МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА № 24/21.04.2015 г. по НОХД № 25/2015 г.
Обвинението против подсъдимия Б.М.П. ***,е за престъпление
по чл.157, ал. 3 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК за това, че на 13.07.2014 г. в с.
Българска поляна, община Тополовград, в навес в частен дом, находящ се на ул. „*******” № , извършил полово сношение с лице от същия пол, с В.Б.И. ***,
ненавършил 14-годишна възраст, роден на *** г., като подс. П., макар и
непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си.
Делото
бе разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция по
искане на подсъдимия и служебния му защитник – адв. Я.Х. от АК – Ямбол.
Представителят
на ТРП не се противопоставя делото да бъде разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимия, като пледира, че то е
доказано по безспорен и несъмнен начин и се подкрепя от събрания доказателствен
материал. Поради това моли съда да постанови присъда, с която да признае
подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и пледира съдът да му
определи наказание по реда на чл. 58 а ал. 4 от НК, като му наложи наказание
„пробация” със задължителните пробационни мерки по т. 1 и 2 за срок от една
година и т. 3 на чл. 42 а, ал. 2 „ограничение в свободното придвижване,
изразяващо се в ненапускане на жилището, което обитава от 20.00 часа до 06.00
часа” за срок от шест месеца.
Подсъдимият се явява лично в с.з., заедно със служебния защитник – адв. Х. от АК – Ямбол, дава съгласие да не се провеждат разпити на свидетели и
вещи лица и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство. Признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и дава
съгласие да не се събират доказателства относно тях. Защитникът му – адв. Х.,
се придържа към становището на подзащитния си. Относно наказанието моли съда на
подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация” със задължителните пробационни
мерки за срок от шест месеца или алтернативно „обществено порицание”.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 13.07.2014 г. преди обяд св. В.Б.И. заедно с
родителите си и братята си били на язовира. Там бил и подс. Б.П.. След обяд св.
В.И. си тръгнал сам от язовира и след него тръгнал и подс. П. – негов
братовчед. След като И. влязъл в двора на къщата, находяща се в с. Българска
поляна, на ул. „********” , отишъл до
салмата, като след него отишъл и подс. П.. Последният свалил анцуговото си
долнище и останал гол от кръста надолу. П. започнал да мастурбира и след като
се възбудил свалил панталоните на В.И.. След това го сложил да легне с лице
върху метална маса и вкарал половия си член в ануса на В.И.. В.И. започнал да
вика, че го боли и ще го каже на майка си и баща си. Тези думи били чути от св.
М.И. – брат на В., който през това време бил в градината. Като чул виковете на
брат си влязъл в салмата и заварил Б.П. да осъществява анално полово сношение
със св. В.И.. Тогава М.И. набил П. и като се върнали родителите му казал на
майка си за това, което Б. направил с брат му. На 15.07.2014 г. св. К. – майка
на пострадалия В.И.,***. Същия ден е бил извършен преглед на В.Б.И.. От
приложената по делото съдебномедицинска експертиза на д-р Х.Е. – съдебен медик,
е видно, че при извършения преглед на 15.07.2014 г. на В.И. ***, се установило:
дълбока рагада /разкъсване/ на преходната лигавица в 12 часа по циферблата.
Това разкъсване може да се получи при анално полово сношение. Видно от
заключението на назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична –
психологическа експертиза пострадалият Валентин И. на 7 години се намирал във
възраст, при която индивидуалните темпераментови особеност, интелект,
емоционално и волево развитие, навици и умения, са все още в начален етап на
изграждане и оформяне. За устойчиви характеристики и личностно развитие не може
да се мисли в конкретния етап на развитие на изследваното дете. Не следва да се
говори и за наличие у детето на определени склонности. Т.е. действия със
системно повтарящ се характер. С оглед на изложените обстоятелства и характера
на деянието, когнитивното развитие и емоционални прояви, включително тревожност
и срам на Валентин И., не са налице лъжа или хиперболизиране спрямо конкретния
случай. Към момента на деянието Валентин е разбирал свойството и значението на
извършеното, правилно е възприемал фактите и дава достоверни показания за
същите.
Подс. Б.П. не боледува от психично заболяване и към
момента на осъществяване на деянието си, въпреки че е бил непълнолетен, същият
е могъл да разбира свойството и значението му и да ръководи постъпките си.
Подс. П. е бил неосъждан към момента на извършване на деянието.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото гласни доказателства – обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство, както и признанията му от съдебното производство,
свидетелските показания от досъдебното производство и експертните заключения, които
съдът кредитира, тъй като са обективни, безпротиворечиви и безпристрастни.
В подкрепа на така установената фактическа
обстановка са и писмените доказателства по делото, които съдът кредитира, тъй
като са документи, издадени в съответната форма и ред.
На основата на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно по делото се установи, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. От обективна страна се установи, че на
13.07.2014
г. в с. Българска поляна, община Тополовград, в навес в частен дом, находящ се
на ул. „******” № , извършил полово сношение с
лице от същия пол, с В.Б.И. ***, ненавършил 14-годишна възраст, роден на *** г., като подс. П.,
макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл
да ръководи постъпките си.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
При определяне вида и
размера на наказанието съдът се съобрази със следното: за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 157 ал. 3 НК предвижда наказание „лишаване от
свобода” от две до шест години. Тъй като подсъдимият е бил непълнолетен и
предвид редукцията по чл. 63 ал. 1 т. 3 същото се заменя с „лишаване от
свобода” до три години. Предвид разпоредбата
на чл. 373 ал. 2 от НПК, тъй като
съдът постанови осъдителна присъда, определи наказанието при условията на чл.
58 А ал. 4 от НК, тъй като съдът счита, че в случая едновременно са налице
условията и на чл. 55 от НК – многобройни смекчаващи вината обстоятелства и в
случая и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Предвид разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „б” от НК съдът замени
наказанието „лишаване от свобода” с „пробация”, като конкретните пробационни
мерки са по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, а именно „задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от една година с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител два пъти седмично и „задължителни пробационни срещи с
пробационен служител” за срок от една година.
Съдът счита, че така
наложеното наказание съответства на целите на наказанието, предвидени в чл. 36
ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото
съдът осъди подсъдимия П. да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Хасково за
направените разноски от досъдебното производство сумата от 630 лв. и сумата от
96 лв. по сметка на ТРС – разноски от съдебното следствие.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
04.05.2015 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: