Р
Е Ш Е Н И Е
№ 297/ 16.10.2020 г., град
Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет
и девети септември, две хиляди и двадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора
при Окръжна прокуратура гр.Добрич, РУМЯНА ***, разгледа докладваното от съдия
Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 340 по описа
на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Е.Й.К. от гр.Добрич срещу
Решение № 96 от 09.03.2020 г., постановено по нахд № 1605/2019 г. по описа на
Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление №
6629/04.12.2019 г., издадено от ****- началник на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“-София, с което
за нарушаване на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата“, на основание
чл.53, ал.1 от ЗП е наложено административното наказание глоба в размер на
1 000 лева.
В касационната жалба
са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради
допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Според касатора правната квалификация в наказателното постановление не
съответствала на изпълнителното деяние. Алтернативно, излага доводи, че
нарушението е маловажно и счита, че следва да се приложи чл.28 от ЗАНН. Моли за
отмяната на оспорената решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът, Агенция „Пътна инфраструктура“-София,
представлявана от юрисконсулт, ***, изразява становище за законосъобразност на
постановеното решение и моли то да бъде потвърдено.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита
касационната жалба за неоснователна и моли решението на районния съд да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
С оспореното пред Районен съд – Добрич Наказателно
постановление № 6629/04.12.2019 г., началникът на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“-София, е
наложил на касатора Е.Й.К. административното наказание глоба от 1 000
лева, за нарушаване на чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“ от Закона за пътищата“ във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001г.
на МРРБ, на основание чл.53, ал.1 от ЗП.
Нарушението се изразява в това, че на 15.11.2019 г. в 10,15
часа, на път ІІ-97, кв.22, на сто метра преди разклона за Горско стопанство
гр.Добрич в посока Добрич-Варна, касаторът е управлявал МПС с 2 оси с рег. №
В1651НР и полуремарке с 3 оси с рег. № В3420ЕН, което след измерване е
квалифицирано като „тежко“ по см. на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и извънгабаритно по см.
на § 1, т.1 от ДР на същата наредба.
За да потвърди наказателното постановление районният съд задълбочено е коментирал събраните по делото
писмени доказателства и е приел, че фактическата обстановка, описана в
оспореното НП е доказана. Изложил е мотиви, че е правилна извършената правна
квалификация на деянието, като е отхвърлил като неоснователно възражението, че
касаторът е следвало да бъде наказан по реда на чл.177, ал.3 от Закона за
движение по пътищата.
За да потвърди
наказателното постановление районният съд е извършил и проверка за спазването
на процесуалните правила, при които се издават наказателни постановления като
не е установил допуснати съществени такива.
Решението е надлежно
обосновано, правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци, тъй
като е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Приетите по делото доказателства установяват извършването
на нарушението.
Касационният съд намира, че деянието правилно е
квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП -
нарушена е въведената от законодателя обща забрана без разрешение на
администрацията, стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и
тежки ППС в обхвата на пътя. Безспорно са доказани обективните елементи от
състава на нарушението:
1 ) процесното ППС има характеристики на извънгабаритно по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. - представлява състав от ППС
с пет оси- МПС с две оси и полуремарке с три оси. То е тежко, тъй като
измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 12.560 т.,
при максимално допустимо натоварване 11.5 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б.
"а " от Наредбата ( съгласно чл. 3, т. 2 от същата наредба, при
превишаването на нормите по чл. 7 ППС е тежко ) ; при измерено разстояние между
осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е
28,640 т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос- 24 т., съгласно
чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба
2) за движението на
тежки и извънгабаритни ППС се изисква разрешение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" от Закона за пътищата, каквото касаторът е нямал в момента на
проверката;
Съгласно чл.8,
ал.2 от Наредба № 11/2001 г., извънгабаритните ППС могат да се движат с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР). Съгласно
чл. 53, ал. 1 от ЗП се наказват с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и, ал. 5
и чл. 41 ЗП. От словесното описание на нарушението, както и от дадената правна
квалификация за водача на ППС е станало напълно ясно какво конкретно деяние му
е вменено във вина, при което той е могъл и е упражнил адекватно правото си на
защита срещу повдигнатото му обвинение.
Неоснователни са
доводите на касатора във връзка с неправилно ангажиране на отговорността на
водача на ППС по чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от ЗП. Това възражение, както и всички останали, направени пред касационната
инстанция, са обсъдени в мотивите на оспореното решение.
В чл. 53 и чл. 54
ЗП са посочени няколко групи субекти, които могат да носят
административнонаказателна отговорност при нарушаване на общата забрана за
движение на извънгабаритни и тежки ППС без необходимото разрешение. Наказващият орган правилно е определил, че
субектът на нарушението е водачът на ППС, който е физическото лице. Лична е
отговорността на всеки водач на ППС да провери преди да потегли по маршрута,
дали разполага с всички необходими документи за осъществяване на превоза.
Неоснователни са доводите, че следва да носи
отговорност по Закона за движение по пътищата (чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, във вр.
с чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП), а не по чл. 53, ал. 1 от ЗП, като споделя изцяло
изложените в решението на въззивния съд мотиви.
Касационният съд
напълно споделя и мотивите на първата съдебна инстанция, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Нарушението не е
маловажно, тъй като засяга обществените отношения уреждащи възможностите за
материална компенсация от движението на ППС, увреждащи пътната настилка.
По делото има
данни за извършено в деня на установяване на нарушението заплащане на
необходимите пътни такси за движението на тежко и извънгабаритно ППС. То обаче
не е основание да се приеме, че нарушението е маловажно и да не се наказва,
защото ако не бе установено от контролните органи, таксите не биха били
платени.
В чл. 37, ал. 3 от
Наредба № 11/2001 г. заплащането на таксите е предвидено като условие да се
допусне продължаване движението на тежкото и/или извънгабаритното ППС по
маршрута му, но не и като условие за ненаказуемост. При определяне на размера
на глобата наказващият орган е съобразил заплащането на таксата, поради котео е
определил глобата в минимално предвидения в нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП
размер от 1 000 лв.
По тези съображения касационният състав намира, че
решението, с което е потвръдено наказателното постановление по отношение
размера на наказанието "глоба", е постановено при правилно приложение
на материалния закон и не са налице заявените касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за неговата отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/09.03.2020г. по нахд № 1605/2019
година по описа на Районен съд - Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: