№ 10860
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110108334 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 07 октомври 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 8334 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 30643/17.02.2022г. на
СРС, подадена от Й. В. В. срещу "*********" АД.
Ищцата Й. В. В. чрез адв. П. Н. – АК-Варна, е предявила срещу
„*********“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че Й. В. В. не дължи на „*********“ АД сумата
от 562,85 лева, представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по
чл. 17 от сключен между страните Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, № 684171/12.04.2021г.
Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за потребителски
кредит. Същият изисквал от нея да предостави обезпечение – поръчителство
или банкова гаранция, за неизпълнението на което се начислявала неустойка
по чл. 17 от Договора в значителен размер – 0,9% дневно от усвоената по
кредита сума. При отпуснат заем от 1000,00 лева начислената на ищцата
неустойка възлизала на 562,85 лева. Обосновава се недействителност на
клаузата, предвиждаща неустойката, както и излизането извън присъщите
обезщетително-обезпечителна и санкционни функции, превръщайки се само в
средство за обогатяване на кредитора. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Становище
се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "*********" АД чрез адв. Х.
Н. – АК-Р., е подал Отговор на исковата молба, вх. № 123048/15.06.2022г. на
СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Обосновава
позиция, че клаузата за неустойка е валидна, като по отношение на нейната
действителност не се прилагали правилата за защита на потребителите, а само
тези на ЗЗД. Нормално било наличието ѝ при положение, че обезпеченото от
нея задължение не се изпълнява. Сочи се, че такава неустойка не била
начислявана и събирана. Дружеството било изпълнило коректно своите
задължения спрямо заемателката, а предоставянето на обезпечението след
сключване на договора и даване на съответната сума в заем било обусловено
от естеството на дейността на ответника, който отпускал бързи кредити на
хора, които неотложно се нуждаят от пари и в тази връзка не могат да
разчитат на кредитиране от банка. Неустойката съответствала на присъщите ѝ
функции, а досежно размерът ѝ липсвало законово ограничение. Големият
размер се дължал на продължителното неизпълнение на длъжницата, която не
била длъжна да сключва договора веднага, като можела да намери първо
поръчител. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид исковата молба и
депозирания от ответника отговор, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
2
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за
ответника. Същият следва пълно и главно да установи, че претендираните от
него и оспорени от ищеца вземания съществуват и са дължими и изискуеми.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е дал съгласието си за
сключване на договор от разстояние. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние, № 68171/12.04.2021г. Видно от
представеното заверено копие, по силата на същия "*********" като
заемодател е отпуснало в заем на Й. В. като заемател сумата от 1000,00 лева
при възнаградителна лихва от 36% годишно, ГПР от 42,58% и срок за
погасяване 6 месеца. Видно от приложения към договора погасителен план
дължимите суми следва да бъдат върнати на шест вноски с падежи в периода
12.05.2021г.-12.10.2021г.
Съгласно чл. 1, т. 9 от договора страните са уговорили предоставяне на
обезпечение -поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 6, ал. 1 от
Договора в случай, че страните са уговорили предоставяне на обезпечение, то
потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора да осигури
действието на трето лице (физическо лице), което да сключи с кредитора-
ответник договор за поръчителство и да поеме отговорност за изпълнението
на всички задължения на заемателя, или да предостави банкова гаранция.
Третото лице - поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на
изискванията, посочени в общите условия на дружеството, и да бъдат
одобрени от кредитора. Изрично е посочено, че одобрението се извършва
единствено по преценка на кредитора (заемодателя). Съгласно чл. 17, ал. 1 от
Договора при неизпълние на това задължение заемателят следва да заплати
неустойка в размер на 0,9% дневно от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението. Според ал. 2
при настъпване на дължимостта на неустойката заемателят заплаща
периодично начислената такава заедно с всяка погасителна вноска по
кредита. Видно от представения погасителен план (л. 12) начислената
неустойка по кредита възлиза на общо 562,83 лева. Посочено е обаче, че общо
дължимата сума с неустойка е 1681,54 лева, а без неустойка - 1118,69 лева,
като разликата между тези две суми е 562,85 лева, колкото претендира
ищецът да се установи, че не дължи.
Ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр на
предоставяните от ответника финансови услуги, съответно същият има
качеството на търговец по § 13, т. 2 ЗЗПотр. В отношенията им са приложими
всички правни норми, установяващи специална защита на потребителите,
като твърдението в обратна насока от страна на ответника е несъстоятелно,
още повече, че, видно от сключения между тях договор, той сам разпознава
ищцата като потребител. Преценката за това дали се касае за иск на или
срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална
дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр или въз основа на
легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими
по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския
кредит и др. Посоченото общо определение на понятието „потребител“
отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр
3
вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за
защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и
икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като
страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо
задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес.
Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в
чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както
и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на
въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в
редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него потребителят е
винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец
цели удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия
случай (арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).
Клаузата от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка за
недадено обезпечение (чл. 17) съдът намира за нищожна. Оценката на
платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на
заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПКр, според която
преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в
т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва
справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана
в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В
конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на
собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна
дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити, се прехвърля по
недопустим начин на заемателя-потребител. Логиката на законодателя е
кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и, ако има
съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт да
отпусне кредита. Към това следва да се добави и съображението, че така
уговорената неустойка излиза извън присъщите ѝ обезпечителни и
компенсаторни функции, тъй като предвижда необходимост от изплащане на
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от което
неизпълнение (на самото задължение за осигуряване на обезпечение) не
произтичат каквито и да било вреди. По този начин тази неустойка се
превръща в инструмент не за обезщетяване, а за обогатяване на кредитора,
тъй като за длъжника възниква задължение за заплащане на допълнителни
суми към него. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се
обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника.
Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от
кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПКр, следва да извърши съответната
оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при достатъчно да
гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на чл. 17 от
Договора фактически се създава допълнително обезщетение за кредитора при
неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1
ЗПКр, повеляваща, че при забава на заемателя-потребител кредиторът има
право да получи само лихва върху неплатената част от задължението. Налице
е както противоречие с нормите на закона, така и въведен с Договора
4
механизъм за неговото заобикаляне, поради което клаузата за неустойка по
чл. 17 от Договора е нищожна и неустойка не се дължи, на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПКр. Допълнително следва да се отбележи, че в общите си условия
заемодателят е поставил доста завишени изисквания към личността,
трудовата реализация и доходите на третите лица, които биха
поръчителствали за заемателя. Дори и те да отговарят на поставените условия
обаче, одобрението им се извършва единствено по преценка на кредитора-
заемодател (чл. 6, ал. 2 от Договора и чл. 20, ал. 3 от ОУ). Така реално се
стига до положение, при което дори и потребителят да осигури поръчител,
кредиторът може да откаже да приеме поръчителството му, т.е. дали ще се
осигури обезпечение, а оттам и дали ще се заплаща неустойка зависи
единствено и само от преценката на кредитора-заемодател. Изложеното е
достатъчно за извод, че процесната сума не се дължи и че предявеният иск е
основателен, като обсъждането на останалите доводи на страните е
безпредметно. Следва да се обърне внимание обаче, че недействителността на
клаузата за неустойка не влече след себе си нищожност на целия договор.
Неоснователно е и възражението, че неустойка нито е начислявана, нито е
заплащана. Видно от представените от ищцовата страна получени покани за
доброволно изпълнение, ответникът търси от нея заплащането на неустойка.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ищецът. Същият своевременно е заявил
претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Претендира се и адвокатско възнаграждение, заплатено в размер от 900,00
лева. Същото е оспорено като прекомерно от ответника. Съдът намира, че
това възражение е основателно. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в
размер, почти два пъти надхвърлящ цената на иска и три пъти над
установения минимален размер за дело с материален интерес като процесния,
установен в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ - 300,00 лева. Действително адвокатът
няма задължение да работи срещу минимално възнаграждение. Заплатеното
по делото такова обаче не кореспондира нито с фактическата, нито с
правната, нито с професионалната сложност на спора. Делото се е развило без
процесуални усложнения, решено е с едно заседание, в което процесуалният
представител на ищцата не се е и явил. Поради това съдът намира, че следва
да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от
300,00 лева. Така общо разноските в полза на ищцата възлизат на 350,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Й. В. В., ЕГН **********, от село Б., ул. "********" № 32, Столична община,
не дължи на „*********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град Ш., ул.
"*******" № 13Б, сумата от 562,85 лева, представляваща неустойка за
непредоставено обезпечение по чл. 17 от сключен между страните Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 684171/12.04.2021г.
ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град Ш.,
ул. "*******" № 13Б, да заплати на Й. В. В., ЕГН **********, от село Б., ул.
5
"********" № 32, Столична община, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 350,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6