствие на процесното ПТП от ****
г. Излагат се съображения, че обичайният период за възстановяване от
подобни травми е значително по-кратък от периода на болничните листове с
продължителност до средата на м. *** г. или повече от ***м. от датата на
инцидента. Поддържа се, че в подкрепа на този извод било обстоятелството,
че сключеният граждански договор с болногледача М. Б. бил с
5
продължителност *** м., а не за по-дълъг период, както и че удълженият
болничен лист се дължи на други травми без връзка с въпросното ПТП.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания,
както и несъответстващо на принципите на справедливост по чл.52 ЗЗД.
Оспорва се акцесорния иск за лихва, размера й, както и началния
момент, от който същата се претендира, по аргумент за неоснователност на
главния иск. Описано е, че застрахователната претенция до ответното
дружество било заявена на 25.02.2021 г. С уведомление от 18.03.2021 г.
дружеството изискало от ищцата на допълнителни документи, сред които и
банкова сметка, по която евентуално да се получи обезщетението, които
според застрахователя не били представени непосредствено преди изтичане
на 3-месечния срок, поради което последвал отказ. Едва с писмо от 18.06.2021
пострадалата представила допълнителните документи, а с имейл от
28.06.2021 г. чрез адв. Д. била предоставена и банкова сметка.
Сочи се, че на 29.06.2021 г. застрахователят е изплатил на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 12 500 лв. по предоставената от нея
банкова сметка, поради което същата била компенсирана в пълна степен за
претърпените и доказани от нея имуществените и неимуществени вреди.
Възразява се по този повод, че претенцията за мораторна лихва се явява
неоснователна, с оглед предпоставките и сроковете по чл.497 КЗ във вр.
чл.106, ал.3 и чл.496, ал.1 КЗ, а съгласно разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ
непредоставянето на банкова сметка от страна на лицата, подаващи
застрахователни претенции, има за последица забава на кредитора. Затова и
претенцията за мораторна лихва, считано от датата на ПТП, била
неоснователна.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, в
която същият оспорва изцяло обстоятелствата и възраженията, направени с
писмения отговор, като не навежда нови факти и обстоятелства. Излагат се
подробни съображения.
Относно изплатеното в хода на настоящето производство обезщетение
от ответното застрахователно дружество становище на ищцата е, че така
определен размера му 12 500 лева е недостатъчен и същата го приема като
частично плащане, като за останалата неизплатена част от дължимото
6
обезщетение ответникът дължал и лихва за забава. Наред с това се подържа,
че с това си действие на практика застрахователя признава иска по основание,
като спорен остава единствено размера му.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответното дружество е депозиран
допълнителен отговор, с който се поддържат всички твърдения, възражения и
доказателствени искания, направени и с първоначалния отговор на ИМ, като
се излагат подробни съображения в този смисъл.
Страните по делото са представили доказателства за установяване на
твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване
разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
Относно установяване механизма за настъпване на процесното ПТП по
настоящото дело е приета съдебна автотехническа експертиза,
заключението на която съдът изцяло кредитира, тъй като същата не е
оспорена от страните и кореспондира изцяло с доказателствения материал по
делото.
Установява се от заключението на същата, както и от показанията на
свидетеля Г. Л. М. (водач на сочения увреждащ автомобил ), че процесното
ПТП е възникнало на **** г. на кръстовището на бул. “Г.Б.“ и ул.“К. Ч.“в гр.
П. към ***ч. в тъмната част на деня, при работещо улично осветление, при
суха и чиста асфалтова настилка. В тази си част бул. „Г.Б.“ се състои от две
платна за движение, като между лентите има хоризонтална маркировка, а
между платната - повдигнат разделителен остров , който е без преградни пана
и е частично затревен и залесен. Максимално разрешената скорост за пътния
участък на бул. “Г,Б. “ е 50 км/ч. Кръстовището на бул. „Г.Б.“ и ул.“К.Ч.“ е
регулирано с трисекционна светофарна уредба за движение на ППС /която
към момента е работела в нормален режим/ и двусекционна светофарна
уредба за движение на пешеходци /която също към момента на ПТП е
работила/.
След разрешен сигнал на светофара водачът на л.а. “Ф. П.“, рег. № ****,
движейки се по ул.“К. Ч.“ и изпълнявайки маневрата „завой на ляво“ в
посоката изток - юг достига скорост от около 36 км/ч, като възприема
7
пресичащата от ляво и пред него пешеходка по пешеходната пътека от
дистанция около 18 метра, реагира на екстрено спиране, но в спирачен път я
блъска. Изяснява се от вещото лице, че 9-10 секунди преди удара Е. С. Ш. е
предприела пресичане на бул. „Г.Б.“ по пешеходната пътека в изток-запад
първоначално по източния дял на пътеката през разделителния остров и
накрая по западния дял. Цикълът на светофарната уредба по това време е бил
в режим зелен сигнал от 26 секунди за движещите се ППС по ул. “К.Ч.“ и
зелен сигнал 26 секунди за пешеходците пресичащи бул. „Г.Б.“.
Навлизайки в темп „бързо ходене“ след разделителния остров в
западния дял на пътеката, изминавайки около 2,8 метра последва първия
удар. Със започване на движението по пресичане на пътното платно след
светване на разрешения сигнал - зелен по пешеходната пътека, с първата
крачка на пътното платно от изток на запад, пешеходеца Ш. е възникнала като
опасност за водача на лекия автомобил извършвайки маневрата „завой на
ляво“. Ударът за пешеходеца е при скорост на автомобила от около 23 км/ч с
предната броня в долните крайници и от дясно, при което тялото на
пострадалата е загубило устойчивост, подхвърлено и възкачено върху капака
над двигателя. В процеса на спиране след удара тялото изпада напред и пред
бронята на автомобила на около 0,4м.
Експертът е категоричен в заключението си, че при установената
скорост на лекия автомобил от 36 км/ч и общия път изминат до мястото на
удара от около 30 метра, пълния спирачен път или т.н. „опасна зона“ е 21
метра и произшествието е било предотвратимо от водача. В конкретната
ситуация, според експертизата, водачът е възприел пешеходката като
опасност със закъснение. Ударът върху пешеходеца е настъпил в режим на
екстремно спиране на автомобила,скоростта в момента на удара с пешеходеца
е била около 23,0 км/ч, а мястото на удара е върху пешеходната пътека на 2,8
метра западно от края на разделителния остров и на 1,20 метра северно от
южния и край.
Установява се още от заключението, че след този удар водачът на
автомобила Г. М. е слязъл от автомобила, без да изгаси двигателя и да го
приведе в невъзможност да потегли сам за да окаже помощ на пострадалата.
Лекия автомобил, който е с автоматична скоростна кутия в момента на
слизане на водача е бил в състояние неприведен в невъзможност да потегли,
8
т.е. в положение на лоста за включване различно от „Р“ или „N“, при което
автомобилът потегля на обороти на празен ход на двигателя самостоятелно
напред и втори път удря - притиска с ниско разположените предни части и
лява гума пешеходеца Е. Ш., която в този момент се опитвала да се изправи.
Установено е от експерта, че спецификата на първия удар за лекия автомобил
е челен, прав, централен, а за пешеходеца е страничен от дясно. Втория удар
за лекия автомобил е челен, прав, а за пешеходеца страничен в легнало
положение, като в резултат на тези два удара на пешеходеца Е. Сп. Ш. са
причинени телесните повреди.
Така описаното ПТП е онагледено в скица – в динамичен план,
изготвена от вещото лице и приложена към заключението.
За установяване на характера и степента на получените увреждания от
ищцата, както и извършените от нея разходи за лечение, е приета съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П. М., която като
неоспорена от страните и кореспондираща изцяло с доказателствения
материал по делото съдът изцяло кредитира.
От същата се установява, че след настъпване на ПТП-то ищцата е
транспортирана до Спешно отделение на МБАЛ-П., където била прегледана,
консултирана, изследвана и хоспитализирана в Ортопедотравматологичното
отделение на болницата. Установено е, че са й били причинени ***********.
Според вещото лице доктор М., описаното ********* е резултат на
притискане на **** в предно-задна посока, осъществено от лекия автомобил
върху тялото на пострадалата и същото е в пряка причинно-следствена връзка
със станалото ПТП.
Съгласно изводите на експерта при обичаен ход на оздравителния
процес счупването на *******, като обичайно се възстановява годността за
полагане на физически труд за около 3,5 до 4 месеца. Отчетено е в
заключението, че счупванията в областта на *******изискват покой в леглото
за около 30-35 дни, болният се раздвижва в леглото след изтичане на втората
седмица, изправя се на 30-ден и се придвижва с патерици до изтичане на не
по-малко от 60 дни, след което започва постепенно да натоварва крайника.
След това се провежда рехабилитация. Според вещото лице, в ранния период
след травмата, поради силната болка - спонтанна и при опит за движение е
бил наложителен приемът на обезболяващи и противовъзпалителни средства.
9
Необходимо е било прилагане на антикоагуланти за профилактика на
тромбемболични усложнения по време на болничния престой и в домашни
условия за 25-30 дни, като възможностите за самообгрижване са силно
редуцирани.
Според приетата СМЕ пострадалата е провела адекватно лечение по
повод на получените от ПТП-травми, което е включвало покой на легло,
придвижване с помощни средства, физиотерапия. Първите
физиотерапевтичните процедури при пострадалата са били прекъснати
преждевременно, поради травма ***. Оздравителният процес е бил
проследяван с контролни прегледи, което е установено и от приложените
амбулаторни листове. В случая липсват данни лекарските предписания да не
са били спазвани от пострадалата. Вещото лице е отчел в заключението си, че
при тазовата фрактура оздравителния процес протича с репаративна
регенерация на костта - калусообразуване. При счупване само на горното
рамо манипулации в областта на таза не са необходими. Няма също така и
данни пострадалата да е губила съзнание и няма данни за черепно-мозъчна
травма
Пак според СМЕ в периода след травмата, в който пострадалата е била
на легло, придвижването й е било възможно да става със специализиран
транспорт в легнало положение. Вещото лице е посочил, че лечението на
тазовото счупване изисква провеждане на рехабилитационни процедури, с
които се цели облекчаване на болковия синдром, намаляване на
функционалния дефицит в долните крайници - увеличаване обема на
движения в ставите, подобряване на мускулната сила и тонус и подобрение на
ДЕЖ.
По отношение на лечението и в рехабилитационен център в гр. П. през
*** г. експертът е установил, че пострадалата е постъпила там с оплаквания
от ********* Според вещото лице това увреждане на ******** не може да
бъде свързано по категоричен начин с преживяната травма от ПТП.
Относно претендираните имуществени вреди от приетите писмени
доказателства – граждански договор от *** г. и 2 броя разписки се
установява, че в периода от *** г. до 08.04.2021 г. за ищцата е полагала грижи
болногледачка, възнаграждението на която е било общо в размер на 1600
лева. За транспортирането на ищцата от МБАЛ П. до гр.П. същата е заплатила
10
90 лева, което се установява от фактура №****г. От фактура №******* г. и
фактура №***** г. се установява, че същата е заплатила общо 145 лева
потребителски такси свързани с престоя й в „СБР О.“ ЕООД гр.Д..
Останалите представени писмени доказателства – рецептурни бланки, касови
бонове и фактури съдът не цени, тъй като от същите не може да се направи
извод, че са закупени лекарства, хранителни добавки и прегледи при лекар,
които да се в пряка връзка с лечението на ищцата от травмата получена при
процесното ПТП.
По делото отново за установяване твърдените болки и страдания,
изпитани от ищцата, са събрани гласни доказателства – показанията на св. Г.
К. - син на ищцата. Предвид, че показанията на
посочения свидетел кореспондират с останалия доказателствен материал по
делото, не са противоречиви помежду си, а и са в резултат на лични
непосредствени впечатления, съдът ги кредитира. Така, св. К. също
установява, че непосредствено след инцидента и при приема на майка му в
болничното заведение и по време на 5-дневния й престой там, пострадалата е
изпитвала силни болки и притеснения за здравословното си състояние.
Описва, че след изписването й през следващите 25 дни е била абсолютно
неподвижна, на********. По цял ден е *********. Свидетелят твърди, че
непосредствено след инцидента тя изпаднала ******. По този повод
започнала срещи с психолог от болница П., които първоначално се
провеждали онлайн, а впоследствие и в гр.С. Понеже архитектурата в къщата,
в която живеели била трудно достъпна – с вътрешни стълби към санитарните
възли, след изписването й ищцата била преместена в семейната къща в гр.П.,
където живяла близо 2 месеца - до момента, в който можела да се изправя с
патерици. Сочи, че именно до този момент ползвала услугите и на
болногледач, който намерили в гр. П., където цените за тази услуга били по-
ниски. След този момент ищцата се преместила отново в гр. П., като грижи за
нея полагали както св.К, така и неговата сестра, която се прибирала от гр. С.
Придвижвала се със затруднение. Твърди, че когато майка му била сама й
било трудно, тъй като трябвало да се справя самостоятелно с *******. На 20-
десетия ден след изписването се трябвало да бъде транспортирана до МБАЛ-
П., за да я прегледа лекар. Установява се от показанията на св. К, че майка му
е била общо ** месеца в болнични, от които ** месеца заради ****** и още
** месеца – заради счупването на *******, случило се по време на
11
проведежданата рехабилитация в гр. Д.. Свидетеля установява, че до
инцидента в гр.Д., ищцата не е имала странични усложнения. Твърди, че след
въпросните ** месеца, ищцата станала различен човек – *******. Сочи, че
преди инцидента ищцата не е имала здравословни проблеми, кръвно или
проблеми със сърцето. Ходела на ****, била дейна, а след инцидента се
залежала, качила килограми. Според свидетеля ищцата продължавала да
изпитва болки в *** и ***та.
Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение
страните не спорят в процеса и затова съдът приема за безспорно, че към
датата на процесното ПТП - 03.02.2021 г. за увреждащия л.а. „Ф.” модел „П.“
с peг. № **** е съществувало валидно застрахователно правоотношение,
възникнало съгласно Застрахователна полица № ***, сключена със „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве” АД, валидна от 24.11.2020 г. до 23.11.2021 г.
Не се спори, че от страна на застрахователя на 29.06.2021 г. е било
изплатено обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата Ш. в размер
на 12 500 лв.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ :
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***, е чл.432 ал.1 от КЗ и същият е
процесуално допустим като предявен от надлежни страни, при наличие на
правен интерес за същите.
Искът е основателен предвид наличието на материалноправните
предпоставки за това. Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ визира възможността за
увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди вследствие на деликт направо от застрахователя
при наличието на застрахователно правоотношение за застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното застрахователно
дружество. Налице са и предпоставките на чл.380 от КЗ предвид отправената
към застрахователя писмена застрахователна претенция от ищцата, по която
ЗАД „ДАЛЛ БОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е отказала изплащане на
застрахователно обезщетение в претендирания от нея размер, а само до
размера на 12 500 лева, които е и превела на пострадалата по банков път.
Безспорно и по несъмнен начин се доказа в процеса извършването на
12
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност, авторството
на Г. Л. М. и неговата вина за настъпване на процесното ПТП, както и
нанесените на ищцата телесни увреждания. В този смисъл безспорно се
установи в процеса, че на *** г. на кръстовището на бул. “Г.Б.“ и ул.“К. Ч.“в
гр. П. към *** ч. в тъмната част на деня, при работещо улично осветление при
суха и чиста асфалтова настилка, след разрешен сигнал на светофара водачът
на л.а.“ Ф. П. „ **** движейки се по ул.“К. Ч.“ и изпълнявайки маневрата
„завой на ляво“ в посоката изток - юг достига скорост от около 36 км/ч,
възприема пресичащата от ляво и пред него пешеходна по пешеходната
пътека от дистанция около 18 метра, реагира на екстрено спиране, но в
спирачен път блъска пешеходеца Е. С. Ш.. След този удар водачът на
автомобила Г. М. слиза от автомобила, без да изгаси двигателя и да го
приведе в невъзможност да потегли сам за да окаже помощ на пострадалата, а
л.а „Ф. П. „ ***, който е с автоматична скоростна кутия в момента на слизане
на водача, не е бил приведен в състояние на невъзможност да потегли, при
което процесния л.а. потегля на обороти на празен ход на двигателя
самостоятелно напред и втори път удря - притиска с ниско разположените
предни части и лява гума пешеходеца Е. Ш., която в този момент се опитвала
да се изправи. При така установените в процеса факти, се налага извод,
че виновният водач М. е нарушил правилата за движение по пътищата
чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.4 от ЗДвП и в резултат
на тези му действия е причинил по непредпазливост на ищцата Е. С. Ш., ЕГН
********** средна телесна повреда, изразяваща се ***********. Ето защо
съдът приема за доказани по несъмнен начин сочените по – горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД
Установено е и наличието и на останалите предпоставките ангажиращи
деликтната отговорност на ответното застрахователно дружество -
настъпилите за пострадалата ищца болки и страдания от причинените й
вреди, техния характер, степен и продължителност във времето, както и
пряката им причинна връзка с деянието.
Поради изложеното и с оглед валидно сключения застрахователен
договор „Гражданска отговорност” с ответното ЗАД „ДАЛЛ БОГГ : ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя.
13
По отношение на размера на дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на
търпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, от една страна, и доколко е налице и в каква степен
съпричиняване на вредоносния резултат от същата предвид направени в
процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД от
ответното застрахователно дружество.
Така, за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно
чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните указания дадени в
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно които за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
В този смисъл и както бе посочено по – горе в решението, получените
от ищцата при процесното ПТП травматични увреждания имат характер на
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, и са в резултат на
два последователни удара подробно описани като механизъм на ПТП. Без
съмнение тези травми са причинили на ищцата силни като интензитет болки,
които са предизвиквани, както от самите удари в самото им осъществяване,
така и спонтанно и при опит за движение в първите дни след нараняването. В
последствие, с времето, интензитета на изпитваните от нея болки е започнал
да намалява, но без да отшуми напълно в периода до пълното й
възстановяване. Това обстоятелство е наложило първоначално лечение с
болкоуспокояващи медикаменти, а в последствие и провеждане на
рехабилитационна програма. Наред с това лечението на травмата на ищцата
налагало покой в леглото за около 30-35 дни, като след изтичане на втората
седмица - раздвижване в леглото до изправянето й на 30-ден, а след това
придвижването й е с патерици до изтичане на не по-малко от 60 дни, след
което е започнала постепенно да натоварва крайника. Или обобщено, при
обичаен ход на оздравителния процес възстановяване годността на полагане
на физически труд настъпва за около 3,5 - 4 месеца. В случая обаче в
14
посочения период ищцата е претъпяла и втора травма – счупване на лявата
***, което допълнително е влошило здравословното й състояние и е причина
за нов период на неработоспособност, като нараняването е станало в
рехабилитационен център в гр.Д.. Не се доказа по категоричен начин обаче,
че тази, втората травма, е в пряка причинна връзка с първата получена при
пътния инцидент.
Установи се и още, че през първите два месеца на лечението ищцата не
е могла да полага каквито и да е било грижи за себе си, което е наложило и
наемането на болногледач. След този период до възстановяването й грижи за
нея и помощ са оказвали нейните близки.
Освен физическите болки ищцата е търпяла и значителен психически
дискомфорт. Установи се, че същата е *************. Същата значително е
променила поведението си, като от ведър и жизнерадостен човек се е
превърнала в затворен и тъжен.
Съдът прима за неоснователно направеното от ответното
застрахователно дружество възражение за нарушение от страна на
пострадалата на разпоредбите на ЗДвП, поради липса на доказателства в този
смисъл. Не се установи също така и твърдението на ответното
застрахователно дружество, че ищцата е създала реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за
опазване на собственото си здраве и живот, което поведение е довело да
настъпване на процесното събитие.
Напротив, доказано е по несъмнен начин, че тъкмо водачът на
автомобила, станал причина за настъпване на процесното ПТП, е допуснал
посочените множество нарушения на ЗДвП, което и е довело до причиняване
на телесната повреда на ищцата. В този смисъл, а и предвид разпореденото в
чл.119, ал.5 от ЗДвП пешеходецът не следва да се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие. Ето защо съдът прави горният
извод за неоснователност на възражението на ответника.
Неоснователно е възражението на ответника и за липсата на
необходимост болногледач да полага грижи за пострадалата при процесното
ПТП ищца с оглед установеното по делото, че процеса на лечение е изисквал
пълната й обездвиженост и постепенно раздвижване в период от 3,5-4 месеца.
Неоснователно е и възражението, че ищцата не е спазвала предписаният
15
й режим на лечение. Тъкмо обратното, изрично в.л. д-р М. в заключението си
е посочил, че пострадалата е спазвала предписания й режим, посещавала е
контролните прегледи и рехабилитационните процедури.
Не се доказа увреждането на ******да е свързано по категоричен начин
с преживяната травма от ПТП, респективно да се приеме, че е последващо
развило се заболяване и затова направените в този смисъл възражения от
ответното застрахователно дружество са основателни.
Основателни са и възраженията на ответника, че посещението на
рехабилитационния център в гр.П., както и всички разходи свързани с
травмата на лявата *** на ищцата не са в причинна връзка с процесното ПТП
поради което извършените във връзка с лечението й разходи не следва да се
присъждат.
От всичко изложено до тук относно вида и интензитета на търпените от
ищцата физически и психически болки при получената травма, мотивира съда
да приеме, че справедливият размер на застрахователното обезщетение е 30
000 лева и в този размер предявеният иск с правно основание
чл.498 ал.3 от КЗ във вр.с чл.432 ал.1 от КЗ като основателен ще следва да се
уважи. Сумата обаче следва да бъде намалена съобразно извършеното
доброволно плащане от застрахователя на обезщетение в размер на 12 500 лв.
- за претърпените от нея неимуществени вреди или общо следва да й се
присъди 17 500 лева, ведно със законната лихва за забава при спазване
разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, която е приложима в случая. Съгласно
последно цитираната законова норма законната лихва върху обезщетението
се дължи от по - ранната дата измежду двете - изтичането на 15 работни дни
от представяне на всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ или изтичане на
срока по чл.496 ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателствата, поискани от застрахователя по реда на чл.106
ал.3 от КЗ. В случаят ищцата е поискала от застрахователя изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
на 25.02.2021 г. Ответното застрахователно дружество на 18.03.2021 г. я
уведомява, че следва да представи и още други доказателства, както и
удостоверение за банкова сметка, по която да получи евентуално
обезщетението си. Към 20.05.2021 г. ищцата не е изпълнила задълженията си,
а прави това едва на 18.06.2021 г. като отново не представя удостоверение за
16
банковата си сметка. Последното е изпратено по ел.поща на застрахователя на
28.06.2021 г., който на 29.06.2021 г. извършва превода на определеното от
него обезщетение. При тези данни съдът приема, че в случая намира
приложение разпоредбата на чл.496 ал.1 т.1 от КЗ и законната лихва върху
обезщетение се дължи считано от 21.07.2021 г.
Над този размер – 17 500 лева до предявеният такъв от 70 000 лева иска
като неоснователен ще следва да се отхвърли.
По претенцията за имуществени вреди, съдът съобразявайки
установеното от фактическа страна приема същата за доказана за размера от
1835 лева, като за разликата от този размер до общо предявения от 2067 лева
с8ъщата се явява неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищцата претендира да й бъдат присъдени разноски в размер на 2030 лв.
за осъществено процесуално представителство. Предвид обаче изхода спора
такива й се дължат изчислени по компенсация съобразно уважената част от
иска и са в размер на 544,63 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищцата следва да заплати
на ответната застрахователна компания общо сумата 534,14 лева,
представляващи възнаграждение за вещо лице, такса за призоваване на
свидетел и юрисконсултско възнаграждение, изчислено по компенсация.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПзОС в полза на бюджета на съдебната власт дължимата
държавна такса в размер на 773,40 лв, опредЕ. съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения
иск, както и направените по делото разноски в размер на 400 лв –
възнаграждение за вещи лица по допуснати съдебни експертизи, които са
изплатени от бюджета на съда поради освобождаването на ищцата от
заплащането на такива.
Воден от горното и на основание чл.236 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***,
17
със седалище и адрес на управление гр. С., район И., бул. „Г.М. Д.“ № **, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „М.“
№ **, на основание чл.432 ал.1 от КЗ общо сумата от 19 335 (деветнадесет
хиляди триста тридесет и пет) лева, представляваща претърпени от ищцата
неимуществени вреди в размер на 17 500 (седемнадесет хиляди и пет стотин)
лева и имуществени вреди в размер на 1835 ( хиляда осемстотин тридесет и
пет) лева, в резултат на ПТП станало на *** г. около *** ч. на кръстовището
между бул. „Г.Б.“ и ул. „К.Ч.“ в гр.П., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 19 335 лева, дължима от 21.07.2021г. до пълното
изплащане на сумата, КАТО за разликата от 19 335 лева до 72 067 лева
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 ал.1 от КЗ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., район И., бул. „Г.М. Д.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на Е. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „М.“
№ **, сторени от последната съдебно деловодни разноски в размер на 544,63
лева, представляващи платен адвокатски хонорар изчислен по компенсация.

ОСЪЖДА „ЗАД „ДАЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., район И., бул. „Г.М. Д.“ №.. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПзОС в полза на бюджета на съдебната власт
дължимата държавна такса в размер на 773,40 лв, опредЕ. съгласно чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
върху уважения иск, както и направените по делото разноски в размер на
400 лв., представляващи възнаграждение за вещи лица по допуснати съдебни
експертизи, които са платени от бюджета на съда.

ОСЪЖДА Е. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул.
„М.“ №**, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район И., бул. „Г.М. Д.“
№ * сторени от последното съдебно деловодни разноски в размер на 534,14
лева, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част от иска .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
18
на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
19