Р Е Ш Е Н И Е  № 260140

гр.Русе, 05.03.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева………………………………………………………………….

и в присъствието на  прокурора.……………………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 2277/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Г.Б.С. до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001374/25.09.2020г. на Директора на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, с която моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован не се явява; вместо него се явява  процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

На 16.06.2020г. в района на ГКПП „Дунав мост“, трасе изход жалбоподателят управлявал автомобил „Фолксваген Каравел“ категория М 1 с ДК№ ..... В автомобила се возели осем човек, които пътували от България за ФРГермания и които били заплатили сумата от 120 евро на жалбоподателя за извършвания превоз. Бил спрян за проверка от св.Д.Д., инспектор при РД “Автомобилна администрация“ гр.Русе. Св.Д. извършил служебна проверка относно обстоятелството дали управляваният от жалбоподателя автомобил е включен в лиценз за извършване на обществен превоз на пътници, която установила, че не е включен в такъв, съответно жалбоподателят не е регистриран, като търговец, който е получил лиценз за извършване на подобна дейност.  В хода на проверката той не представил и копие на такъв. Не представил и контролен талон към СУМПС.

За констатираните нарушения св.Д. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО директорът на ОО”АА”-Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушението по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр наложил на жалбоподателя административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв., а за нарушението по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

       Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

          

Разгледана по същество е неоснователна.

       

В хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалният закон.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията са  описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната им отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин че състава на нарушението по чл.93  ал. 1 т. 1 от ЗАПр е осъществен от обективна и субективна страна от жалбоподателя. Съобразно цитираната разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. По делото безспорно се установява, че лиценз на жалбоподателя за международен превоз на пътници не е бил издаван; най-малко същият не е регистриран, като търговец ,което е абсолютно предпоставка за издаван ена такъв по арг. на чл.7 ал.2 от ЗАПр., тъй като информация за такъв в система „Лицензи“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ отсъства. Копие от такъв не е представен в хода на проверка, не се представя или твърди и в съдебно заседание.

  Превозът, който е извършвал жалбоподателят не може да бъде определен по друг начин, освен като обществен превоз на пътници. Това безспорно се установява от показанията на актосъставителя в с.з. и писмените обяснения на една от пътничките – К.С.Р., която изрично е посочила, че е заплатила сумата от 120 лв. на жалбоподателя за превоза до Германия и което е потвърдила пред актосъставителя. Съгласно § 1 т. 3 от ДР на ЗАПр , редакция към датата на нарушението (сега § 1 т.2 от ДР на ЗАПр, ДВ бр.60 от 2020г.) "превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Новата легална дефиниция на законовото понятие "превоз на пътници", § 1 т.2 от ДР на ЗДвП, не дава основание за конкуренция между по-благоприятна или по-неблагоприятна нормативна разпоредба на плоскостта на чл.3 ал.2 от ЗАНН, тъй като същата очевидно е с още-по-широко приложно поле . Подобна е и интерпретацията на Адм.съд гр.Разград по отношение на вида превоз , извършван от жалбоподателя, като със свое Решение № 103/24.09.2020г., вл. в сила на 13.10.2020г. е отхвърлил жалбата на собственика на управлявания от жалбоподателя микробус против заповед за налагане на ПАМ на основание чл.106а ал.1 т.1 от ЗАПр. Отделно от това сам в хода на проверката жалбоподателят е заявил пред актосъставителя, че знае, че е в нарушение, но  мотивацията му произтича от липсата на трудови доходи в България.

Представените от защитата в съдебно заседание писмени доказателства – проекто трудови договори на пътниците в микробуса с немски работодател всъщност по-скоро доказват извършеното нарушение, доколкото се твърди, че немският работодателя е следвало да заплати разходите на жалбоподателя за извършването на превоза им до Германия. Това от една страна е в противоречие с твърденията на пътуващата в микробуса К. Р., която изрично е заявила пред актосъставителя, че е заплатила на жалбоподателя сумата от 120 евро. Същественото в случая е това, че съставомерността на нарушението за което е наказан жалбоподателят е без значение дали всеки от пътниците сам си е заплащал превоза или това е щял да стори немският работодател, тъй като обективна страна е налице признака заплащане  и в двата варианта на легалната дефиниция. т не би дължал местни данъци към община Русе.

Предвид изложеното наказателното постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

       

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

 

                         

                                               Р  Е  Ш  И : 

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  №38-0001374/25.09.2020г., издадено от Директора на  РД ”АА” - гр.Русе, с което на Г.Б.С. с ЕГН ********** на за нарушението по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр му е наложено наказание “глоба” в размер на        2 000 лв., а за нарушението по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

 Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.   

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Русе  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        Районен съдия :