РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Сливница, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20241890100476 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба от А. П. Д. против „Б.“ ООД с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове за признаване на незаконосъобразно
прекратяването на трудовия договор на ищцата и неговата отмяна, възстановяване на
заеманата от нея длъжност при ответника „технически сътрудник“, както и да й бъде
присъдено обезщетение за времето през което е останала без работа, а именно в периода
10.06.2024 г. до 10.12.2024 г. в размер на 9 282 лева, ведно със законната лихва върху
вземането от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2024 г. до окончателното
плащане. Претендира се разноски.
В исковата молба и в допълнителна молба от 10.07.2024 г. се излагат твърдения, че
ищцата, по силата на трудов договор от 09.08.2023 г., е работила при ответника на длъжност
„технически сътрудник“ с месечно възнаграждение в размер на 1547 лева. твърди се, че през
2024 г. ищцата забременяла като карала тежка бременност, което налагало да отсъства от
работа в периода от 27.05.2024 г. до 31.05.2024 г. и от 01.06.2024 г. до 11.07.2024 г., в който
период е в отпуск по болест. На 14.06.2024 г., по настояване на работодателя й отишла в
службата, като там й връчили Заповед № 54 от 10.06.2024 г., издадена от управителя на
ответника, с която й бил прекратен трудовия договор, считано от 10.06.2024 г. Твърди се, че
във връчената й заповед били записани неверни неща, а именно не било вярно, че била
входирала молба на 02.05.2024 г. за напускане, не било вярно, че е искала трудовият й
договор да бъде прекратен по взаимно съгласие с работодателя й, а при несъгласие от негова
страна за това, то да счита молбата за предизвестие за напускане. Излага твърдения, че
никога не е подавала такава молба, нито е искала трудовия й договор да бъде прекратен.
Счита, че трудовият й договор е бил прекратен поради бременността й. С оглед изложеното
предявява исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска. Твърди, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
1
законосъобразно, доколкото инициативата за това изхожда именно от ищцата. Твъдри се, че
същата е подала молба с предложение за прекратяване на трудовия й договор по взаимно
съгласие, а ако не бъде уважено, то молбата да се счита за едномесечно предизвестие за
прекратяване на трудовия договор. Тъврди се, че доколкото ответникът не е приел изрично
предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие, е запоначнал да тече 1-
месечния срок на предизвестието, който е изтекъл и трудовият договор е прекратен от
10.06.2024 г. Оспорва иска за обещетение за оставане без работа, доколкото ищцата е била
нетрудоспособна в претендирания период, била е в състояние да работи. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са следните искове: 1) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно уволнението, извършено и неговата отмяна; 2) с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и 3) с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на парично
обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полаган труд по
трудово правоотношение.
Задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по
настоящото дело, а именно да установи, че ищцата е подала молба за прекартяване на
трудовия договор, която да се счита за предизвестие, че е изтекъл срокът на предизвестието.
В тази връзка ищцата следва да докаже, че подписът положен под молбата от
02.05.2024 г. не е положен от нея.
Уважаването или отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловено от
решението по иска по т. 1, поради което по него съдът се произнася с оглед установеното по
обуславящия го иск.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл.
225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице
противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на
потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца
трудово правоотношение; 2. ищеца да е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение, по независещи
от нея причини, в продължение на шест месеца след уволнението; 3. причинно-следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, както и 4. размера на
брутното му трудово възнаграждение, получавано от ищеца преди уволнението.
Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор
по първия конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението като незаконно. Вторият и четвъртият факт- оставането на ищеца без работа и
размера на получаваното от него брутно трудово възнаграждение, следва да бъде установено
в процеса на доказване от него.
С Определение № 420 от 05.09.2024 г., като безспорно между страните е отделено,
че ищцата е полагала труд при ответника по силата на трудов договор, сключен на
09.08.2023 г., като е заемала длъжността „технически сътрудник“, при месечно
възнаграждение в размер на 1547 лева. Не се оспорва, че от ответника е издадена Заповед №
54 от 10.06.2024 г., с което трудовия договор на ищцата е прекратен на основание чл.326,
ал.1 КТ – изтекъл срок на предизвестие.
Спорно по делото е прекратен ли е трудовия договор с ищцата, на какво основание и
законосъобразно ли е прекратяването на трудовия договор.
От ответника е представена молба от А. Д. с дата 02.05.2024 г. /л.38/, изпратена по
2
електронната поща на дружеството /л.37/, с която се прави предложение за прекратяване на
трудовия договор на ищцата по взаимно съгласие. В случай, че предложението не бъде
прието, в молбата изрично е посочено, че същата да се счита за едномесечно предизвестие за
едностранно прекратяване на трудовия договор на ищцата.
По делото не е представен оригинал на молбата, доколкото същата е депозирана по
електронна поща.
Ищцата е оспорила автентичността на подписа, положен под молбата, поради което
съдът е открил производство по чл.193 ГПК и е допуснал изготвянето на Съдебно-почеркова
експертиза.
От СПЕ /л.104/ се установява, че подписът върху молбата от 02.05.2024 г. е копие на
подпис, който в оригинал е изпълнен от ищцата.
В експертизата вещото лице е категоричен, че подписът е подпис именно на ищцата,
като подробно е обосновал как е стигнал до този извод. Също така, обаче, вещото лице се
аргументира, че при изследване на копие от документ, както е в случая, а не оригинал, не
може да се утанови дали оригиналният документ е едно цяло или е съставен от отделни
фрагменти и дали подписът не е пренесен от друг документ и дали действително е положен
върху такава молба.
В тази връзка от разпитания, по искане на ответника, свидетел Т.Г.В. /протокол от
о.с.з. от 15.01.2025 г. л. 147/ се установява, че същата обслужва счетоводно дружеството,
както и предоставя ТРЗ обслужване, занимава се трудовите правоотношения с работниците
и служителите в дружеството, като нейната дейност е изнесена и не работи на адреса на
самото дружество. В това й качество и поредвид обстоятелството, че дейността й е изнесена
от адреса на ответника, получава по имейл от работниците и служители всики молби и
искания във връзка с трудовите правоотношения – молби за отпуска, за прекратяване на
трудови договори и всички други документи, свързани с трудовото досие на служителите.
Установява, че на дата 02.05.2024 г. по електронната й поща получила копие от молба от А.
Д. с предизвестие за прекратяване на трудовия договор по имейл получава. Непосредствено
след получаване на имейла, ищцата й се обадила от служебен телефон, за да я уведоми за
изпратената молба. Обаждането било по личния телефон на свидетелката, с който тя
кореспондира със служителите на ответника. След обаждането свидетелката входирала
молбата в нарочна книга, водена за това. Свидетелката уведомила управителя на ответното
дружество за обаждането на ищцата и получената молба с предизвестие за прекратяване на
договора. Свидетелката установява, че повечето молби получава първо като копие,
доколкото се изпращат по електронната поща и през следващия месец молбите се носят в
оригинал. Това се извършвало от техническия сътрудник, какъвто към онзи момент в
ответното дружество била ищцата. Нейната молба от 02.05.2024 г. за прекратяване на
трудовия договор не била предоставена в оригинал.
Преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед евентуалната им заинтересованост, съдът
кредитира показанията на така разпитаната свидетелка като обективни и непротиворечиви
както по между си така и с останалите, събрани по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовият договор се прекратява по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено
предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-
дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е
прието. Също така, съгласно разпоредбата на чл.326, ал.1 КТ служителят може едностранно
да прекрати трудовия си договор с писмено предизвестие.
Действително по делото не е представен оригинал на молбата за прекратяване на
трудовия договор, доколкото такъв не е представен на ответното дружество и не може да
бъде направен категоричен извод, че такава молба в оригинал е съществувала и дали
подписът под нея е положен под молба с такова съдържание или е възможно да е пренесен
от друг документ.
Сама по себе си същата не е годно доказателство за установяване на факта, че такава
3
молба съществува и, че ищцата се е подписала именно под молба с такова съдържание,
доколкото същата оспорва това обстоятелство.
Молбата е депозирана по електронната поща на дружеството, сканирана от хартиен
носител и прикачена като файл, придружена с текст „приложено изпращам молба за
напускане. Поздрави, А.“, което изявление, съдът счита, че по своята същност предствалява
електронно изявление и е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ.
Прикачената като файл молба, обаче, не е електронно изявление по смисъла на чл. 3, ал.1
ЗЕДЕУУ, доколкото тя е сканиран писмен документ, изпратен по електронната поща.
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ) урежда правните последици от електронните изявления, а тяхното пренасяне
като електронни съобщения, в разновидността им „електронна поща“, се урежда в Закона за
електронните съобщения (ЗЕС). Съгласно § 1, т. 11 ДР ЗЕС, „електронна поща“ е съобщение
във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да
бъде съхранено в нея или е получено в крайното устройство на получателя, а § 1, т. 22 от
същите разпоредби дефинира "Интернет" като система от взаимносвързани мрежи,
ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна
виртуална мрежа. Изводът е, че „електронна поща“ /e-mail, е-мейл/, когато е изпратена чрез
Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.
Съгласно чл.3, ал.2 от същия закон писмената форма е спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление.
В случая, обаче, изяблението „приложено изпращам молба за напускане“ няма
характер на конкретно волеизявление за напускане с конкретен автор. Изявлението,
респективно молбата са изпратени от общата поща на ответното дружество, до която
безспорно, достъп имат всички служители в него, а не само ищцата, поради което
недобросъвестното реализиране на такъв достъп от трето лице от името на ищцата, не е
обективно изключено.
Показанията на свидетелката Т.Г.В., че след получаване на имейла с молбата за
прекратяване е получила обаждане от А. не установява по един безспорен и категоричен
начин, че обаждането е именно от ищцата. Не се установява дали свидетелката познава
ищцата, дали е общувала с нея, дали познава гласа й. Още повече това обстоятелство се
оспорва от самата ищца. Индиция, че е възможно обажданетото да не е от ищцата е соченото
от свидетелката, че обаждането е от служебен телефон, а не от личния телефон на ищцата,
който служебен телефон се ползва от техническите лица, които работят в ответното
дружество. Действително такова лице е била и ищцата, но не се установява единствено тя да
е ползвала съответния телефонен номер.
Наред с това от представената по делото Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение се установява, че още в първият момент, в който разбира, че й се
прекратява трудовия договор, поради входирана от нея молба за прекратяването му, ищцата
е написала възражение, че не е подавала такава молба за напускане /л.7/, с което същата не е
приела основанието, на което й се прекратява договора. Непосредствено това е завела и
настоящите искове, което също е индиция за възможна злоупотреба с нейните данни.
С оглед изложеното по делото не се установи по един безспорен и категоричен
начин, че молбата за прекратяване на трудовия договор изхожда от ищцата, както и същата
да е направила писмено изявление до работодателя си, че желае трудовият й договор за бъде
прекратен по взаимно съгласие, или ако не се приеме предложението за това, то да се счита
като предизвестие.
Предвид изложеното съдът приема, че прекратяването на трудовия договор на
ищцата е незаконосъобразно и като такова ще се отмени.
Предвид уважаване на главния иск ще се уважи и искът чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като
ищцата се възстанови на заеманата преди прекратяването длъжност „технически сътрудник“.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение в полза на ищцата за времето,
4
през което е останала без работа, съдът намира, че по делото не беше доказана причинно-
следствената връзка между незаконното прекратяване на трудовия договор на ищцата и
оставането й без работа, каквите указания съдът е дал на ищцата.
Напротив от ищцата са представени доказателства, болнични листове и справка от
НОИ /л.124, л.128-136/, че от момента на прекратяване на трудовия договор до настоящия
момент ищцата е в състояние на временна неработоспособност, с което се прекъсва
причинно-следствената връзка между незаконното прекратяване на трудовия договоро и
оставането без работа на ищцата. Оставането й без работа не е поради прекратения трудов
договор, а поради здравословното й състояние, което не й позволява да полага труд. В
периода на временна нетрудоспособност ищцата има право на обезщетение по чл.162, ал.3
КТ, респективно чл.163 КТ, а не на трудово възнаграждение. Независимо дали е получавала
обезщетение от НОИ или не, за времето след прекратяване на трудовия й договор, ищцата
няма право на трудово възнаграждение от работодателя. В този изричен смисъл е Решение
№ 186 от 17.10.2016 г. по гр.д. № 6094/2015 г., IV ГО на ВКС, Решение № 166 от
21.08.2015 г. по гр.д. № 4468/2014 г., IV ГО на ВКС и др.
С оглед изложеното искът за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без
работа след незаконното прекратяване на трудовия й договор в размер на 9282 лева за
периода 10.06.2024 г. до 10.12.2024 г., като неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищцата доказа следните разноски 1800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за реалното плащане на което са представени доказателства, разписка, обективирана в
представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.5/.
Доколкото в договора не е посочено за всеки един от сиковете какво адвокатско
възнаграждение е уговорено съдът приема, че е уговорено по равно, а именно по 600 лева за
всеки иск, като предвид уважаване на два от исковете ще се присъди възнаграждение в
размер на 1200 лева.
Ответникът ще бъде осъден да заплати, на основание чл.78, ал.1, вр. с ал.6 ГПК, в
полза на РС – Сливница сумата в размер на 559 лева – възнаграждение за вещото лице по
СПЕ, докото същата е изготвена във връзка с първите два иска, следва да заплати и
държавна такса за уважените искове в размер на по 30 лева за всеки или общо 60 лева.
Ответникът доказа разноски в размер на 2160 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства – фактура и платежен
документ /л.139 и л.140/, което съдът ще раздели на три с оглед броя на предявените искове
и предвид обстоятелството, че не е уговорено по всеки иск какво възнаграждение се дължи.
С оглед изложеното и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответникът ще се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС.
Така мотивиран, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО прекратяването на трудовия договор между „Б.“
ООД и А. П. Д., ЕГН **********, извършено със Заповед № 54/10.06.2024 г. на управителя
5
на „Б.“ ООД, ЕИК ***************** и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, А. П. Д., ЕГН
********** на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност
"Технически сътрудник" при работодателя „Б.“ ООД, ЕИК *****************.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. Д., ЕГН ********** против „Б.“ ООД, ЕИК
***************** осъдителен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ, за заплащане на сумата от 9282 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода 10.06.2024 г. до 10.12.2024 г., поради незаконното прекратяване на
трудовия договор, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ***************** ДА ЗАПЛАТИ НА А. П. Д., ЕГН
********** сумата в размер на 1200 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА А. П. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.“ ООД, ЕИК
***************** сумата в размер на 720 лева с ДДС – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ***************** ДА ЗАПЛАТИ НА Районен съд –
Сливница сумата в общ размер на 619 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - София.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6