№...................24.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХХІІІ
състав в публично заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година , в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария Ганева
с участието на секретаря , като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2950/2014г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на „///“ ЕООД , подадена чрез пълномощник –
адв. Е.Д. , против Заповед № РД-1598/12.10.2012 г. на
кмета на община Д Ч по одобряване на частично изменение на подробен устройствен
план- план за регулация / ПУП-ПР/ на кв.. 37 за УПИ ІІІ и УПИ V с отразяване на парцел ІV по плана за парцелиране на стопански двор в землището на гр. Д Ч. Искането до съда е за отмяна на оспорения адм. акт . Претендира се присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В уточняваща молба от
23.09.2014 г. /лист13-14 от делото/ се излагат твърдения за неспазване на
формата на адм. акт, тъй като в мотивите на заповедта няма изложено
фактическо основание за нейното издаване, не са посочени материалноправните
норми , не е конкретизиран плана, който се изменя. На следващо място се твърди
съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила , тъй като с атакуваната заповед
се променя план за регулация, но заявлението на „///“ ЕООД е за изменение на устройствен план на
кв. ІІІ , парцел ІV по парцеларния план на стопанския
двор. Липсва искане на
собственика на земята на УПИ ІІІ и V за изменение на плана. Според подателя на жалбата е налице материална незаконосъобразност
на оспорената заповед, понеже не е налице основанието по чл. 134, ал.2,
т.6 от ЗУТ предвид
отсъствието на съгласие на всички
собственици.
В съдебно заседание жалбоподателят
, чрез своя представител по пълномощие- адв. Е.Д.,
поддържа подадената до съда жалба на изложените в нея основания.
Ответникът
по жалбата – кметът на община Д Ч, се представлява от старши юрисконсулт М П , която
изразява становище за неоснователност на оспорването . Твърди се спор за
собственост между дружеството-жалбоподател и „///“ ЕООД
за навеса , посочен в нотариалните актове на двете дружества.
Заинтересованата страна „///// „ ЕООД , редовно призована, не се представлява и не изразява
становище по оспорването.
С определение №4487/13.11.2014 г. съдът
конституира като заинтересовано лице „///“ ЕООД,
подател на заявлението за изменение на ПУП-ПР . Със свое последващо определение
№ 1310/07.04.2015 г. съдът прекрати производството по отношение на този
участник в процеса и конституира като
заинтересована страна „/////“ ЕООД , което е приобретател на правото на
собственост предвид представен
нотариален акт № 24109/14.11.2012 г. на СВ- Варна.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Оспорващото търговско дружество е закупило
от ЕТ „///- М М.“ производствена база за етерични
масла в УПИ V в кв. 37
по плана на гр. Д Ч , включваща административна
битова база с РЗП 244 КВ.М.; склад „
Готова продукция “с РЗП 100 кв. м. ; производствено
помещение с РЗП 329 кв. м.; парокотелно с РЗП от
60 кв.м. ; склад-навес за суровини с РЗП 333 кв. м. ; бана с РЗП от 9 кв. м. ;
тоалет с РЗП 19 кв. м. и тунел предвид представен нот.
акт с рег. вх. №
28942/31.10.2006 г. на СВ-Варна / л. 4 от делото/.
С решение по гр. дело №
3067/15.12.2006 г. по гр. дело № 4006/2006 г. на
Районен съд –Варна, оставено в сила с решение от 23.10.2007 г. по въззивно гр. дело № 540/2007 г. на Окръжен съд-Варна , потвърдено с
решение № 226/12.05.2009 г. на ВКС по гр. дело № 293/2008 г. е прието за
установено спрямо „///“ ЕООД , че праводателят на жалбоподателя – ЕТ „///- М М.“ не е собственик на закрит
навес № 1 със застроена площ от 330.20
кв. м. , изграден в парцел ІV по плана за парцелиране на стопанския двор в
землището на гр. Д Ч.
Видно от разпоредителната
част на атакуваната заповед нейн предмет са УПИ ІІІ и УПИ V в кв. 37 по регулационния план
на гр. Д Ч . Съгласно чл.131, ал.1 от ЗУТ заинтересовани
лица в производство по одобряване и изменение на подробни устройствени планове са
собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите,
непосредствено засегнати от предвижданията на плана.
Цитираните съдебни актове сочат за уважен
отрицателен установителен иск спрямо „ ЕТ“ ///- М М. “
, от който обжалващото дружество е придобило собствеността . Последното е
обвързано от
установителното действие на посочените по-горе съдебни решения,
тъй като съгласно чл. 298, ал.2 от , във вр. с чл.144 от АПК влязлото с в сила решение има действие и за
наследниците на страните , както и за
техните правоприемници. В тази връзка събраните писмени доказателства не
доказват право на собственост на „ ///“ ЕООД върху закрития навес, находящ се в
парцел ІV по парцеларния план на стопанския двор на гр. Д Ч, но това
обстоятелство не обосновава извод , че това дружество
няма статут на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, тъй като
същото се легитимира като собственик производствена база за етерични масла в
един от процесните имоти , от която навесът е само
част. В този смисъл съществува право на собственост на
оспорващото дружество върху сгради, находящи се в УПИ V в кв. 37 по регулационния план на гр. Д Ч ,
който е предмет на устройствена разработка по обжалваната заповед и това
обосновава правен интерес от обжалване на издадена заповед .
Към административната преписка не са
приложени доказателства за съобщаване на обжалваната заповед на „///“ ЕООД,
поради което съдът счита, че субективното право на жалба е упражнено срочно . В
контекста на изложеното оспорването е допустимо , а
разгледано по същество е основателно.
Административното производство е образувано
по подадено заявление от „///“ ЕООД чрез неговия
управител за изменение на устройствения
план на кв. V относно УПИ /парцел/ ІV по парцеларния план на стопанския двор , гр.Д Ч на
основание чл. 134, ал.2, т.6 и чл. 135 от ЗУТ / л. 38
от преписката/ .
Заявлението е било разгледано от ЕСУТ при
община Д Ч като е било взето решение да се допусне изработване на проект за частично
изменение на действащия ПУП-ПР на кв. 37
/ л. 32 от преписката/. Постановено е положително становище и от главния
архитект на община Д Ч / л. 28 от преписката /.
С предписание № 21/17.09.2012 г. на кмета
на община Д Ч е допуснато
изработване на проект за частично изменение по взаимно съгласие
на част от кв. 37 за УПИ ІІІ и УПИ V по регулационния план на
гр. Д Ч /л. 29 от преписката/.
С подадено последващо заявление от
управителя на дружеството-заявител от 21.09.2012 г. е било поискано от ОбЕСУТ
разглеждане на
изготвения проект / л. 20 от преписката/ .
На проведено заседание на този
специализиран общински орган на 24.09.2012 г. е било прието представеното
частично изменение на ПУП-ПР
за УПИ ІІІ и УПИ V на кв. 37 по РП на гр.
Д Ч / л. 19 от преписката/.
Видно от обяснителна записка на този проект
искането на „///“ ЕООД ,в качеството му на собственик на сгради в УПИ ІV по парцеларния план на стопанския
двор , е този парцел да се нанесе в
регулационния план на гр. Д Ч / л. 24 от преписката /. Предложението е за
заличаване на южната дворищнорегулационна линия на УПИ V с УПИ ІІІ като тези имоти се запазват , но с нови
граници и се обособява нов УПИ VІІ с
проекта площ от 4245 кв. м.
Със заповед №
РД-1598/12.10.2012 г. е одобрено частичното изменение на ПУП-ПР в частта на УПИ
ІІІ и УПИ V в кв. 37 на основание чл. 44, ал.1, т. 13 и ал.2 от ЗМСМА и чл.129 , ал.2 от ЗУТ.
Със заповед № 769/30.05.1985 г. на
председателя на ИК на ОНС-Варна е одобрен общ застроителен и регулационен
план на гр. Г. Трайков
, Варненски окръг/ л. 35 от делото/ като по делото е представена и графична извадка от този план за кв. 37 /
л. 71 от делото/.
С протокол от 07.10.1994 г. комисия в състав : председателя на РС“ЗЗ“, председателя на ОбПК и
председателя на ликвидационния съвет ,
на основание чл. 45, ал.3 от ППЗСПЗЗ е приела нормативно определените размери
на прилежащите площи на сгради и съоръжения , сред които и на стопанска сграда с навеси до Ментовара , конкретно посочени в
обяснителна записка / л.103-144/. Тези писмени доказателства се представят от ответника и от Общинска
служба по земеделие гр. Д Ч по изпълнение на съдебно
разпореждане № 2893/16.02.2015 г. за представяне на адм. акт, с който е одобрен парцеларния план на стопанския двор
на гр. Д Ч.
Предвид изявленията на пълномощниците на
страните по делото ,обективирани в протокола от съд. заседание , проведено на 01.04.2015 г. съдът приема за
безспорно, че имотите, предмет на обжалваната заповед , попадат в строителните
граници на гр. Д Ч.
От заключението на
назначената СТЕ и от разпита на вещото лице в съд. заседание се
установява , че обследваната територия се намира в гр. Д Ч,
обл. Варна , за която има регулационен план , одобрен със заповед №
769/30.05.1985 г. По този план за зоната на стопанския двор има формирани парцели, част от които са УПИ ІІІ и
УПИ V като за тях няма предвидено отреждане /предвиждане/ по плана. С
атакуваното частично изменение на площадка № ІV по парцеларния план на
стопанския двор се
формира самостоятелен УПИ VІІ
по имотни граници . Това изменение е отразено графично на комбинирана
скица, от която е видно, че новообразуван УПИ обхваща част от УПИ ІІІ и УПИ V по
регулационния план. Собствеността на „///“ ЕООД по
нот. акт 58/27.06.2003
г. на СВ-Варна е изцяло разположена в парцел ІV по парцеларния план на стопанския двор- държавна
собственост. С обжалвания план се обособява УПИ VІІ, който е по границите на
парцел ІV по парцеларния план на стопанския двор. Собствеността
на жалбоподателя по нот. акт № 98/31.10.2006 г.
на СВ-Варна попада в одобреното частично
изменение на ПУП-ПР по обжалваната заповед, тъй като тя е включена в УПИ V на
кв. 37 по РП на гр. Д Ч. С това изменение се осигурява
достъп до улица на УПИ V и УПИ VІІ като
първия имот има лице 13м, а втория- 45 м. С одобрената устройствена разработка
не се определят вътрешни транспортни
пътища и подходи към сгради в имотите, а се осигурява само достъп до
уличната мрежа съобразно изискванията на
чл. 19 от ЗУТ. По действащия
регулационен план на гр. Д Ч няма отреждане в смисъл
на определяне на конкретно предназначение за УПИ V на кв. 37 .
От представеното по делото заключение на
тройната съдебно-техническа експертиза се установява, че има отреждане за парцел V –ДСО Фармахим- „////“ по
регулационния план на гр. Г Т / Д Ч/ , одобрен със
заповед № 769/30.05.1985 г. на председателя на ИК на ОНС-Варна. Според
предвижданията на одобреното частично изменение на ПУП-ПР се осигурява
транспортен достъп на УПИ V и УПИ VІІ до задънена улица с широчина от 8.00
м. като лицето към тази улица на УПИ V е
12.28 м., а лицето на УПИ VІІ е 55.28 м. По действащия КП /1985 г. има вътрешно площадков път, чиято северна
част попада в УПИ V по РП от 1985 г., а южната му част се намира в парцел ІV по
парцеларния план на стопанския двор. Поради тази причина по процесното частично изменение
този път, обслужващ сградите на „///“ ЕООД
остава в границите на УПИ VІІ , а
сградите отстоят на 5.20 м. от новата регулационна граница , което е повече от
изискуемото минимално разстояние по ЗУТ.
Вътрешните пътища са извън предмета на устройствените планове
. Обжалваният ПУП е регулационен план и с него не се осигурява достъп до съществуващи
сгради. В новообразувания УПИ VІІ попада закрит навес №1 ,
собственост на „///“ ЕООД по нот. акт № 58/27.06.2003 г. на СВ-Варна , който
понастоящем е собственост на заинтересованото лице „///// „ ЕООД и е идентичен със склад- навес за суровини ,
собственост на „///“ ЕООД по нот. акт № 57/31.10.2006
г. на СВ-Варна. За процесната територия има действащ кадастрален план и това е
одобреният план със заповед № 769/30.05.1985 г. ,в който са отразени
съществуващите сгради и пътища, но няма
вписани планоснимачни номера на имотите .
Съотнасяйки установените
факти към критериите за законосъобразност по чл. 146 от АПК , съдът прецени
следното:
С обжалваната заповед е одобрено изменение
на действащ подробен устройствен план -
ЗРП/ 1985г. на гр. Г Т / Д Ч/ в частта на два
поземлени имота - УПИ ІІІ и УПИ V в кв. 37 . Съгласно чл.
135, ал.1 от ЗУТ издаването на подобен адм. акт е в компетентността на кмета на общината. В настоящия случай атакуваната в процеса заповед изхожда от кмета
на община Д Ч, който е адм. орган с материална
, териториална компетентност и такава по степен.
Произнасянето на ответната страна е
постановено при съществено нарушение на разписаните процесуални правила. Административният орган не е проявил нужната процесуална
активност по установяване кръга от участници в производството по изменение на ПУП съобразно критериите на чл. 131 от ЗУТ, въпреки че по
разписния лист на действащия КП за обследваната територия „///“ ООД е вписано
като собственик на имот V в кв. 37 / л.
30/. В тази връзка пасивността на ответника по включване на
жалбоподателя като участник в адм. производство
е съществен процесуален пропуск , защото
това дружество е било лишено от право на участие в адм. процес.
Ако беше изисквано съгласие на това дружество за изменение на подробния
устройствен план , би могло да се стигне до различно
крайно решение по заявлението на „///“ ЕООД.
Обжалваната заповед е обективирана в
изискуемата от закона писмена форма, но не съдържа съществени реквизити на
административния акт по смисъла на чл. 59, ал.1 т. 4 от АПК / фактически и правни основания
за издаването на акта/. Мотивите на оспорената заповед
представляват единствено хронологично изложение на извършените процесуални
действия в хода на адм. производство, въпреки
че предприетите от адм. орган и от страните действия
могат да се установят от административната преписка . Именно
поради тази причина законодателят не е включил тяхното възпроизвеждане в
обстоятелствената част на адм. акт като
задължение за адм. орган.
Мотивите следва да съдържат „конкретните съображения“ , а не някакви общи разсъждения / Решение 77-72 –адм. , ВС/.
Когато адм. акт се издава по
искане на адресат, какъвто е настоящия случай,
мотивите представляват „отговор на молбата“ , от който става ясно становището на адм. орган
по нейната основателност не само от фактическа , но и от правна страна /
Решение 58-72- адм. , ВС/.
Тъй като не всеки юридически факт е годно правно
основание за изменение на подробен устройствен план е необходимо неговото
изрично посочване в мотивите на заповедта , за да се
съпостави с лимитативно изброените факти в хипотезата на правната норма на
чл.134 от ЗУТ.
В настоящия случай атакуваната заповед не съдържа нито
фактическо , нито правно основание. В
обстоятелствената част на заповедта са посочени чл. 44,
ал.1 т.13 и ал.2 от ЗМСМА. Тези две разпоредби имат процесуален характер , но не и материалноправно естество . Първата норма гласи, че в изпълнение на своите правомощия кметът
издава заповеди. Второто правило регламентира компетентност на кмета на
общината да одобрява със заповед ПУП в обхват до един квартал в срок от 14 дни
от датата на приемане на проекта на ПУП от общинския експертен съвет .
Предвид
Тълкувателно
решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на
ВС мотивите на адм. акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ от преписката , ако изхождат от същия адм. орган,
издал акта. Съотнасяйки тълкувателния съдебен акт към настоящия случай , съдът счита, че частичното изменение на ПУП-ПР е с
правно основание чл. 134 , ал.2, т.6 от ЗУТ т.е. при съгласие на
всички собственици на имоти и носители
на ограничени вещни права върху
тях. Този съждение се базира на съдържанието на издаденото предписание
от кмета на община Д Ч № 21/17.09.2012 г. , сочещо за допуснато изработване на
проект за частично изменение „ по взаимно съгласие“ . В тази
връзка съществуването на това фактическо основание съдът следва да провери в
настоящия съдебен процес.
Съдебният орган счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя за
неспазена форма на адм. акт поради непосочване на
плана, който се изменя. Фактът , че в разпоредителната
част на заповедта фигурират имоти
по ПУП-ПР и по парцеларен план не е пречка да се установи с достатъчна
степен на яснота , че волята на адм. орган е да измени
подробния устройствен план – план за регулация на гр. Д Ч .
Настоящият съд счита обжалваната заповед за
материално незаконосъобразен адм. акт . Законодателят
допуска възможност за изменение на действащи подробни устройствени планове при
изчерпателно посочени хипотези, една от които е нормата на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Съгласно това нормативно правило
влезли в сила ПУП-ове могат да бъдат изменяни само , ако има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал.2 т.1 , както и носители на
ограничени вещни права върху тях.
С оглед изложените по –горе съображения на съда по допустимостта на жалбата във
връзка с правото на собственост на „///“ ЕООД върху постройки в един от
процесните имоти и нормативно уредената
възможност правни субекти да бъдат собственици на постройки без да се носители
на подобно вещно право върху земята, съдът счита, че в нарушение на правилото
на чл. 134, ал.2
, т. 6 от ЗУТ адм. орган е одобрил изменение на
влязъл в законна сила ПУП-ПР без да изисква и получи съгласието на всички
собственици , включително на
жалбоподателя. Представеният от жалбоподателя титул за
собственост е вписан от службата по вписванията гр. Варна по партидата
на имота . По този начин се доказват вещни права на „///“ ЕООД върху същия имот, настъпили след изискуемото им
вписване.
С определение № 4487/13.11.2014 г. / л.
37-38/ съдът даде указание на адм. орган на основание чл. 171,
ал.4 от АПК да
ангажира доказателства за дадено съгласие от дружеството-жалбоподател за частично изменение на ПУП-ПР , но такива доказателства не бяха
представени . В тази връзка съдът приема, че не са се осъществили юридическите факти , визирани в хипотезиса на разпоредбата на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ и поради тази причина не може да се приложи
диспозицията на същата.
На следващо място в регулационния план се нанася имот,
конкретизиран по парцеларен план на стопанския двор на гр. Д
Ч. Въпреки вмененото задължение на ответника и на Общинска служба по земеделие
гр. Д Ч с разпореждане № 2893/16.02.2015 г. не беше
представен адм. акт, с който е одобрен този
парцеларен план. Терминът „парцеларен план“ е въведен
едва с разпоредбата на чл. 47, ал.21 от ППЗСПЗЗ през 2008 г. като вид подробен устройствен план в случаите на
учредяване на сервитут върху имоти от
държавния поземлен фонд за прокарване на
трасе за въздушни, наземни и подземни
проводи, а настоящият случай не е такъв. В тази връзка цитираният в обжалваната
заповед парцеларен план на стопанския двор от 1994 г. не може да се ползва като
източник на данни за
границите на поземлени имоти в бившия
стопански двор.
В представения протокол на
нарочна комисия от 07.10.1994 г. са приети размери на прилежащи площи на сгради и съоръжения
на основание чл. 45, ал.3 от ППЗСППЗЗ. Към датата на съставяне на този писмен документ новелата на тази
разпоредба в нейната редакция с ДВ, бр. 72/1993 г.
гласи, че нормативно необходимите площи, прилежащи
към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени
по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи организации извън строителните граници на населените места, се установяват по
искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби "Земя и
земеползване" с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят
на поземлената комисия и на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Дадена е регламентация за
определяне на прилежащи площи за терени извън строителните граници на
населените места, а безспорен факт предвид изявленията на страните по делото от съд.
заседание , проведено на 01.04.2015 г., е , че
процесните имоти попадат в строителните граници на гр. Д Ч .
В контекста на изложеното оспорената заповед представлява унищожаем
адм. акт, тъй като е издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията на
материалния закон.
При този изход на делото на
основание чл. 143, ал.1
от АПК съдът следва да уважи своевременно направеното искане в жалбата на „///“ ЕООД за присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски : 50 лв. платена държ. такса
/ л. 16 / , 180 лв. депозит за единична СТЕ /л.40/ и
360 лв. внесен депозит за тройна СТЕ / л. 163/.
Мотивиран от изложените съображения Административен съд гр.
Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „///“ ЕООД , ЕИК ********* със съдебен адрес:***, офис 2 Заповед
№ РД-1598/12.10.2012 г. на кмета на община Д Ч по одобряване на частично
изменение на подробен устройствен план- план за регулация на кв. 37 за УПИ ІІІ
и УПИ V с
отразяване на парцел ІV по плана за
парцелиране на стопански двор в
землището на гр. Д Ч.
ОСЪЖДА Община Д Ч да заплати на „///“ ЕООД , ЕИК ********* сумата от 590 лв. , представляваща направени
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от датата на
неговото съобщаване на страните.
Съдия :