РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Пловдив, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000308 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №6364/24.02.2023г. З. Д.“ АД – гр. С.,
бул. „Г.“ №1 – чрез пълномощника на дружеството адв. И. Ц. против решение
№22/20.01.2023г., постановено по т.д. №222/2022г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив в частта, с която З. Д.“ АД – гр. С. е осъдено да заплати на М. М. Г.
обезщетение над 20 000 лева до присъдения размер от 70 000 лева за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, състояло се на
28.04.2018г. в гр. А., причинено виновно от водача на лек автомобил О. „А.“ с
рег. №***, ведно със законната лихва от 05.10.2021г. до окончателното и
изплащане и разноски по делото.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на постановеното
решение в обжалваната част. Жалбоподателят счита определения размер на
обезщетението за несъответстващ на критериите за справедлИ.ст с оглед
интензитета на болките и страданията, доказани като претърпени от ищеца.
Поддържа и твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия. Моли съда да отмени решението и да намали размера на
1
обезщетението. Претендира се присъждане на разноски пред двете
инстанции.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от М. М. Г. - чрез адв. П. П., с
който се изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че
определеният от съда размер на обезщетението – 70 000 лева е съобразено с
критериите за справедлИ.ст, с обстоятелството, че се касае за две фрактури на
двата крака и с последиците от тях, което обезщетение счита, че репарира
претърпените болки и страдания. Моли съда да потвърди решението.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът М. М. Г., ЕГН **********, от гр. А., ул. „А.“ №18 твърди, че е
пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.04.2018г.,
около 12.30 часа в гр. А., на ул. „С.“ №28, причинено протИ.правно от А. И.
А. при управление на лек автомобил О. „А.“ с рег. №***. Твърди, че
отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска
„гражданска отговорност“ по полица № ***, със срок на действие от
29.01.2018г. до 29.01.2019г. Твърди, че вследствие на ПТП е получил
травматични увреждания, изразяващи се в компресионно счупване на тялото
на втори поясен прешлен, довело до трайно затрудняване движението на
снагата за повече от 30 дни, счупване на двата глезена на дясната подбедрица,
довело до трайно затрудняване движението на долния десен крайник за
повече от 30 дни и счупване на вътрешния /медиалния, на голямопищялната
кост/ глезен /малеолус/ на ляната подбедрица, довело до трайно затрудняване
движението на долния ляв крайник за повече от 30 дни. Причинен и е бил и
емоционален стрес, пострадалият се е чувствал безпомощен, проявява
тревожност, вътрешно напрежение, страда от безсъние. Твърди, че в
продължение на около четири месеца не е могъл да става сам от леглото и да
се придвижва, като за него са се грижили съпругата и синовете му. За около
шест месеца след травмите е използвал патерици, а впоследствие – за около
две години – бастун. Твърди, че въпреки предприетото лечение и
рехабилитация, не е настъпило пълно възстановяване. Твърди, че е изпитвал
2
силна болка в травмираните участъци, не е можел да се обслужва сам и се е
нуждаел от чужди грижи и помощ. След това провежда предписан курс по
рехабилитация. Твърди, че и понастоящем походката му е несигурна и
нестабилна, особено при наклон или стълби, изпитва болки при придвижване
и в покой. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника З. Д.“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявил своите
претенции пред застрахователя, който е образувал преписка по щета № ***.
Твърди, че ответникът е определил и заплатил обезщетение в размер на 10
000 лева, което обаче счита за недостатъчно за репариране на действително
претърпените вреди.
Моли съда да осъди ответника З. Д.“ АД – гр. С. да му заплати 80 000
лева - обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.04.2018г., причинено
протИ.правно и виновно от А. И. А. при управление на лек автомобил О. „А.“
с рег. №***, за което същият е признат за виновен по НОХД №406/2021г. по
описа на РС – А. и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.10.2021г. до окончателното и изплащане, както и разноските по
делото.
Първоинстанционният съд е уважил претенциите в размер на 70 000
лева за неимуществените вреди и е отхвърлил иска за разликата над 70 000
лева до предявения размер от 80 000 лева. Решението се обжалва само в
осъдителна част за разликата над 20 000 лева до присъдения размер от 70
0000 лева.
Ответникът З. Д.“ АД – гр. С., бул. „Г.“ №1, ЕИК *** оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност”, както и настъпването на ПТП, вида на уврежданията,
наличието на причинно-следствена връзка между тях. Оспорва твърдяната
продължителност на оздравителния период и на степента на претърпените
болки и страдания. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, който преди да предприеме пресичане на пътното
3
платно, не се е убедил в липсата на други участници в движението и не е взел
адекватни мерки за собствената си безопасност, изскочил е неочаквано за
водача на пътното платно, в непосредствена близост до автомобила и е
попаднал в неговата опасна зона. Претенцията за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, счита за несправедлИ.
завишена и неотговаряща за критериите за справедлИ.ст.
С допълнителна искова молба М. М. Г. твърди, че с извършеното
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 10 000
лева, ответникът е признал обстоятелството, че е настъпил покрит
застрахователен риск по сключена с него застрахователна полица. Оспорва
възражението за наличие на принос на пострадалия за настъпване на
уврежданията. Относно протИ.правността на деянието на водача на МПС,
чиято отговорност е предмет на сключената застраховка „Гражданска
отговорност“, се позовава на влязлото в сила споразумение по НОХД №
406/2021г. на РС – А. и на нормата на чл.119 ал.5 от ЗДвП. Счита, че не е
налице основание за редуциране размера на обезщетението.
С допълнителен отговор З. Д.“ АД – гр. С. посочва, че поддържа вече
направените с отговора твърдения, възражения и искания.
Видно от представената молба – претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение /стр.204-205 от делото на ОС/, получена от
ответника на 05.10.2021г., с нея ищецът е отправил искане до З. Д.“ АД – гр.
С. за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до
ответника на 05.10.2021г. Не се спори, че обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева е било определено и е било заплатено на ищеца,
който твърди, че то не е достатъчно да репарира вредите. Горното води до
извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта
на преките искове на ищеца против застрахователя.
Видно от представената застрахователна полица /стр.12 от делото на
ОС/ налице е сключен застрахователен договор за моторното превозно
средство - лек автомобил О. „А.“ с рег. №*** с полица „Гражданска
отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.
Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между
ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на
увреждането. А. И. А. като водач на лекия автомобил се явява застрахован
4
при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С определение по НОХД №406/2021 г. По описа на РС - А., е одобрено
споразумение, с което А. И. А. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.а), пр.11 във връзка с ал.1, б.б),
пр.11 във вр.с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 28.04.2018 г. в гр.А., обл.П., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил О. А. с рег. № ***,
е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 и ал.2, чл.116 и
чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата, при което по непредпазлИ.ст
е причинил на М. М. Г. три средни телесни повреди, изразяващи се в
компресионно счупване на тялото на втори поясен прешлен, счупване на
двата глезена на дясната подбедрица и счупване на вътрешния глезен на
лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване движението на снагата, на
долния десен и на долния ляв крайник за повече от 30 дни, като деянието е
извършено на пешеходна пътека. Споразумението има характер на влязла в
сила присъда.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
протИ.правност и виновността на дееца.
На това основание следва да се приеме, че А. И. А. е виновен в това, че
на 28.04.2018 г. при управление на лек автомобил О. А. с рег. № *** е
действал протИ.правно, тъй като е нарушил правилата за движение. В
5
резултат на това поведение същият е причинил по непредпазлИ.ст средна
телесна повреда на ищеца. ПротИ.правното и поведение се изразява в
нарушение чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДвП, изискващи водачът да е внимателен
и предпазлив към пешеходците, а при приближаване на пешеходна пътека е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая водачът А. не се е
съобразил с тези изисквания като не е намалил скоростта и не е спрял,
въпреки че по пешеходната пътека е преминавал ищецът М. Г.. Горното се
установява и от заключението на вещите лица инж. С.М. и д-р Д.М. по
допуснатата комплексна съдебна - автотехническа и медицинска експертиза
/стр.309 – 347 от делото на ОС/. От него се установява също, че в момента на
навлизане на пешеходеца на платното за движение автомобилът е бил на 13-
14 метра от него. При тази дистанция водачът е имал техническа възможност
да спре преди настъпване на удара, ако бе реагирал с екстрено задействане на
навлизащия пешеходец на платното за движение. От техническа гледна точка
причина за настъпване на ПТП е несвоевременната реакция на водача на МПС
на навлизащия на платното пешеходец. С оглед на това заключение, което
съдът кредитира като обективно и компетентно, не може да се приеме, че се
касае за внезапно навлизане на пешеходеца на пътеката, водачът е имал
достатъчно време да възприеме движението на пешеходеца по пътеката и е
могъл да спре преди да настъпи удара и по този начин да предотврати
произшествието. С оглед на установения механизъм на ПТП, настоящата
инстанция намира, че не е налице никакво съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
От заключението на комплексната съдебна автотехническа и
медицинска експертиза се установява каква е била поставената диагноза на
пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има ли невъзстановени
увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца са били причинени
травматични увреждания: компресионно счупване на тялото на 11-ри
лумбален прешлен, фрактура на израстъците на двете глезенни стави и
травми на други интраабдоминални органи. Според експертизата е налице
причинно – следствена връзка между ПТП и установените травматични
увреждания.
Травмите са причинили болка ши страдание на ищеца. По своята
симптоматика те се характеризират с болки и ограничени движения в
6
съответната област, както и хемартроза в областта на двете глезенни стави.
Този вид увреждания на глезенните стави е свързано и с увреда на
хрущялните повърхности, което води до различен по продължителност
период на затруднения при движенията е ползване на различен вид помощни
средства. Първите месеци е спазвал постелен режим, след което се е
придвижвал с помощни средства. Причинена ме е болка със силно изразен
характер като постепенно болковите усещания са намалявали бавно.
Страданията на ищеца са били силно изразени, поради засягане на снагата и
двата долни крайници и невъзможност за придвижване, самообслужване и
хигиенен режим. Интензивността на болката е била най- силна
непосредствено след травмата, след свалянето на гипсовите имобилизации и
при прохождането. При нормално протичане на оздравителния процес
счупванията в лумбалната област се възстановяват за около 5-6 месеца, а
уврежданията в областта на глезенните стави за период от 4-5 месеца. При
ищеца възстановяването е отнело по-продължителен период от време, поради
многобройните придружаващи заболявания и възрастта му, както и поради
отказа от оперативно лечение. При прегледа на ищеца, извършен от вещото
лице д-р М. се установява, че ищецът ходи самостоятелно, придвижва се
бавно и нестабилно, без помощни средства. И понастоящем има установени
ограничени, болезнени движения в областта на кръста, скованост и ригидност
на лумбалната мускулатура, ограничена флексия на двете глезенни стави с 10
градуса, както и хипотрофия на мускулатурата на долните крайници. Преди
инцидента ищецът е бил в увредено общо здраве, но наличните при него
дегенеративни заболявания не допринасят за получените от него травми. В
съдебно заседание при приемане на заключението вещото лице д-р М.
уточнява, че при ищеца пълно възстановяване е невъзможно с оглед
съществуващите предходни заболявания. Дори при операция, той не би се
възстановил напълно - предвид възрастта и общото му здравословно
състояние.
Показанията на разпитания свидетел И. М. Г. са обсъдени от окръжния
съд. От тях се установява, че ищецът е взел решение да не бъде опериран за
поставяне на импланти, тъй като би наложило и втора операция за
премахването им. Счупените глезени са били гипсирани. Както в болницата,
така и впоследствие след изписването му, в къщи е бил на легло, без
възможност да се обслужва сам. Едва на 54-тия ден е бил свален гипса и на
7
двата крака. Движенията му били изключително затруднени, и заради
травмата на гръбнака и в кръста. Ползвали са специализиран транспорт и
лежаща количка за извършване на прегледи при специалисти. Първите му
опити за изправяне са били в края на юли, т.е. около три месеца след ПТП.
Бил е изключително нестабилен, ползвал патерици. Бил много отслабнал. В
дома им идвал рехабилитатор и кинезитерапевт за различни процедури за
раздвижване. И до настоящия момент се оплаква от болки в глезените и в
кръста. От показанията може да се направи извод, за това, че през първите
седмици след инцидента ищецът е имал силни болки. Обслужването,
хигиенните нужди са били с помощта на свидетеля – негов син и съпругата на
ищеца. През първите три месеца е бил с памперс, а следващите три – ползвал
тоалетен стол. Патериците ползвал около 5 – 6 месеца, преди да премине на
бастун. Понастоящем походката му е несигурна, изпитва затруднения при
изкачване на стълбища и по наклони - нагоре и надолу. Продължава да
приема болкоуспокояващи. Свидетелските показания следва да бъдат
кредитирани, тъй като са подкрепени от другите събрани по делото
доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и свидетелят има
непосредствени впечатления от състоянието на пострадалия след инцидента и
до настоящия момент.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
страдания за основателен. Същият е претърпял големи по степен болки и
страдания, особено в първите три - шест месеца след инцидента.
Възстановителният процес е продължил близо година. Понастоящем е
настъпило възстановяване, но не в пълна степен. Налице и трайни последици
– ограничени движения и болки, скованост и ригидност на лумбалната
мускулатура, ограничена флексия на двете глезенни стави с 10 градуса, както
и хипотрофия на мускулатурата на долните крайници. Според мещото лице д-
р М. дори при операция, ищецът не би се възстановил напълно - предвид
възрастта и общото му здравословно състояние. Ето защо не е налице и
съпричиняване от страна на ищеца с оглед по-дългия период на
възстановяване и отказа да бъде опериран, а само гипсиран. Всичко изложено
навежда на извод за основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия дълъг възстановителен период, необходимостта от чужда
8
помощ през много голяма част от този период, наличието на две отделни
счупвания и на двата крака, ведно със счупванията в лумбалната област, не -
пълното възстановяване, както и наличието на трайни последици от травмата,
които не са преодолени и към настоящия момент съществуват и пречат в
ежедневието на ищеца, прогнозата за развитие, която изключва възможността
някога да се постигне пълен диапазон на движенията, преживения стрес,
съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80000 лева е справедлИ.. От тази сума
следва да се извади вече платената извънсъдебно сума в размер на 10 000
лева.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
осъдено З. Д.“ АД – гр. С., бул. „Г.“ №1 да заплати на адвокат П. А. П., с адрес
на кантората - гр. П., ул.”С.” №2, ет.2 сумата 4 650 лева / 2650 лева плюс 8 %
за горницата над 25 000 лева, с оглед обжалваемия интерес/, представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
безплатна помощ на ищеца М. М. Г. пред въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №22/20.01.2023г., постановено по т.д.
№222/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която З. Д.“ АД –
гр. С. е осъдено да заплати на М. М. Г. обезщетение над 20 000 лева до
присъдения размер от 70 000 лева за претърпени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, състояло се на 28.04.2018г. в гр. А., причинено виновно
от водача на лек автомобил О. „А.“ с рег. №***, ведно със законната лихва от
05.10.2021г. до окончателното и изплащане, а на адвокат П. А. П. сумата 6 250
лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
ЗА за оказана безплатна помощ на ищцата М. М. Г..
ОСЪЖДА З. Д.“ АД – гр. С., бул. „Г.“ №1 да заплати на адвокат П. А.
П., с адрес на кантората - гр. П., ул.”С.” №2, ет.2 сумата 4 650 лева / 2650 лева
плюс 8 % за горницата над 25 000 лева, с оглед обжалваемия интерес/,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
9
оказана безплатна помощ на ищеца М. М. Г. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10